Как да създадете услуга за самостоятелен крипто портфейл ( от англ. "self-custodial wallet")?
Сред множеството бизнес модели в сектора на криптовалутите се откроява един, който на пръв поглед изглежда привлекателно лесен, но крие редица правни и технологични особености. Става въпрос за предоставяне на услуга за самостоятелен крипто портфейл (от англ. "self-custodial wallet"), достъпен онлайн чрез мобилно приложение или настолно устройство.
При този модел потребителят разполага със собствен частен ключ, което му осигурява изключителен достъп и пълен контрол върху съдържанието на портфейла. Чрез портфейла потребителят може да получава, съхранява и изпраща криптовалути, без участието на централизирани посредници.
Обаче, тази услуга често върви заедно с допълнителна и полезна опция. Чрез трети страни потребителят може също така да купува или продава криптовалути чрез банкови карти или банков превод. За тази цел потребителят осъществява достъп до Услугата за обмяна от Портфейла чрез уеб инструмент (Widget).
За да използва тази допълнителна услуга, потребителят заплаща такси за използване на Услугата за обмяна. Съгласно условията, предлагани от тези трети страни, дружеството предлагайки услугата на самостоятелен уолет много често получава част от заплатените от Потребителя такси.
В първата част на настоящата статия ще бъдат разгледани юрисдикциите, които се считат за най-подходящи за учредяване на дружество, предоставящо услуга от типа самостоятелен крипто портфейл (self-custodial wallet).
Във втората част ще бъде анализирана възможността за възникване на допълнителни правни усложнения, които следва да се вземат предвид, в случай че към основната услуга се добавят допълнителни функционалности, като например обмен на криптовалути, конвертиране, посредничество или други сходни дейности.
I.Топ дестинации за разполагане на сървъри за self-custodial wallets в света:
1. Швейцария.
Причини:
Швейцария има добре развита криптоиндустрия, особено в региона "Crypto Valley" (Цуг).Налице са стабилно законодателство и благоприятни регулации за крипто и защита на личните данни, като всеизвестен факт е обстоятелството, че това е стабилна икономика с висока сигурност на банковия и финансовия сектор.
Eдин от най-сeриозните проекти за self-custodial wallets, базиран на тази територия е BRD.
2. САЩ.
Причини:
В кантората Юсаутор сме скептични към тази дестинация заради тежката регулативна рамка на SEC, но все пак това е един от най-прогресивните криптоцентрове в Северна Америка. Страната разполага и с наличие на силна технологична инфраструктура, която и към настоящия момент приютява множество self-custodial wallets.
Най-сeриозните проекти за self-custodial wallets, базирани на тази територия са Metamask,Trust Wallet, Trustee Wallet и Exodus.
3. Сингапур.
Причини:
Това безспорно е един от не много новите, но най-прогресивни криптоцентрове в Азия.Държавата поддържа регулаторна яснота и ниски данъци върху криптоактивите, както и силна технологична блокчейн инфраструктура. На 1 септември 2023 г. Coinbase въведе няколко промени за клиентите на Coinbase Сингапур, за да се съобрази с разпоредбите на Паричния орган на Сингапур (oт англ. Monetary Authority of Singapore - MAS) (PSN02 за AML/CFT, параграф 13). Това се отнася за всички клиенти на Coinbase Сингапур, независимо от страната на пребиваване, които изпращаткриптовалута от своя баланс на борсата Coinbase към портфейл извън платформата Coinbase или от портфейл извън платформата Coinbase към своята сметка на борсата Coinbase.
4. Естония.
Причини:
Страната е лидер в дигитализацията и блокчейн технологиите, като предлага лесно създаване на криптобизнеси чрез програмата за електронно гражданство. Всичко това създава и благоприятна среда за крипто иновации. На настоящия етап по наша информация от бивш член на европейската комисия, гражданин на Естония, лицензионният режим за крипто бизнеси в страната е силно затегнат и реално средата за правене на бизнес по темата е ограничена до местни компании, като дори и за тях получаването на лиценз е труден процес.
5. Обединени арабски емирства (Дубай и Абу Даби).
Причини:
Емирствата са развиваща се крипто екосистема с добра регулаторна рамка. Зони като Dubai Multi Commodities Centre (DMCC) подкрепят криптобизнесите, като осигуряват ниски данъци и високо качество на живот.
Субекти, които са регистрирани в континенталната част на ОАЕ (с изключение на тези, регистрирани в емирство Дубай) и искат да извършват дейности, свързани с виртуални активи, обикновено трябва да получат лиценз за валидно извършване на такава дейност от Органа за ценни книжа и стоки („SCA“) и/или Централната банка на ОАЕ („CBUAE“) в зависимост от планираното използване. Ако се използват за инвестиционни цели, те ще бъдат регулирани от SCA. Ако обаче се използват за платежни цели, като например портфейлите за съхранение на стойност, каквито са self-custodial wallets, тези видове виртуални активи ще бъдат под юрисдикцията на CBUAE.
Съгласно приложимите правила, разпоредби и насоки на SCA, които включват Насоките на Органа за ценни книжа и стоки относно регулирането на виртуални активи и доставчици на услуги за виртуални активи („Насоки на SCA“), от субектите, които предоставят услуги за портфейли засъхранение на стойност(self-custodial wallets), по принцип няма да се изисква да кандидатстват за лиценз от SCA, тъй като доставчикът на услуги само предоставя технологията зад портфейла с криптовалута и потребителят на портфейла е този, който има пълен контрол и отговорност върху своите виртуални активи - не доставчикът на услуги. Следователно работата на портфейлите, които не са свързани с доверието, обикновено не се регулира пряко от SCA, тъй като те се считат за инструменти или софтуер, които позволяват на потребителите да управляват собствените си частни ключове без необходимост от намеса на трети страни.
По подобен начин, като се има предвид, че доставчиците на портфейлни услуги, които не са свързани с попечителство, само предоставят на потребителите средства за контрол и управление на техните виртуални активи, а не държат, контролират, управляват или прехвърлят самите виртуални активи, те обикновено също няма да бъдат пряко регулирани от CBUAE.
Съображения, свързани с мерките срещу изпирането(AML) на пари и KYC.
Като част от сериозните усилия на ОАЕ за борба с финансовите престъпления и изпирането на пари CBUAE е издала редица федерални закони, приложими към всички субекти, регистрирани в ОАЕ.
