Киберсигурността и блокчейн технологиите.
1.Въведение.
В един свят, в който почти всяка индустрия, институция и дори домакинство е дигитализирано, проблемът с киберсигурността става не просто технически, а социален и правен проблем от първостепенно значение. Днешните централизирани системи, в които цялата информация се съхранява на едно място, са изключително уязвими: един хакерски пробив може да компрометира милиони ключови файлове, касаещи бизнес, социална, лична, военна, търговска и друга информация за секунди. В този контекст блокчейн технологиите се появяват не просто като нова технологична тенденция, а като потенциален фундамент за нова, устойчива архитектура на дигиталната сигурност в публичен интерес. Блокчейн, първоначално създаден като технология зад криптовалутата Биткойн, постепенно се превърна в инструмент, който може да защити не само финансови транзакции, но и лични данни, IoT устройства и критични онлайн и публични системи. В научната литература се посочва по темата, че неговата деконцентрация, криптографска защита и непроменяемост на данните могат да елиминират единичните точки на евентуален пробив, които съществуват при традиционните централизираните системи (Sinha et al., 2025; Tapscott & Tapscott, 2016).
В правния свят блокчейн технологиите също предизвикват огромен интерес и усещане за бъдеща предвидимост, устойчивост, сигурност и контрол над процесите в публичния сектор. Пример в тази насока е решението на Европейския съд по делото Schrems II (CJEU, Case C-311/18, 2020), което подчертава колко ключова е защитата на личните данни при трансгранични трансфери. Пример за това е факта, че всички банки в Европа, САЩ и Близкия Изток въведоха KYC(от англ. „Know your customer”) и AML(oт англ. “Anty money laundering”) протокола без да осъществяват реални блокчейн услуги, но спазвайки тази логика, факт, който само показва накъде върви банкови сектор. Това решение показва, че внедряването на блокчейн не може да бъде отделено от регулаторния контекст – дори най-сигурната технология трябва да бъде съвместима с GDPR и другите национални и международни правни актове, които бележат тази нормативна рамка.
1.1.Доктринални перспективи върху блокчейн като правна технология.
В европейската правна доктрина от близо десетилетие вече се проправя идеята, че блокчейн не е просто техническа инфраструктура, а нова форма на правно регулиране чрез код. Автори като Primavera De Filippi и Aaron Wright определят блокчейн като „rule of code“, т.е. система, в която правото се имплементира технически – чрез неизменяеми правила, заложени в самата архитектура на мрежата (De Filippi & Wright, Blockchain and the Law: The Rule of Code, Harvard Univ. Press, 2018).
В американската академична традиция ученият Лорън Лесинг (от англ. Lawrence Lessig) формулира сходна концепция в статията си „Code is law“, като развива тезата, че кодът сам по себе си може да замести нормативната принуда (Lessig, Code 2.0, Basic Books, 2006[1]). Тази теза поставя блокчейн в центъра на качествено ново юридическо поле, което теорията нарича „Право и технологични проучвания“(от англ. „Law & Technology Studies“), като терминът обединява вижданията, че технологичните механизми в софтуерната среда на 21 век могат да имат правно действие и да изпълняват конкретни технологични функции, водещи към изискуемите от съвременния бизнес и публичен сектор доверие, верификация и отчетност.
2.Киберзаплахите на дигиталната ера.
Дебатът за киберзаплахите започва с разбирането на тяхната юридическа и технологична природа. Простият анализ сочи например, че в един болничен комплекс хиляди IoT устройства[2] събират чувствителни здравни лични данни. Едно незащитено устройство може да се превърне във „входна врата“ за хакери, които могат да компрометират цели подобни здравни компютърни системи. Класическите заплахи включват DDoS атаки, които блокират достъпа на легитимни потребители; зловреден софтуер като т. нар „троянски коне“ и друг тип вируси; фишинг и различни онлайн уязвимости на технологично ниво в IoT устройствата.
На практика, кибератака не е просто технически проблем. Тя засяга доверието на потребителите, финансовата стабилност на фирмите и националната сигурност. В решението Carpenter v. United States (2018)[3], например, се акцентира върху необходимостта от защита на личните данни дори при използване на мобилни и цифрови технологии, което потвърждава, че дигиталната сигурност има и правни измерения.
2.1. Европейски и международни аспекти на проблема.
