Общи условия - авторскоправни специфики. Интернет право. Адвокат по авторско право. Адвокат интернет право.
Днес, когато всеки един бизнес е и електронен, дистанционното уговаряне и сключване на съглашения между различните правни субекти е ключов момент в онлайн предлагането не само на стоки и услуги, но и на обекти на интелектуалната собственост като книги, музика, аудио-визуални произведения, продуцентски услуги и т.н. От тази гледна точка съставянето на ясни и точни общи условия предоставя на всеки сайт наложителната опция потребителят и съответно собственикът на сайта да е сигурен с кой сключва един договор онлайн, при какви условия, какви са неговите права и задължения в това съглашение и какъв ще е резултатът от него. От тук следват и основните елементи на общите условия на един сайт, касаещи най-вече интелектуалната собственост и в частност техните авторскоправни клаузи, които ще разгледам в настоящето изложение в детайл, с цел да дам препоръка за едно по-издържано виждане, водещо към тяхното формиране и структуриране.
1.На първо място бих искал да отбележа, че общите условия са вид договор. Чрез формулирането им страните по една правна сделка, сключвана онлайн, ограничават помежду си нуждата да уговорят множество различни абстрактни хипотези, като ги свеждат под една, която важи за всички евентуално възникнали казуси, подведени под нея. Това води до унифициране на съдържанието на сходни договори с цел по-голяма прозрачност при формулиране на правата и задълженията на договарящите страни при идентични ситуации, най вече с оглед преследване на принципите на справедливост и сигурност при сделките, осъществявани онлайн.Текстът на чл.16 от ЗЗД застъпва правилото, че когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. В конкретния случай това означава, че съответния потребител трябва да направи електронно писмено волеизявление, че приема текста на предложените му общи условия в цялост. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Според мен текстът на чл.16 ЗЗД следва да бъде прецизиран относно реалностите на 21 век, като се посочат начините за потвърждаване на общи условия онлайн. Казано е, че това става писмено, но тук попадаме в ново противоречие - как се доказва, че един електронен документ, касаещ общи условия е подписан? Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис(ЗЕДЕП) електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. В повечето случаи обаче, електронните общи условия се подписват(потвърждават) с един клик или друг знак в даденото съответно място в сайта, което от гледна точка на българското законодателство не е подписано волеизявление с електронен подпис, т.е електронният документ, остава неподписан /О. № 749 на ВКС – по т. д. № 892/2010 г., І т. о./. Това, че електронният документ остава неподписан не променя неговото качество на документ, но променя неговата доказателствена стойност, т.е в едно евентуално съдебно производство той ще следва да бъде ценен в едно с всички останали доказателства по делото в тяхната съвкупност. Не намирам за удачно виждането, наложено напоследък в съдебната практика, че единствено подписаните с електронен подпис електронни документи следва да бъдат ценени като доказателства от съда. Това виждане се опровергава от хипотезата на чл.10 ЗЕДЕП, който закрепя правилото, че едно електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Текстът на чл.10 от Закона за електронния документ и електронния подпис дерогира виждането, изградено в презумцията на чл.184, ал.2 от ГПК, че един електронен документ трябва да а подписан с електронен документ. Авторството на едно електронно изявление може да бъде доказано и по други начини, например чрез разменението между страните електронни волеизявления - например чрез автоматично генериран имейл, който подписалият общите условия получава на собствената си електронна поща и с който се потвърждава актът на подписването електронно. Този имейл обикновено се съхранява на сървъра на изпращача именно с цел доказване на дадено волеизявление от потребител на сайта. Ето защо считам, че нормата на чл.184, ал.2 от ГПК визира една законова процесуална оборима презумция, която не следва да бъде кредитирана от съдилищата прекалено строго, тъй като начините за сключване на едно електронно съглашение не са задължително скрепени с полагането на електронен подпис. Това виждане според мен трябва да бъде прецизирано в нашето законодателство и да се внесат съответните корекции най-вече в чл.16 от ЗЗД и чл.184, ал.2 от ГПК, тъй като тези два текста създават пречки за реализирането на гражданския оборот и съответно за доказване на определени електронни правоотношения и сделки в съда. Правя този коментар, защото дори и в момента почти 80% от гражданския оборот, а и голяма част от обществения живот се осъществява онлайн и наличието на подобни законодателни недомислици води да увреждане на интересите на множество физически и юридически лица, чиито казус се е развил в онлайн средата.
