Защо да имате български домейн е грешка?

 Юридически проблеми с български домейни. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Бих искал още в началото да фокусирам вниманието ви върху обективния факт, че разпоредителните сделки и правният статус на домейните с разширението, което индивидуализира дадена държава (в случая “.bg” или “.бг”), би следвало да е регламентирана законово дейност, която в цял свят се упражнява от суверена. Започвам изложението си с това обяснение, тъй като то стои в основата на проблема, който ще е обект на детайлно обследване тук и който странно защо е невидим на прима виста за повечето институции и правни субекти в България. Те се сблъскват с него, когато съответният субект е загубил правата си върху даден домейн или пък когато от своя страна държавните институции (визирам най-вече съдилищата) се оказват законово парирани да решат казус, касаещ проблемна интелектуална собственост върху домейн. В едно от последните ми дела пред Върховния касационен съд (ВКС) по повода, обърнах съвсем добронамерено внимание на състава, че тези казуси не следва да бъдат игнорирани с лека ръка, тъй като зад тях стои съществен публичен, бизнес и социален интерес, който следва обективно да бъде защитен чрез налагане на една ясна и законодателно базирана съдебна практика в интерес на гражданите и търговските субекти на Република България. Мисля, че не бях разбран (или чут) от ВКС, но според мен в конкретния случай конфликтът не е породен пряко от правоприлагането, а от липсата на законодателно изграден механизъм у нас, който точно и ясно да регламентира правния статус на домейн имената, разпореждането и недобросъвестните практики с тях, тъй като именно празнотата в законодателна рамка поставя на дневен ред абсолютния национален юридически ноу сенс в България по темата, който ще е обект на тази статия и надявам се на една бъдеща, крайно належаща законодателна инициатива.

1.Предистория. Регистърът за домейни представлява електронна база данни на всички домейн имена, регистрирани в света и свързаната с всеки отделен регистрант, лична информация. Тя касае техническите данни за домейните от първо ниво, администрирани от “системата за имена на домейни” (от англ. “Domain Name System” – или съкратено “DNS”) в интернет, която позволява на собственика (физическо или юридическо лице) да осъществява административен контрол върху дадено домейн име. Повечето национални регистри поддържат домейни от първо и второ.

Операторът на регистър, понякога наричан “мрежов информационен център” (от англ. “network information center” или “NIC”) поддържа всички административни данни на домейна и генерира файл зона, която съдържа адресите на сървърите, водещи към съответния домейн. Всеки регистър е организация, която управлява регистрацията на домейни в рамките на областите, за които е отговорен, контролира политиката на разпределяне на домейн имена и технически работи с потребителите. Тази организация може също така да изпълнява функциите на регистратор на домейни, като има права да делегира тази функция и на други субекти.

Домейн имената се управляват йерархически от организация под името Internet Assigned Numbers Authority (IANA), която управлява горната част на DNS дървото (ако го възприемем като математическа пирамидална структура) чрез администрирането на данните, идваща от “кореновите” сървъри, съдържащи домейни. IANA също така действа и като интернет регистър за междуправителствени организации (регистри), както и като “ARPA център”(от англ. Advanced Research Projects Agency) за целите на протоколната администрация.  Понятието “ARPA” визира домейн от първо ниво (TLD), който се използва изключително за целите на техническата инфраструктура, в чийто базис и генезис е изначално той. Може да се каже, че това са първите изобщо съществуващи в света домейни, възникнали в средата на 80-те, когато са въведени в употреба домейн имената за целите на предшественика на интернет -  т.нар “АПРАНЕТ” (от англ. “APRANET”). Понастоящем “apra” домейните се използват само за проверка, техническа поддръжка, обратна информация и проследяване на функционалността на други домейн имена.

