Относно проблемите при обществените поръчки, свързани с приемане на България в еврозоната.
Предизвикателствата пред обществените поръчки във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. придобиват многопластов, правно-комплексен характер, обхващащ не само техническата адаптация към новата валута, но и необходимостта от хармонизиране на националните процедури с динамично развиващата се европейска нормативна и съдебна рамка. Предстоящото присъединяване на България към еврозоната представлява процес, който засяга всички елементи на системата на обществените поръчки – от планирането и обявяването, през оценяването и контрола, до изпълнението на договорите. Подготовката за този процес се извършва на фона на значими европейски инициативи, стратегически документи, заключения на Съвета, доклади на Европейската сметна палата и развиваща се практика на Съда на Европейския съюз, чиято интерпретация е задължителна и пряко приложима в националните режими. Съществено значение има и Директива 2014/24/ЕС, чиито основни принципи – прозрачност, недискриминация, пропорционалност и равнопоставеност – се проявяват по особен начин в периоди на парична конвергенция.
Актуализацията на европейските прагове, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2025/2150 на Европейската комисия от 29 октомври 2025 г., задава нова ценова рамка, в която възложителите ще оперират след 1 януари 2026 г. Праговете, вече дефинирани в евро, изискват едновременно национална правна адаптация и модернизация на административните процеси. В европейската практика подобни промени са били съпътствани от необходимостта да се гарантира, че преизчисляването на стойности не води до неоправдани промени в избора на процедура или до намаляване на степента на конкуренция. Пример за това е опитът на Хърватия (2023 г.), където при първата година от въвеждането на еврото контролният орган UZP установява повишена честота на грешки при изчисляване на прогнозни стойности, което е довело до неправилен избор на вид процедура в около 4% от случаите. Този опит е индикатор за България, че механизми за превенция на технически грешки са критични елемент от реформата.
Заключенията на Съвета на ЕС от май 2024 г., базирани на доклад на Европейската сметна палата, поставят сериозен акцент върху нуждата от повишаване на конкуренцията, по-широко участие на МСП, по-ефективно използване на данните и модернизация на електронните системи. Тези приоритети имат силна опора в съдебната практика на Съда на ЕС, в частност в решения като C-216/17 „Cooperativa Animazione Valdocco“, които подчертават, че възложителите са длъжни да прилагат процедурите по начин, който не води до неравнопоставеност или необосновано ограничаване на достъпа на стопанските субекти. Това е особено важно, предвид факта че въвеждането на еврото променя начините на определяне на прогнозните стойности, което може да създаде условия за правна несигурност при неправилно тълкуване. Европейската практика ясно сочи, че при смяна на валута възложителите трябва да осигурят ясна методология на превалутиране, прозрачни правила и единни технически стандарти, за да се избегнат съмнения за нарушение на принципите на директивите.
Съвместният проект на ОИСР и DG REGIO (2024–2026), насочен към стратегическите обществени поръчки, допълва регулаторната среда, като акцентира върху въвеждането на зелени, социални и иновационни критерии. Тези подходи, известни като Sustainable Public Procurement (SPP) в европейската доктрина, са подкрепени и от решения като C-513/99 „Concordia Bus“, в които Съдът на ЕС приема, че възложителите могат да включват екологични критерии, стига те да са свързани с предмета на поръчката, да са пропорционални и недискриминационни. За България това означава, че преходът към еврото може и следва да се използва като катализатор за модернизация на критериите за възлагане, тъй като промяната на документацията и вътрешните правила така или иначе ще бъде неизбежна.
Актуализирането на праговете предполага вътрешна реорганизация на административните процеси – нормативно, организационно и технически. Научно-правният анализ сочи, че при въвеждане на нови прагове ключов риск е възприемането им като чисто формални стойности, без оценка на последиците върху конкуренцията. В литовската практика (2015 г.) например, при адаптация към евро зоната Литовската агенция за обществени поръчки установява, че част от възложителите понижават прогнозните стойности, за да избегнат по-сложни процедури. Този феномен, наричан „прагова манипулация“, е квалифициран от Съда на ЕС в дело C-574/10 „Data Medical Solutions“ като нарушение на принципа на прозрачност. Следователно българският законодател и контролни органи следва да осигурят ясни методи за валидиране на прогнозните стойности.
Цифровизацията и двувалутното изписване в ЦАИС ЕОП от 1 октомври 2025 г. представляват важна техническа реформа, но крият и повишени правни рискове. Европейските държави, въвеждали еврото в последните 10 години, демонстрират сходни проблеми – Хърватия отчита трудно управление на „фиксирания курс“, Латвия (2014 г.) регистрира в първите месеци след прехода увеличен брой жалби поради неправилно посочени стойности в процедурите. Европейската комисия при тези случаи напомня, че възложителите са длъжни да гарантират едновременно точност и недвусмисленост на финансовата информация, а грешките в конверсията се третират като нарушение на принципа на прозрачност. България следва да се съобрази с европейските указания, че информационните системи трябва да извършват автоматично превалутиране с фиксиран курс, да осигурят пълна проследимост на измененията и да минимизират възможността за човешки фактор при въвеждането на стойности.
Критерият за възлагане „икономически най-изгодна оферта“ (MEAT) остава централна тема както в националната, така и в европейската практика. Европейската комисия многократно е заявявала, че прекомерното използване на „най-ниска цена“ е правно и стратегически нецелесъобразно. Решенията на Съда на ЕС като C-19/00 „SIAC Construction“ ясно посочват, че качествените критерии трябва да бъдат измерими и обективни, но тяхното включване е не само допустимо, а желателно, когато то води до по-добри обществени резултати. Въвеждането на еврото създава и тук специфични рискове – ако преизчисляването на стойности води до механичен избор на най-ниска цена поради избягване на сложни качествени критерии, това би било против философията на директивите. Затова европейската практика препоръчва, че в периоди на решение и променена ценова среда възложителите трябва да прилагат още по-стриктно качествени показатели, за да гарантират баланс между цена и качество.
Нормативните несъответствия между националната уредба и директивите на ЕС остават структурен проблем, характерен за новоприсъединилите се държави. Съдът на ЕС в дела като C-568/08 „Combinatie Spijker“ подчертава, че държавите членки са длъжни да тълкуват националното право в светлината на директивите, дори при непълно или неточно транспониране. В периода на въвеждане на еврото правната несигурност може да се задълбочи, тъй като различията между националния Закон за обществените поръчки и европейските регламенти може да станат още по-очевидни. България ще трябва да приеме едновременно нормативни и методически промени, да актуализира указанията към възложителите, както и да подобри капацитета на контролните органи.
В заключение, въвеждането на еврото не е изолирана финансова реформа, а тест за правната устойчивост, административната готовност и институционалната последователност на системата на обществените поръчки в България. Европейската практика показва, че успешният преход изисква координация между законодателни, административни и технологични промени, повишена правна култура, активна роля на бизнеса и ясна стратегическа визия. Опитът на Хърватия, Латвия и Литва недвусмислено потвърждава, че рисковете при смяна на валута са реални, но контролируеми, ако възложителите работят при условия на прозрачност, техническа подготвеност и последователно прилагане на принципите на европейското право. Европейските инициативи в областта на стратегическите обществени поръчки очертават ясен път за интегриране на зелени, социални и иновационни критерии, а едновременно с това — защитата на достъпа на МСП и укрепването на конкуренцията трябва да останат централни цели през целия преходен процес и след окончателното приемане на еврото.
Автор: адв.Атанас Костов