Спекула и антиконкурентни практики: сравнителен анализ на практиката на КЗК и Европейската комисия.
1.Въведение.
Терминът „спекула“ в българското законодателство и правото на ЕС не е ясно дефиниран като самостоятелен легален термин от доктрината, но той често се свързва с нелоялни търговски практики, антиконкурентно поведение или необосновано повишаване на цените. Тук трябва да отбележим, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Европейската комисия разглеждат подобни практики в рамките на своите правомощия за защита на конкуренцията и потребителите от години. От друга страна нашият Наказателен кодекс отдавна е регулирал спекулата, като в чл.116 от НК (визирам редакцията от 1951 година) е предвидено, че който продаде стока по цена над определената или получи за услуга възнаграждение по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до 5 години. В сегашния НК и неговия чл.225 е застъпено правилото, че който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред, или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Реално нормата на чл.225 от НК се оказва неработеща, тъй като няма нормативно определени минимуми на „кошница от стоки“, касаещи нуждите на гражданите от първа необходимост, с цел наистина по отношение на тях спекулативната злоупотреба с цените да бъде санкционирана на база обективни критерии.
В контекста на икономическите предизвикателства и пазарните колебания, терминът „спекула“ често се свързва с неетични или антиконкурентни практики, които водят до изкуствено завишаване на цените или изкривяване на пазара. Въпреки че „спекула“ не е ясно дефинирана в правото на България или Европейския съюз (ЕС), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Европейската комисия активно се борят с практики, които могат да се разглеждат като спекулативни – като картели, злоупотреба с господстващо положение и други форми на пазарна манипулация. Тази статия разглежда ключови решения на КЗК и Европейската комисия, свързани със спекула, анализира техните подходи и подчертава предизвикателствата пред ефективното регулиране на тези практики.
Терминът „спекула“, в общ смисъл, може да се дефинира като отнасящ се до действия, насочени към извличане на необосновани печалби чрез манипулиране на цени или пазарни условия, в повечето случаи за сметка на крайния потребител. Въпреки липсата на еднозначна легална дефиниция, в България спекула често се свързва с изкуствено завишаване на цените, особено в кризисни ситуации или при важни икономически промени, които например се очакват да се случат при въвеждането на еврото през 2026г. На европейско ниво спекулативните практики попадат под по-широкия обхват на антиконкурентните отношения, регулирани от чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и от специфични регулации за пазарите на стоки и финансови инструменти.
Все пак мисля си, че на базата на изследването на индекса на инфлация например на тримесечна база, лесно може да се установи конкретна устойчивост на цените на хранителните стоки, горивата, услугите и т.н, с цел да се обоснове конкретен секторен анализ в дадена сфера на бизнеса и да се изследва обективно дали цените са повишени незаконосъобразно. Въпреки че засега съдебните решения по темата са малко, влизането на България е еврозоната поставя нови предизвикателства пред правоприлагащите органи в лицето на КЗК, КЗП и съда, които следва да наложат изисквания за строг контрол, формиране на съдебна практика и санкция.
Ето защо целта на настоящето изложение е да представи обобщен преглед на решения, свързани със спекула, въз основа на наличната съдебна практика и доктрина.
2.Практика на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) във връзка със спекулата.
КЗК е независим правоприлагащ орган, т.нар „особена администрация“, който прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и европейските разпоредби по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В контекста на термина „спекула“, КЗК се фокусира върху практики, които ограничават конкуренцията като общ критерий по чл.29 от ЗЗК или увреждат потребителите по различни начини. Ето защо може да се каже, че КЗК е ключовият българският админстративен орган, който ex lege(от лат. „по закон“) е отговорен за прилагането на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и европейските правила за конкуренция. Въпреки че КЗК няма пряко правомощие да регулира цените, тя разследва практики, които могат да доведат до спекулативно поведение, като ограничаване на конкуренцията или манипулиране на пазара.
2.1.Мониторинг и секторни анализи, извършени от КЗК.
На първо място би следвало да се отбележи, че КЗК извършва мониторинг на пазари, в които има съмнения за спекула, като секторите на горивата, храните, лекарствата и финансовите услуги. Например през 2022г., КЗК публикува становище относно високите цени на горивата, подчертавайки, че е предприела действия за защита на конкуренцията, включително разследване на потенциални картели.