Относно IANA е особено важно да се отбележи, че тази организация делегира права по отношение на домейни към всички останали регистри на домейн имена. В този контекст оперирането с домейни от първо ниво (или т. нар “ccTLD”) се делегира пряко от IANA на националните регистри като например “DENIC” в Германия, “Nominet” в Обединеното кралство и “Регистър.БГ” ЕООД в България. Както вече споменах някои национални регистри представляват държавни ведомства (например регистърът на Индия “gov.in”). Някои пък са кооперативи на доставчиците на интернет услуги (като немския “DENIC”) или са сдружения с нестопанска цел (като “Nominet”  в Обединеното кралство). Други действат като търговски организации - като домейн регистъра на САЩ (nic.us) и българският такъв. В България националният домейн от първо ниво “.bg” може да бъде закупен директно от “Регистър.БГ” ЕООД, така и от още над 200 фирми, които препродават този домейн като посредници между клиента и споменатия национален регистър. Тук е мястото да отбележа, че с оглед сравнението с българския “смесен” подход, голяма част от регистрите продават домейните директно, а други разчитат на препродавачи или медиаторски услуги. Например домейните от първо ниво с разширението “.com” в известен смисъл се продават "на едро" на регулирана пазарно цена ($7.85) от фирмата “VeriSign”, като от друга страна някои домейн регистратори препродават домейните с визираното разширение "на дребно" към бизнеса и потребителите, а последните заплащат и годишна административна такса от $0.18 към ICANN.

ICANN (от англ. “Internet Corporation for Assigned Names and Numbers”) е неправителствена организация, която отговаря за поддържане на домейните от първо ниво и въвеждането на нови такива. IANA извършва техническата поддръжка и осигурява в този смисъл реалното функциониране на ICANN. От своя страна ICANN представлява структура от три организации - Организация за управление на домейните, Организация за управление на кодовете за отделните страни (занимаваща се с администрирането на домейни от първо ниво на национално ниво) и Организация за управление на адресите, която администрира IP адресите.

2. Политика на ICANN за разрешаване на спорове, касаещи домейни.

Споровете, касаещи домейни, които са регистрирани чрез ICANN регистратори, се разрешават чрез т.нар „Единни правила за решаване на спорове, касаещи домейни” или „UDRP” (от англ. Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy). Тези правила са приети на 25 и 26 август 1999 г. в гр.Сантяго, Чили, където борда на директорите на ICANN приема „UDRP” правилата, основаващи се предимно на препоръките на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС), както и на експертни коментари и становища, представени от фирмите регистратори на домейни в цял свят и трети заинтересовани страни. Към настоящия момент всички акредитирани регистратори на домейн имена от ICANN, които са упълномощени да регистрират домейни от първо ниво и субдомейни, са длъжни да приемат „Единни правила за решаване на спорове, касаещи домейни” и са се съгласили да се придържат към тях, що се отнася до електронната търговия с домейни. Поради това всяко физическо или юридическо лице, които желая да регистрира и закупи домейн от първо ниво или субдомейн, е длъжно предварително да даде писмено съгласие (обикновено включено в дадени общи условия), че ще спазва реда и условията на „UDRP”. Тези правила имат за цел да предоставят бърз, евтин, унифициран и разбираем начин за разрешаване на споровете, касаещи домейн имена, като обикновено се избягва традиционната съдебна система, чрез отнасянето на тези казуси до специализирани арбитражни съдилища, които да разрешат спора. Може би най-влиятелният арбитражен съд в световен мащаб, който се занимава изключително и само с разрешаване на спорове, касаещи домейни, е този, администриран именно от СОИС. Той представлява един международен институционален арбитражен съд със специална компетентност в областта на интелектуалната собственост. Легалното му име всъщност е „Център за арбитраж и медиация към СОИС”. Инициирането на производство пред него започва с подаване на писмена жалба - по електронен път, по пощата или чрез куриер. Жалбата се подава в един екземпляр за другата страна и в по един екземпляр за съответния арбитър(зависи колко арбитри са избрани). Жалба до СОИС в описания контекст може да подаде всяко физическо или юридическо лице в световен мащаб, независимо от неговата националност или седалище. От „Центъра за арбитраж и медиация към СОИС” задължително се изисква предварително страните да са сключили арбитражно споразумение (от англ. arbitration agreement) относно факта, че точно СОИС и неговият специализиран арбитраж ще решава конкретния правен спор, касаещ домейн име и търговска марка. В това, препоръчвано като текст от СОИС, примерно споразумение е отбелязано, че процедурата задължително минава през фазата медиация. В нея на страните се дава възможност да се споразумеят предварително с цел да избегнат правния спор помежду си и да спестят съответните административни такси. След тази фаза се пристъпва към същинското арбитриране на спора, като страните могат да изберат дали делото ще бъде разглеждано от един или трима арбитри, да изберат езика, на който ще се води производството както и мястото, където ще се провеждат заседанията. Относно езика СОИС е приел правилото, че езика за арбитриране на спора следва да бъде този, „който е приет от страните за език на арбитражното споразумение”. Препоръчително е този език да е френски или английски, като това не е изрично изтъкнато. Що се отнася до мястото за арбитриране на спора, СОИС е възприел становището, че това следва да бъде седалището на „Центъра за арбитраж и медиация към СОИС”, което се помещава в сградата на Световната организация за интелектуална собственост в гр. Женева, Швейцария. Арбитражният съд, след консултации със заинтересованите страни, „може да провежда изслушвания на всяко място, което те са избрали за подходящо”. Арбитражното решение обаче следва „да се счита постановено там, където е седалището на арбитража”. Производството от своя страна чисто процесуално се подчинява на „Правилата за арбитриране на спорове на СОИС”( от англ. WIPO Arbitration Rules). В контекста на сключеното споразумение от страните, „Центъра за арбитраж и медиация към СОИС” назначава един или трима арбитри, които решават дали домейнът следва да бъдат прехвърлен на жалбоподателя. Какви са преимуществата на процедурата пред СОИС? Световната организация по интелектуална собственост предлага висококвалифициран и неутрален спрямо участниците арбитър, който на базата на задълбочено изследване и експедитивни административни процедури, взима решение по спора за интелектуалната собственост над домейн, което се отличава с безпристрастност и надеждност. Друга привилегия на коментирания способ за разрешаване на казуси, е че уреждането на спорове от СОИС се извършва много по-бързо от нормалните процедури пред съда. Процесът се отличава с кратки срокове – до два месеца при разрешаване на спорове за домейн имена (тъй като липсват изслушвания на страните и т.н). Подаване на жалбите и документацията към тях става онлайн като се заплащат едни доста приемливи административни такси. Например за разрешаването на случай, включващ от 1 до 5 домейна с един арбитър - таксата е 1500 щатски долара, а ако същият казус се разглежда от трима арбитри общата цена е 4000 щатски долара. При хипотезата, в която делото е свързано с арбитрирането на спор, включващ между 6 и 10 домейна, който трябва да се реши от един арбитър таксата е 2000 щатски долара, а ако същия казус се решава от трима арбитри, възлиза на 5000 щатски долара.

