Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Фотография - авторскоправен режим.

 

Авторско право върху фотографии. Адокат по авторско право.

 

Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. В контекста на тази императивна норма до доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал.

За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, фото журналистиката, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. За отлика от до тук изброените бих разграничил например една паспортна снимка, която според мен не би могла да бъде обект на авторско право, поради липса на признака „художественост”, но и поради хипотезата на чл.13 от ЗАПСП. Законодателят е възприел схващането, че авторското право върху произведение на фотографията, представляващо, портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението Но тъй като тези произведения обикновено са създадени в хипотезата на договор за поръчка, то въпреки авторството(чл.42, ал.1 от ЗАПСП), предвид факта, че съществува опасност хипотетично да бъдат накърнени правата на заснетия, които са от категорията на абсолютните субективни права, то с оглед разпространението на един такъв портрет, ЗАПСП предвижда за използването на същия да бъде уговорено споразумение или определени условия между автора и фотографирания. По този начин обикновено заснетия получава собствеността върху вещта – фотографията на която е изобразен, а автора запазва неимущественото право да използва въпросното произведение при негови изложби например или да я разпространява по други, уговорени предварително от страните начини. Това е така, освен ако не става въпрос за споменатата вече, „паспортна снимка”, при която клиента винаги получава собствеността на негатива непосредствено след заплащане на възнаграждението за фотографията, т.е според мен хипотезата на чл.13 ЗАПСП не визира този случай, а „художествената фотография” и портрет.

 

Ако едно фотографско произведение е създадено по трудово правоотношение, то авторското право върху същото, принадлежи на автора, освен ако в ЗАПСП не е предвидено друго(чл.41, ал.1 ЗАПСП). В тези случаи работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. (чл.41, ал.2 от ЗАПСП). Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. Този текст идва да покаже, че една важна част от авторскоправните правомощия, а именно имуществените такива, възникват направо за работодателя. Авторът остава титуляр на неимуществените си правомощия и имуществените такива, които не са свързани с дейността на работодателя. При разграничаване на използването „за целите на работодателя” от всяко друго използване текстът на закона въвежда критерия – използване „по начин и до степен, съответстваща на обичайната дейност на работодателя”. „Обичайната дейност” би трябвало да се тълкува ограничително, в смисъл на това, с което нормално се занимава той, а то може да не съвпада изцяло с това, което е записано в акта за създаване на учреждението или в решението на съда за регистриране на търговско дружество. Важно е да се отбележи все пак, че тази „друга дейност” не може да противоречи на императивни норми на закона, което да доведе например до това работодателят да получи правото да се нарича автор на произведението. Коректността изисква да се знае и нещо друго. При всички случаи на използване на произведения, създадени в рамките на трудово правоотношение съществува, по силата на ал.3 но чл.41 от ЗАПСП, възможността независимо кой какви права има и какво е уговорено конкретно, ако трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на приходите на работодателя от използването на същото, авторът да поиска допълнително възнаграждение.

При прехвърляне на собствеността, т.е ако е налице продажба по отношение на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго договорно и правото за публично показване на произведението, като новия собственик също не може да придобие качеството автор, те той придобива само имуществените права да се разпорежда с една вещ, предмет на изкуството – в случая фотография (чл.68, ал.1 от ЗАПСП).

Що се отнася да използването на фотографски произведения, ако те не са създадени в хипотезата на чл.41 ЗАПСП, то важи общото правило на чл.19 от ЗАПСП: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В тази категория влиза и публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Тук се имат предвид различните видове изложби и експозиции на публични места. Именно публични, защото закачването на снимки в помещения, недостъпни за неограничен кръг лица, не попада в приложното поле на тази хипотеза. Под използване се разбира и разпространение на оригинала или екземпляри от произведението сред неограничен брой лица. Параграф 2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП, уточнява, че разпространението може да се изрази в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали или екземпляри от произведението. Понякога практиката показва, че даден фотограф може да е автор на дадено произведение, но да не може да го използва – авторът може да има негативите, но това не му дава автоматично правото да ги използва, публикува или да ги продава. Например някой може да снима национален паметник, чуждо произведение на науката и културата и да не може да го използва например в календар или за продажба. Подобни правила както вече бе отбелязано се отнасят и до снимането на хора. В тези конкретни случаи се налага за всяко комерсиално използване да се сключва определен авторскоправен договор, с който да се отстъпи ползването на съответните авторски права или пък да се прехвърлят само вещни права – върху самата снимка като вещ.

