Липсващо интернет законодателство в България. Интернет право. Адвокат по интернет право.
В 21 век буквално всеки един социален, бизнес, политически и културен аспект на живота е опосреден от онлайн пространството. Това означава, че зад всяка ежедневна деятелност стои онлайн платформа - сайт, блог, интернет мобилно приложение и т.н. Българската социална действителност сочи, че нарушенията/престъпленията насочени към копиране, използване, възпроизвеждане, разпостранение, “хакване”, нарушаване на целостта и функционирането на авторски произведения онлайн, е практика, която е напълно неглижирана, неуредена законодателно и съответно лишена от каквато и да е ясно структурирана законодателно санкция, съответно превенция. Коректно е да отбележа, че в българското законодателство съществуват някои правни норми, които касаят коментираната тематика, но те се намират в различни материални закони и предвиждат отделни абстрактни хипотези, които не комуникират помежду си и по този начин остават едни “осакатени” правни конструкции без реално практическо значение. Всичко това естествено води и до тоталната безрезултатност и почти нулева ефективност в работата на специализираните органи за превенция в лицето например на сектор “Компютърни престъпления” към ГДБОП, обусловена най-вече от липсата на адекватна законодателна рамка от материалноправна гледна точка и съответно липсата на правомощия от процесуалноправна гледна точка. Настоящата статия има за цел да посочи точно тези проблеми и да дефинира постигнатото досега в международен план, за да обоснове реалната нужда от подобна законодателна инициатива в България, която е оправдана не само в настоящето, но най-вече в бъдещето, предвид очевидното всестранно дигитализиране на обществения живот. Тук бих искал да посоча фрапантния факт, че юридическият фокус върху онлайн пространството и проблемите в него е поставен в западна Европа и САЩ още в средата на 90-те години, т.е българското законодателство закъснява с близо 20 години да постави ударение върху законотворчеството в тази насока. Ще си позволя да спомена, че когато през 2009г. на една конференция подех темата, обект на настоящата статия бях посрещнат с мълчание и неразбиране от една строго професионална аудитория, която ме накара да се почувствам като “странник, сред свои”. За съжаление в България липсва обратна връзка между онлайн индустрията и юристите, специалисти по интелектуална собственост, което води до липса на комуникация и опция за среща на мнения, концепции и виждания, които да посочат конкретните проблеми за решаване. Ето защо и до настоящия момент продължавам да настоявам, че “Закон за интелектуалната собственост в интернет” трябва да съществува в българското законодателство, като в него да се отчетат балансираните интереси на ползвателите и притежателите на права, като в този контекст бъдат ясно дефинирани различните опции за позитивно юридическо поведение на различните правни субекти и съответно санкция по отношение на нарушенията и престъпленията, насочени срещу авторски произведения и различни технически и софтуерни платформи, обект на интелектуална собственост, базирани в интернет.
I. Законодателна практика в САЩ. На 12 октомври 1998 г. с анонимно гласуване в Сената на САЩ е приет Законът за авторското право в дигиталния век(от англ. The Digital Millennium Copyright Act (DMCA). Този закон е подписан от президента Бил Клинтън на 28 Октомври 1998, като с него се изменя дял 17 от Авторскоправния кодекс на САЩ относно обхвата на авторското право, чрез ограничаване на отговорността на доставчиците на онлайн услуги за нарушаване на авторските права от техните потребители.
DMCA в неговия параграф 1201 криминализира производството и разпространението на технологии, устройства или услуги, предназначени за заобикаляне на мерките (известни под общото наименование “управление на цифровите права или “DRM”), които контролират достъпа до обектите на авторското право. Законът за авторското право в дигиталния век(DMCA) също така криминализира деянията, насочени към заобикаляне на технически контрол на достъпа, независимо от това дали едно такова целенасочено поведение е довело до действителното нарушение на авторски права или не. Тъй като копирането на произведение може да бъде обект на т.нар “свободно използване”(или от англ. “честна употреба”) от една страна DMCA не забранява технологични мерки, която предотвратяват копирането. От друга страна, тъй като справедливата доктрина за свободна употреба не е защитена от акт на неоторизиран достъп до дадено произведение, действието, целящо заобикаляне на техническа мярка за получаване на достъп, е забранено. В този контекст устройства или услуги, които попадат в една от следните три категории са забранени:
- които са предимно проектирани или произведени за заобикаляне;
- които имат ограничена търговска цел или са използвани от друг
за заобикаляне; или
- които се предлагат за използване при заобикалянето.
