"Ъпсайкълът" е незаконен, когато касае защитени, общоизвестни търговски марки.
Неотдавнашно решение на съда в Ханджоу, Китай, изясни границата между устойчивия ъпсайкъл и нарушаването на търговска марка, като категорично застана на страната на Louis Vuitton.
Случаят засягаше китайската компания Bangtu, която разглобявала автентични, вече употребявани чанти Louis Vuitton и използвала емблематичното платно, за да създава нови продукти, като запазвала ясно разпознаваемите LV логотипи.
Съдът отхвърли защитата на ответника, основана на „кръгова повторна употреба“, като постанови, че тази практика представлява нарушение на търговска марка и нелоялна конкуренция. Основният правен извод бе, че съществената промяна на оригиналния продукт чрез разглобяване и повторно сглобяване не попада в обхвата на доктрината за изчерпване на правата върху марката.
Изводът е, че оригинален луксозен продукт може да бъде препродаван, но неговите материали, защитени с търговска марка, не могат да се използват за създаване на нов продукт без разрешението на притежателя на марката.
Продължаващото използване на знака LV върху нов продукт подвежда потребителите относно произхода на продукта и контрола на качеството.
Тази победа подчертава дългосрочната стратегия на Louis Vuitton за защита на своята визуална идентичност. Тя е пряк резултат от проактивната стъпка на марката през април 1996 г. (датата на първите заявки пред OHIM, днес EUIPO – Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост), когато компанията успешно регистрира своите емблематични шарки като фигуративни търговски марки в Европейския съюз. Тази регистрация утвърди самия модел като защитен индикатор за произход – правна основа, която и днес защитава репутацията на марката в световен мащаб, включително срещу съвременни предизвикателства като ъпсайкъла.