Тези федерални закони за борба с изпирането на пари и противодействието на финансовия тероризъм („федерални закони за борба с изпирането на пари“) се прилагат за всички институции, които упражняват „финансови дейности“ и „определени нефинансови предприятия и професии“ („ОНФП“), включително за субекти, регистрирани в свободните финансови зони и във всички емирства на ОАЕ. Въпреки това услугите, свързани с self-custodial wallets, обикновено не се считат за финансова дейност или DNFBPS и субектите, предлагащи такива услуги, обикновено не трябва да спазват разпоредбите на федералните закони за борба с изпирането на пари. При това положение се препоръчва доставчиците на услуги да приемат най-добрите практики и процедури за борба с изпирането на пари, за да помогнат на ОАЕ в борбата с финансовите престъпления.
6. Ел Салвадор.
Причини:
Както е известно, това е първата страна в света, която прие биткойн като законно платежно средство. Правителството на Ел Салвадор прие множество програми за насърчаване на крипто иновациите. Трябва да се имат и ниски разходи за поддръжка на дружества, служители и живот в сравнение с други крипто дестинации.
Един от най-известните self-custodial wallets проекти NAKA, интелектуална собственост на европейският финтех гигант, представи преди две години цялостната си блокчейн функционалност именно на събитие в столицата Eл Салвадор. Като първата държава в света, приела Биткойн като законно платежно средство, близо 70% от населението на Салвадор остава небанково.
В този контекст self-custodial wallet-а на NAKA се интегрира безпроблемно със съществуващите платежни инфраструктури, като гарантира универсално приемане в съответствие със стандартите EMV (Europay, Mastercard и Visa). На базата на този блокчейн проект днес салвадорците могат да изпращат средства 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, чрез блокчейн от всяка точка на света директно към картата NAKA и да започнат да ги харчат незабавно, и всичко това с почти нулеви разходи.
7. Малта.
Причини:
Страната е всеизвестна като "Blockchain Island" с перфектна регулаторна рамка, която насърчава криптобизнесите, прозрачността и иновации в криптосектора. Един от най-големите проекти (освен Binance), поддържащи self-custodial wallets и базирани в Малта е MoonPay. Фирмата се стреми да подобри блокчейн услугата си, като въвежда ново платежно решение под формата на self-custodial wallet, позволяващо на потребителите да държат и харчат фиатни баланси.
На 13 ноември MoonPay официално представи MoonPay Balance - нов платежен инструмент, позволяващ на потребителите да съхраняват и харчат фиатни салда в MoonPay и да го използват като входна точка за взаимодействие с децентрализираните финанси (DeFi). Според съобщението, споделено с Cointelegraph, новото решение дава възможност на потребителите да харчат салдата чрез директната интеграция на MoonPay с self-custodial wallets като MetaMask, Phantom и Bitcoin.com.
8. Португалия.
Причини:
Страната се оформя като нова крипто дестинация, целейки и прилагайки освобождаване от данъци върху криптовалутите за частни лица, като така стана привлекателна среда за дигитални номади. Португалия поддържа и добра блокчейн инфраструктура и достъп до европейския пазар.
Eдин от най-известните self-custodial wallet в Португалиуя е “Porto”. Toва е self-custodial walletза употреба от институции, създаден и поддържан със сигурността на технологията Anchorage Digital, като позволява пълен уеб3 достъп и безпроблемна интеграция с тази платформата.
“Porto” е self-custody wallet по начина, по който трябва да бъде, като позволява на всички институции да купуват, продават, търгуват, гласуват и събират награди за поддържаните мрежи и токени. В този контекст, институциите, използващи “Porto” могат да извършват дейности с блокчейн в уеб3, без никога да се притесняват за сигурността на активите си с най-простата в индустрията настройка на self-custody и бързото включване в системата в същия ден.
[1] Лицензът CASP (Crypto Asset Service Provider) е задължителeн лицензионен режим за компании, които предоставят услуги, свързани с крипто активи.
[2] Всички бизнес възможности за откриване на фирма в Думай тук: https://u.ae/en/information-and-services/business/doing-business-in-free-zones/starting-a-business-in-a-free-zone
[3] Лицензът CASP (Crypto Asset Service Provider) е задължителeн лицензионен режим за компании, които предоставят услуги, свързани с крипто активи.
II.Какви правни задължения имат дружествата, предоставящи услуга тип „self-custodial wallet“?
Въпреки значителното развитие в някои водещи юрисдикции (като Европейския съюз, Съединените щати и Дубай, наред с други), правната рамка, уреждаща блокчейн и крипто индустрията, все още не е достигнала нужната зрялост, а статутът на някои области на дейност остава неясен. Това е особено валидно за услугите за self-custodial wallets, както и за статута на дружества, които не предоставят услуги с виртуални активи, но имат партньорство с други дружества, които са доставчици на такива услуги.
A.Приложимо право за self-custodial портфейли и доставчици на услуги с виртуални активи.
Въвеждаме тази част с коментар на препоръките на FATF. FATF (Групата за финансово действие) е международен орган, създаден с цел да установи стандарти и да насърчава ефективни мерки за борба с изпирането на пари (AML) и финансирането на тероризма (CFT). Препоръките на FATF са международно признати като глобален стандарт за AML/CFT, но те не са правно обвързващи. Въпреки това, страните, които не ги прилагат, могат да бъдат включени в "черния списък" или "сивия списък", което води до значителни икономически и репутационни рискове.
В доклада си "Целева актуализация относно прилагането на стандартите на FATF за виртуални активи и доставчици на услуги с виртуални активи" от юни 2023 г., FATF изразява специфични мнения относно "self-custodial портфейл" (unhosted wallets). По-конкретно, докладът отбелязва: „наличните данни не показват ясно преминаване от регулирани VASP към P2P транзакции, но делът на незаконните транзакции изглежда по-висок при P2P транзакции в сравнение с директните транзакции с VASP“. Освен това се посочва, че „неконтролираните портфейли, включително тези, използвани в P2P транзакции, могат да се използват за избягване на AML/CFT проверки и следователно представляват специфични рискове от изпиране на пари (ML), финансиране на тероризма (TF) и финансиране на разпространението (PF)“. Накрая се подчертава, че „прилагането на стандартите все още може да играе критична роля в смекчаването на рисковете от незаконно финансиране при P2P транзакции и self-custodial портфейли“.
Въз основа на тези препоръки от международния орган, който се стреми към хармонизация на AML законодателството в световен мащаб, ние анализираме и оценяваме правото на двете разглеждани юрисдикции като развиващи се по комплементарен начин.
III. Право на Европейския съюз.
1.1.MiCA.
Регламентът MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114) регулира пазарите на криптоактиви в Европейския съюз с цел създаване на правна сигурност и защита на инвеститорите. Въпреки че основният фокус е върху емитентите на токени и доставчиците на услуги за криптоактиви, текстът също така предвижда изисквания за прозрачност, докладване и стабилност на определени категории токени. Отбелязваме разпоредби, които третират въпросите за операциите с криптоактиви, попечителството и риска, свързан с използването на нови технологии.
