Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Блокчейн софтуерните патенти. Поглед към бъдещето във финансовия и публичния сектор.

   

Блокчейн патентите. Съвременни технически и юридически решения във финансовия сектор. Блокчейн адвокат.                                        

 

Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.

Европейският съюз през последните две години също фокусира вниманието си върху блокчейн технологията, като реален софтуерен феномен, алтернатива на сигурността, прозрачността и ефективността при решаване на множество проблеми в публичния сектор в 21 век. Това мое мнение кореспондира с  вижданията на европарламентаристката от Гърция Ева Каили, която в свой доклад от 16 май 2018г. пред “Комисията по промишленост” на Европейският парламент, призова за „прогресивна и отворена към иновациите регулация“. В своята реч, Каили заяви, че „блокчейн и технологиите на споделените записи като цяло имат възможност да променят много обществени сектори. Секторът на финансовите услуги е само един от тях. В резолюцията за блокчейн ние изследваме ефекта от премахването на посредничеството и в други сфери”.  Дебатът по темата в Европейската комисия и Европейският парламент сочи едно - стремежът ЕС в близко бъдеще да се превърне в глобален лидер в областта на блокчейн технологиите. Предвид засиления предприемачески интерес, Европейският парламент динамично работи върху изграждане на институционална и правна рамка. Очаква се нов Регламент в областта на краудфъндинг инвестициите, базиран на италианското съществуващо вече законодателство[1] по темата, както и на такъв Регламент, които да регулира блокчейн индустрията. Тези изводи произтичат и от промените, които бяха предложени чрез резолюция на Европейския парламент в Регламент (ЕС) 2015/1017 относно Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Ето защо, воденето на преговори и сключването на сделки във виртуална среда днес се оценява като качествено ново явление, което няма аналог в досегашната ни история[2]. Имплементирането на т.нар “умни договори”(от анг. “smart contracts”) в онлайн бизнеса и множеството опции, които те предлагат за глобален мониторинг в реално време на всяко отделно волеизявление, както и отбелязването му като такова в “софтуерната верига”, която представлява самата блокчейн технология (на ниско ниво на кода) изначално, води до невероятен фокус на банките върху бизнес възможностите, които предлага този софтуерен и технологичен феномен. Доказателство за това е и факта, че Европейската комисия стартира през февруари 2018г. т.нар “Обсерватория и форум за блокчейн”, като е инвестирала над 80 милиона евро в свързани с темата проекти. Още 300 милиона евро са предвидени като фонд за блокчейн иновации до 2020г.(чрез програмата “Хоризонт 2020).

 

1.Блокчейн патентите на “Barclays”. Неотдавнашните патентни заявки на “Barclays Bank”, втората по големина банка в Обединеното кралство, потвърждават вече казаното и сочат факта, че не е далеч използването на блокчейн технология за рационализиране на процедурите по трансфер на средства чрез криптовалути, както и на технологичния процес “познай клиента си”(от англ. “Know-Your-Consumer” (KYC), който служи като средство за идентификация на клиенти(включително онлайн), с цел избягване на зловредни действия по отношение на банкови сметки – например “фишинг” онлайн банковите измами, които са доста разпространени през последните години. Американското патентно ведомство(U.S Patent and trademark office) наскоро публикува две национални, американски патентни заявки на споменатата английска банка. Те са регистрирани първоначално като софтуерни патенти в Англия[3], след което са трансформирани в европейски[4] и международни заявки, с посочване на страни по PCT(от англ. Patent cooperation treaty), като са фокусирани именно върху споменатите технически блокчейн проблеми.

 1.1. Първата от патентните заявки на “Barclays” се съсредоточава върху блокчейн платформа, която би могла да насърчи трансфера на криптовалути като разплащателно средство. Споменатият блокчейн софтуерен патент, предложен от “Barclays Bank” води до създаването на софтуерна платформа за прехвърляне на "цифрова валута от платец на получател". За разлика от други известни патентни заявки, подадени от физически или юридически лица, които не гарантират използването на конкретната технология във финансова сфера, коментираната заявка на “Barclays” показва сериозен бизнес интерес и научни изследвания на визираната банка, насочени към развиване на блокчейн технологията за целите на банковия сектор.