3. Какво не се случва в България по отношение на правата на интелектуална собственост, касаещи домейни? Регистратор за територията на България, който има договор с  ICANN за международните домейните от първо ниво “.aero, .asia,  .biz, .cat, .com, .coop, .info, .jobs, .mobi, .museum, .name, .net, .org, .pro, .tel, .travel, .xxx” е фирмата “МainReg” Inc. Това е публична информация, публикувана онлайн в базата данни на ICANN oтносно официалните регистратори на национално ниво.

От тук започват любопитните въпросителни, касаещи домейна от първо ниво “.bg”, съответно “.бг”. Първият странен факт е обстоятелството, че в базата данни на ICANN не фигурира регистратор, който да е отбелязан като такъв, който да има договор с ICANN за продажбата на националния домейн от първо ниво “.bg” или “.бг”. Публична информация по темата липсва, макар варненската фирма “Регистър.бг”ЕООД да има претенции, че е “официален (и за сега единствен) регистратор” на домейна “.bg” от дълги години. Какви са юридическите правоотношения на тази фирма с ICANN, нa какви договори и правни сделки те стъпват, както и защо никой друг български регистратор – например някоя държавна агенция или министерство не се е “преборило” за подобен тип права, е едно обстоятелство, забулено в мистерия. От моя гледна точка информацията кой и как е станал администратор на домейн от първо ниво в България би следвало да е публична, защото засяга широк обществен интерес от национален мащаб, което презюмира и нужната прозрачност. В светлината на казаното, странен казус се разви и около предложението за създаване на нов домейн на кирилица от първо ниво  с разширението “.бг”, представляващ транслитерация на вече съществуващия домейн от първо ниво за България “.bg”. Тази инициатива бе стартирана през 2007г. с писмо до ICANN, изпратено на 24 октомври от неправителствена организация, в лицето на сдружение „Унинет“. Каква е ролята и/или търговският интерес на това сдружение да инициира подобен дебат така и не стана ясно. На 23 юни 2008г. подобна заявка е отправена и от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. През 2010г. ICANN официално отхвърля предложението, с мотива за образно сходство на името на домейна “.бг” с това на съществуващия домейн “.br” (домейн от първо ниво за Бразилия). Все пак забележете българското правителство, а не някоя друга организация или търговско дружество, прави второ предложение за създаване на домейна на кирилица “.бг”, с аргумента, че той би бил най-разпознаваем сред българските потребители на онлайн услуги. Тази втора заявка е отхвърлена през март 2011г. със същите съображения, касаещи съществуващия вече бразилски домейн от първо ниво. Едва през октомври 2014г. ICANN промени становището си по темата и официално одобри възникването на нов национален домейн от топ ниво с разширението на кирилица „.бг“. От централен интерес бива фактът, че въпреки спечелената “битка”, регистратор, който да администрира този домейн на национално ниво, все още не е сключил договор с ICANN. Любопитство на база описания контекст у мен поражда въпросът, защо например българското правителство и в частност Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (която постфактум е закрита и сегашният и правоприемник е Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”) не е започнала преговори за сключване на договор с ICANN за администриране на домейн името “.бг”, след като инициативата за възникването на точно този стратегически (по мое мнение) национален домейн от топ ниво на кирилица произлиза именно от нея?

