Дали Единният патентен съд (UPC) е „по същество германски“ – или нещо качествено ново?
Анализ на съдебната практика и правната доктрина след три години функциониране (2023–2026).
1.Въведение: нова институция, стари въпроси.
Създаването на Единния патентен съд (Unified Patent Court – UPC) чрез Споразумението за Единен патентен съд (UPCA) от 2013 г. (в сила от 1 юни 2023 г.) представлява една от най-значимите реформи в европейското патентно право през последните десетилетия. Като наднационален съд с изключителна юрисдикция върху европейските патенти с единно действие (Unitary Patents) и класическите европейски патенти (при липса на opt-out), UPC цели да осигури ефективно, бързо и последователно правораздаване в рамките на участващите държави-членки (към 2026 г. – 18 държави).
Въпреки това още в ранните етапи на неговото функциониране се появи ключовият въпрос: дали UPC представлява просто „европеизирана“ версия на някой от вече съществуващите национални модели – най-често германския, с неговата висока ефективност и строга процесуална дисциплина или действително поставя началото на нова, автономна правна патентна система? Правната доктрина и натрупаната съдебна практика (над 500 решения към април 2026 г.) показват, че отговорът е по-нюансиран: UPC черпи вдъхновение от националните традиции, но постепенно изгражда собствена идентичност чрез хибриден, динамичен подход.
2.Структура и процесуална динамика: отвъд германската бифуркация.
Един от най-обсъжданите аспекти е процесуалната архитектура на съда. Германският модел традиционно се характеризира с бифуркация – строго разделяне между делата за нарушение (разглеждани от регионалните съдилища – Landgerichte) и тези за валидност (Федерален патентен съд – Bundespatentgericht). Тази система осигурява бързина на infringement делата, но често води до паралелни производства и риск от противоречиви решения.
На този фон практиката на UPC демонстрира ясно изразено предпочитание към съвместно разглеждане на въпросите за нарушение и валидност в рамките на едно производство. Съгласно чл. 33, ал. 3 UPCA местните и регионалните отделения (Local/Regional Divisions) по принцип разглеждат и двете претенции заедно. Бифуркацията е възможна (препращане на контр-искането за обезсилване към Централното отделение), но не е правило и се прилага само в изключителни случаи – след преценка на фактори като сходство на основанията за обезсилване, времеви график и риск от противоречиви решения (вж. напр. Edwards Lifesciences v. Meril, UPC_CFI_15/2023, Munich LD, ORD_1340/2024; Amgen v. Sanofi, UPC_CFI_14/2023, Munich LD, ORD_392/2024).
Местните отделения, включително германските в Мюнхен, Дюселдорф и Манхайм, редовно отказват бифуркация и предпочитат интегриран подход (UPC Weekly, Mewburn Ellis, юли 2024; Venner Shipley, юни 2024). Това приближава UPC до моделите на Англия и Нидерландия, където се търси цялостно разрешаване на спора в едно производство.
Допълнително, целта за постановяване на решение на първа инстанция в рамките на около 12 месеца (Rule 37.4 RoP) подчертава стремежа към процесуална икономия и спазване на стриктни срокове и тайминг. Практиката потвърждава, че UPC се дистанцира от най-отличителната характеристика на германската система, като създава автономен европейски стандарт за ефективност.
3.Развитие на правната доктрина: синтез на национални подходи.
Особено показателно за формирането на самостоятелна правна идентичност е развитието на материалноправните доктрини в Единния патентен съд. Ключов пример е първото решение на UPC по доктрината за еквивалентите – Plant-e Knowledge B.V. и Plant-e B.V. v. Arkyne Technologies S.L. (UPC_CFI_239/2023, The Hague Local Division, 22 ноември 2024 г.).
Съдът формулира структуриран четиристепенен тест за установяване на нарушение по еквивалент (не буквално):
-Техническа еквивалентност – вариацията решава ли същия проблем и изпълнява ли същата функция?
- Пропорционалност и справедлива защита на патентопритежателя – очевидно ли е за специалиста как да приложи еквивалента?
- Разумна правна сигурност за трети лица – патентът дава ли индикация, че обхватът е по-широк от буквалния, посочен в патентните претенции?
- Липса на успешна Gillette/Formstein защита – еквивалентът да не е нов и да няма изобретателска стъпка спрямо предшестващото равнище на техниката.