Забраната на устройства за заобикаляне на техническа мярка не изисква производителите на потребителска електроника, телекомуникации или изчислителна техника да разработят свои продукти, които да отговорят на всяко конкретно технологично средство.
Споменатата забрана на параграф 1201 за заобикаляне на технически мерки е лимитирана от шест изключения в DMCA, които са ясно формулирани, както следва:
1. Забраната не важи за нетърговски цели на библиотеки, архиви и образователни институции. Забраната за заобикаляне на мерките за контрол на достъпа е предмет на изключение, което позволява нестопанските библиотеки, архиви и образователни институции да не я спазят, единствено за целите на добрата воля, имплементирана в желанието им да получат оторизиран достъп до произведението.
2. “Ревърс инжинеринг”(от англ. “Reverse engineering”) или “привеждане”. Това изключение позволява заобикаляне, както и развитието на технологични средства за такова заобикаляне, от лице, което законно е получило право да използва копие от компютърна програма, с единствената цел идентифициране и анализиране на елементи от програмата, необходимо, за да се постигне оперативна съвместимост с други програми, до степен, че такива действия са разрешени от закона за авторското право.
3. Изследвания за криптиране. Изключението за изследвания при криптиране позволява заобикаляне на мерките за контрол на достъпа, както и развитие на технологичните средства да го направят, за да се идентифицират пропуски и слабости на технологии за криптиране.
4. Защита на непълнолетните. Това изключение позволява на съда прилагане на забраната за компонент или част от него, с оглед необходимостта от включването му в технология, която не позволява достъп на малолетните деца до материали в Интернет.
5. Неприкосновеност на личния живот. Това изключение позволява заобикаляне на технологичната мярка, или произведение, което тя защитава, в хипотезата, в която те водят до възможност за събиране или разпространяване на лична идентифицираща информация за онлайн дейността на дадено физическо лице.
6. Тестване за сигурност. Това изключение позволява заобикаляне на мерки за контрол на достъпа, както и развитието на технологични средства за такова заобикаляне, за целите на тестване на сигурността на компютър, компютърна система или компютърна мрежа, с разрешението на неговия собственик или оператор.
Всяко от изключенията, има свой собствен набор от условия за неговата приложимост, тъй като засягат очевидно правоотношения от значим обществен интерес, които обикновено гарантират конституционни права на гражданите. Интересен факт е, че такава дискусия в дълбочина, касаеща подобни шест юридически проблема в онлайн средата, дори не се е е водила до настоящия момент в българското общество. Така поставени, тези проблеми са дефинирани точно, ясно и изчерпателно юридически в DMCA като оказват превенция върху обществения интерес въпреки забраните на закона, т.е тук не се цели единствено и само наказателна рестрикция, а и строго спазване правата и интересите на гражданите. Казвам това, защото налагането на подобен тип законодателство в България в бъдеще, първо ще предизвика точно този дебат – доколко правата и интересите на всеки българин ще бъдат защитени и доколко тези правни норми няма да представляват навлизане в личната му правна сфера. Подобен дебат възникна около ACTA, като ползата от нея така и не бе обяснена, а “аргументите” против, разпостранени в публичното пространство бяха абсолютно юридически лаишки, непрофесионални и политически популистки. Очевидно подходящи и обмислени правни конструкции вече са налице в световната практика и този тип притеснения следва да бъдат игнорирани, за да може да се приеме адекватно законодателство в България, което да отговаря на електронното битие на всеки един от нас в 21 век.
Интерес представлява и параграф 1202 от DMCA, който създава задължение за защита и цялост по отношение на т.нар “информация за менажиране на авторски права”( от англ. copyright management information (CMI). Тази норма е развита в две алинеи, първата от се занимава се с фалшиви CMI, а втората с премахване или подмяна на CMI. Алинея едно на тази норма изгражда правилото, че се забранява осигуряването или разпространението на невярна “информация за менажиране на авторски права”, ако се прави с намерението да се индуцира, позволи, улесни или прикрива авторскоправно нарушение. Втората алинея забранява умишленото премахване или промяна на “информация за менажиране на авторски права” без разрешение, както и разпространението на CMI, или копия на произведения, знаейки, че CMI е била премахната или изменена без разрешение. Отговорността по алинея две изисква актът на нарушението да бъде извършен с познания по отношение на легалните и технически средства за защита, с разумното основание да се счита, че всичко това ще предизвика, позволи, улесни или прикрие авторскоправни нарушения.