Комерсиалното използване за търговски цели не е единственият критерии, който да стои в основата на незаконното използване на дадено произведение на фотографията. Дори има случаи, в които даденият автор да се е съгласил да не получава възнаграждение за неговата фотография, например на базата на неговите убеждения, но това не означава, че едно евентуално незаконно разпространение в други хипотези не може да доведе до увреждане на качеството и естетическото послание на оригиналната фотография, което деяние само по себе си представлява нарушение на неговите авторскоправни правомощия.

Свободно използване на фотографски произведения – това може да се случи само при няколко хипотези, подробно описани в ЗАПСП. Първо - могат да бъдат използвани части от публикувани фотографии или неголям брой малки фотографии в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или други вид научно изследване(чл.23, ал.1, т.2 ЗАПСП). Законодателят изрично е предвидил с оглед закрилата правата на втора, такова използване да е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите. Пример за това може да бъде снимка, която е използвана в дисертационен научен труд или монография или пък, когато тя служи за обект, чрез който се илюстрира дадено културно или обществено събитие, научен опит или чиито обект са други произведения на изкуството(снимка на картина на известен художник). Последният пример частично касае хипотезата и на чл.23, ал.1, т.4 от ЗАПСП, в която е отбелязано, че свободното използване на фотография е допустимо, когато тя е предмет на възпроизвеждане по фотографски начин на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъде използвано това произведение от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията. Предвидена е и възможност за възпроизвеждане по репрогафски или друг аналогичен на него начин на части от фотографии от учебни и образователни заведения и тяхното използване с учебна цел – т.е използване на снимки в научни издания, учебници и списания, но в ограничен обем, касаещ целите на образованието(чл.23, ал.1, т.7 ЗАПСП). Сходна уредба е и тази на чл.23, ал.1, т.9 от ЗАПСП, предвиждаща възпроизвеждането на вече публикувани фотографии чрез репрографски начин или пък фотографирането на други произведения(или използване на друг аналогичен на фотографския начин) от обществените библиотеки, документационните центрове, научни институти, при условие, че всичко това се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането. Тук е мястото да спомена и за възможността за свободно копиране за лично ползване на фотографии, което е отразено в чл.25 от ЗАПСП. Безспорно всеки може да изготви копие от вече публикувано фотографско произведение(например в интернет) без заплащане на възнаграждение и без съгласието на автора, но само ако то няма за цел комерсиално използване и разпространение публично, а осъществява рамката на личните нужди – примерно да си направите фотографски постер за украса в къщи(офиса и т.н) или пък например да колекционирате художествени фотографии на известни фотографи.

Авторско право върху фотографиите във Велкибритания. Общото правило както и в континенталната авторскоправна доктрина, така и в Обединеното кралство е че фотографът притежава авторските права върху създадените от него произведения с няколко изключения. Ако фотографът е сътрудник(служител) на компания, на която са поръчани дадени фотографии, то фотографът ще действа от името на своя работодател, като въпросното юридическо лице ще бъде собственик на авторските права. В този конкретен случай налице е т.нар „споразумение за възлагане авторското право на друга страна”. Във всички други случаи титуляр на авторското право е фотографа, като обективният критерии за определяне на възнаграждението за неговата работа обикновено е свързан с времетраенето на фото сесията и като правило – то зависи и от числото на направените кадри. В този контекст всяко възпроизвеждане на въпросните произведения без разрешение се явява нарушение на авторски права. Интересен факт е възможността в англосаксонската авторскоправна доктрина за регистрация на произведения, включително и на фотографии. Целта на регистрацията е да обезпечи даден правен субект, като по този начин практически се създава едно независимо доказателство за факта на извършения авторски интелектуален процес и неговия резултат. Англосаксонската доктрина е приела, че без регистрация за автора ще бъде много трудно и отчасти невъзможно да докаже авторските си правомощия, ако друго лице претендира, че фотографията принадлежи на него. Съществува дори опция, на базата на която с една такса в рамките на една регистрация да се защитят множество фотографии.В случаите на експониране на фотографии в Интернет, могат да бъдат представени много изображения в рамките на една регистрация, като файловете да бъдат дори архивирани с помощта на разширения като WinZip, WinRar / Рар, 7-Zip, StuffIt, или Тар. Регистрацията се извършва на базата на специална заявка, в която трябва да бъде упоменато заглавието на фотографията или групата фотографии, данни за автора, както и маркировка на произведението със знака ©, за да могат евентуалните ползватели да се ориентират относно титуляра на авторското право.