Според годишния доклад на ENISA (Threat Landscape Report, 2023), водещите заплахи включват ransomware, supply-chain attacks и cloud vulnerabilities. Тези тенденции поставят под въпрос традиционния модел на централизиран контрол и показват необходимост от децентрализирани архитектури за защита.
В делото Digital Rights Ireland (CJEU, Joined Cases C-293/12 и C-594/12, 2014) Съдът на ЕС постанови, че масовото съхранение на лични данни без конкретна правна цел противоречи на Хартата на основните права. Това решение е особено релевантно за блокчейн, който по своята същност избягва централизираните бази данни.
2.2. Блокчейн и регулаторните рамки на ЕС.
Европейската комисия разглежда блокчейн като стратегически инструмент за киберустойчивост в рамките на EU Cybersecurity Strategy for the Digital Decade (2020). С приемането на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) се въвеждат задължения за проследимост и прозрачност при цифрови услуги — принципи, които блокчейн може да реализира по технологичен път.
Стратегията на DORA акцентира върху нуждата от надеждни, устойчиви и прозрачни цифрови инфраструктури — цели, при които децентрализираните и открито верифицируемите характеристики на блокчейн технологиите се разглеждат като потенциален принос[4]. Ключова идея е блокчейн технологията (в правилния архитектурен и регулаторен контекст) да усили съпротивителните способности на публичните системи — чрез децентрализация (намаляване на single-point-of-failure), криптографска цялост (tamper-evidence) и прозрачно проследяване на събития (audit trail).
DORA цели да засили дигитална и оперативна устойчивост[5] на финансовите организации, както и управление на т.нар ICT-рискове, процеси за непрекъснатост, задължение за уведомяване при инциденти, тестване на устойчивост (incl. „threat-led penetration testing“), и контрол върху доставчици на ICT услуги[6] (трета страна). Текстът поставя акцент върху проследимостта, записите (logging), възможността да се възстанови и да се даде отчет за инциденти и за конфигурации на системите. Как всъщност блокчейн се съотнася към DORA?
Като начало бих искал да отбележа, че блокчейн технологията позволява създаването на т.нар „непроменяем журнал“(от англ. „tamper-evident jurnal”[7]): записите на събития, изменения и трансакции могат да бъдат криптографски подписани и записани за проверка и доказване (т.нар „audit trails“), подпомагайки отчетността при инциденти и разследвания.
На второ място трябва да се каже, че блокчейн предлага децентрализирана устойчивост: това се случва чрез т.нар „позволяеми мрежи“ с множествени валидатори, които намаляват риска от централен срив, съответствайки на DORA изискването за непрекъсваемост на услугата.
Трето – блокчейн технологията създава автоматизирани контроли: умните догвори могат да имплементират в кода си политики за достъп, запис и предупреждения (оперативни контролни механизми), които допринасят за управлението на ICT-рискове и мониторинг.
Изводът от всичко казано е, че DORA не „задължава“ използването на блокчейн, а изисква функционални резултати като проследимост, устойчивост и и доклад са състоянието на системите. Блокчейн е една от технологиите, които могат да постигнат тези резултати, ако дизайнът и управлението им съответстват на регулаторните изисквания.
Решения като La Quadrature du Net (CJEU, Joined Cases C-511/18 и C-512/18, 2020) потвърждават вуцдането на Съда на ЕС за логичните ограничения върху масовото събиране на данни, което подсказва, че децентрализираните архитектури могат да се окажат по-съвместими с европейските стандарти за неприкосновеност на лични данни.
В споменатото дело, Съда на ЕС разглежда законодателството на Франция, позволяващо масово събиране на данни за комуникации и интернет трафик за целите на националната сигурност. Основни постановки на Съда на ЕС в тази насока:
На първо място ограничение за масовото събиране на данни. Съда на ЕС подчертава, че събирането на огромни обеми данни без индивидуална идентификация или конкретна цел е непропорционално и не е съвместимо с чл. 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС (право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни).
Второ – налице е необходимост от целево и пропорционално събиране - това означава, че законодателните мерки за национална сигурност трябва да бъдат ясно определени, с конкретни критерии за достъп до данни, минимизиране на личните данни и ефективни контролни механизми.
Трето – всичко това има значение за неприкосновеността в интернет. Решението потвърждава, че масовото наблюдение на трафика (metadata или съдържание) представлява значително ограничение на правото на личен живот и следователно трябва да се балансира спрямо законната цел.