Какво се случва на технологично ниво и какъв е юридическият резултат? Воденето на преговори се определя в теорията като „взаимодействие между две лица, което има за цел сключването на договор, но самото то няма характеристиките на отправено предложение“[5]. Това определение търпи критика по отношение на думата „лица“. По-коректно е да се употреби изразът „страни“, защото, след като договорът се сключва между страни, логично е и преговорите да се водят между страни[6]. Коментираният метод и система за прехвърляне на цифрова валута[7] от платец към получател(предмет на патента), включва получаване на идентификатор на данни, описващи първия правен субект(страна), заявил желание за сключване на сделката. Така се стига до осъществяване на запис във веригата на блокчейн софтуера въз основа на получения идентификатор. Процесът продължава с удостоверяване на встъпване в сделката чрез публичен (софтуерен) ключ на втора страна. Тя се запознава с данните, описващи първия обект от осъществения запис в кода на софтуера. Проверката на автентичността на вписванията в блоковата верига се отнася и до вписването в сделката на трета страна, използвайки публичния си (софтуерен)ключ. Ако удостоверяването на вписванията в описания “блок” от трите страни по сделката(като част от блокчейн софтуера) е успешно, започва прехвърлянето на цифровата валута от платеца към получателя, като първото лице по сделката е платец или получател и то плаща и/или получава криптовалута от субект две или три по сделката, които съответно са платци ли получатели на плащането. Този процес се верифицира чрез получаване на данни за трансфера от публичния ключ на онлайн портфейла(като част от блокчейн софтуера), асоцииран с получателя. Следва ново генериране на информация в кода, като се използват данните от публичния ключ на портфейла, както и публичния ключ на цифровата валута за сумата, която трябва да бъде прехвърлена на получателя. Последната като процес генерирана информация включва данни за осъществения трансфер, състоящи се в данните за валутния публичен ключ и стойност на сумата на цифровата валута, която е прехвърлена на трето лице. Видно от всичко казано е обстоятелството, че всяко едно волеизявление е отбелязано в блокчейн кода, чрез неколкократно потвърждаване на различните правни действия, извършени от всеки един участник в сделката, чрез получена информация от неговия публичен софтуерен ключ.

Описаният механизъм на сключване на сделки в онлайн среда, изцяло отговаря на основните доктринални и нормотворчески постулати в национален и международен облигационноправен смисъл. Съгласно ЗЗД договорът се счита за сключен в мястото, от където изхожда предложението[8]. В коментираните случаи обаче става въпрос за международен електронен търговски обмен, който се осъществява по правилата, уредени в Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) и съответното й транспониране в разпоредбите на националните закони( в българския случай това е Законът за електронната търговия). В контекста на казаното националната ни правна доктрина правилно анализира факта, че сключването на договори в условията на електронна търговия разкрива редица особености по отношение на доказване на волеизявленията, идентификация на страните и съдържание на договора[9], които с коментираните два съвременни блокчейн патента намират своето рационално решение. В конкретната хипотеза от теоретична гледна точка може да се приеме за правилно виждането, че тук става въпрос за софтуер за незабавна размяна на съобщения(чрез отбелязване на конкретна информация в споменатите “публични ключове), като е налице вид комуникационен канал(блокчейн софтуер) между два или повече субекта във виртуалната среда. Волеизявленията, които страните си разменят в процеса на сключване и верифициране на сделка чрез блокчейн платформата, се препокриват от дефиницията на понятието „електронно изявление“[10]. Тук то е извършено с писмени знаци(в зависимост от използвания програмен език), като се отбелязва директно в кода на блокчейн софтуера, с цел прозрачност при проверката на неговото случване от останалите страни в онлайн сделката с криптовалути.

1.2. Вторият споменат патент[11] на английската банка “Barclays” има фокус върху усъвършенстването на т.нар “KYC”( от англ. “Know-Your-Consumer” ) процедурата чрез съхраняване на идентифицираща информация под формата на лични данни в блокчейн софтуера, с цел разпознаване на потребителя и верификация на извършваните от него правни сделки, които се отбелязват като правен резултат директно в кода на ниско ниво. В детайл коментираният патент предлага следните технически решения. Изобретението представлява метод и система за записване на лични данни, индивидуализиращи дадено физическо лице, както и тези данни, потвърдени от второ лице, чрез устройство за валидиране на данни(идентификатор), описващо първия субект. Идентификаторът е верифицира данните, които въпросното устройство генерира чрез публичния ключ на първото лице. Криптографски подписаните данни, съответстват на данните, описващи първия субект, използващ за това верифициране частния ключ на второто лице. Публикуване на транзакцията в блокова верига, включва криптографски подписаните данни. Така описаният метод и система за получаване на данни, индивидуализират първият субект на лични данни, потвърдени от второ лице. Така се постига получаване на технически идентифицирани данни, описващи първия субект. Постфактум процесът продължава с извличане на запис от блокова верига въз основа на получената идентификация. Влизането и участието на второто лице в този процес се удостоверява чрез неговия публичен ключ. Процесът приключва с извличане на данните, описващи първия субект, чрез извършения запис в кода на блокчейн софтуера.