Проблемите не се изчерпват с това. По-скоро представеното е само кратко въведение в “българската практика”, касаеща двата национални домейна от първо ниво, сочи липса на каквато и да е визия за администрирането им по точно определен законов път, тотална незаинтересованост по темата на “компетентните” държавни институции, непознаване и неглижиране на международната практика по отношение на приложимата правна рамка, което води след себе си няколко тежки “ноу сенса” в правоприлагането, с които имам намерението да ви запозная в детайл.

От направеното до тук изложение стана ясно, че в повечето развити демокрации решаването на спорове между търговски марки и домейни се осъществява от специализирани арбитражни съдилища. Логично е те да осъществяват извън институционален контрол, който да е базиран на дейността на едно ведомство в областта на интелектуалната собственост, в частност на търговските марки. Такава особена администрация в България представлява Патентно ведомство. Ако за момент върнем погледа си към това което се случва в СОИС, то ще установим, че  „Центърът за арбитраж и медиация” е администриран именно към това патентно ведомство. Тук стигаме до първата ключова законодателна празнота в българското законодателство – липса на компетентен орган, който да решава спорове между търговски марки и домейни, като и на законодателен акт, в който е уредена въпросната процедура. От години прокламирам очевидния факт (поне за мен), че в българското законодателство няма закон за интелектуалната собственост в интернет, който да установява нормативната рамка относно това кой и как има право да администрира националните домейни от първо ниво “.bg” и “.бг”, при какви условия те могат да бъдат продавани, както и кой е компетентният орган, който решава спорове относно такива домейни.[1] На настоящият етап подобно законодателство в България не съществува, което е ключов проблем от национално значение поради няколко причини.

Първо – няма компетентен национален арбитражен съд, който според мен трябва да се администрира в пряка координация с Патентно ведомство, с цел същият максимално компетентно да решава спорове между търговски марки и домейните “.bg” и “.бг” по закон, като тук отварям скоба с уточнението, че освен нуждата от създаването на един нов специален закон, който да регламентира тези правоотношения, по мое мнение следва да се направят и съответните промени в ЗМГО! Личното ми впечатление е, че функциите на коментирания национален арбитражен съд могат да се изпълняват от вече съществуващият такъв към Българска търговско-промишлена палата (БТПП), гр.София, тъй като там работят, в качеството си на арбитри, юристи с доказани професионални и морални качества, които са специалисти от практиката и доктрината. Няма пречка точно това да е посоченият компетентен за територията на България арбитражен съд, стига по закон да се регламентира, че именно той ще решава казуси по „Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни”(„UDRP”). Само тогава, спрямо страните по един бъдещ или възникнал вече правен спор с гражданскоправен характер и с предмет домейн (който по начало подлежи на разглеждане от граждански съд), ще е създадена нужната правна сигурност, че те могат обективно да разрешат този спор помежду си, чрез визирания специализиран и законодателно индивидуализиран като компетентност арбитраж. Коментираният арбитраж би трябвало да е институционен арбитраж  (“ad hoc”) които ще разглежда споровете във връзка с домейни, придобити на договорно основание, което е арбитируемо само по себе си. Арбитражното споразумение между страните ще трябва да съдържа взаимното им писмено съгласие, че спорът ще бъде решен по “UDRP” от компетентния по закон арбитраж. Според мен няма пречка във връзка с хипотезата на чл. 24 от Кодекса за международното частно право (КМЧП),  коментираното арбитражното споразумение да бъде сключено и мълчаливо пред арбитража по реда, който предвижда Законът за търговския международен арбитраж. Предмет на арбитражно споразумение във визирания контекст би трябвало да могат да бъдат само имуществени права, касаещи право на интелектуална собственост върху домейн.