2.3. Връзка на блокчейн технологията с децентрализираните архитектури. Децентрализираните архитектури като блокчейн, peer-to-peer мрежи или локално съхранение на данни имат характеристики, които ги правят по-съвместими с изискванията на Съда на ЕС по няколко причини.
От една страна те отговарят на принципа за минимизиране на централизирано събиране на данни, тъй като при децентрализирани системи данните се съхраняват разпределено и често псевдонимизирано, което намалява риска от масово профилиране и компрометиране на големи масиви лични данни.
Блокчейн средата позволява и по-добър контрол от страна на потребителя, защото децентрализираните решения му позволяват да притежава ключове и достъп до собствените си данни, което засилва субектовите права по GDPR (право на достъп, корекция, изтриване и псевдонимизация).
Не на последно място блокчейн технологията позволява технологична пропорционалност, т.е системите могат да записват събития или транзакции само в необходимия обем, без да се събират излишни метаданни, което отговаря на препоръките на Съда относно целесъобразност и пропорционалност.
2.4. Блокчейн като архитектура за сигурност.
Представете си блокчейн като книга, разпределена между хиляди компютри по света. Всеки запис в тази книга е криптографски свързан с предишния, така че да е практически невъзможно да бъде променен без да се забележи. На теория, ако един възел бъде компрометиран, останалите осигуряват защита на цялата система[8]. Това концептуално описание намира силно развитие в съвременната доктрина, която разглежда блокчейн като „архитектура на доверие“ (от англ. „trust architecture“), тъй като криптографската верига от блокове елиминира риска от скрита модификация на информацията. Както отбелязва Нараянан, дистрибутираното валидиране осигурява т.нар. „Byzantine fault tolerance“, при което системата остава устойчива дори при наличие на злонамерени или повредени възли – фундаментален принцип при моделирането на високонадеждни инфраструктури.
Едно от ключовите предимства на блокчейн е деконцентрацията[9]: няма единствена точка на възможен технологичен пробив, защото всеки „възел“ се верифицира от следващия като резултат, което драстично намалява риска от кибератаки. Друг аспект е криптографската непроменяемост, която позволява доказуемост, проследимост и автентичност на данните – особено важна в международната търговия, където проверката на транзакции и доставки трябва да бъде надеждна като краен технологичен резултат. Подобни изводи се подкрепят и от европейската и американската академична литература[10].
Тези изводи се подкрепят и от европейските софтуерни учени[11], които мотивират тезите си с виждането, че проследимостта и неизменяемостта правят блокчейн особено подходящ за логистични вериги, граничен контрол, сертификационни процеси и управление на цифрови доказателства. В международната търговия тези характеристики се свързват с „data provenance“ и „tamper-evident ledgers“, понятия, разгледани подробно в контекста на глобалните т.нар „supply chain“ системи.
Чрез смарт контрактите, блокчейн не само съхранява информация, но и автоматично управлява сигурността: проверява достъпа до данни, превалидира транзакциите в различните „крачки“ и волеизявления, имплементирани в кода и така в реално време реагира при инциденти и опити за пробив в системата. Това е особено полезно за IoT устройства, където милиони малки устройства трябва да комуникират безопасно помежду си, стигайки до конкретен краен резултат, който следва да бъде валидизиран и да е законосъобразен при последната стъпка от програмираната функционалност.
В научната литература смарт контрактите се описват като „самоизпълняващи се механизми за сигурност“, които дават възможност за автоматизирано управление на рисковете при IoT екосистеми. Критичният принос тук е съчетанието между автономност и криптографска гаранция – тема, детайлно развита от доктрината[12], като авторите на редица статии демонстрират как блокчейн-базирани архитектури подобряват устойчивостта срещу т.нар „spoofing“[13], MITM атаки[14] и неоторизирани достъпи в масови IoT среди.
3.Децентрализиран AI и синергията с блокчейн.
След като блокчейн гарантира целостта на данните, децентрализираната AI добавя интелигентност. Вместо централизирани алгоритми, които обработват всичко на едно място, децентрализираната AI разпределя моделите и анализите между множество възли. Това ускорява откриването на заплахи и намалява риска от единични провали при неоторизирани логове[15].
Тази концепция се подкрепя от доктрината за т.нар „federated learning“ – подход, при който обучението се извършва локално при отделните участници, а не върху централизирани данни. Някои автори[16] формулират основните принципи на метода и подчертават неговите предимства за сигурността, включително понижен риск от изтичане на чувствителна информация. Комбинацията между блокчейн и federated AI вече е обект на систематични изследвания, които показват, че блокчейн може да осигури „доказуемо доверие“ при координирането на множество AI възли и обмена на модели[17].