Алинея три на параграф 1202 определя “информацията за менажиране на авторски права” като идентифицираща информация за произведението, авторът, собственика на авторските права, а в някои случаи и на изпълнителя, писателя или или продуцента на произведението, както и условията и реда за използване му. Информация относно ползвателите на произведенията е изрично изключена.
Средства за правна защита, предвидени в DMCA.
Всеки правен субект, засегнат от гражданскоправно нарушение на интелектуална собственост в смисъла на параграф 1201 или 1202 може да предяви граждански иск във федералния съд на САЩ. Законът дава на съдилища правомощия за присъждане на редица неимуществени и имуществени обезщетения, подобни на тези, визирани в Закона за авторските права на САЩ(което говори, че двата закона са тясно прецизирани и стиковани юридически), включително презюмираните щети. Съдът има право на преценка, да намали или да върне вреди, в случаите на “нарушения от невинни”, когато нарушителят докаже, че не е знаел и няма причина да се смята, че неговите правни действия представлява нарушение. Специална закрила се дава на нестопанските библиотеки, архиви и образователни институции, които имат право на пълна ремисия на щетите при тези обстоятелства.
В допълнение, бих искал да отбележа, че DMCA приема, че умишленото нарушаване на параграф 1201 или 1202 за целите на търговско предимство или финансова печалба е престъпление. Съгласно параграф 1204 от закона, в тези случаи санкции варират до $ 500 000 глоба или до пет години лишаване от свобода за първо нарушение и до $ 1.0 милиона глоба или до 10 години лишаване от свобода за последващи престъпления. Нетърговски библиотеки, архиви и образователни институции са изцяло освободени от този вид наказателна отговорност.
Основната иновация на DMCA в областта на авторското право е освобождаването от пряка и непряка отговорност на доставчиците на интернет услуги и други посредници.
Тази правна конструкция за освобождаване от отговорност на доставчиците бе реципирана постфактум и от Европейския съюз чрез Директива 2000/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), съответно Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. В общи линии, чл. 512 (а) от DMCA ограничава отговорността на доставчиците на услуги в случаите, когато доставчикът просто действа като проводник на данни или предава на дигитална информация от една точка на мрежата в друга, по искане на трето лице. Това ограничение се отнася действия на предаване, маршрутизация или предоставяне на връзки за информация, както и на междинните и преходни копия, които се правят автоматично при експлоатацията на мрежата. За да попадне в хипотезата на това ограничение, дейността на доставчика на услугата, трябва да отговаря на следните условия:
- Предаването трябва да бъде започнато от лице, различно от доставчика.
- Предаването, маршрутизация, осигуряването на връзки или копирането трябва да се извършва от автоматичен технически процес, без избор на конкретен авторски материал от доставчика на услуги.
- Доставчикът на услуги не трябва да определят получателите на материала.
- Всички междинни копия не трябва обичайно да са достъпни за всеки правен субект, различнен от очакваните получатели и не трябва да се запази за по-дълго отколкото разумно необходимо.
- Авторският материал трябва да се предава, без изменение на съдържанието му.
Член 512 (в) ограничава отговорността на доставчиците на услуги по отношение авторски материали в нарушение на уебсайтове (или други информационни хранилища), хоствани на техните системи. За да бъдат допустими нормите за ограничаване на отговорността, трябва да бъдат изпълнени следните условия:
- Доставчикът не трябва да знае за неправомерните дейности, както е описано по-долу.
- Ако доставчикът има правото и възможността да контролира неправомерните дейности, той не трябва да приема финансова изгода, която да бъде съотнесена директно към източника на неправомерните дейности.
- При получаване на известие за нарушаване на авторски права, доставчикът трябва да вземе определени мерки експедитивно да премахне или блокира достъпа до материала.