Второ – на настоящият етап не е ясно практически и доктринално кои са компетентните граждански съдилища, които биха решавали подобни спорове. Позовавайки се на логиката на сега действащото ни законодателство в областта на интелектуалната собственост, то споровете относно домейни би следвало като първа инстанция да са родово подсъдни на окръжните, а не на районните  съдилища – аргумент от чл. 104, ал.7 от ГПК във връзка с чл.77 от ЗМГО, във връзка с чл.96 от ЗАПСП. Дали производството е двуинстанционно или триинстанционно ще се реши по общите правила за цената на иска или по линия на това дали съответно става въпрос за установителни или осъдителни искове. По мое впечатление правилата относно функционалната и родова компетентност на съдилищата по спорове, касаещи домейни трябва да е обект на законодателна уредба в специален закон. Изхождайки от нормата на чл.77 от ЗМГО считам, че предвид спецификата на въпросните спорове, а и във връзка с засиления публичен интерес, който ще следва да бъде адекватно защитен, то ще е препоръчително те да бъдат разглеждани от един окръжен съд в България, който има фокус и съответно добра практика по дела с предмет интелектуална собственост – това според мен е Софийски градски съд.

Трето – няма ясно структурирани законодателни правила, уреждащи кой правен субект и на какво правно основание може да бъде администратор или да продава домейните от първо ниво “.bg” и “.бг”, съответно техните субдомейни. Както вече споменах в много страни по света администрирането на националните домейни от първо ниво е приоритет на държавата, а в други този процес се осъществява от фондации в обществена полза (Германия). В страните, в които администрирането на домейни е търговска дейност, тя е регулирана от закон – The Digital Millennium Copyright Act (DMCA) в САЩ и The Digital Economy act 2010 във Великобритания. В България администрирането на домейни е търговска дейност от близо две десетилетия, но закон липсва. След приемането на Директива 2004/48/ЕО, която касае именно тази тематика, нейните разпоредби трябваше да бъдат приложени във всички страни-членки на Европейския съюз – включително и България, най-късно три години след 29 април 2006г. Големият въпрос тук е защо след 2009г. българският законодател, референтно  българското правителство все още не е регламентирало нормативно процесите, които протичат онлайн,  в частност начините за администриране, придобиване и съдебна защита по отношение на националните домейни от първо ниво “.bg” и “.бг”, съответно техните субдомейни и това не създава ли поле за злоупотреби, извършване на престъпления и недобросъвестни търговски практики? Отговорът на този въпрос е че всички тези неща се случват ежедневно и неглижирането на коментираната проблематика от държавата води до увреждането на правата на множество български граждани и стопански субекти, без отговорните за това лица да търпят каквато и да е презюмирана санкция. За да не бъда обявен в голословност, ще опиша процесите, които се случват в за сега единствения регистратор на домейни в България, в лицето на варненската фирма “Регистър.бг” ЕООД.

4. Защо според мен “Регистър.бг” ЕООД е една структура, която накърнява незаконосъобразно права и интереси на български граждани и фирми? Ако изходим от основния постулат в настоящата статия, а именно фактът, че администрирането на национални домейни е дейност, която би следвало нормативно да бъде уредена, наблюдавана, защитавана и санкционирана от държавата, поради значителния политически, обществен, бизнес и социален интерес, който стои зад нея в едно дигитално общество от 21 век, то в кой български закон е позволено и е регламентирана процедура, по която тази дейност да бъде извършвана търговски от една фирма? От тук следва нов въпрос, дейността на “Регистър.бг” ЕООД по администрирането на националния домейн от първо ниво “.bg” законна ли е и ако да, на какво правно основание? Това, че една българска фирма е сключила договор с  ICANN за администрирането на домейна “.bg” сочи само възникването на облигационни правоотношения като съвкупност от права и задължения между две дружества относно дадена бизнес опция. Гражданскоправните договори не легитимират автоматично даден правен субект като правоимащ относно законосъобразното осъществяване нa определена, в случая търговска дейност с домейн имена на територията на Република България. Това е така, защото при липсата на българско законодателство по темата, този субект поне следва да спазва задълженията си към контрагента си ICANN, тъй като обратното би довело до конкретни юридически санкции. Какво имам предвид?