Представете си голямо предприятие, което използва децентрализиран AI за мониторинг на промишлени контроли. AI моделите наблюдават всяка машина и IoT устройство, идентифицират аномалии и могат да реагират в реално време. В комбинация с блокчейн, всяка реакция е записана, проверима и непроменяема.
В литературата[18] този модел често се описва като blockchain-enhanced industrial AI, където достоверността на AI решенията се гарантира чрез неизменяеми записи, които позволяват сигурен „audit trail“. Това е особено важно в индустрии като енергетика, химическа промишленост и авиация, където аномалиите трябва да се проследяват по начин, който е юридически защитим и технически недвусмислен.
Европейският AI Act (2024) въвежда категорията „високорискови AI системи“, които изискват проследимост и отчетност. Блокчейн може да служи като технически инструмент за осигуряване на доказуем „audit trail“. В САЩ NIST AI Risk Management Framework (2023) препоръчва блокчейн за прозрачност при алгоритмичните решения — доктринално известна като „algorithmic accountability“[19]. В академичната дискусия относно алгоритмичната отчетност се твърди, че блокчейн предоставя уникален механизъм за т.нар „institutionalizing transparency“ (на български „институционална преразпределеност“), тъй като всяка стъпка от AI процеса може да бъде проследена и криптографски проверена. В контекста на публично-правните изисквания, тези свойства са все по-значими: както отбелязват някои автори[20], регулациите изискват не просто техническа надеждност, а проверима обяснимост, която блокчейн може да улесни чрез непроменяеми логове на решенията и операциите на AI системите.
4. Реални приложения на блокчейн в киберсигурността.
В практиката вече се наблюдават впечатляващи примери за това как блокчейн трансформира сигурността на цифровите системи. В здравеопазването, например, много болници използват блокчейн за управление на медицински записи. Традиционните централизираните бази данни са уязвими на хакерски атаки и дори на вътрешни злоупотреби. В САЩ и ЕС, закони като HIPAA (Health Insurance Portability and Accountability Act) и GDPR изискват строго спазване на поверителността на данните. Блокчейн позволява да се съхраняват записи в децентрализирана и криптографски защитена среда, което минимизира риска от нарушаване на закона и подобрява правната защита на личните данни.
В сферата на международната търговия, блокчейн се използва за удостоверяване на автентичността на транзакциите и логистичните вериги. Фирми като Maersk и IBM въвеждат блокчейн платформи, които позволяват на всички участници в транспортната верига да валидират всяка стъпка на процеса – от изпращането на стоката до нейното получаване. В случай на спор, информацията, съхранена в блокчейн, се явява практически недокосваема доказателствена база. Това кореспондира с принципите на добросъвестност и прозрачност в търговското право, подкрепяни от съдебната практика на Международния търговски съд и решения по Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки (CISG, 1980).
В международен контекст, съдилищата започват да приемат блокчейн като доказателствен инструмент. В Китай, Върховният народен съд признава през 2019 г., че блокчейн може да служи за удостоверяване на доказателства[21]. В САЩ делото United American Corp. v. Bitmain Inc., No. 18-cv-25106 (S.D. Fla. 2018) разглежда правните последици от манипулация на блокчейн мрежа, показвайки, че технологията вече е част от фактическия контекст на съдебни спорове. Подобен подход се разглежда и в европейската литература[22], която отбелязва, че блокчейн доказателствата могат да укрепят процесуалната сигурност чрез механизми на криптографско верифициране.
5. Ограничения и предизвикателства при внедряването на блокчейн.
Разбира се, блокчейн не е универсално решение. Сред основните ограничения е мащабируемостта – публичните блокчейн мрежи могат да обработват ограничен брой транзакции в секунда, което затруднява използването им за масови IoT устройства. Освен това, енергийната консумация на класическите алгоритми като Proof of Work (PoW) е значителна, което поражда въпроси за устойчивост и екологична съвместимост.
На правно ниво съществуват регулаторни и юридически предизвикателства. Например, при разпределени идентификационни системи, базирани на блокчейн, възниква въпросът за „правото да бъдеш забравен“ според GDPR[23]. Непроменимостта на блокчейн записите може да влезе в противоречие с този принцип, което изисква разработване на гъвкави протоколи за контрол и изтриване на лични данни.
