Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Наименования на артистичните групи. Защита и правен режим.

Наименования на артистичните групи. Защита и правен режим.

 

Регламентацията на наименованията на артистичните групи и псевдонимите на отделните артисти като физически лица буди няколко интересни проблема от практическа гледна точка. Фактът, че тези наименования служат за индивидуализиране на артистите( имам предвид думата като общо понятие, включващо музиканти, актьори, художници, танцьори и т.н) в публичното пространство, прави въпросът за способите за тяхното времево, фактическо и правно придобиване особено важен. Менажирането на творческите индустрии, наложи особенно професионален подход към избора и налагането на едно артистично наименование като продукт, който в дългосрочен аспект да работи не само за самия творец, но и за неговите продуценти.

Авторскоправният режим на регистрацията на артистични групи се съдържа в разпоредбата на чл.83 от ЗАПСП, както и в Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи. Към Министерството на културата е създаден специален регистър за наименованията на артистични групи, в който всяко едно наименование се впсива, след спазване на изрично определена нормативна процедура. Така споменатият регистър е публичен, като процедурата по регистрация на дадено наименование обикновенно и препоръчително започва със справка в регистъра, която има за цел да установи до колко определено наименование е свободно за регистрация. Целта на така създадения регистър за наименованията на артистичните групи е да дава информация за наименовенията на вписани в него артисти, но и на базата на това отбелязване, да се даде възможност на съответните артистични групи като правни субекти да получават официален документ, под формата на удостоверение, за определени, вписани в регистъра факти и обстоятелства. Вписването в този ред на мисли има декларативно и конститутивно действие относно факти, касаещи обикновено състава, името и упълномощения представител на дадена артистична група. Това действие обаче не е правопораждащо спрямо конкретното наименование, тъй като могат да съществуват различни хипотези на преждеползване, които ще обясним в хода на настоящето изложение.

Ред за регистриране на наименование на артистична група. Както вече бе отбелязано, процедурата по регистриране започва с проучване на съответното наименование, за което се заплаща определената държавна такса. На базата на тази проверка в базата данни на регистъра за наименованията на артистичните групи, Министреството на културата издава удостоверение за нейния резултат. След установяване на обстоятелството дали дадено наименование е свободно за регистрация и на основание чл. 3, ал.1 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи се подава заявление до министъра на културата от участниците в групата или от упълномощено от тях лице. Заявлението трябва да съдържа определени нормативно изискуеми документи. На първо място това следва да е наименованието на групата, изписано на кирилица, а по желание на заявителя на латиница. Допускат се всякакви съкращения, фразиологизми и словосъчетания. Това, което се презюмира, но не е заложено като императивно правило в чл.83 от ЗАПСП и чл.3 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи (и според мен е пропуск), е че не се кредитират неморални, непристойни и косвено водещи до този извод съкратени или не наименования с противо обществена насоченост или такива, включващи дискриминационен контекст на расова, верска или сексуална основа. На второ място следва да бъде посочена артистично-изпълнителската дейност на групата, като тук е добре да бъде изразен един по-широк диапазон от дейности най-вече с цел постфактум да не се извършват нови вписвания в регистъра, касаещи дейността. В заявлението се посочват имената, единния граждански номер и адреса на лицето, упълномощено съгласно чл. 79 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) да представлява групата. Това пълномощно съдържа имената на всички участници в групата, които към момента на вписването и в регистъра са нейни членове и които се явяват упълномощители на лицето представител. Пълномощното следва да има нотариална заверка на подписите на упълномощителите, с цел по един официален начин да се докаже възникването на представителната власт, която членовете на групата предоставят на представителя. Заявлението следва да съдържа и имената и адресите на всички участници в групата към момента на подаване му в Министреството на културата. Към заявлението се прилагат коментираното пълномощно по чл.3 ал. 2, т. 3 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи, както и декларация от упълномощеното лице, че в едномесечен срок от прекратяване дейността на артистичната група се задължава да уведоми писмено министъра на културата и туризма. Когато заявлението не отговаря на изискванията по чл. 3 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи, министърът на културата уведомява писмено заявителите да отстранят допуснатите нередовности, като ако това не се случи в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, заявлението за регистрация не се разглежда.