Казаното ни води към извода, че използването на блокчейн технологията в софтуерните патенти осигурява няколко предимства от техническа гледна точка. Първо – тя позволява публичността на информацията, чрез опцията всяко трето лице или организация да преглежда(верифицира) запаметените в кода данни чрез криптографската проверка на активираните цифровите подписи, на базата на взаимодействията между т.нар “публични и частни ключове” в кода и т.н. Отделно от всичко това самата техническа информация за сделката като процес на размяна на волеизявления между отделните правни субекти по нея, може да бъде добавена като база данни директно в кода на блокчейн софтуера, като се предвидят различни математически логически игри, описващи различните интеракции на отделните правни субекти. Например, ако в сделката участват три страни и едната се откаже, то това се отбелязва в кода и сделката се сключва между останалите две страни. Поради тази прозрачност на процесите в т.нар “умни договори”(от англ. “smart contracts”), имплементирани в блокчейн технологията, от юридическа гледна точка могат да бъдат избегнати допълнителни (дублирани) проверки относно ефективността на блокчейн програмите и разменените чрез тях волеизявления, което ще доведе до подобряване на ефективността и сигурността на компютърните мрежи във финансовия сектор.

В този смисъл патентните претенции на “Barclays” имат за цел да осигурят по-надеждна форма на проверка на сделките с финансови инструменти на технологично ниво, като се редуцират административните разходи и се подобри сигурността, както и техническото функциониране на компютърната среда и телекомуникационните мрежи. Освен това компанията предложи и "супер потребителска” опция, който ще позволи на клиента да прехвърли старата финансова информация в новите си блокчейн база данни, като по този начин практически ще се справи с проблема с размера на кода(като дължина на символите) и този със съхранението на огромен обем техническа информация.

 

 

 

2.Блокчейн патентът “Blinking”. Пoради всичко казано до тук може би е логично да се отбележи, че във връзка с наскоро влезлия в сила Общ регламент за защита на личните данни(GDPR), коментираните блокчейн патенти и стоящите зад тях бизнес модели следва да са съгласувани с правните норми, които касаят регулация и защита на лични данни -  най-вече във връзка с “KYC”( от англ. “Know-Your-Consumer” ) техническата им функция. Залагането на тези правни механизми като част от кода на даден блокчейн продукт го прави доста актуален на пазара, предвид факта, че множество бизнеси във финансовия и публичния сектор изискват обработка и защита на лични данни.

Европейският блокчейн патент[12] на сръбската софтуерна компания “Blinking” e заявен като такъв на 30 юли 2018г. в Европейското патентно ведомство, Мюнхен, Германия. Изобретението предлага иновативен метод за разпознаване на клиента, чрез използването на дистрибутирани “леджери”(от англ. “ledger” - вид електронна счетоводна книга) за въвеждане на биометрични данни в идентифицираща процедура, осъществявана от разпръснати компютърни мрежи. Биометричните данни[13], които идентифицира софтуера са пръстови отпечатъци, ирис и форма на лицето. Очевидно визираните данни са лични съгласно чл.4, ал.1 от GDPR. Те спадат и към т.нар “специални лични данни”, които се ползват с най-високо ниво на защита съгласно Общия регламент за защита на личните данни(GDPR)[14]. Ето защо за тяхното обработване се изисква изрично съгласие на субекта на лични данни съгласно чл.9, ал.2, буква (а от Регламента, както и изключително високо ниво на защита, което да осигурява софтуера, опериращ с тях.