Заслужава да се отбележи, че MiCA изрично изключва self-custodial портфейлите от обхвата на своето приложение.
Събражение (83) [...] Доставчиците на хардуер или софтуер на портфейли, които не предлагат попечителски услуги не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.
По отношение на доставчиците на услуги с виртуални активи, ето някои ключови моменти от регламента.
Дефиницията на доставчик на услуги с крипто активи е:
Член 3 1. 15) “доставчик на услуги за криптоактиви“ означава юридическо лице или друго предприятие, чието занятие или предмет на стопанска дейност е предоставянето на професионална основа на една или повече услуги за криптоактиви на клиенти и които имат право да предоставят услуги за криптоактиви в съответствие с член 59;
16) „услуга за криптоактиви“ означава някоя от следните услуги и дейности, която е свързана с криптоактив:
а)предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти;
б)управление на платформа за търговия с криптоактиви;
в)обмен на криптоактиви срещу средства;
г)обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви;
д)изпълняване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти;
е)пласиране на криптоактиви;
ж)получаване и предаване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти;
з)предоставяне на съвет относно с криптоактиви;
и)предоставяне на управление на портфейл, свързано с криптоактиви;
й)предоставяне на услуги за прехвърляне на криптоактиви от името на клиенти;
Раздел 2 изброява задълженията на тези доставчици на услуги.
Сред тези задължения, член 73 разглежда ролята на външните изпълнители (външни доставчици на услуги).
Сред различните параграфи на този член, отбелязваме следните, които считаме за полезни за оценка на ситуацията, създадена от отношенията между Дружеството и Третите Дружества :
Член 73
Възлагане на дейности на външни изпълнители.
1.Когато възлагат услуги или дейности на трети лица за изпълнението на оперативни функции, доставчиците на услуги за криптоактиви предприемат всички разумни мерки за избягването на допълнителен оперативен риск. Те продължават да носят пълна отговорност за изпълнението на всички свои задължения съгласно настоящия дял и гарантират по всяко време спазването на посочените по-долу условия:
а)възлагането на дейности на външни изпълнители не води до делегиране на отговорността на доставчиците на услуги за криптоактиви;
б)възлагането на дейности на външни изпълнители не променя отношенията между доставчиците на услуги за криптоактиви и техните клиенти, нито задълженията на доставчиците на услуги за криптоактиви към техните клиенти;
в)възлагането на дейности на външни изпълнители не променя условията за лицензиране на доставчиците на услуги за криптоактиви;
г)третите лица, участващи във възлагането на дейности на външни изпълнители, сътрудничат на компетентния орган на държавата членка по произход на доставчиците на услуги за криптоактиви, а възлагането на дейности на външни изпълнители не възпрепятства упражняването на надзорните функции на компетентния орган, в т.ч. достъпа на място за придобиване на всяка имаща отношение информация, необходима за изпълнението на тези функции;
д)доставчиците на услуги за криптоактиви поддържат експертните познания и средства, необходими за непрекъснатото оценяване на качеството на предоставяните услуги, за ефективно наблюдение на възложените на външни изпълнители услуги и за управление на рисковете, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители;
е)доставчиците на услуги за криптоактиви имат пряк достъп до съответната информация за възложените на външни изпълнители услуги;
ж)доставчиците на услуги за криптоактиви гарантират, че третите лица, участващи във възлагането на дейности на външни изпълнители, отговарят на стандартите на Съюза за защита на данните.
За целите на буква ж) от първа алинея доставчиците на услуги за криптоактиви отговарят за включването на стандартите за защита на данните в писмените споразумения, посочени в параграф 3.
2. Доставчиците на услуги за криптоактиви разполагат с политика за възлагане на дейности на външни изпълнители, включително планове за непредвидени обстоятелства и стратегии за прекратяване на отношенията, при отчитане на мащаба, естеството и обхвата на предоставяните услуги за криптоактиви.
3. Доставчиците на услуги за криптоактиви определят в писмено споразумение своите права и задължения, както и правата и задълженията на третите лица, на които възлагат услуги или дейности. В споразуменията за възлагане се дава право на доставчиците на услуги за криптоактиви да прекратят тези споразумения.
4. При поискване доставчиците на услуги за криптоактиви и третите лица предоставят на компетентните органи и на другите съответни органи цялата необходима информация, за да могат тези органи да оценят съответствието на възложените на външни изпълнители дейности с изискванията на настоящия дял.
Въпреки че едно дружество предлагайки самостоятелен уолет на пръв поглед не отговаря на квалификацията за CASP (доставчик на услуги с крипто активи) съгласно Съображение (83), отбелязваме посочените разпоредби от член 73 като основа за нашето по-нататъшно разсъждение.
Ако дружеството отговаря на изискванията за CASP или ако настоящият член се прилага за Дружеството по някаква друга причина, то ще понесе отговорността за борбата с изпирането на пари, която се поема от дружеството на третата страна.
Член 76, параграф 3 от MiCA съдържа разпоредба, която ни се струва важна и която е в съответствие с други правни елементи, които ще разгледаме в следващите страници :
Член 76
3.Правилата за управление на платформата за търговия с криптоактиви не позволяват допускането до търговия с криптоактиви с вградена функция за анонимизиране, освен ако държателите на тези криптоактиви и хронологията на трансакциите с тях могат да бъдат установени от доставчиците на услуги за криптоактиви, управляващи платформа за търговия с криптоактиви.
1.2.AMLD5.
Директивата AMLD5 (EU) 2018/843 разглежда конкретно крипто активите в контекста на предотвратяване на прането на пари. Въпреки че текстът се фокусира главно върху услугите за обмен между виртуални валути и фиатни валути, както и върху доставчиците на попечителски портфейли, отбелязваме член, който третира въпроса за анонимността на виртуалните активи.
(9) Анонимността на виртуалните валути позволява евентуални злоупотреби с тях за престъпни цели. Включването на доставчиците, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, няма да реши изцяло въпроса с анонимния характер на сделките с виртуални валути, тъй като голяма част от средата, в която се използват виртуални валути, ще остане анонимна, тъй като ползвателите могат да сключват сделки и без такива доставчици. За целите на борбата с рисковете, свързани с анонимността, националните звена за финансово разузнаване (ЗФР) следва да бъдат в състояние да получат информация, която да им позволи да свържат адресите на виртуални валути със самоличността на собственика на виртуална валута. В допълнение към това следва допълнително да се проучи възможността на ползвателите да се позволи доброволно да направят лична декларация пред определените органи.
Наблюдаваме отново определено недоверие към анонимността, предоставена от инструментите на блокчейн технологията, които позволяват определена степен на анонимност. Въпреки, че те не са изрично упоменати, можем да предположим, че това включва DEX (децентрализирани борси) и разбира се, портфейли без попечителство (non-custodial wallets).