Съгласно чл. 5 от наредбата министърът на културата разглежда заявленията по реда на тяхното постъпване и издава заповед за вписване наименованието на артистичната група. Това е важна обстоятелство поради няколко причини. Първо всяко заявление има определен входящ номер или ако е подадено по почата, може да се претендира за постъпването му в Министреството на културата от датата на пощенското клеймо. Защо казвам всичко това? Понякога е въпрос на време две артистични групи с едно и също или сходно наименование да подадат искане за вписмането им в Регистъра за наименованията на артистичните групи. Тогава естествено действа принципа първия по време е първи по право, като следва да се доказва именно реда и входящия номер на всяко отделно заявление. В едномесечен срок от получаване на заявлението, съответно от отстраняване на недостатъците по реда на чл. 4, ал. 1 от наредбата, т.е след като е направена едно формална проверка по валидността на подадените документи се издава заповед за регистрация от министъра на културата. След влизането в сила на заповедта по чл. 5 от наредбата, се извършва регистрация на наименованието на артистичната група чрез вписване в регистъра, като се вписват обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи. На базата на така извършената регистрацият на наименованието на артистичната група се издава удостоверение от Министерството на културата, което съдържа наименованието, артистично-изпълнителската дейност, както и името и адреса на лицето, което представлява групата. Датата на регистрация е този момент, от който произтича правото на съдебна защита относно регистрираното наименованието, като това е и момента, от който се признава и правото за изключителното му използване по смисъла на чл. 83 ЗАПСП.

Отказ на регистрация: чл. 9 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи, визира хипотезите, в които министърът на културата и туризма отказва регистрация на наименованието на артистична група с мотивирано решение. Това са на първо място случаите, в които наименованието повтаря друго наименование, което вече е регистрирано за същата артистично-изпълнителска дейност. Според мен съществен пропуск в нормативната база е факта, че не е е законодателно уредено обстоятелството доколко едно наименование може да бъде идентично или сходно на едно вече регистрирано такова и какъв е критерия за това. За пример при търговските марки критерият е ясен – една марка е идентична или сходна на вече регистрираната, когато е заявена в същите класове за сходни или идентични стоки и/или услуги и когато е налице естествено фонетична идентичност на словния елемент, което може да доведе до заблуда на потребителя относно маркопритежателя. В хипотезата на чл.83 от ЗАПСП и на чл.9 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи не са изградени подобни ясно структорирани мотиви относно сходството в наименованието и сходството в артистично-изпълнителската дейност. Ако приемем хипотетично, че например има детска група за народни танци „АРЛЕКИНО” и джаз формация за модерен балет „ARLEKIN”, дали наименованията ще бъдат сходни или не и дали артистично-изпълнителската дайност е сходна или не и какъв е критерият за това. Липсата на ясно изграден критерий в тази насока, поне по мое мнение води до извода, че има опция за субективизъм в преценката относно сходството между заявените и регистрирани наименования, което може да доведе до увреждане на интересите на дадена артистична група, както и до възникването на лобистични или корупционни практики.

Следващият критерия, определен като основание за отказ на регистрация в чл.9, ал.2 от наредбата, е да има подадено заявление за наименование, което да дублира наименованието на световноизвестна група със същата артистично-изпълнителска дейност. Тук също може да се изтъкне вече споменатия горе довод за липса на критерий относно факта, доколко наименованието може да е сходно или идентично и доколко същото може да се каже за артистично – изпълнителската дейност. Например може ли самодеен български театър, създадан в рамките на завод „Кремиковци” да се казва „METALIKA/МЕТАЛИКА”, ако не защо и ако да на какво основание? Асоцияцията е ясна – световноизвестна група, позната у нас, но с различна артистично-изпълнителска дейност, фонетично сходство, но разлики в начина на изписване – METALLICA? 