Интересен факт в тази насока е, че през 2020 г. КЗК образува производство срещу дружества от групата „Лукойл“ за предполагаеми нарушения по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС, свързани с ограничаване на достъпа до данъчни складове и нефтопродуктопроводи, което може да доведе до повишаване на цените чрез ограничаване на конкуренцията. Припомням, че именно през април 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира по преписка № КЗК‑255/2020 производство срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД, основано на сигнал от Върховната административна прокуратура относно дисбаланс между 47 % спад на световните цени на петрола и само 11 % намаление на цените на дребно на горива в България, с цел проверка за възможно нарушение на чл. 15 и чл. 21 ЗЗК и/или член 101 и член 102 ДФЕС. В хода на разследването КЗК установи, че групата „Лукойл“ – притежател на ключова инфраструктура като данъчни складове, нефтопродуктопроводи и пристанищни терминали в Бургас, Росенец, Русе и Варна – е злоупотребила с господстващо положение чрез системно отказване на достъп до тези съоръжения на други вносители и производители на горива, с цел да ограничaт техния пазарен достъп, внос и търговия на едро с горива. КЗК квалифицира поведението като нарушение на чл. 21, т. 2 (ограничаване на търговия и техническо развитие) и чл. 21, т. 5 (необоснован отказ на обслужване) от ЗЗК, което попада и под член 102, втора алинея, буква б) от ДФЕС, забраняващ злоупотребата с доминантно положение
През декември 2022 г. КЗК налага санкции за общо около 195 милиона лева[1] – 139 864 965 лв. на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и 55 271 210 лв. на „Лукойл България“ , като това Решение № 332/04.04.2023г.[2] на КЗК е обжалвано пред Административният съд – София област(АССО).
При даване ход на делото пред АССО, съдът постанови производството да бъде спряно, преди да постанови окончателно решение, тъй като са отправени преюдициални въпроси към Съда на ЕС[3], а именно: допустимо ли е да се третира като едно нарушение комплекс от различни форми на злоупотреба (отказ за доставка и ограничаване на пазар) и как да се прилага т.нар. “Bronner тест“ за ключови съоръжения, когато те са придобити чрез приватизация или концесия, и дали изискването за достъп трябва да отчита публичните инвестиции и условията по приватизационни договори и концесии. Делото пред АССО е все още висящо и произнасяне на СЕС по темата се очаква. Този случай е изключително значим, тъй като не само санкционира злоупотреба с инфраструктурата, но и поставя началото на съдебно тълкуване по структура, мултиаспектна злоупотреба и ролята на публичното финансиране и приватизационни договори за приложимостта на европейските антимонополни стандарти в българската практика, касаещо понятието спекула в по широк контекст.
В крайна сметка наложената рекордна глоба от КЗК на „Лукойл България“ за злоупотреба с господстващо положение чрез ограничаване на достъпа до данъчни складове и нефтопродуктопроводи, напрактика доведе до изкривяване на конкуренцията и потенциално до повишаване на цените на горивата, което може да се разглежда като вид спекулативно поведение, което не е ефективно санкционирано все още, но следва да се има предвид като вид незаконосъобразна практика, която много често се мултиплицира в „нещо ново“.
2.2. Разследвания за антиконкурентни практики на КЗК.
Във връзка с разглежданата „спекула“, КЗК разследва и случаи на забранени споразумения, съгласувани практики и злоупотреба с господстващо положение, които могат да се тълкуват като вид към извличане на необосновани печалби чрез манипулиране на цени или пазарни условия. Тък бих искал да припомня, че през март 2022г. КЗК беше образува производство срещу „Сакса“ ООД и „Инса Ойл“ ЕООД за предполагаем картел, който би могъл да повлияе на цените на горивата.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира и образува производство[4] по преписка срещу споменатите две фирми за евентуално картелно поведение при определяне на цените на горивата в периода 2–11 март 2022г., с твърдението, че е налице злоупотреба, предизвикана от паническо потребление и рязко повишение на цените вследствие на войната в Украйна и шока върху петролните пазари. Сигналите и анализите тогава показаха, че на 2 и 3 март цените на A95 достигат 3.14 лв. за литър (в бензиностанциите на „Сакса“ ООД под марката „Круиз“), а при „Инса Ойл“ – 2.98 лв. за литър, значително над средните пазарни 2.78 лв/л за бензина и 2.82 лв/л за дизел при другите търговци по същото време.