Ограничаване на отговорността при системно кеширане. Чл.512 (б) от DMCA ограничава отговорността на доставчиците на услуги за практиката на запазване на копия, за ограничен период от време(“кеширане”), от материал, който е бил предоставен на разположение онлайн от лице, различно от доставчика, а след това e предаден на абонат. Доставчикът на услуги се отбелязва на материала, така че последващите търсения за същия материал могат да бъдат изпълнени чрез предаване на “кеширания” екземпляр, а не при извличането на материал от оригиналния източник в мрежата.
Ползата от тази практика е, че тя намалява изискванията за трафик към доставчика на услуги и намалява времето за изчакване при следващи търсения за една и съща информация. От друга страна това води до снабдяване с актуална информация на абонатите, което пък дава на операторите на уебсайтове информация за броя на търсенията за конкретен материал в интернет страницата, като така се изчисляват приходите от реклама.
2.Европейска законодателна практика. Правната рамка в Европейския съюз по коментираната темата изцяло се формира от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост или т.нар “IPRED директива”(от англ. "(IPR) Enforcement Directive"). Директивата застъпва виждането, че несъответствията между правните системи на държавите-членки по отношение на средствата за упражняване на правата върху интелектуална собственост накърняват правилното функциониране на вътрешния пазар и поради това е невъзможно да се гарантира, че правата върху интелектуалната собственост се ползват от равностойна закрила в Общността. Това положение не насърчава свободното движение в рамките на вътрешния пазар, нито създава благоприятна среда за лоялна конкуренция.
Споменатите различия водят до изоставане в правната уредба на националното материалното право върху интелектуалната собственост и до разпокъсване на вътрешния пазар в това отношение. Всичко това като следствие причинява загуба на доверие сред стопанските среди към вътрешния пазар, последвано от намаляване на инвестициите в нововъведения и изобретения. Нарушенията на правата върху интелектуалната собственост се оказват все по-тясно свързани с организираната престъпност, като липсва реална реакция по повода най-вече онлайн. Визираната причина води до извода, че все по-широкото използване на Интернет способства мигновеното разпространение на пиратски продукти по целия свят. Ето защо Директива 2004/48/ЕО приема, че следва да се гарантира ефективното упражняване на материалното право върху интелектуалната собственост посредством конкретни действия на общностно ниво, като сближаването на законодателството на държавите- членки в тази област е съществена предпоставка за правилното функциониране на вътрешния пазар.
Съгласно чл.20 от Директива 2004/48/ЕО разпоредбите й трябваше да бъдат приложени във всички страни-членки на Европейския съюз, най-късно три години след 29 април 2006г. Всяка държава- членка следваше да внесе в Европейската Комисия доклад за изпълнението на настоящата директива. Въз основа на тези доклади Комисията следваше да изготви доклад за прилагането на Директивата с оценка за ефикасността на предприетите марки, включително и оценка на нейното въздействие върху обновяването и развитието на информационното общество. След това този доклад трябваше да бъде предаден на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет. Към него следваше да се приложат, ако е необходимо и в светлината на развитието на правния ред в Общността, предложения за изменения на Директива 2004/48/ЕО. Въпреки това, редица държави, включително и България и до момента не са извършили необходимите законодателни стъпки за имплементирането й във вътрешното си законодателство. Впечатление прави, че Директива 2004/48/ЕО все пак е приложена в законодателството на едни от най-динамично развиващите се икономики в Западна Европа. Тя е въведена в законодателството на Обединеното кралство, както и в холандското законодателство(въведена е на 1 май 2007г.) След това Директивата е приета във Франция на 27 юни 2008г., а шведския парламент гласува за изпълнение й на 26 февруари 2009г., като тя влезе в сила на последната спомената територия на 1 април 2009г.
3. Юридическа рамка в Англия. През 2010г. парламентът на Обединеното кралство приема Законът за дигитална икономика (от англ.”The Digital Economy act 2010”) Този закон определя законодателната рамка, касаеща интелектуалната собственост на съдържанието на електронните медии, включително нарушаване на авторското право онлайн, домейните, както и авторското съдържание на местните радиостанции и видео игри. Законът е предложен за разглеждане в английския парламент от лорд Манделсън на 20 ноември 2009г., като окончателният му вариант е влязъл в сила на 8 април 2010г.