2. Обясних начините за сключване на електронни сделки, съответно за потвърждаването на общи условия онлайн толкова подробно, защото този процес много често е свързан с т.нар авторскоправни нарушения в онлайн пространството, точно от потребители, които постфактум твърдят, че не са подписали дадени общи условия с електронен подпис, а само са ги потвърдили с клик върху бутона за съгласие в съответния сайт. Ако се върнем на хипотезата на чл.10 от ЗЕДЕП от моя гледна точка съответния потребител на един сайт е сключил една електронна сделка, независимо, че не я е подписал с електронен подпис. Защо това е толкова важно от авторскоправна гледна точка? Много често, сайтове, които съдържат дадено авторско съдържание като литературни произведения, музика, фотографии, аудио-визуални произведения и т.н, оказват на потребителя в съответния параграф “интелектуална собственост”, какви са неговите права и задължения по отношение на авторските произведения и правата върху тях, ползвайки сайта. В повечето случаи общите условия са формулирани така, че на потребителя се обяснява какво той не може да прави – т.е да качва чужди авторски произведения във въпросния сайт, с цел да извършва нарушения на авторското право, които биха имали негативна резултативност както в правната сфера на съответния нарушител(потребител), така и по отношение на сайта, в който са поставени дадени авторски произведения, без разрешение на реалния автор. От друга страна, чрез общите условия потребителят получава информация какви са правните способи да използва дадени авторски права, обект на интелектуална собственост на сайта, чийто потребител е, на правно основание. Всичко това се прави в първия случай, за да се въведат норми в общите условия, които да ограничат отговорността на собствениците на сайта по отношение на неправомерни действия, съставляващи авторскоправни нарушения(престъпления) от трети лица и на второ място – за да се окаже на потребителя кои авторски права би могъл да използва и дали това касае хипотезите на свободно използване(чл.24 от ЗАПСП) или се дължи конкретно авторскоправно възнаграждение(чл.19 от ЗАПСП).
Проблемът на голяма част от българските сайтове, които реално работят с авторско съдържание, което разпространяват и/или прелицензират към крайния потребител, е че същите не разполагат със специализиран софтуер за проследяване на незаконно съдържание в тяхната мрежа. В тези случаи се оказва, че дори и потребителят да е подписал общи условия, които му забраняват да извършва деяния в хипотезата на чл.172а от НК и чл.94 от ЗАПСП, насочени към нарушаване на чуждо авторско право и съставляващи непозволено увреждане и/или престъпление, то самите собственици на сайта не могат да индивидуализират нарушителя с цел да се ангажира неговата юридическа отговорност. В тези случаи отговорността понася изцяло собственика на сайта, въпреки че реално той не е осъществил умишлени действия, насочени към увреждане на чуждо авторско право. Един от последните такива случаи бе този, в който книгата “12 мита в българската история и митът за Батак” бе “свалена” от един студент - Антонио Иванджиков от сайта www.chitanka.info, след което бе поръчана за печат на едно плевенско издателство. Големият парадокс е фактът, че г-н Божидар Димитров заяви публично, че ще съди печатницата издател “Нима”, която по мое мнение не е отпечатала виновно въпросното произведение, точно поради клаузи за изключване на отговорността в нейните общи условия, касаещи недобросъвестни действия на трети лица. В същото време цитираната книга продължава да се намира като материал на посоченият сайт www.chitanka.info и всеки очевидно има абсолютно незаконен достъп до нея, като нито към сайта www.chitanka.info, нито към въпросният мним автор, в лицето на визираният студент по “Книгоиздание” във Великотърновския университет “Св.св Кирил и Методий” (както се разбра и футболист), Божидар Димитров не е предявил каквито и да е претенции(това бе заявено от него в серия официални интервюта). Считам, че достъпът, който предоставя www.chitanka.info e незаконен, защото в общите условия на този сайт е предвидено, че “в сайта не се добавят книги, издадени на български след декември 2012 г., освен ако не са пратени от авторите си. Правилото важи за първите издания на книгите на български език.” Тази “клауза” само по себе си е меко казано нелепа от авторскоправна гледна точка, защото въпросната “онлайн библиотека” сама си разрешава кои авторски книги да публикува на сайта си, т.е според нейните общи условия всички авторски книги на български, издадени преди 2012г. свободно могат да присъстват в интернет пространството, независимо дали това нарушава нечии авторски права! Очевидно от www.chitanka.info дори и не подозират за хипотезата на чл.27 от ЗАПСП, което многократно е водело до проблеми на този сайт, свързани с авторскоправни претенции за извършени нарушения и престъпления. В разглеждания авторскоправен контекст един от най-забавните текстове в общите условия на сайта www.chitanka.info e следният: “не се премахват налични текстове в библиотеката. Тъй като Моята библиотека, като всяка друга библиотека, се грижи за съхранението на произведения, затова тя не може да си позволи премахването им по заявка. Заявките от такъв тип ще получават шаблонен отговор, в зависимост към коя група спада конкретният заявител. И накрая: правилото важи за всички — читатели, автори, преводачи, издатели — без изключения.” В противовес на всичко казано до тук плевенската печатница, която е извършила твърдяното авторскоправно нарушение от Божидар Димитров, осъществява бизнеса си чрез т.нар “print on demand” или на български казано – “отпечатване на книга при поискване.” Така работят обикновено онлайн издателства, по отношение на които потребителят, подписвайки общите им условия удостоверява, че той е авторът на даден авторски материал, който предоставя за издаване по поръчка. Чрез сключването на този електронен договор( подписаните общи условия на сайта на издателството), в случая се и стигнало до изключване на възможността за твърдяната недобросъвестност от плевенските издатели, тъй като студентът Антонио Иванджиков от гр.Търново е декларирал писмено в електронна форма, че е автор на предоставен от него електронен литературен материал и корица на книга под наименованието “12 мита в българската история”. Постфактум споменаваният студент е предал така отпечатаната от него книга(на задната й корица пише, че авторските права му принадлежат) като дипломна работа в специалност “Книгоиздание” към Великотърновския университет “Св.св Кирил и Методий”.