По административната преписка КЗК установи необяснимо фиксиране на цените, без икономическо обосноваване, което може да представлява нарушение по чл. 15 ЗЗК (забранено картелно споразумение). При проучването на казуса КЗК събра данни от над 30 участника в пазара на горива, за да установи дали съществува координация или обмен на стратегическа информация между двете дружества „Сакса“ ООД и „Инса Ойл“ ЕООД.
В рамките на производството „Сакса“ ООД обясниха поведението си относно повишаването на цените с нарастващи заводски и логистични разходи, както и забавяне на доставките от „Лукойл“ до тях. От своя страна „Инса Ойл“ ЕООД посочиха, че се сблъскват с логистични проблеми и затворени пристанища, което е довело до забавяне и по-високи цени за суровините. Тези обяснения реферират и към установеното паническо презапасяване от страна на потребителите, което според КЗК не попада в хипотезата на наказуем картел.
През юли 2024г. КЗК постанови решение[5], че няма достатъчно доказателства за картел, нито данни за координирано ценово поведение между „Сакса“ и „Инса Ойл“, и ги освободи от административна отговорност за спекула. Регулаторът заключи, че ценовият скок през посочения период се дължи на съчетание от международни фактори – ръст на котировките, слаб резерв и паника – а не на незаконна ценова практика.
Този случай разграничи ясно антимонополно нарушение от една страна и пазарни реакции при кризи от друга, като КЗК демонстрира прагматичен подход за ощенка на обективната истина, изразяваща се в липса на съгласувано действие между фирмите. Производството е важен прецедент за това как КЗК третира в мотивите си спекулацията, която би довела до незаконни разлики в цените, търсейки синхронизация и обоснована икономическа стратегия в тази насока, а не изхождайки от реакции на пазарни и търговски ефекти от шокови, бих ги нарекъл форсмажорни събития – в случая военен конфликт
Тук трябва да се отбележи коректно, че КЗК няма пряко правомощие да контролира цените, но може да налага санкции за нарушения, които водят до неоправдано повишаване на цените, в следствие на картелни споразумения или злоупотреба с доминиращ пазарен дял.
3.Сътрудничество на КЗК с други органи за предотвратяване на спекулата:
През юни 2025г. КЗК, заедно с Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), започна проверки за спекула с цени в контекста на въвеждането на еврото. Тези действия целят защита на потребителите от неоснователни поскъпвания на прага на евро зоната. През юни, юли и август 2025г., на база визираната проверка, КЗК поиска подробна информация от около 50 търговски вериги и търговци на дребно, управляващи близо 500 обекта. Вместо просто големите вериги, контролирани бяха също и локални магазини в:
- Велико Търново (28 обекта)
- Бургас (54), Пазарджик (14), Ямбол (7), Шумен (22), Враца (10), Габрово (10), Смолян (5), Монтана (8), Силистра (4) и др.
- В София проверката засегна както големите вериги, така и по-малките магазини.
Стъпквайки на данните от НАП и КЗП, КЗК ще анализира структури на пазара, наличие на потенциални картели, злоупотреба с доминантно положение и други антиконкурентни практики. Освен единичните случаи, КЗК ще обръща особено внимание на синхронизирано повишаване на цените (например подобни закръглявания и регулирани надценки в различни обекти), което може да е признак за картел. КЗП събира тези ежедневни данни и ги качва в публичен интернет портал. Потребителите ще имат възможност да сравняват цени по населени места, по обекти или верига и да откриват най-добрите предложения. От 8 август 2025 до 8 август 2026 е налице период на двойно обозначаване, задължително изписване на цени в левове и евро с еднакъв шрифт, размер и цвят. Съществува гратисен период до 8 октомври 2025 г., в който нарушенията водят само до писмени предупреждения, без глоби. Въведе се изискване търговци с годишен оборот над 10 млн. лв. трябва всеки ден до 7:00 ч. да публикуват в машинночетим формат на уебсайта си индивидуалните продажни цени на всички стоки от „голямата потребителска кошница“ (храни, напитки, лекарства, тютюневи изделия).