Както бе изяснено още в самото начало, едно от основните задължения на “Регистър.бг” ЕООД като регистратор на домейни от първо ниво, част от системата на  ICANN, e да прилага практически „Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” („UDRP”). Това никога не се е случвало и скоро няма да се случи. Защо? Като първа причина естествено следва отново да изтъкна липсата на законодателство в България, което да задължава българските регистратори на домейни от първо ниво да спазват „Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” („UDRP”). Втората причина е, че поради липсата на каквато и да е нормативна база и санкция към визираната фирма е създадена “Арбитражна комисия”, която “да разрешава” спорове, касаещи домейни от първо ниво с разширението “.bg”. Тази “Арбитражна комисия” не е и не може да бъде арбитражен съд “ad hoc”, тя не е формирана на базата на арбитражно споразумение, не е извънинституционален арбитражен съд (тъй като е част от една фирма) и не постановява арбитражни решения, а “дава препоръки”. Въпреки тези аргументи, “комисията” често бива “сезирана”, в много случай дори от лица, които не са клиенти на “Регистър.бг” ЕООД, нито пък имат сключено валидно арбитражно споразумение с тази фирма или с другата страна по инициирания с искането спор за домейн, като постфактум на едно неустановено до момента правно основание, “заседава” и “арбитрира” спорове между търговски марки и домейни (например). Резултатът от това “арбитриране” в някой случаи е отнемане на домейн от патримониума на клиент на “Регистър.бг”ЕООД на базата на “решение” (или препоръка – фирмата не е излязла със становище кое е вярното) на коментираната комисия. Искам да повторя отново – всичко това се извършва от едно “нещо” (което дори не е правен субект по мое мнение), което не е арбитражен съд и което “нещо” не спазва „Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни” („UDRP”). Нещо повече, “актът” (препоръката/решение) на комисята води до отнемането на интелектуалната и фактическа собственост върху един законно придобит домейн, като по този начин българският регистратор “Регистър.бг” ЕООД нарушава не само договорните си отношения с регистранта (негов клиент и потребител на онлайн услуги), но и договорните си отношения с ICANN. Тези действия би следвало да имат за последица отнемане на правата от страна на ICANN по отношение на “Регистър.бг” ЕООД като национален регистратор на домейна от първо ниво “.bg”, тъй като българското дружество има недобросъвестно договорно поведение към потребители на домейн наименования, изразяващо се в абсолютно незаконосъобразно “арбитриране на спорове за домейни” от една нелегитимна правна структура, част от търговското дружество на регистратора и чрез игнориране, неспазване и неприлагане  на „Единните правила за решаване на спорове, касаещи домейни”(„UDRP”).