Съдът изрично балансира два основни принципа (чл. 69 EPC + Протокола към него): необходимостта от справедлива защита на патентопритежателя и изискването за правна сигурност за трети лица. Този подход не копира механично нито германския („проблем-решение“ подход), нито английския („purposive construction“), нито холандския тест, а представлява синтез, адаптиран към наднационалния контекст (вж. също последващото решение по Washtower v. Bega, The Hague LD, 2025 г., потвърждаващо същия тест).
Доктрината (вж. HGF, Jones Day, Mewburn Ellis, 2024–2025) подчертава, че UPC не просто възпроизвежда национални доктринални виждания и съдебна практика, но ги преработва в контекста на единна европейска патентна практика.
4.Френско влияние и доказателствени механизми.
Друг съществен елемент е френското влияние в областта на събирането и оценката на доказателства. Чл. 60 UPCA и Rules 192–198 RoP въвеждат механизъм, силно наподобяващ френската saisie-contrefaçon – ex parte (заповед за запазване на доказателства и инспекция - претърсване на помещения).
UPC активно прилага тези инструменти в над 15 решения към 2025 г., предимно в Париж, Милано и Хага: Oerlikon, C-Kore, Progress Maschinen v. AWM and SCHNELL (UPC_CoA, 2024). Апелативният съд изрично подчертава, че целта е не само запазване, но и разкриване на доказателства на ищеца (Progress Maschinen, 2024). Това позволява налагане на бързи привременни мерки с трансграничен (пан-UPC) ефект, значително засилвайки позицията на правоносителите и интегрирайки коментираният френски обезпечителен инструмент в европейска рамка, съобразена с Директива 2004/48/ЕО и принципите на пропорционалност (чл. 62 UPCA).
5.Хибридна идентичност: нов правен ред в развитие.
Натрупаната практика (2023–2026) показва, че UPC не може да бъде сведен до копие на която и да е национална система. Оформя се хибриден модел, който възприема процесуална ефективност, характерна за англо-нидерландските системи (интегрирани производства), но използва структурни елементи, познати от германската практика (висока специализация, строги срокове) и интегрира доказателствени инструменти с френски произход (saisie).
Тази комбинация не е механичен сбор, а динамичен процес на изграждане на нова съдебна култура. Съдиите от различни традиции (много от тях с германски опит) допринасят за постепенното оформяне на единна практика. Съдебната практика на Апелативния съд (UPC_CoA) вече показва автономност – напр. решения по inventive step и insufficiency от ноември 2025 г., както и по трансгранична юрисдикция (FUJIFILM v. Kodak, Mannheim LD, 2025, след BSH v. Electrolux, C-339/2022 на Съда на ЕС).
Правната доктрина (вж. Zipf, 2023; Meier-Beck, 2025; Wszołek, 2021) подчертава, че UPC е „нов европейски правен ред в процес на оформяне“, който се еманципира от националните модели чрез принципа на пропорционалност и хармонизация.
6.Практически последици за правоприлагащите специалисти.
В този контекст особено добре позиционирани са юристите и патентните представители с опит в бързи и интензивни производства, както и в технически сложни спорове, като всичко това изисква стратегическо процесуално планиране (вкл. избягване/използване на бифуркация).
Практикуващите в Лондон, Дюселдорф, Хага или Париж вече разполагат с ценен опит, който директно се прилага в UPC. Новата система обаче изисква адаптация към комбинираните производства и пан-европейските ефекти на решенията.
7. Заключение:
Отговорът на въпроса дали UPC е „по същество германски“ или нещо качествено ново не е еднозначен. В ранната си фаза съдът безспорно черпи вдъхновение от утвърдени национални модели (най-вече германския). С всяко следващо решение обаче става все по-ясно, че той изгражда собствена логика, принципи и съдебна практика.
В този смисъл UPC може да бъде определен като нова европейска съдебна система в процес на оформяне – такава, която съчетава най-доброто от различни правни традиции, но постепенно се еманципира от тях и създава собствена идентичност. Бъдещата практика на Апелативния съд и натрупването на прецеденти ще определят дали тази идентичност ще се утвърди като истински унифициран европейски стандарт за патентно правораздаване.
Автор: адвокат Атанас Костов