Ал.3 на чл.9 от Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи казва, че наименованието, заявено за регистрация, не може да е сходно на наименование на артистична група, дадено по реда на Указ № 1315 за наименованията (ДВ, бр. 55 от 1975 г.). Тази хипотеза коментира един указ от 1975г. на държавния съвет, които е давал правомощия на въпросния орган да преименува обекти от национално и местно значение. В чл.7, ал.7 на цитирания указ е казано, че обект на такива преименувания могат да бъдат „театри, национални художествени колективи, национални библиотеки и музеи, български културни центрове и училища в чужбина”. Предполагам, че по този указ са наименувани държавни тогава художествени колективи или артистични групи в контекста на чл.83 от ЗАПСП, като „Филип Кутев”, „Мистерията на българските гласове”, „Ансамбъл Тракия” и т.н. Част от тези „държавни” трупи все още съществуват и на базата на чл.9, ал.3 от наредбата се защитават именно техните наименования, спрямо ново заявени сходни или идентични такива.

Хипотезата на чл.9, ал.4 от наредбата визира забраната, че заявеното наименование на може да е сходно на наименование на артистична група, създадена по силата на нормативен акт. Тази разпоредба до голяма степен се припокрива със мисъла на предходната. Тенденцията сочи едно „раздържавяване” в културния сектор, като се придържа към съвременните пазарни принципи на менажиране на артистичните индустрии, но все пак законодателя е предвидил според мен едно даста хипотетична опция.

Ако една от тези споменати четири хипотези е налице, се постановява мотивираното решение за отказ, което се съобщава на заявителя писмено в 14-дневен срок. Тъй като процедурата е административна, заявителя има право да обжалва решението за отказ чрез Министерството на културата пред Върховен административен съд, нещо, което съще не е казано в Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи, но се презюмира че е така. Индиция за това обстоятелство е чл. 11 от наредбата, който казва, че заповедта на министъра на културата за регистрация на наименованието на артистичната група, мотивираното решение за отказ за регистрация, както и непроизнасянето в срока по чл. 5, ал. 2 се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Заличаване на регистрирано наименование. Първото основание за заличаване на регистрираното наименование се заличава по искане на участниците в артистичната група или на упълномощено от тях лице. Според мен хипотезата е формулирана сравнително логично, но не е предвидена хипотезата, в която съставът на артистичната група се е променил изцяло и например представителя няма представителна власт от новите, а от старите членове. Тоест на каква представителна власт ще се позове представителя, след като вече я няма и как новите членове примерно ще хмогат да искат заличаване, след като не са вписани като нови членове примерно в регистъра за наименованията на артистични групи. Опитвам се да кажа, че нито в ЗАПСП, нито пък в Наредбата за регистриране наименованията на артистични групи не е изградено задължение за представяне на нова актуална информация за членовете на артистичната група и представителната власт на представителя, което може да доведе до злоупотреби с представителна власт или пък до заличаване на наименованието една артистична група от лица, които дори чисто документално не са и членове. 