Стандартизираните, познати идентифициращи програми са свързани с разпознаването на даден клиент на базата на въвеждане на парола и потребителско име. В този контекст в повечето случаи идентификацията се извършва при конкретно(по място) засичане на клиента и индивидуализацията му на точно определен локален сървър, обикновено собственост на организация, на която клиентът се е доверил, т.е такава, която вече на договорно основание разполага с негови лични(биометрични) данни – това обикновено са държавни институции, болници или банки. Чрез блокчейн програмата за идентификация на клиент “Blinking”, проблемът с разпознаването на дадено физическо лице се решава чрез комуникационна мрежа, даваща техническа възможност за независими едно от друго волеизявления, касаещи идентификацията. Това се постига чрез комуникация на самостоятелни сървърни връзки( от англ.”peers”). Методът включва и съхранение на криптирани и записани лични данни за удостоверяване на клиента. Последното съдържание като информация е достъпно чрез привилегирован достъп, като едновременно с него се осъществява и съхранение на декриптиращо указание за криптираните и записани конфиденциални лични данни в база данни за клиента, като част от блокчейн софтуера. На базата на така описания технически процес, конкретен сървър получава криптираната информация за клиента. В последствие се осъществява генериране чрез сървър, свързан с клиента, на декриптиращ софтуерен ключ в съответствие с договор(т.нар “smart contract”), включващ декриптиращото указание, съхранено в клиентската част от блокчейна, която бе коментирана малко по-горе. Коментираният софтуерен блокчейн патент по-нататък води до приемане от мрежата на кодираните и записани данни за удостоверяване на определено лице от мястото в блокчейн веригата, където се съхраняват. Постфактум същите се дешифрират от същата мрежата, чрез използване на споменатия декриптиращ ключ, за да се получат декриптирани лични данни, които са записани с цел удостоверяване на конкретно физическо лице. Финалният етап от описвания технически процес, предмет на патента, е свързан със сравняване в мрежата на дистрибутирани “леджери” на декриптираните, записани данни за удостоверяване с индивидуализиращата информацията, получена от клиента като резултат на съвпадения, основаващи се на консенсус на софтуерните връзки в споменатата мрежата. Процесът приключва със запаметяване на резултата от съвпадения на данни и създаване на хеш идентификатор(256 битов или 32 байтов код от букви и цифри) за клиента, представляващ технически конкретен софтуерен код за финализираната услуга по индивидуализация на дадено физическо лице, отбелязан като правен резултат в блокчейн веригата.

В заключение бих искал да отбележа, че за разлика от скептицизма на банковия сектор в България, множество глобални банкови институции и софтуерни компании имат задълбочен фокус върху развитието на юридически работещи инструменти в блокчейн индустрията. В бъдещето този далновиден бизнес подход ще доведе само до едно – утвърждаване на лидерските позиции на определени институции от публичния и финансовия сектор, поради тяхната далновидност и поглед в бъдещето, за сметка на лишения от правни мотиви скептицизъм на други. Сриването на криптовалутите и в същото време реакцията на Европейската комисия към динамично стимулиране на блокчейн индустрията сочи правилността на изводите, направени с настоящата статия, а именно че спекулативният елемент от търговията с криптовалути скоро ще утихне, заменен от полезността на технологията, която стой зад тях – блокчейн софтуерът като техническо, юридическо и социално постижение на 21 век.

 

 

Автор: адвокат Атанас Костов

 

 

[1] Виж италианския нормативен акт “Decreto Crescita 2.0” и чл.57, ал.1 от италианския закон "Decreto Correttivo". Тези два закона извършват законодателна корекция в досега познатия Италиански граждански кодекс, като реално дерогират неговия чл.2468, ал.1, които забраняваше малки и средни предприятия да функционират като “equity-crowdfunding” компании;

[2] Така Кискинов, В., “Към обща теория на правото на информационното общество.” - В: Юридически свят, кн.2/2009, с.17.

[3] Виж английски национален патент №GB20150011964;

[4] Виж европейски патент №ЕР3320504 “Secure digital data operations”;

[5] Така Стойчев, Кр. Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност. Сиби, 2007 г. Второ преработено и допълнено изд., с.45-46. Също и Калайджиев, А. Облигационно право.Обща част. Пето преработено и допълнено издание. Сиби, 2010 г., с.74

[6] Така Емануилов, И, “Актуален поглед върху воденето на преговори и сключването на договори във виртуална среда”, сп. „Общество и право“, бр. 9/2011 г., с. 70-84.

[7] Виж национална американска заявка за патент №20180204191, която представлява национална фаза по отношение на въпросната територия, посочена по международна заявка за патент WO2016GB52070 и РСТ/GB2016/052070.

[8] Така Калайджиев, А. “Облигационно право.Обща част. Пето преработено и допълнено издание”, изд. “Сиби”, 2010г.

[9] Вж. Христова, В. “Договор, сключен в рамките на електронна търговия: уредба на електронната търговия в правото на защита на потребителите”. – В: Европейско договорно право - потребителски договори. Съставители: М.Пашке, В.Павлова, Т.Пиперков. София, 2010. УИ „Св. Климент Охридски“, с.253

[10] Виж Калайджиев, А. “Електронно изявление и електронен документ”, Дайджест „Пазар и право“, кн.1/2002.

[11] Виж национална американска заявка за патент №20180205537, която представлява национална фаза по отношение на въпросната територия, посочена по международна заявка за патент WO2017006135A1 и PCT/GB2016/052072.

[12] Виж европейски патент  №EP18186310

[13] Така чл.4, ал.14 от Общия регламент за защита на личните данни.

[14] Аргумент от чл.9, ал.1 от Общия регламент за защита на личните данни.