Тези действия целят да защитят потребителите от неоснователни поскъпвания, особено в сектори като търговията на дребно и услугите. Въпреки че конкретни решения от тези проверки все още не са публично достъпни към юли 2025г., те демонстрират проактивен подход към справянето с потенциални спекулативни търговски практики, без търговска и икономическа обосновка, базирана на реални и обективни критерии. Правителството предприе и няколко мерки по темата, като въведе софтуерно приложение, чрез което потребителите могат да проверяват двойното обозначаване на цените директно в магазините, като контролът ще продължи поне до края на 2026г. – когато е в сила задължителното двойно ценообразуване. Проверките и санкциите в описания контекст ще са тежки, особено през първите 6 месеца след влизане в евро зоната. Предвидените санкции[6] са:
-За недобросъвестно формиране на цени — имуществени санкции от 5 000 до 100 000 лв.; при повторно нарушение — до 200 000 лв. за юридически лица и ЕТ;
-При предприятия с оборот над 50 млн. лв.: до 0.5 % от оборота при първо нарушение, до 1 % при повторно, с таван — 1 млн. лв. (в някои версии — до 2 % при повторно)
4.Практика на Европейската комисия във връзка със спекулата.
Европейската комисия прилага правилата за конкуренция на ЕС, като се фокусира върху антиконкурентни споразумения (чл. 101 от ДФЕС), злоупотреба с господстващо положение (чл. 102 от ДФЕС) и контрол върху държавните помощи и сливанията. Въпреки че „спекула“ не е изрично спомената в европейското законодателство, Комисията разглежда практики, които водят до изкривяване на пазара или увреждане на потребителите.
4.1. Антиконкурентни споразумения и картели.
Европейската комисия разследва и санкционира картели, които манипулират цените. Например, Комисията налага глоби на компании, участващи в ценови договорки, което може да се счита за форма на спекула. През последните години Комисията е предприемала действия срещу компании във фармацевтичния сектор за изкуствено завишаване на цените на лекарства, което може да се тълкува като спекулативна практика.
През октомври 2024 г. ЕК наложи глоба от €462.6 милиона на фирмата „Teva“ за злоупотреба с патентната система и за забавяне на пускането на конкурентно лекарство за лечение на множествена склероза чрез "производствени манипулации" и "неоснователно оспорване" на конкурент.
През октомври 2023г. ЕК наложи глоба от €13.4 милиона на шест други фармацевтични компании, включително „Alchem“, за участие в картел, който е ограничавал конкуренцията на пазара за продукта „N-Butylbromide“ – аргумент от чл. 101 от ДФЕС.
4.2. Злоупотреба с господстващо положение.
Комисията е разследвала случаи, при които компании с господстващо положение на пазара налагат неоправдано високи цени. Например, действия срещу технологични гиганти като Google или фармацевтични компании за ценови стратегии, които ограничават конкуренцията.
През 2017г. ЕК наложи глоба от €2.42 милиарда на Google за злоупотреба с господстващо положение в търсачката, чрез нелегално предпочитане на собствената си услуга за сравнение на цени под името „Google Shopping“. Американската технологична компанията беше разследвана по смисъла на антимонополното законодателство( аргумент от чл. 102 ДФЕС) за това, че е предоставяла на инструмента си „Google Shopping“ по-видно място в резултатите от търсене, в сравнение с конкуренти си, които били поставени на по-ниски позиции, което е довело до значителен спад в трафика към техните сайтове. През 2024г. Съдът на ЕС потвърди тази глоба, като отхвърли обжалването на Google[7].
4.3. Контрол върху сливания.
Комисията преглежда сливания и придобивания, за да предотврати създаването на монополи, които биха могли да доведат до спекула с цени. Тя може да одобри или забрани сделки, които намаляват конкуренцията. В този контест Европейската комисия блокира сливания между големи телекомуникационни оператори, тъй като това би довело до значително намаляване на конкуренцията на националните или регионални пазари, като целта е потребителите да не бъдат принудени да плащат по-високи цени за мобилни услуги и интернет. В България КЗК направи точно обратното – позволи сливане между двама от най-големите играчи на телекомуникационния пазар.
Европейската комисия се е произнасяла рестриктивно и като е забранявала сливания между големи производители на лекарства, тъй като това би довело до монопол върху конкретни медикаменти или ограничаване на нови конкурентни продукти – примери за което вече бяха дадени в статията.
4.4. Регулиране на спекулата по отношение на пазара на стоки.