1.3. Регламентът за трансфер на средства (Funds Transfer Regulation).
Регламентът (ЕС) 2023/1113 има за цел да гарантира проследимостта на трансферите на средства в рамките на Европейския съюз с оглед предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма. Той изисква от доставчиците на платежни услуги (PSP) да събират, проверяват и предават информация за платеца и получателя за всеки трансфер на средства. Този регламент гарантира, че тези трансфери отговарят на изискванията за прозрачност и финансова сигурност.
Текстът широко споменава концепцията за портфейли със самостоятелно управление (самостоятелно хостван адрес, "self-custodian wallet").
Дефиницията на този термин е дадена в член 3, алинея 20 :
20) „самостоятелно хостван адрес“ означава адрес в децентрализирания регистър, който не е свързан с никое от следните:
а) доставчик на услуги за криптоактиви;
б) субект, който не е установен в Съюза и предоставя услуги, подобни на тези, предоставяни от доставчик на услуги за криптоактиви;
След тази дефиниция, следва да бъдат разгледани ключовите правни разпоредби и тълкувания, които могат да окажат въздействие върху един проект, предлагащ самостоятелен уолет.
(17) Някои прехвърляния на криптоактиви са свързани със специфични високорискови фактори за изпиране на пари, финансиране на тероризма и други престъпни дейности, по-специално прехвърлянията, свързани с продукти, трансакции или технологии, целящи засилване на анонимността, включително портфейли със защитена неприкосновеност, „миксери“ или „смесители“. За да се гарантира проследимостта на такива прехвърляния, Европейският надзорен орган (Европейският банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13) (ЕБО), следва да изясни по-специално по какъв начин доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да вземат под внимание рисковите фактори, изброени в приложение III към Директива (ЕС) 2015/849, включително при извършването на трансакции със субекти извън Съюза, нерегулирани, нерегистрирани или нелицензирани в трета държава, или със самостоятелно хоствани адреси. При установяване на случаи на по-висок риск ЕБО следва да издава насоки, които да уточняват какви мерки за разширена комплексна проверка следва да предвидят да прилагат задължените субекти, за да се намалят тези рискове, включително приемането на подходящи процедури, например използването на аналитични инструменти на технологията на децентрализирания регистър (ТДР) за откриване на произхода или местоназначението на криптоактивите.
Съображение (17) отново се позовава (както често в общностното право) на блокчейн технологиите, които позволяват засилване на анонимността при транзакциите. Отбелязваме, че то изрично споменава самостоятелно хостваните адреси (self-hosted addresses), същите тези технологии, които улесняват анонимността, както и нерегулираните субекти, всички заедно упоменати в това съображение.
(38) По отношение на прехвърлянията на криптоактиви изискванията по настоящия регламент следва да се прилагат за всички прехвърляния, включително прехвърляния на криптоактиви към или от самостоятелно хостван адрес, щом участва доставчик на услуги за криптоактиви.
(39) В случай на прехвърляне към или от самостоятелно хостван адрес доставчикът на услуги за криптоактиви следва да събере информацията както за инициатора, така и за бенефициера, обикновено от своя клиент. От доставчика на услуги за криптоактиви принципно не следва да се изисква да проверява информацията относно ползвателя на самостоятелно хоствания адрес. Независимо от това, в случай на прехвърляне на стойност, надвишаваща 1 000 EUR, който се изпраща или получава от името на клиент на доставчик на услуги за криптоактиви към или от самостоятелно хостван адрес, този доставчик на услуги за криптоактиви следва да провери дали този самостоятелно хостван адрес действително се притежава или контролира от този клиент.
В тези последни съображения установяваме, че за транзакции, включващи CASP (доставчик на услуги с крипто активи) и self-custodial портфейл, Регламентът FTR е приложим. Освен това, CASP са задължени да проверят дали self-custodial портфейлът е притежаван или контролиран от техния клиент, когато трансферът надвишава сумата от 1000 евро. Това добавя допълнителен натиск върху идентифицирането на собственика на self-custodial портфейла, участващ в транзакция с CASP.
(45) Доставчиците на услуги за криптоактиви, подобно на всички задължени субекти следва да извършват оценка и наблюдение на риска, свързан с техните клиенти, продукти и канали за доставка. Доставчиците на услуги за криптоактиви следва също така да оценяват риска, свързан с техните трансакции, включително когато извършват преводи към или от самостоятелно хостван адрес. В случай че доставчикът на услуги за криптоактиви е наясно или узнае, че информацията за инициатора или бенефициера, ползващ самостоятелно хостван адрес е неточна, или когато доставчикът на услуга за криптоактиви се натъкне на необичайни или подозрителни схеми на трансакции или на ситуации с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с преводи посредством самостоятелно хоствани адреси, той следва да прилага, когато е целесъобразно, мерки за разширена комплексна проверка, за да управлява и ограничи рисковете по подходящ начин. Доставчикът на услуги за криптоактиви следва да взема предвид посочените обстоятелства, когато преценява дали дадено прехвърляне на криптоактиви – или която и да е свързана трансакция – е необичайно и дали трябва да уведоми за него звеното за финансово разузнаване (ЗФР) в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.
Това последно съображение е особено показателно. Всъщност то предполага засилено предположение за пране на пари в съмнителни ситуации, включващи self-custodial портфейл. Засегнатият CASP е тогава приканен да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на прането на пари (AML), включително подаване на сигнал към ЗФР (звено за финансово разузнаване). Това позволява да се заключи, че върху доставчика на self-custodial портфейла може да бъде упражнен допълнителен натиск.
(58) Предвид потенциалните високи рискове и технологичната и регулаторната сложност, произтичащи от самостоятелно хостваните адреси, включително във връзка с проверката на информацията за собствеността, до 1 юли 2026 г. Комисията следва да направи оценка на необходимостта от допълнителни конкретни мерки за ограничаване на рисковете, произтичащи от преводите към или от самостоятелно хоствани адреси или към или от субекти, които не са установени в Съюза, включително въвеждането на възможни ограничения, като следва да направи оценка на ефективността и пропорционалността на механизмите, използвани за проверка на точността на информацията относно собствеността на самостоятелно хостваните адреси.
Съображение (58) оставя малко място за съмнение. То свързва self-custodial портфейлите с висок риск и значителна сложност. В отговор на този възприет риск могат да бъдат предвидени ограничения за тези портфейли.
Тези препоръки впоследствие са потвърдени в членовете на регламента.
Няма да ги възпроизвеждаме тук, тъй като те повтарят вече разгледаните елементи.