3. Друго често противоречие, което касае общите условия на един сайт от авторскоправна гледна точка е, дали всяко съдържание на един сайт е авторско такова. В практиката често се наблюдава например парадокса, че в общите условия на новинарски сайтове фигурира забрана да бъде копирано тяхното “текстово” съдържание. Член 4 на ЗАПСП е категоричен в неговата точка 4, че новини, факти, сведения и данни не се закрилят от авторското право. В този ред на мисли да се твърди, че един новинарски текст е литературно произведение в смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП представлява необосновано становище, което показва дълбоко непознаване на институтите на авторското право. Същите тези новинарски сайтове забраняват чрез общите си условия и използването на тяхното “снимково авторско съдържание”. За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право в хипотезата на чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. Тъй като тук засегнах темата за фото журналистиката, безспорно някои от снимките, направени в тази хипотеза биха могли да бъдат обект на авторско право, ако имат споменатия художествен характер, но не всички от тях – например репортерска потретна снимка на футболист, изпълняваш удар с топката или на политик, държащ реч на обществено събитие не могат да бъдат кредитирани като авторски. Тук пак се връщам на тезата, че една снимка, която отразява новина по-скоро не е обект на авторско право, като в този контекст уговарянето спрямо нея в общите условия на сайт, че тя е обект на защитено авторско съдържание е нищожна клауза сама по себе си.
Аналогично противоречие между българското авторскоправно законодателство и дадени “бизнес модели” се наблюдава и при българските сайтове, чиито общи условия позволяват “ъплоуд”(от англ. “upload” – “качвам”) на чужди авторски музикални и аудио-визуални произведения, с цел същите да бъдат слушани, съответно гледани онлайн и/или пък да бъдат “свалени”(от англ. “download” – “свалям”) от трети лица за лично или комерсиално ползване. Това “позволение” в общите условия на въпросните сайтове е очевидно нищожно и незаконно правно действие, насочено към нарушаване на правата на съответните автори в хипотезата на чл.3, ал.1, т.2 и чл.3, ал.1, т.4 от ЗАПСП. Като правно действие това поведение безспорно представлява възпроизвеждане на дадено авторско произведение без разрешение на автора в хипотезата на параграф 2, т.3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП. Този текст закрепя правилото, че "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител”. В повечето случаи това поведение е присъщо за т.нар. “торент сайтове”, които освен че незаконно възпроизвеждат чужди авторски произведения спомагат и за тяхното разпостранение чрез опцията за незаконно “сваляне” на същите произведения от сайта. Всичко това е описано в общите условия на въпросните онлайн платформи като е предвидена и “клауза за изключване на отговорността” на самият сайт с дилетантското извинение, че той обикновено предоставя “само техническия начин” нарушенията да се извършват, без да проверява или следи дали тези произведения са авторски и какво точно се случва с тях.
Естествено има и легален вариант всичко това да се случва, като такава опция предлагат сайтовете, работещи под т.нар “криейтив комънс лиценз”(от англ. “creative commons” или “CC”). Ако това лицензионно споразумение е инкорпорирано в общите условия на съответния сайт, то лицето, което е притежател на авторските права или на сродни на авторското право, при желание да “ъплоудне”(депозира електронно) свое произведение във въпросният сайт, следва да се съгласи изрично и писмено, че същото произведение ще бъде използвано публично онлайн в цял свят, като се откаже от претендирането на каквито и да е свои авторски права или сродни на авторското право върху произведението, доколкото това е позволено от закона. На базата на този електронен, двустранен, според мен реален(даване на нещо в обществен интерес) и консенсуален договор, всеки ползвател може да копира, модифицира, разпостранява и възпроизвежа произведение, включено в даден сайт, дори и за търговски цели, без изричното разрешение на автора. Друго изключение е фактът, че когато произведението под “криейтив комънс” лиценз се използва или има позоваване по отношение на него, субектът на този вид използване няма задължението да посочи одобрение на автора или да се позовава на името на автора като титуляр на презюмираните авторскоправни правомощия. Всичко това изключва възможността от ангажиране на каквато и да е съдебна, гражданска или наказателна отговорност по отношение на даден субект, който е използвал произведение, част от базата данни на сайт, който предвижда в общите си условия правилото, че последният оперира от авторскоправна гледна точка под “криейтив комънс” лиценз.
Предвид изложените мотиви считам, че при съставянето на общи условия за сайт, който е насочен към опериране в творческите индустрии или управлява дадена интелектуална собственост, трябва да се подходи с нужното внимание относно авторскоправната концепция и защита на сайта, както и на охраната и разпореждането с авторски права, с които той оперира. В противен случай може да се стигне до ангажиране на нежелана юридическа отговорност от трети лица, който чрез предвидените в българското авторскоправно законодателство способи да осъществят правата си по предвидените в закона способи.
Автор: адв.Атанас Костов