Европейската комисия е предприела специфични мерки за ограничаване на спекулацията в пазара на стоки, особено след финансовата криза от 2008 г., когато цените на храни и суровини се повишиха значително. Поради това се предприеха следните превантивнио мерки.
Правила от 2010г. Комисията предложи мерки за разкриване на позициите на търговците, ограничаване на големи сделки и предоставяне на правомощия на регулаторите да се намесват при подозрение за спекулация. Тези мерки бяха част от реформата на Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID).
Правила от 2015 г.: През 2015г. Европейската агенция за ценни книжа и пазари (ESMA) предложи правила за ограничаване на спекулативната търговия, които бяха одобрени от Комисията и влязоха в сила през 2017 г. Те включват:
- Лимити на позиции: Установени бяха лимити за търговия със стоки, вариращи от 5 до 35% от пазара, в зависимост от вида на стоката;
- Тестове за спекула: Въведени бяха „market share“ тестове с различни прагове, например 4% за метали и земеделски продукти, 3% за нефтопродукти и 20% за емисионни права. Тези правила целят да ограничат спекулативните сделки, които водят до изкуствено повишаване на цените на стоки, като храни, енергия и суровини.
4.5. Сътрудничество с национални органи:
Европейската комисия работи с национални органи като КЗК по реда на Регламент (ЕО) №1/2003 и №139/2004, за да разследва трансгранични случаи на антиконкурентно поведение, което може да доведе до спекула. Това сътрудничество е особено важно при трансгранични случаи, в които спекулативните практики могат да имат ефект върху няколко държави-членки на ЕС.
5.Предизвикателства пред борбата със спекулата.
Въпреки усилията на КЗК и Европейската комисия, борбата със спекула е изправена пред редица предизвикателства, които в резюме могат да бъдат конспектирани в няколко насоки:
5.1. Проблемът, свързан с липса на правна дефиниция. Както отбелязва анализаторът Цветомир Николов, в българското законодателство няма ясна дефиниция за „спекула“. Това затруднява директното санкциониране на подобни практики, които често се разглеждат като нелоялни търговски практики или антиконкурентно поведение. В българското законодателство в момента няма правна дефиниция на понятието „спекула“, което намирам за проблем и е една препратка de lege ferenda( oт ласт. „за развитие на правото“) към българското Народно събрание, с оглед въвеждане на такива текстове в Законйа за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Днес терминът се използва основно в медиите и в политическите изказвания, а в официални нормативни актове се говори за:
-„необосновано повишаване на цени“
-„недобросъвестно формиране на цени“
-„нелоялна търговска практика“
-„злоупотреба с по-силна позиция на пазара“ или „злоупотреба с господстващо положение“ (по Закона за защита на конкуренцията).
В новия Закон за въвеждане на еврото в Република България дори в мотивите към проекта е уточнено, че думата „спекула“ няма правно значение и се използва условно за обществено разбираеми цели. Вместо нея законът описва конкретни състави на нарушения и механизъм за санкциониране, което намирам за неточно. В исторически план легалното понятие „спекула“ е съществувало в България (напр. в Наказателния кодекс от 1951 г.), но след демократичните промени е отпаднало, може би, защото липсва конкретизация във фактическия състав на неговото настъпване.
5.2. Проблемът ограничени правомощия на КЗК. КЗК няма правомощия да контролира директно цените на пазара, което ограничава възможностите й да се намеси при спекулативни поскъпвания, освен ако те не са резултат от нарушение на ЗЗК или европейските правила. Тези ограничения в правомощията на КЗК произтичат от факта, че КЗК е орган за правоприлагане, т.нар „специализирана администрация с правоприлагащи функции“, която разглежда казуси, касаещи Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и съответно пряко приложимите европейски регламенти за конкуренция. Това практически означава, че КЗК няма право да се намесва в други правоотношения, освен такива, които касаят:
- Картел (съгласувани действия между конкуренти за определяне на цени, подялба на пазара и др.)
- Злоупотреба с господстващо положение (напр. голям търговец изкуствено завишава цени, за да изтласка конкуренти или да извлече прекомерна печалба)
- Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне (чл. 37а от ЗЗК — напр. между вериги и доставчици).
Лошата новина тук е, че ако цените растат по „индивидуално решение“ на фирмите, без съгласуваност или господстваща позиция, КЗК няма право да се намеси, дори ако обществото го възприема като „спекула“.