Това са членове 14, алинея 5; 16, алинея 2; 20; 37, алинеи 2 и 3 (е); 19a, алинея 1; алинея 1 (a) и алинея 2.
1.4. DORA.
Регламентът DORA (оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор) (EU) 2022/2554, приет от Европейския съюз, има за цел да укрепи цифровата оперативна устойчивост на финансовите субекти. Той въвежда хармонизирани изисквания за предотвратяване, откриване, ограничаване и отстраняване на нарушения, свързани с информационните и комуникационните технологии (ИКТ).
DORA обхваща финансовите институции, техните критични трети доставчици и пазарните инфраструктури, за да гарантира непрекъснатостта на финансовите услуги пред лицето на кибер и технологични рискове.
DORA не споменава изрично self-custodial портфейлите.
Въпреки това, CASP изрично са включени в обхвата на регламента съгласно член 2, алинея 1 (f) доставчици на услуги за криптоактиви, лицензирани съгласно Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (наричан по-нататък „Регламентът относно пазарите на криптоактиви“), и емитенти на токени, обезпечени с активи;
Следователно, съгласно този член, Третите дружества, като CASP, са задължени да прилагат Регламентът DORA.
1.5.Съдебна практика в Нидерландия.
На 14 май 2024 г. Окръжният съд на Източен Брабант осъди лице за съучастие в обичайно пране на пари чрез криптовалути, по-специално Ether, посредством инструмента Tornado Cash. Подсъдимият е признат за виновен в това, че заедно със съучастници е разработил и поддържал този инструмент, улеснявайки по този начин прането на над два милиарда щатски долара в криптовалути. Съдът подчерта, че Tornado Cash, поради своята същност и функциониране, е специално предназначен за престъпници, предлагайки максимална анонимност и оптимални техники за прикриване, без функции, позволяващи идентификация или контрол на транзакциите. Подсъдимият е осъден на 64 месеца лишаване от свобода и конфискация на различни активи, включително салда в криптовалути и Porsche.
Това съдебно решение има значителни последици за сектора на криптовалутите и финансовата регулация. То създава прецедент по отношение на наказателната отговорност на разработчиците на инструменти, улесняващи прането на пари, дори ако те не участват пряко в престъпни дейности. Регулаторните органи могат да засилят надзора си върху платформите за криптовалути и свързаните с тях инструменти, налагайки по-строги мерки за съответствие с цел предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма. Разработчиците и компаниите, опериращи в областта на криптовалутите, ще трябва да бъдат бдителни по отношение на дизайна и използването на своите продукти, като се уверят, че те не улесняват неволно незаконни дейности.
IV.Правна рамка в САЩ.
2.1. Bank Secrecy Act и AMLA.
Два са ключовите американски законодателни акта: Законът за банковата тайна (BSA)и Законът за противодействие на прането на пари (AMLA), кодифицирани в чл. 31 на Кодекса на Съединените щати (USC) и Кодекса на федералните разпоредби (CFR), регулират финансовите дейности, свързани с криптоактиви. Особено внимание се отделя на изискванията за противодействие на прането на пари (AML).
Параграф 5312, който дефинира ключовите понятия, предлага изключително широко тълкуване на термина "финансова институция". За целите на настоящия анализ, от особено значение са следните две дефиниции:
5312. (a) (2) (R): Лицензиран преводач на пари или всяко друго лице, което извършва като бизнес дейност превод на парични средства, фондове или ценности, които заместват парични средства, включително всяко лице, което извършва като бизнес дейност неформална система за превод на пари или всяка мрежа от лица, които извършват като бизнес дейност улесняване на превода на пари на вътрешна или международна основа извън системата на конвенционалните финансови институции;
5312. (a) (2) (Y): Всяко предприятие или агенция, което извършва дейност, която министърът на финансите определя чрез регламент като дейност, подобна на, свързана с или заместител на всяка дейност, която всяко предприятие, описано в този параграф, е упълномощено да извършва;
Тези всеобхватни дефиниции оставят значителен простор за интерпретация и създават значителна правна неяснота за дружества като Дружеството, затруднявайки преценката за това дали техните дейности попадат в обхвата на тези определения и съответно подлежат на регулиране съгласно BSA и AMLA.престъпления, включително изпирането на пари и финансирането на тероризма.
И на практика, американското правосъдие изглежда потвърждава това разширено определение на паричен оператор (money transmitter), включително за дейности, свързани със самостоятелно съхранявани портфейли (self-custodial wallet).
2.2. Съдебната практика в САЩ.
През април 2024 г. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) повдигна обвинения срещу двамата съоснователи на Samourai Wallet, Keonne Rodriguez и William Lonergan Hill, за "заговор за пране на пари" и "управление на нерегистриран бизнес за парични преводи". Samourai Wallet е портфейл с авто-хостинг (self-custodial wallet), който предоставя на потребителите инструменти за поверителност, включително функции като Whirlpool и Ricochet, които позволяват анонимизиране на транзакции. Според обвинението, тези услуги са били използвани за пране на над 100 милиона долара от престъпни дейности и са обработили общо над 2 милиарда долара в предполагаемо незаконни транзакции.
DOJ твърди, че Samourai Wallet е действал като нерегистриран "money transmitter" (от англ. “паричен посредник”) по смисъла на Bank Secrecy Act (BSA). Въпреки, че портфейлът не задържа средствата на потребителите и не контролира техните частни ключове, обвинението се основава на твърдението, че Samourai "улеснява" трансакции между потребители чрез своите функции за миксиране. Това е новаторска правна теория, която разширява дефиницията на "money transmitter" до инструменти, които не приемат или предават директно средства, а само предоставят софтуер за такива цели.
Тази интерпретация има значителни последици за операторите на портфейли с авто-хостинг. Ако бъде приета от съда, тя може да доведе до класифициране на такива портфейли като Money Services Businesses (MSBs), което ще изисква регистрация във FinCEN и спазване на строгите изисквания за AML/KYC (борба с изпирането на пари и познаване на клиента). Това би наложило тежки административни и технически задължения върху разработчиците, които често нямат достъп до информацията или инфраструктурата, необходими за изпълнение на тези изисквания.
Обвинението срещу Samourai Wallet предизвика сериозни критики от страна на защитници на финансовата поверителност и технологичната общност. Те твърдят, че DOJ по същество криминализира разработването на софтуер за поверителност и нарушава основните принципи на децентрализацията. Освен това, ако тази правна теория бъде утвърдена, тя може да създаде опасен прецедент, който да засегне други доставчици на self-custodial wallets и децентрализирани приложения.
Тази съдебна битка ще бъде от ключово значение за определянето дали портфейлите с авто-хостинг ще бъдат регулирани като MSBs в бъдеще.
V.Заключение.
