
Основни цели на Заключенията, приети от Съвета на ЕС на 24 май 2024 г., въз основа на доклада на European Court of Auditors, свързан с обществените поръчки.
3.Цели на заключенията, касаещи обществените поръчки.
Заключенията на Съвета имат няколко основни цели:
На първо място това е подчертаване, че обществените поръчки представляват важен икономически инструмент – в заключенията се посочва, че публичните поръчки на стоки и услуги представляват около 2 трилиона евро годишно, или около 14 % от БВП на ЕС.
Второ - подобряване на справедливата и ефективна конкуренция при обществените поръчки в ЕС – заглавието на заключенията е „Improving fair and effective competition for EU public procurement contracts awarded for works, goods and services“.
Третият важен критерий е повишаване на прозрачността, достъпа до информация и използването на данни и инструменти за анализ – заключенията изрично подчертават значението на „high-quality data availability“ и „advanced tools to provide information on public procurement in the EU“.
Четвъртият признак е подобряване на участието на малки и средни предприятия (МСП) и насърчаване на по-широко участие – докладът на ECA установява, и заключенията го отразяват, че делът на МСП е нисък, и че е необходима стъпка към по-достъпно участие.
Петата крачка откриваме в стимулиране на стратегическа рамка на ЕС за обществените поръчки – Съветът предлага стартиране на стратегически план на равнище ЕС за обществените поръчки като приоритет за следващия мандат на Комисията.
2.Причини — защо бе необходимо такова внимание.
Причините, които водят до тези заключения, са подробно описани както в доклада на ECA, така и в самите заключения на Съвета в фокус върху обществените поръчки.
Намаляваща конкуренция: ECA установява, че конкуренцията при обществени поръчки в ЕС е спаднала през периода 2011-2021 г. поради значителен дял на директно възлагане и процедури с един кандидат.
Недостатъчно участие на МСП: Докладът посочва, че делът на договорите, присъдени на МСП, е нисък и не е постигнато значително подобрение след директивите от 2014 г.
Слаба трансгранична конкуренция: ECA открива нисък дял на трансгранични обществени поръчки — тоест предприятия от други държави членки не участват достатъчно.
Непълно използване на стратегическия потенциал на обществените поръчки: ECA установява, че целите на реформата от 2014-г. не са постигнати в достатъчна степен — напр. не е съществено използвана възлагането като стратегически инструмент (за зелена, дигитална трансформация).
Недостатъчна прозрачност и слаб мониторинг: Има сериозни пропуски по отношение на наличието на качествени данни, събирането им, анализа и мониторинга на пазара на обществени поръчки.
Регулаторни и процедурни препятствия: Заключенията и анализите също признават, че съществува сложност и не винаги яснота в правилата, което затруднява участието, особено на по-малки предприятия.
3.Отзиви и реакции. След публикуването на заключенията има различни реакции от заинтересовани страни, които са в няколко насоки.
UNI Europa — европейска синдикална конфедерация — приветства решението на Съвета и призова за „спешен преглед на Директивата за обществени поръчки“, като обръща внимание, че сегашната рамка фаворизира цената за сметка на други критерии като социални аспекти и трудови права.
В професионални и академични среди се приема, че заключенията на Съвета представляват важен сигнал и възможност за реформа: блог публикации на European Institute of Public Administration (EIPA) отбелязват, че това е шанс за преосмисляне на рамката за публични поръчки и че акцентът върху данните и мониторинга е ключов.
От гледна точка на държавите членки – макар в публичните източници реакциите на отделни правителства да не са подробно описани, самият факт, че Съветът е приел заключения, означава политическа воля за действие, макар остава скептицизъм доколко на практика ще се появят промени и дали ще се справи с коренните проблеми.