Едни от основните разпоредби в Законът за дигитална икономика установяват система за уведомления до интернет абонати, които са изтеглили авторско съдържание, чрез т.нар “peer-to-peer” технология. Преследваната законодателна цел е да се представят годни доказателства, които притежателите на авторски права могат да използват в съдебен иск срещу абонати, които многократно нарушават авторскоправни правомощия по отношение на конкретно произведение, базирано онлайн. Във визираните разпоредби са предвидени и "технически мерки", чрез които определената от закона санкция ще се прилага директно чрез интернет доставчик на абоната.
От друга страна Законът за дигитална икономика създава задължение интернет доставчиците да поддържат списък с абонати, които са рецидивисти по отношение на нарушаване на авторски права. Списъкът следва да включва тези абонати, които са достигнали до предварително определен праг, от гледна точка на броя на допустимите нарушения онлайн, до който праг техните лични данни остават анонимни и неприкосновени по закон. След преминаването на този праг обаче, притежателите на авторски права могат да искат съответните абонати да бъдат идентифицирани, с цел срещу тях да се предприемат презюмирани правни действия по ангажиране на деликтна и наказателна отговорност, като на тази база правопритежателите могат да получат съдебна заповед, за да получат личните данни на абонат от интернет доставчиците.
Какви други законодателни мерки са предвидени в Законът за дигитална икономика при установено нарушение на интелектуална собственост онлайн:
-ограничаването на скоростта на връзката до широколентов достъп до интернет;
-ограничаване на достъпа до определен материал онлайн и изключване на услугата;
-изключване на абоната за определен период от време.
- блокиране на интернет сайт, на базата на иск от притежателите на авторски права, след като е доказано, че той предлага "значително количество авторски материали, които са или е вероятно да бъдат предоставени в нарушение на авторските права", или когато сайтът "улеснява "подобно поведение.
На базата на така приетият Закон за дигитална икономика се извършват промени и в английския закон Закон за авторското право, дизайна и патентите(от англ. Copyright, Designs and Patents Act) за увеличаване на наказанието във връзка с наказателна отговорност за нарушаване на авторското право до максимум от £ 50,000.
Другите важни разпоредби на Закона за дигитална икономика предвиждат преминаване към цифрово радио разпръскване на наземното радио в Обединеното кралство; способите за продажба и администриране на регистрите за домейните с разширение “.uk”; регулирането на телевизионни и радио услуги чрез т.нар “онлайн стрийминг” или на български – интернет разпостранение; регулирането на използването на електромагнитния спектър; получаването на авторско възнаграждение във връзка с електронни публикации на автори (т.нар. “роялти”), които касаят онлайн наем на физически книги, които са дигитализирани от британските библиотеки.
4. Законодателна рамка в Швеция. Когато “Законът IPRED” влезе в сила в Швеция на 1 април 2009г., правителството смяташе, че това ще доведе до разрешаването на между 400 и 800 казуса на година, касаещи нарушения на авторски права онлайн. Въпреки това неотдавнашно проучване на съдебната практика, извършено от правни експерти по възлагане на шведското правителството показа, че има само единадесет висящи дела по темата. Според събраните данни, осем от общо единадесетте случаи са били администрирани като съдебни производства, а само спрямо четири от тях са били постановени решения от съда. Три от исковете са били уважени и един е отхвърлен като неоснователен. Споменатите три казуса се обжалват на по-горна инстанция.
Шведският Закон IPRED е кръстен на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Той предоставя на авторите правото да поискат IP-адресите на заподозрени лица, за незаконен обмен на файлове, с цел спрямо същите да бъде ангажирана съответната юридическа отговорност.
През май 2009г. независимата консултантска компания “Медиявижън”(от анг.”Mediavision”) прави проучване въз основа на 3500 анкети в Швеция, като посочва, че повече от една трета от младите хора на възраст между 15-24 години имат намален или спрян трафик за споделяне на файлове, след въвеждането на Закона IPRED. Основната причина, посочена от анкетираните е рискът от разкриване на нарушение, както и опасност от по-тежко наказание. Ново разследване на същата компания посочва, че е налице увеличаване на незаконното споделяне на файлове, касаещо най-вече филми през есента на 2009г., въз основа на анкети с 1700 шведи. Едно различно изследване, проведено от шведската компания за пазарни проучвания СИФО(от анг.”SIFO”), установи, че лицата в Швеция, участващи в обмена на файлове е намалял от 26% през март 2009 г. до 11% през септември 2009 г., като 61% процента от лицата между 9-19 години и 43% от 20-34 годишните са започнали да слушат музика в интернет чрез музикални услуги като “Спотифай”(от англ.“Spotify”) 7 дни седмично.