Технически, интеграцията на блокчейн със съществуващи системи често изисква значителни ресурси и организационни усилия. Някои компании срещат трудности при съвместимостта на блокчейн платформите с вече внедрени корпоративни информационни системи, което забавя масовото внедряване.
В европейската доктрина Мишел Финк[24] посочва, че непроменяемостта на блокчейн може да противоречи на правото „да бъдеш забравен“ по чл. 17 GDPR (Finck, Blockchain and the General Data Protection Regulation, 25 Eur. L.J. 26, 2019). В отговор на това някои системи използват off-chain storage( на български „извън верижно съхранение), при което чувствителните данни се пазят извън блокчейна, а в него се съхраняват само криптографски хешове — балансирано решение, възприето в САЩ и в практиката на California Consumer Privacy Act (CCPA, 2018).
6.Заключение.
Анализът на блокчейн системите и съвместимостта им с децентрализиран AI, като нещо резултативно важно за киберсигурността показва, че тези технологии не са просто инструменти, а основа за нов тип цифрова инфраструктура, която съчетава сигурност, прозрачност и доказуемост. Те позволяват не само защита срещу хакерски атаки, но и спазване на международни регулаторни стандарти и съдебни изисквания към сигурността на различно системи и данни.
В заключение мога да направя извода, че блокчейн и децентрализираният AI представляват съвременна парадигма в киберсигурността, която изисква сътрудничество между технологични специалисти, правни експерти и регулаторни органи, се цел изграждане на адекватни модели, касаещи онлайн процесите в публичната среда и тяхната сигурност и предвидимост. Тази синергия е ключът към създаването на устойчива, безопасна и правно съвместима дигитална среда.
Автор: адвокат Атанас Костов
[1] Виж „Code 2.0“, книга от 2006 г. на Лорънс Лесиг, издадена от Basic Books, в която авторът твърди, че „кодът“ или архитектурата на интернет оформя и регулира поведението и сам по себе си представлява мощна форма на право. Книгата е обновена версия на текст от 1999 г. и е редактирана чрез Wikipedia, което я прави една от първите книги, редактирани от читатели онлайн. Лесиг изследва как даден код може да бъде използван за свобода или контрол и как неговото бъдещо развитие определя какво е възможно онлайн.
[2] Основателят на изследователската група „Auto-ID“ при Масачузетския технологичен институт Кевин Аштън (от англ. „Kevin Ashton“) предлага за първи път концепцията за интернет на нещата (от англ. Internet of thing или IoT) през 1999г. Той обозначава с понятието „Интернет на нещата“ уникално разпознаваеми свързани обекти с помощта на технологията за радиочестотна идентификация (RFID). Точното определение на IoT обаче все още е в процес на формиране, който зависи от възприетите гледни точки. Като цяло интернет на нещата се определя като „динамична глобална мрежа, инфраструктура с възможности за самоконфигуриране въз основа на стандарти и комуникационни протоколи“.
[3] Carpenter v. United States, 585 U.S. 296 (2018), е ключово решение на Върховния съд на САЩ, свързано с правото на личен живот по отношение на историческата информация за местоположението на мобилни телефони (CSLI). Съдът постановява, че държавните органи нарушават Четвъртата поправка, когато получават достъп до такива исторически данни за местоположение без съдебна заповед;
[4] Документът, който визирам може да бъде открит тук: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/eus-cybersecurity-strategy-digital-decade-0?utm_source=chatgpt.com
[5] Виж Регламент от 14 декември 2022 година относно цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор и за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009, Регламент (ЕС) № 648/2012, Регламент (ЕС) № 600/2014, Регламент (ЕС) № 909/2014 и Регламент (ЕС) 2016/1011;
[6] Терминът „ICT услуги“ идва от английското „Information and Communication Technology“ или на български – услуги в областта на информационните и комуникационни технологии;
[7] „Tamper-evident журнал“ е термин, който се използва в информационните технологии и киберсигурността и означава журнал или регистър на събития, който е защитен срещу неоторизирана промяна и всяка опитна модификация може лесно да се открие. Примери за tamper-evident журнал: блокчейн – записите в веригата са криптографски свързани; промяна на един блок прави очевидна манипулацията и/или криптографски подписи върху лог файлове – всеки запис е подписан, а опитът за промяна води до несъответствие на подписите, както и write-once, read-many (WORM) устройства – хардуер, който позволява записване веднъж, без последващо изтриване или промяна;