Авторскоправен режим на фотографиите в САЩ. В миналото всички фотографски произведения(аналогия с Англия) трябваше да бъдат официално защитени в англосаксонската система, преди автора да може да претендира за изключителни права. Към настоящия момент, на базата на Бернската конвенция е изградена законовата презумпция, че всяко авторско произведение след 1 април 1989г. е автоматично защитено от момента на създаването му. Според това правило, никой няма право също да копира снимки от други източници, тъй като всички авторски творби са защитени по право от международното законодателство. Напрактика все още обаче, гражданите на САЩ трябва да доказват в съда, че твърдяното от тях авторско право е тяхна интелектуална собственост. Причината за това е че въпреки присъединяването на САЩ към Бернската конвенция през 1998г., обезщетения за вреди се присъждат само спрямо регистрирани произведения.

Ето защо авторскоправната доктрина в САЩ е възприела правилото, че за да може една фотография да се счита за обект на авторското право, тя трябва да бъде съобразена с три основни принципа:

1. Всеки автор е длъжен да регистрира своята вече публикувана фотография в течение на три месеца, от момента на публикуването и за пръв път.

2. Авторът е длъжен да регистрира още непубликуваните си фотографии преди момента на евентуално нарушение.

3. За да се претендира за авторското право върху определена фотография, тя трябва да бъде материализирана по някакъв начин – в печатно издание, средствата за масова информация, интернет и да не представлява само идея или негатив на оригинала, който фотографът притежава във фотографската си лаборатория.

За да се регистрира една фотография в САЩ, следва да се заплати таксата от 45 долара и автора да се обърне към Регистъра на авторските права, който се поддържа от библиотеката към Конгреса във Вашингтон. На тази цена дори може да се регистрират група от много дигитални фотографии(независимо с какво качество), които просто да са записани на компакт диск(CD или DVD).

Интересна правна регламентация, съществува и по отношение на религиозните и политически фотографии – правителството на САЩ и правовата система в страната не класифицират религиозните програми и отнасящите се до тях произведения като образователни, най-вече когато става дума за фото портрети на хора, свързани или изразяващи религиозни концепции. Доколкото в САЩ са позволени свободата на пресата и религиите е от съществено значение дали дадена авторска фотография се използва за религиозно или политическо издание с убеждения, които автора не споделя(съответно споделя). При внимателен анализ на българското авторскоправно законодателство откриваме подобен контекст и в нормата на чл.24, ал.5 от ЗАПСП

Културата на обкръжаващата среда и националната сигурност в САЩ също са наложили спрямо фотографите и техните произведения определени културни ограничения. Например съществуват рестрикции по отношение на снимки, изобразяващи жени от ислямски етноси и имащи очевиден религиозен подтекст. В контекста на законите за борба с тероризма, националната безопасност и „охраната на обкръжаващата среда”, различните страни непрекъснато обновяват юридическите ограничения спрямо фотографии на военни и транспортни обекти, както и такива, които са свързани с обезпечението на безопастността. Например „Австралийския закон за охраната на обкръжаващата среда и биоразнообразието” от 1999г. налага правилото, че даден фотограф не може да използва фотография, направена в държавен резерват за получаване на комерсиална изгода.

Автор: адвокат Атанас Костов