Швейцарският дизайнер Филип Плейн загуби съдебна битка срещу “Ferrari” и бе осъден да плати 300 000 евро (352 000 долара) обезщетение на италианския автомобилен гигант.
Делото бе инициирано поради поведението на Плейн, касаещо две модни ревюта, проведени през пролетта на 2018г. и юни 2017г. По време на тези събития Плейн представя множество екзотични автомобили, включително „Ferrari“, „Lamborghini“ и „McLaren“, като от “Ferrari” се противопоставят на това действие, тъй като то е извършено без съгласието на автомобилния концерн и в нарушение на тяхната интелектуална собственост.
Незаконосъобразното поведение на Плейн постфактум се премества в социалните мрежи, като той започва да рекламира маратонки от своя колекция на фона на известен модел на „Ferrari“. Автомобилният гигант незабавно реагира и се опитва да сключи извънсъдебно споразумение с Плейн, с аргумента, че той незаконосъобразно се възползва от общоизвестаната марка „Ferrari“ с цел да популяризира свои продукти. От „Ferrari“ добавят, че публикациите на Плейн "накърняват репутацията" на марката и представят автомобилния производител като част от "начин на живот, напълно несъвместим с възприемането на марката „Ferrari“, относно поведението на артисти, които правят сексуални намеци и използват автомобилите на „Ferrari“ като реквизит по начин, „който сам по себе си е отвратителен".
В съдебния си акт съдът в Милано постановява, че Плейн ще трябва да заплати на “Ferrari” сумата от 300 000 евро (352 000 долара) обезщетение и да възстанови разходите за адвокатски хонорари в размер на над 25 000 евро (29 000 долара).
Италианският съд осъжда Плейн и да премахне от уебсайта си, както и от платформите на социалните медии всички изображения, разпространени от него, на които е изобразен автомобил на“Ferrari”. Освен това съдът изгражда мотиви, че ако Плейн откаже да изтрие публикация, изобразяваща “Ferrari” или сподели нова такава, ще трябва да плати глоба от 10 000 евро за всяко незаконосъобразно разпространено изображение или видео.
Идентични правни инструменти, описани в статията, са част и от българското законодателство, в частност в ЗМГО, като силно се надяваме българският съд(в настоящето) да ги разбира, съответно правоприлага по аналогичен начин на италианския.