Поради липса на правна рамка в България, уреждаща начините за придобиване, отчуждаване и решаването на спорове по отношение на националните домейни от първо ниво, абсолютно незаконосъобразните “актове” на “Арбитражната комисия” към “Регистър.бг”ЕООД са атакувани по всевъзможни начини: с искове по чл.108 от ЗС, когато увреденият правен субект е презюмирал нарушаване на правото на собственост върху домейн, с искове по чл.45 от ЗЗД, когато е твърдяно непозволено увреждане по отношение собственика на отнетия домейн, с жалби пред Административен съд гр.Варна – с твърдението, че решението на споменатата комисия към “Регистър.бг”ЕООД е незаконосъобразен административен акт, както и с искови молби по чл.47, т.2 във връзка с чл.47, т.4 във връзка с чл.47, т.5 от Закона за международния търговски арбитраж(ЗМТА) пред ВКС, с искане за отмяна на арбитражно решение. Твърдата практика на съдилищата и най-вече на ВКС сочи извода, че независимо от наименованието си и препращането в Общите условия за регистрация на домейн, препращащи към нейната компетентност при посочена процедура за сезиране, Арбитражната комисия към фирма “Регистур.бг”ЕООД не притежава белезите на арбитражен съд (институционален или ad hok) и постановените от нея решения не притежават характеристиката на актове на особена юрисдикция. В тези “решения” не се съдържа произнасяне по имуществен спор – чл.19 ГПК или спор, възникнал по повод на договорни или извъндоговорни правоотношения - чл.7 ал.1 ЗМТА. Този правен и фактически извод е обективен сам по себе си, но огромният въпрос как и на какво основание да се атакуват решенията на комисията към “Регистър.бг” ЕООД остава без отговор, като всичко това повлича след себе си множество засегнати интереси на правни субекти в България. Оказва се, че една фирма и една странна структура към нея са единственият ненаказуем правен субект у нас, чиито еднолични, несанкцируеми “решения” могат да доведат до отнемането на електронния бизнес, блог, сайт, медия и т.н. на български правен субект (контрагент на същата тази фирма), без опцията това незаконно поведение да претърпи логичната санкция!

Нещо повече. Може би точно поради всичко това фирмата “Регистър.бг” ЕООД си позволява да не изпълнява обезпечителни мерки по чл.48, ал.2 от ЗМТА, наложени й от ВКС по висящи спорове за собствеността върху домейн имена, както и не превежда в действие влезли в сила съдебни решения за промяна на собствеността върху домейни с “мотива”, че предмет на съдебното решение “е не домейн от първо ниво, а субдомейн”, обстоятелство, което естествено не отговаря на обективната истина. Друг “интересен прийом” на споменатата фирма е да настоява, лицето (собственик), спечелило дело за незаконно придобиване на домейна му, да  изиска от ответната страна, извършила документни престъпления за отчуждаване на същия този домейн, да подпише нотариално заверена декларация (въпреки постановеното изрично съдебно решение против нея), че този домейн принадлежи на собственика ищец, а не на ответника, извършил незаконното отнемане. Тази практика от типа „крадецът вика - дръжте крадеца”, а именно да се иска от извършителя на едно престъпление да потвърди писмено с нотариална заверка, че домейнът, който е отнел чрез престъпното си деяние, е чужда собственост при факта, че това е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, е  отново “изобретение” на “Регистър.бг” ЕООД. Когато на базата на съдебно решение бъде поискано от тази фирма да прехвърли собствеността върху домейн, отговорът е “дайте ни нотариална декларация” от настоящия собственик. На мотивът, че “настоящият собственик” е извършил престъпление и е осъден да предаде домейна, поради което ги молите да спазят едно съдебното решение, отговорът е: “Дайте ни нотариална декларация, такава е практиката в нашата фирма.”! Оказва се, че дори в случай, в който един български правен субект спечели делото за собствения си домейн с влязъл в сила съдебен акт, той може да бъде лишен от него, тъй като българският регистрант му отказва да администрира прехвърлянето на домейна, поради неговата субективна и очевидно ненаказуема в България визия за правото. Тези бездействия и произволни тълкувания в собствена полза на “Регистър.бг” ЕООД, насочени към създаване на пречки, осуетяване и изпълнение на съдебни решения, касаещи домейни от първо ниво, по смисъла на чл.296 от НК са квалифицирани като престъпление.

В заключение считам, че българското правителство следва да предприеме спешна законодателна инициатива за регулиране на коментирания проблем, като създаде ясна и точна законодателна рамка кой, как и при какви условия може да администрира и продава националните домейни от топ ниво с разширенията “.бг” и “.bg”, в една конкурентна (а не монополна) пазарна среда и при ясни ценови и потребителски условия. Този наложителен нормативен акт също следва да регламентира  способите за арбитриране на домейн имена, както и за тяхната съдебна защита, с цел най-вече правораздавателна дейност да не се извършва без правно основание от фирми и техните “комисии”! Личното ми мнение е, че в тази насока българското правителство или оправомощен орган от него следва да поддържа и тесен контакт с ICANN, за да бъде осъществяван пряк мониторинг и санкции по отношение на недобросъвестни търговски практики на националните администратори (сегашни и бъдещи) на домейни от първо ниво, към които като крайна мярка и последица да се предвиди отнемане на техните права.

Автор: адвокат Атанас Костов