Услугата за self-custodial портфейли е често обвързана със значителни икономически и функционални връзки с трети страни, които предоставят CASP услуги. В тази структура, част от таксите, плащани от потребителите за тези услуги, са насочени към дружеството, което допълнително подсилва зависимостта между страните.
Дори в случай на предоставяне само на self-custodial портфейл, европейското и американското законодателство показват висока степен на чувствителност към този тип услуги. Поради рисковете от пране на пари, регулаторите са склонни да прилагат разширително тълкуване, включващо тези инструменти в обхвата на AML регулациите, както е видно от съдебната практика в САЩ (напр. случаят Tornado Cash) и Европа (решението на Окръжния съд на Източен Брабант от 14 май 2024 г.).
Макар MiCA изрично да изключва self-custodial портфейлите от своето приложно поле, същото не важи за други европейски регулации, като AMLD5 и FTR, които възлагат имплицитна отговорност на доставчиците на такива услуги.
В редица случаи, включително при предоставяне на услуги, свързани с криптоактиви, може да бъде препоръчително дадено дружество да приеме квалификацията на доставчик на услуги с криптоактиви (CASP), както и на оператор на парични преводи (money transmitter), като съответно изпълни всички приложими нормативни изисквания. Този подход би могъл да допринесе за повишаване на регулаторната предвидимост, минимизиране на правните и репутационни рискове, както и за засилване на доверието от страна на партньори, потребители и надзорни органи.
Въпреки това, изборът на регулаторна стратегия следва да се основава на конкретната структура, дейност и бизнес модел на съответното дружество. Поради това е препоръчително да бъде изготвено индивидуализирано правно становище, което да отчита всички релевантни обстоятелства и рискове.
Нашият екип предоставя консултации и правни становища, адаптирани към спецификата на всеки проект, с оглед постигане на устойчиво и правно защитено развитие в рамките на действащата нормативна уредба.
VI. Сравнение на регулациите за ISO/STO в САЩ, Дубай и България.
Общ преглед на ISO/STO като понятия:
- STO (Security Token Offering) представлява предлагане на токени, които са обезпечени с реални активи, като акции, недвижими имоти или други ценни книжа.
- ISO (Initial Security Offering) е термин, който се използва като синоним на STO, но по-рядко.
Разглежданите инструменти подлежат на различни регулации в зависимост от юрисдикцията. САЩ и Дубай са сред водещите региони в развитието на криптоикономиката и затова те са избрани като най-подходящи дестинации за настоящия проект(по-наше мнение най-вече маркитингово), но подходът им към регулиране е различен от гледна точка на маркетингови, финансови и юридически съображения.
От друга страна, фактът, че България е част от регулацията на MICA също я прави особено интересна, както за базиране на софтуерен екип, така и за провеждане на самото ICO/СТО предвид факта, че в момента твърда регулация на ютилити токени в MICA няма, не се изисква лицензионен режим. Това е така, защото в самата България все още не е приет националният ни Закон за криптоактивите, който влезе за обсъждане на първо четене в Народното събрание едва на 31 декември 2024г., т.е в близките няколко месеца няма да има възможност за придобиване на т.нар “CASP лиценз”[1] дори и у нас.
VII.Правна рамка в САЩ. Общи положения.
Регулацията в САЩ е стриктна и се ръководи от федерални агенции като SEC (Securities and Exchange Commission) и CFTC (Commodity Futures Trading Commission). Каква е точната регулационна рамка по темата?
1.STO като ценна книга:
- Според теста на Хауи, ако токенът отговаря на определението за ценна книга, той подлежи на регистрация в SEC.
- Емитентите на STO трябва да се съобразят с Закона за ценните книжа от 1933 г. и Закона за борсите от 1934 г.
2. Изключения и частни предложения:
- Регламент D: Позволява освобождаване от регистрация, ако се продават токени на акредитирани инвеститори.
- Регламент A+: Разрешава на компании да набират до 75 млн. долара с опростени процедури.
- Регламент S: касае предложения извън територията на САЩ.
3. Изисквания:
- Подробна документация, като whitepaper и юридически меморандуми.
- AML (Anti-Money Laundering) и KYC (Know Your Customer) процедури.
4. Контрол и наказания:
- Неспазването на регулациите може да доведе до значителни глоби и съдебни дела.
4.1. Особености:
- Строг контрол за защита на инвеститорите;
- Ограничения за участие на неакредитирани инвеститори в някои случаи;
- Дълги и скъпи процеси по одобрение.
Процедурата за обявяване на Initial Security Offering (ISO) или Security Token Offering (STO) в САЩ е стриктно регулирана от Комисията по ценни книжа и борси (SEC). Процесът включва няколко важни стъпки, насочени към спазване на американските закони за ценни книжа. По-долу е изчерпателен преглед на процедурите:
5. Юридическа и регулаторна подготовка:
a) Определяне на токена като ценна книга.
- Извършва се чрез прилагане на „теста на Хауи“. Спецификата тук е, че трябва да се определи дали токенът е инвестиционен договор и попада под дефиницията за ценна книга. Ако токенът предлага права на собственост, дивиденти или други финансови облаги, той най-вероятно е ценна книга.
b) Наемане на юридически консултанти.
- Консултиране с американски адвокати, специализирани в SEC регулациите и STO.
- Подготовка на документация за съответствие с федералните и щатските закони за ценни книжа.
6. Регистрация на STO в SEC.
Има три основни регулаторни режима, под които ICO/STO проект може да се регистрира:
a) Регламент D.
- Цел - освобождаване от пълна регистрация на проекта в SEC за частни предложения.
- Изисквания:
- Само акредитирани инвеститори могат да участват.
- Изисква подаване на Форма D до SEC след началото на предлагането на фаза “pre sale”.
- По-малко регулаторни ограничения, но ограничен достъп до широка група от инвеститори.
b) Регламент A+
- Цел: Позволява набиране на капитал до $75 млн. с по-малко изисквания от пълната регистрация.
- Изисквания:
- SEC трябва да одобри предлагането.
- Токените могат да бъдат достъпни за всички инвеститори (не само акредитирани).
- Изисква подаване на Форма 1-А, която включва:
- Финансова отчетност.
- Описание на бизнеса и целта на STO.
c) Регламент S.
- Цел: регулира международните предложения, извън територията на САЩ.
- Изисквания:
- Токените не могат да бъдат предлагани(т.е да се осъществява маркетинг на позицията) или продавани на инвеститори в САЩ.
- Освобождаване от регулациите на SEC, ако се спазват местните закони в юрисдикцията на предлагането.
d) Пълна регистрация (ICO на STO).
- Цел: Ако STO не отговаря на изискванията за освобождаване.
- Изисквания:
- Подаване на Форма S-1 (същата като за ICO).