Интересен практически казус е адм.д. № 3964/2006 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение. По него касатора Марио Николов Илиев е обжалвал заповед № РД 09-117 от 23 март 2006 година на министъра на културата, с която е наредено да се впише в регистъра за наименованията на артистичните групи на Министерството на културата промяна в обстоятелствата, вписани под регистров номер 188 за артистична група "Стрингс". Същият като представител на групата е обжалвал въпросното решение, поради факта, че на базата на него от 02 март 2006 година групата се представлява от Венета Николаева Георгиева. Тричленният и петчленният състав на ВАС са приели, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, поради което жалбата на г-н Илиев е отхвърлена. От данните по делото е установено, че наименованието на артистична група "Стрингс" е вписано под № 188 в регистъра на наименованията на артистичните групи в Министерството на културата, както и че като представител на групата съгласно чл. 79 от ЗАПСП е вписан Марио Николов Илиев. Установено е също така, че участниците в артистичната група са оттеглили пълномощното по чл. 79 от ЗАПСП на Марио Илиев и са упълномощили Венета Георгиева да представлява групата по посочения ред. Именно Георгиева е сезирала министъра на културата да разпореди вписване в регистъра за наименованията на артистичните групи на направената промяна в представителството на артистична група "Стрингс". При тези данни ВАС петчленен състав е достигнал до фактическия, а от там и правен извод, че мотивите на първоинстанционния съд(ВАС тричленен състав) за законосъобразност на издадената от министъра на културата заповед са правилни. ВАС е мотивирал решението си с чл. 83, ал. 1 от ЗАПСП и Наредбата за регистриране на наименованията на артистичните групи, в частност нейния чл. 3, ал. 2 от която са посочени обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра. В т. 3 от цитираната норма е предвидено вписване в регистъра на имената, ЕГН и адреса на лицето, упълномощено съгласно чл. 79 от ЗАПСП да представлява групата. Настъпилите промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване, също следва да бъдат вписани по реда, определен в Наредбата. По този ред е вписана с обжалваната заповед и промяната на лицето, упълномощено съгласно чл. 79 от ЗАПСП да представлява артистична група "Стрингс". Възражението на касатора, че съдът не е обсъдил направените доводи във връзка с обстоятелството, че заповедта е издадена на 23 март 2006 година, а с нея се прави промяна на лицето, упълномощено по чл. 79 от ЗАПСП да представлява артистичната група, считано от 02 март 2006 година, ВАС(петчленен състав) намира за неоснователно. Такова възражение пред тричленния състав не е правено, поради което не е и било обсъдено в оспореното решение. Представителната власт съгласно чл. 79 от ЗАПСП на Венета Георгиева произтича от упълномощаването й, а не от вписването на това обстоятелство в регистъра за наименованията на артистичните групи, тъй като вписването има само декларативен, а не правопораждащ ефект. Както в началната, така и в касационната жалба не се съдържат доводи относно начина на оттегляне на пълномощията на Марио Илиев. Това е направено с изпратена до него нотариална покана, като правилно е отчетено от административния орган в лицето на Министреството на културата, че момента, от който оттеглянето поражда действие, е датата, на която оттеглянето е станало известно на адресата - 01 март 2006 година. Нито в Закона за задълженията и договорите, нито в Закона за авторското право и сродните му права, е предвиден специален ред за оттегляне на пълномощията. Притежаването на търговска марка върху проекта "Стринг" няма отношение към вписването на настъпили промени в представителството на артистична група, чието наименование е вписано в съответния регистър на Министерството на културата. В тази връзка следва да се отбележи, че вписването на наименованието на артистичната група "Стрингс" е направено преди създаването посочения проект. При постановяване на решението си съдът е обсъдил правнорелевантните факти и е приложил правилно материалния закон оставяйки жалбата без уважение.

Заличаване може и да се извърши от Министерството на културата, когато с влязло в сила съдебно решение е уважено искането по чл. 83, ал. 4 ЗАПСП. Тази хипотеза касае един уважен установителен авторскоправен иск, касаещ т.нар преждеползване на наименование на артистична група. По принцип специалния ЗАПСП в чл.83 е застанал на становището, че регистрираното наименование не може да се използва от друга група. Ако друга група обаче докаже, с всички допустими доказателствени средства по ГПК, че е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията. Делата по чл.83, ал.4 от ЗАПСП, както и всичко други авторскоправни искове са родовоподсъдни на окръжните съдилища, местната подсъдност се определя по общите правила за местоживеенето на ответника. Искът по чл.84, ал.4 ат ЗАПСП е установителен такъв, като с решението си съдът трябва да установи дали спорното право съществува или не. Ако потвърди спорното притезание, съдът следва да допусне принудителното му осъществяване, като осъди ответника да го претърпи. Налице в случая ще е едно установително решение със осъдителен диспозитив. Защо? Самата ал.4 предвижда възможността, ако артистичната група преждеползвател докаже претенцията си в този смисъл да може да поиска от съда освен да установи факта на преждеползването и да заличи вече направената неправомерна регистрация. Естествено самото заличаване, ще се извърши от органа издал административния акт за вписване, а именно министърът на културата или представляващия го в случая директор на “Дирекция авторски права и сродни права” към Министерството накултурата. Но за да се стигне до този резултат е нужна съдът не само да установи факта на преждеползването, но и да осъди ответника да прекрати неправомерното ползване на артистичното име. 