[8] Taka Narayanan, Arvind – “Bitcoin and Cryptocurrency Technologies”, Princeton University Press / distributed by MIT Press, 2016. Изчерпателен академичен труд, често използван като основен учебник в MIT курсовете по криптография и блокчейн. Потвърждава принципите за неизменяемост, консенсус и децентрализирана сигурност. Книгата може да откриете тук: https://www.amazon.com/Bitcoin-Cryptocurrency-Technologies-Comprehensive-Introduction/dp/0691171696
[9] Taka Golumbia, David. The Politics of Bitcoin: Software as Right-Wing Extremism. University of Minnesota Press, 2016 (MIT Press distribution). Авторът анализира блокчейн структурата като технологичен модел без централен орган и разглежда рисковете и устойчивостта на децентрализираните системи;
[10] По темата виж Werbach, Kevin. The Blockchain and the New Architecture of Trust. MIT Press, 2018. Това е класически академичен източник. Авторът разглежда блокчейн като „нова архитектура на доверие“, предлагаща структурни гаранции за интегритет и прозрачност;
[11] Виж. Zheng, Zibin et al. “An Overview of Blockchain Technology: Architecture, Consensus, and Future Trends.” Oxford Academic – Computer Journal (2017);
[12] De Filippi, Primavera & Wright, Aaron. Blockchain and the Law: The Rule of Code. Harvard University Press (distributed via Oxford Academic), 2018. Доктринално изследване върху правната валидност на неизменяемите записи и ролята на смарт контрактите в автоматизацията на доверие и сигурност;
[13] Spoofing е тип кибератака, при която нападателят се представя за друг (устройство, потребител или услуга), за да подмами системата или жертвата. Целта е да се създаде фалшива идентичност, която изглежда легитимна;
[14] MITM атака е форма на прихващане или подслушване, при която нападателят се позиционира „между“ две страни, които мислят, че общуват директно една с друга;
[15] Виж. Kearns, Michael & Roth, Aaron. – „The Ethical Algorithm: The Science of Socially Aware Algorithm Design“, Oxford University Press, 2019. Включва анализ на алгоритмична отчетност (algorithmic accountability), която може да бъде технически осигурена чрез неизменяеми блокчейн-логове;
[16] Така Pentland, Alex - „Social Physics: How Social Networks Can Make Us Smarter“, MIT Press, 2014. Книгата представлява развитие на идеята за децентрализирано обработване на данни и мрежова интелигентност — ключови принципи в децентрализираните AI архитектури;
[17] Виж Pentland, Alex – „Building the New Economy“, MIT Press, 2021. Тази научна разработка представя блокчейн като фундамент за прозрачни, сигурни и автономни системи за обмен на данни — включително AI изчисления.
[18] Така Russell, Stuart & Norvig, Peter. Artificial Intelligence: A Modern Approach. 4th ed., Pearson / OUP network distribution, 2020. Макар да не е директно за блокчейн, трудът е доктринално признат и съдържа обосновки за разпределени AI системи и тяхната роля в сигурността;
[19] По темата виж Walch, Angela. “The Path of the Blockchain Lexicon.” Oxford Handbook of Law and Technology, Oxford University Press, 2022. Тази научна разработка извежда блокчейн в контекста на правната отчетност: системи, в които всяко действие може да бъде проверено — основа на algorithmic accountability;
[20] Виж Veale, Michael & Zuiderveen Borgesius, F. “Demystifying the Draft EU Artificial Intelligence Act.” Oxford Academic – Computer Law & Security Review, 2021.Научният труд разработва концепцията за проследимост и задължителна отчетност в AI — ключови аргументи за ползване на блокчейн като audit trail;
[21] Така дело Supreme People’s Court, Case No. (2018) Zui Gao Fa Min Zai No. 137);
[22] Виж Finck, M. – „Blockchain and the General Data Protection Regulation“, Oxford Internet Institute, Policy Paper 2019; първо публикувана като статия в European Law Journal, Vol. 25 (2019), pp. 26–42;
[23] Виж дело CJEU, 2014, Google Spain SL, Google Inc. v Agencia Española de Protección de Datos;
[24] През 2019 г. Michèle Finck, известен европейски правен експерт в областта на дигиталното право и преподавател, свързан с Oxford Internet Institute, публикува едно от най-цитираните изследвания за съвместимостта между блокчейн технологията и GDPR;