- Разкриване на пълна финансова информация, бизнес модел и рискове.
- Подготовка за обширна проверка от SEC.
7. Разработка на токен и техническа инфраструктура:
a) Технология.
- Изискванията сочат създаване на токен на блокчейн платформа, като Ethereum (ERC-1404), Polkadot, или други, които поддържат програмируеми смарт контракти.
b) Сигурност.
- Следва да се презюмира осигуряване на токените чрез подходящи смарт контракти, които спазват регулаторните изисквания за KYC и AML, както и за възстановяване на средствата на инвеститорите, ако резултатът от ICO. Или STO e неуспешен.
8. Подготовка на документация.
a) Whitepaper
- Подробно описание на проекта, включващо:
- Бизнес модел.
- Технически спецификации на токените.
- Условия за предлагане.
b) Меморандум за частно предлагане (PPM);
- Юридически документ, който описва рисковете, правата на инвеститорите и други регулаторни аспекти.
c) Финансова отчетност.
- Одитирани финансови отчети в зависимост от избрания регулаторен режим (Регламент A+ изисква одитирани отчети).
9. Маркетинг и дистрибуция.
a) Спазване на ограниченията за реклама.
- При Регламент D: тук са налице строги ограничения върху рекламата (освен ако не е избрано Правило 506(c), което позволява рекламиране само за акредитирани инвеститори).
- При Регламент A+: Рекламата е разрешена, но трябва да бъде одобрена от SEC.
b) KYC/AML проверки.
- Всички инвеститори трябва да преминат през процедури за проверка на самоличността (KYC) и противодействие на изпирането на пари (AML).
c) Платформи за продажба.
- ICO и STO токени могат да се предлагат чрез регулирани платформи или борси (като tZERO, INX и други, регистрирани в SEC).
10. Провеждане на ICO/STO.
След одобрение от SEC и подготовка на инфраструктурата, токените се разпределят на инвеститорите съгласно условията, посочени в документацията oтносно предвиденият и подробно описан режим на токенизация.
11. Пост-STO/ICO задължения.
a) Изискване за регулярна отчетност.
- Подаване на периодични отчети към SEC (ако се изисква от избрания регламент).
b) Управление на активи.
- Емитентът трябва да осигури прозрачност и изпълнение на обещанията, дадени на инвеститорите (напр. дивиденти, право на собственост, изгаряне, връщане на средства при нереализиране на ICO/STO емисията и т.н.).
c) Вторичен пазар.
- Токените могат да се търгуват вторично единствено и само на регулирани платформи, които са в съответствие със законите на SEC.
12. Заключение.
Процедурата за обявяване на ISO/STO в САЩ е сложна и изисква значителни ресурси и правна експертиза. Най-важното е да се спазят всички регулаторни изисквания на SEC и да се избере подходящ режим (Регламент D, A+ или S), който да отговаря на целите на проекта. Aко попадаме в хипотезата режим S, то не трябва да се продават или предлагат токени на инвеститори в САЩ. Тази част от мотивацията ни сочи, че дори и в хипотезата на режм S, маркетингът спрямо евентуални клиенти в САЩ ще доведе до прилагане на лицензионния режим пред SEC. Изводът в конретния случай е, че дори и само за маркетингови цели, реализирането на кампания срещу американски инвестори през фирма в САЩ ще доведе до попадане под регулациите на SEC.
VIII.Правна рамка в Дубай. Общи положения.
Дубай е водещ в крипторегулацията благодарение на иновациите и проактивния си подход. Регулацията се извършва чрез Dubai Virtual Assets Regulatory Authority (VARA) и други институции в ОАЕ. От наша гледна точка това е и добра дестинация, в която може да се направи крипто дружество, което да рекламира и направи ICO-то, а и където физически може да се хоства самия проект като техническа инфраструктура. Ето защо:
1. Правна рамка:
Местният крипто регулатор VARA урежда правния статус на виртуалните активи, включително ICO/STO, съгласно Закона за виртуалните активи (2022 г.). Акцентът на дубайските крипто регулации пада върху прозрачността, защитата на инвеститорите и предотвратяване на измами.
2. Процес на лицензиране:
Емитентите на ICO/STO в Дубай трябва да получат лиценз от VARA, като токените трябва да бъдат оценени и съответно одобрени от регулатора.
3. Изисквания:
Стриктно прилагане на AML/KYC протоколите съгласно международни стандарти. Проектите за self custody wallets са освободени от това изискване, но то е препоръчителнo и за тези проекти. Има изискване и за регистрация и периодични отчети за емитентите.
4. Благоприятна бизнес среда:
В сравнение със САЩ в Дубай се наблюдават по-бързи и гъвкави процедури за изграждане, промотиране и реализиране на крипто проекти, както и подкрепа за блокчейн иновации чрез “Dubai Blockchain Strategy“. Особености в тази насока са:
- По-отворен подход за нови участници и стартиращи компании.
- Привлекателност за международни инвеститори и блокчейн проекти.
- Акцентът на всички тези улеснения е върху превръщането на Дубай в глобален хъб за криптовалути.
5. Детайлна процедура за обявяване на ISO/STO в Дубай.
5.1. Разбиране на регулаторната рамка. В Дубай, ICO/STO се регулира от Dubai Virtual Assets Regulatory Authority (VARA) съгласно Закона за виртуалните активи (2022 г.). VARA определя условията за регистрация и лицензионните изисквания за предлагане на токени, които са обезпечени с активи.
5.2. Регистрация и лицензиране във VARA.
a) Изисквания за лицензиране. Всеки емитент, който иска да предлага ICO/STO емисия на токени, включително само и единствено за маркетингови цели, трябва да получи лиценз за виртуални активи от VARA. Процедурата включва:
- Регистрация на юридическо лице в ОАЕ (например в свободните зони като DIFC или ADGM)[2].
- Попълване на заявление за лицензиране за предлагане на виртуални активи.
b) Подготовка на нужната документация.
Документите, които трябва да бъдат представени на VARA, включват:
- Whitepaper, който описва проекта, токеномиката и техническите аспекти на токена;
- подробен бизнес план;
- финансова отчетност, ако има предишна дейност;
- юридически меморандум, удостоверяващ съответствието на токена с регулациите за крипто активи в Дубай.
c) Оценка на токена.
VARA изисква техническа и правна оценка на токена, който ще е предмет на проекта, за да се увери, че той отговаря на регулаторните изисквания в Дубай. Ако токенът е свързан с реални активи, те също трябва да бъдат оценени.
5.3. Съответствие с AML и KYC изисквания.
a) Въвеждане на AML/KYC протоколи.