Съдебната практика вече познава няколко такива спора, един от които е делото „Шангри-ла” Пловдив срещу „Шангри-ла” София. Пловдивчани твърдят, че са преждеползватели на това наименование на артистична група, поради факта, че са го използвали в артистичната си дейност от средата на 1994г. От представеното по дело удостоверение от Българско национално радио и в частност Радио Пловдив е видно, че през 1997г. пловдивската група “Шангри-ла” е провела концерт на живо в първо тонстудио на същата медия, като този концерт фигурира във фонотеката на БНР, обстоятелство, което безспорно потвърждава факта, че по това време пловдивската артистична група “Шангри-ла” е съществувала под това име и е провеждала концертна дейност под него. Видно от ангажираните като печатни материали писмени доказателства, представляващи статии от пловдивски издания като в.Марица е че още през 1998г. пловдивската група “Шангри-ла” многократно е имала концерти в града и страната, като също така е била поканена и като участник в международни музикални форуми, провеждани в Швейцария през същата година. „Шангри-ла” София се позова на регистрацията си в Регистъра за наименованията на артистичните групи към Министерството на културата от 27.03.2002г., като също твърди да е преждеползвател на наименованието преди регистрацията му в Министреството на културата. Събрани са доказателства и за факта, че преди периода 2002г., софийската група не се е казвала „Шангри-ла” , а е концертирала под името „SAD TOY KILLER”. По делото е допуснато и обезпечение на иска, с което се забранява на софийската група да използва името „Шангри-ла”. След продължителното обжалване на няколко определения на СГС от ответната страна(делото се е водило по стария ГПК около три години), през 2005г. ищците оттеглят иска си и делото е прекратено. 

Прекратяване на използване на име на артистична група може да бъде постановено и след изтичане на 10 години от прекратяването на дейността на артистичната група. Считам, че за това прекратяване трябва да бъде направено мотивирано искане, тъй като Министреството на културата не може да следи служебно за тези обстоятелство. Но тук отново липсва законова уредба, която да даде мерило за това кога една артистична група е прекратила артистичната си дейност? Защото чл.83, ал.6 е закрепил императивното правило, че правото на наименование по се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група,като срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването. Кой обече е обективния критерий, който определя тази година, в която артистичната дейност е преключила – няма такъв. Тъй като не се изисква вписване на това обстоятелство в Регистъра за наименованията на артистичните групи, всичко е въпрос на доказване и това адски размива обстоятелствата, които могат да се приемат за край на съществуването на една артистична група. 

Режим на артистичните псевдоними. За разлика от авторскоправния режим на наименованията на артистичните групи, при артистичните псевдоними съществуват няколко опции за защита. Всеизвестно в българската култура е че много от артистичните личности са творяли под псевдоним – Елин Пелин, Чудомир и т.н. Гражданско процесуалният кодекс предвижда възможността артистичният псевдоним, с който една личност от областта на културата е станала известна в обществото, да бъде вписан като лично име в документите и за самоличност. Това се случва по правилата на охранителните производства и в частност в рамките на проидвоството по установяване на факти по чл.542 от ГПК. Ищецът в това производсво следва да представи достатъчно писмени и гласни доказателства, от които да е ясно, че той е станал известен в обществото под определен псевдоним и че същият е възприеман като негово лично име. Друга опция е тази, която предлага чл.83 ЗАПСП. Така артистичният псемдоним ще бъде вписан като име на артистична група – например „МИЛЕНА”, „СТЕНЛИ”, „ДОНИ” и т.н. И последният вариант е артистичният псевдоним да бъде регистриран като търговска марка. Напоследък стана ясно, че може би най-популярната певица в България е регистрирала търговската марка „ЛИЛИ ИВАНОВА”, с цел да използва името си като продукт, а и да го предпази от недобросъвестно използване с комерсиална цел. Вече беше даден сходен пример по казуса „СТРИНГС”, при който има смесване на двата подхода – вписване на артистимно име в регистъра към Министерството на културата и едно временно с това регистрация на търговска марка. В този ред на мисли следва да се признае, че ЗАПСП в чл.83, ал.4 и чл.26, ал.3, т.5, б.А ЗМГО абсолютно отговарят на изискванията на съвременните реалности, касаещи искане за заличаване на база на по-ранно право на трето лице – в случая право на име. За съжеление в практиката се оказва, че точно тези два текста са едни от трудно приложимите, поради усложненото доказване. 

 

Автор: Адв.Атанас Костов