5.3. Проблемът с доказването на наличие на спекула. Изхождайки от всичко казано до тук следва да отбележа, че доказването на антиконкурентни практики като картели или злоупотреба с господстващо положение изисква значителни ресурси и време. Например, разследванията на КЗК често отнемат години, което може да намали ефективността на мерките. От друга страна спекулативните практики често са свързани с глобални пазарни динамики, като колебания в цените на суровините или финансови инструменти. Това ограничава възможностите на националните и дори европейските органи да се справят изцяло с проблема.
Въпреки че КЗК и Европейската комисия се фокусират детайлно върху конкуренцията, потребителите често са най-потърпевши от спекулативните практики. Сътрудничеството с органи като КЗП в България е от решаващо значение, но координацията между различните институции не винаги е безпроблемна, налице е липса и на квалифицирани и правилно разбиращи материята кадри, експерти, вещи лица, като този конгломерат от проблеми води до липса на ефективност по темата.
6.Заключение.
КЗК и Европейската комисия играят ключова роля в борбата с практики, които могат да бъдат свързани със спекула, като картели, злоупотреба с господстващо положение и пазарни манипулации. КЗК се фокусира върху национални пазари, като горивата и храните, като работи върху казуси, касаещи дадените примери със санкциите срещу „Лукойл“ и проверките във връзка с въвеждането на еврото през януари 2026г. Европейската комисия, от своя страна, прилага по-широк подход, включващ регулации за пазарите на стоки и действия срещу антиконкурентни практики с трансгранично значение в рамките на ЕС.
Въпреки тези усилия, липсата на ясна правна дефиниция за понятието „спекула“, ограничените правомощия за контрол на цените и сложността на доказването на нарушения остават значителни предизвикателства пред правоприлагащите органи и съда. За да се засили борбата със спекула, е необходимо по-тясно сътрудничество между националните и европейските органи, както и по-ясни правни рамки за адресиране на спекулативните практики по най-адекватния законодателен почин, който в България е очевидно спорадичен към момента и касае закъсняла (по мое мнение) реакция към недобросъвестното явление „спекула“, най-вече с оглед приемането на България е евро зоната. Държа да подчертая обективният факт, че цените на основни хранителни продукти и стоки, въпреки незадоволителното им качество, много отдавна са по-високи от която и да е страна в ЕС, парадокс над който българският законодател трябва да се замисли детайлно и адекватно, с цел преграждане на подобен вид незаконни практики, без наличието на обективни критерии за съществуването им. Всичко това естествено в услуга на доминиращия интерес на гражданите на България като потребители.
Автор: адв. Атанас Костов.
[1] Производството е по преписка № КЗК-255/2020 г. – тя е образувана от 2020 г. по жалби от конкуренти на Лукойл с твърдението зазлоупотреба с господстващо положение във веригата внос–съхранение–търговия на едро;
[2] С това решение КЗК установява че:
- „Лукойл-България“ държи значителен дял от 40–60 % на пазара на едро с горива, което представлява пазарно господство.
- Нарушението е свързано с ценова преса (dumping) – прилагане на непрозрачни или дискриминационни ценови практики, които вредят на конкуренцията и потребителите.
- Решението предвижда наказание, надхвърлящо 67,7 милиона лева, но крайният размер на санкцията достига около 195 милиона лева
[3] Делото, образувано по преюдициалните въпроси в съда на ЕС е C-245/24;
[4] Това производство КЗК е под № КЗК/132/2022;
[5] Виж Решение на КЗК № АКТ-693-27.06.2024. Мотиви на решението: установява, че не е извършено нарушение - "САКСА" ООД; установява, че не е извършено нарушение - "ИНСА ОЙЛ" ЕООД; няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение на ДФЕС() - "САКСА" ООД; няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение на ДФЕС - "ИНСА ОЙЛ" ЕООД;
[6] Тези санкции са заложени в Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), приет от Народното събрание и влязъл в сила на 8 август 2025 г., както и в свързани изменения в Закона за защита на потребителите (ЗЗП):
-урежда нарушения като подвеждаща търговска практика, неправилно двойно етикетиране, заблуждаващо изписване на цените в евро, съответно глобите до 50 000 лв. (или по-високи при повторност) са именно по този закон.
[7] Делото на Европейската комисия срещу Google в Съда на Европейския съюз по темата е T-612/17;