Всеки участник (инвеститор) трябва да премине през процедури за проверка на самоличността (Know Your Customer - KYC) и противодействие на изпирането на пари (Anti-Money Laundering - AML). VARA изисква също така емитентите да създадат сигурна система за проверка на инвеститорите, т.е кой са те, какво представляват като физически или юридически лица, финансова и бизнес история и т.н.
b) Установяване на процеси. Тази част от процедурата включва разработване на вътрешни политики за спазване на регулаторните изисквания в Дубай, включително отчетност и докладване на подозрителни транзакции, опити за крипто измами и всякакъв вид незаконна дейност, която цели да увреди инвеститорите.
5.4. Изисквания към разработката на токен и платформата.
a) Техническа инфраструктура.
Препоръчва се разработване на токена върху одобрени блокчейн платформи, като Ethereum (ERC-1400/1404), Polkadot, Binance Smart Chain или други, които поддържат сигурни токени. Налице е и задължителна интеграция на смарт контракти, които строго спазват регулаторните изисквания на VARA.
b) Сигурност.
VARA има препоръки към всеки крипто проект за сигуряване на криптографска сигурност на токена и платформата. В този контекст са препоръчителни мерки по провеждане на независим одит на смарт контрактите и платформата за ICO/STO.
5.5. Подготовка на маркетингова кампания.
a) Ограничения за маркетинга.
VARA позволява промоция на ICO/STO само след получаване на лиценз от VARA. Всички рекламни материали трябва да бъдат одобрени от VARA, за да се гарантира, че не съдържат подвеждаща информация.
b) Целева група.
Един ICO проект в Дубай може да се рекламира, съответно да продава токени както на местни, така и на международни инвеститори, при условие че те преминат AML/KYC процедурите. Както вече бе отбелязано, другото специфично изискване е, че токенът подлежи на техническа и правна оценка от VARA, за да се гарантира съответствието му с регулаторните изисквания в Дубай. Ако е обвързан с реални активи, те също трябва да бъдат оценени.
6. Провеждане на ICO/STO в Дубай.
a) Стъпки по стартиране на кампанията.
След като лицензът бъде одобрен от VARA, емитентът може да започне процеса на предлагане, като разпространява токените чрез регулирана платформа за виртуални активи – в повечето случай крипто борса.
b) Платформи за предлагане.
Особеността при иницииране на ICO/STO в Дубай е, че токените трябва да бъдат предлагани чрез одобрени от VARA борси и платформи, които са регистрирани за търговия с виртуални активи (напр. Binance, FTX, или локални платформи в DIFC).
c) Лимити и прозрачност.
Емитентът е длъжен да информира инвеститорите за всички свързани рискове, включително чрез публично достъпен разкривателен документ, опции за изгаряне, размер на позицията, детайлен токеномикс и т.н.
7. Пост ICO изисквания:
a) Регулярна отчетност. В този контекст се изисква периодично подаване на доклади към VARA, които включват:
- данни за развитие и прогрес на проекта;
- финансови резултати и разпределение на средствата;
- информация за всякакви промени в структурата на токените.
b) Вторичен пазар.
След приключване на STO, токените могат да бъдат търгувани на одобрени борси или платформи за виртуални активи.
c) Съответствие и поддръжка.
Спазване на регулаторните стандарти за предотвратяване на измами и осигуряване на прозрачност пред инвеститорите.
7.Примерен график за структуриране на юридическо лице:
- Регистрация на юридическо лице: 1–2 седмици. Цената за откриване на фирма в Дубай е към 1500 евро/долара;
- Подготовка на документация: 4–6 седмици;
- Процес на лицензиране: 6–12 седмици (зависи от VARA);
- ICO/STO стартиране - след одобрение и издаване на лиценз от VARA.
IX. Заключение:
Обявяването на ICO/STO в Дубай предлага гъвкавост и международна привлекателност, но изисква стриктно спазване на регулациите, наложени от VARA. Основните етапи включват регистрация на фирма в Дубай, лицензиране, спазване на AML/KYC процедури, разработване на токена и платформата, както и редовна отчетност пред VARA. Това прави Дубай една от най-благоприятните юрисдикции за ICO/STO, особено за проекти с международен обхват. Изборът между тези юрисдикции зависи от целите на проекта и целевата аудитория на съответното ICO/STO.
Обявяването на Initial Security Offering (ISO) или Security Token Offering (STO) в Дубай е регулирано от Virtual Assets Regulatory Authority (VARA), както и други институции в ОАЕ, които се стремят да осигурят прозрачност и защита на инвеститорите, като същевременно подкрепят иновациите. Процедурата е по-гъвкава в сравнение със САЩ, но все пак изисква спазване на определени регулаторни изисквания.
X. Правна рамка в България. Общи положения.
Цялостният анализ до тук сочи, че за сега е най-изгодно ICO за проект, които касае self-custodial wallets да бъде базиран в България – технологично, финансово и юридически. Единственото нещо, което към настоящият момент следва да бъде направено е фирмата, която стои зад проекта да бъде регистрирана в Националната агенция по приходите(НАП) в качеството си на крипто дружество, която процедура като разходи и подготовка на документи струва не повече от 1500 лева.
Както вече бе отбелязано България е част от регулацията на Регламента за крипто активи (MICA), тъй като той е общоевропейска правна рамка в този смисъл и обхваща територията на България като страна - членка на ЕС. Този факт по наше мнение я прави особено интересна, както за базиране на софтуерен екип, така и за провеждане на самото ICO/СТО предвид факта, че в момента твърда регулация на ютилити токени в MICA няма, не се изисква лицензионен режим, с уговорката и силната препоръка да бъдат имплементирани стриктни AML/KYC процедури, тъй като това ще се предвиди като изискване и от националното ни законодателство, а и най-вече с оглед гарантиране интереса на потребителите и инвеститорите.
Това е така, защото въпреки, че в България все още не е приет националният ни Закон за криптоактивите, който наскоро влезе за обсъждане на първо четене в Народното събрание едва на 31 декември 2024г., скоро – буквално в близките няколко месеца няма ще има възможност за придобиване на т.нар “CASP лиценз”[3] дори и у нас, но при спазване на изискванията за имплементирани AML/KYC процедури в съответния проект.
Във връзка с направения анализ може би трябва да се помисли от чисто бизнес гледна точка дали реализирането и рекламирането на ICO проекта да не мине през Дубай, като се презюмират съответните разходи.
Относно сигурността на самата инвестиция и нейното позициониране като емисия следва да се има предвид, че са няколко дестинациите, в който може да бъде разположен самия wallet на проекта(технологично), с цел превенция на финансовиите активи на инвеститорите, потребителите и самите собственици на проекта от непредвидени ситуации. Ето и малко детайли в тази насока.
Автори: Атанас Костов и Мартен Гроан