Два случая на осъдителна присъда за онлайн нарушения са силно дискутирани в Швеция. Първият случай е известен като "случаят Солна"( от шв. “Solna”). При въвеждането на Закона IPRED, пет издателства за аудио книги са поискали разрешение да извличат информация от доставчика на интернет услуги “Ифоун”(от англ.”Ephone”), за един от потребителите му. Въпросният ползвател е бил обвинен в споделяне на няколко аудио книги и филми онлайн. Присъдата на окръжния съд в гр.Солна е била да се разкрие лична информация за конкретния потребител. Решението на съда е обжалвано пред шведския Апелативен съд, който отменя предишна присъда.
Казусът “Съуитторентс”(от англ.”Swetorrents”) бе вторият широко дискутиран случай. По това дело няколко шведски филмови корпорации поискаха информация за клиент на доставчика на интернет услуги “Телия Сонера”(от англ.”TeliaSonera”). Постановеното решение задължава “Телия Сонера” да предостави на носителите на авторските права необходимата информация за клиенти на интернет доставчика. През декември 2009г., “Телия Сонера” обжалва решението на съда в гр.Олсон. Всички решения по сходни дела са били обжалвани през две последващи инстанции до Върховния съд на Швеция.
Заключение. Предвид описаната международна законодателна рамка следва да се направят няколко извода. Първо - Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост или т.нар “IPRED директива”(от англ. "(IPR) Enforcement Directive") все още не е имплементирана в българското право. Тук следва да отбележа, че директивите обвързват всяка държава-членка по отношение на конкретния правен резултат, който трябва да бъде постигнат на национално ниво. Българският законодател следва да избере с какви средства и под каква форма да постигне целения с Директива 2004/48/ЕО резултат, като я транспонирана в националното законодателство. Според мен това трябва да е изричен закон, към който логично Директивата сочи и както това очевидно е сторено в повечето европейски законодателства.
Неуредените въпроси законодателно, които следва да бъдат според мен обект на регулация от един български бъдещ “Закон за интелектуалната собственост в интернет”, конспективно трябва да засягат минимум следните теми:
- опция за легално установяване на лични данни на нарушител на интелектуална собственост в интернет, с оглед предположението или доказаното обстоятелство, че той многократно е извършвал подобно деяние;
- опция за административно и наказателно преследване, както и ангажиране на гражданскоправна деликтна отговорност против извършители на престъпления, съответно нарушения, против интелектуална собственост онлайн;
-опция за ограничаването на достъпа на тези лица до интернет чрез подходящи технически мерки;
-опция за ограничаване достъпа на визираните лица до определен материал онлайн;
- санкция, водеща до изключване на абоната от интернет за определен период от време;
- опция за блокиране на интернет сайт, на базата на иск от притежателите на авторски права, след като се предполага или е доказано, че той предлага значително количество авторски материали, които са или е вероятно ще бъдат предоставени в нарушение на авторските права или когато сайтът улеснява подобно поведение;
- криминализиране на производството и разпространението на технологии, устройства или услуги, предназначени за заобикаляне на мерките, които контролират достъпа до обектите на авторското право.
- правилно, законодателно уредено администриране и арбитриране на домейните с разширение “.bg”. Законодателна уредба на специализиран арбитражен съд, относно спорове за домейни;
- законодателна уредба на интелектуалната собственост, разпостранявана от елетронните медии;
- законодателна уредба по отношение ползването и възпроизвеждането на дигитализираните копия на физически авторски произведения;
- законодателна уредба на интелектуалната собственост върху видео игрите, база данните, компютърните програми и мобилните приложения, разпостранявани онлайн.
-законодателна уредба на търговските марки, дизайните, патентите и другите обекти на индустриална собственост, разпостранявани онлайн.
- законодателна уредба на компетентен специализиран държавен орган, към който гражданите да се обръщат със сигнали за нарушения на интелектуална собственост онлайн, с цел същият да може да ангажира административно-наказателна отговорност на нарушителите и да преведе в ход дадени подходящи ограничителни технически мерки.
Автор: адвокат Атанас Костов