Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Искът против лошите пътища е подаден - заяви адв.Атанас Костов.

 

Искът против лошите пътища в България е подаден в Административен съд гр.Пловдив - заяви адвокат Атанас Костов. На 10 януари 2020г., юристът депозира исковата си молба против Агенция пътна инфраструктура. Той спази и обещанието си да разпространи иска публично, за да може всеки, които е бил глобен поради неизправна инфраструктура, да заведе аналогичен иск. Ето и неговото съдържание:

 

ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ГР.ПЛОВДИВ

 

ИСКОВА МОЛБА

 

От Атанас Богомилов Костов, ЕГН:..................., с адрес на призоваване: гр.Пловдив, ул.”Цоко Каблешков” №10, ет.1, офис 4,

 

Против: Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София, п.к.1606, бул.”Македония” №3,

 

На основание: чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата.

 

Цена на иска: 650лв. – имуществени вреди

 

 

 

УВАЖАЕМИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

 

 

 

В срок пред Вас депозирам настоящата искова молба, като ще моля да постановите решение, с което да осъдите Агенция “Пътна инфраструктура” на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата да ми заплати обезщетение за  нанесените ми имуществени вреди в размер на 650лв., изразяващи се в наложената ми от МВР гр.Стара Загора и заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. – скоростта, разрешена по Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан – Стара Загора, в следствие на приети ограничения на скоростта(90км/ч.) от самия ответник, вследствие неосъществено поддържане от последния на споменатия участък на магистрала “Тракия”, поради следните правни мотиви:

Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа[1]. На основание чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”. Въпросната държавна агенция организира провеждането на обществените поръчки за проектиране, оценки на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата[2]. Освен това същата държавна агенция организира или контролира събирането на винетни такси, тол такси и другите такси, предвидени в този закон – аргумент от чл.21,  ал.3, т.11 от Закона за пътищата.

Императивната норма на чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата изгражда правилото, че лицата, които стопанисват републиканските пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, както и да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

Като гражданин и водач на лек автомобил, аз съм заплатил в началото на 2019г. винетен стикер към Агенция “Пътна инфраструктура”, за да ползвам на правно основание[3] републиканската пътна мрежа – в частност магистрала “Тракия”. В този контекст като гражданин на Република България, като ползвател на пътищата на годно правно основание и като водач, очаквам от ответника - Агенция “Пътна инфраструктура” да изпълнява правните си задължения да организира, възлага, финансира и контролира на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, част от републиканската пътна мрежа – нейно императивно задължение по закон в хипотезата на чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата.

На 18 март 2019г. управлявах личния си автомобил, като пътувах по дестинацията Пловдив-Стара Загора, тъй като имах дело в гр. Стара Загора. Аз съм водач, който не превишава предвидената скорост за управление, като винаги управлявам по магистрала колата си със скорост между 120-140км/ч. – допустима от Закона за движения по пътищата. Рядко минавам по този участък на магистралата и тъй като пътувах в колата ми с моя колежка от кантората, като обсъждахме предстоящия ни казус, не съм обърнал внимание на указания за ограничение на скоростта. След Чирпан забелязах ограничение на скоростта на 90км., и намалих, но постфактум не съм видял това ограничение да се повтаря, а и ремонт на пътя не се извършва, така че реших, че ограничението е било за конкретен пасаж. На една от отбивките за почивка, преди Стара Загора, забелязах патрулна кола на КАТ, но погледнах километража си и установих, че карам с разрешената скорост(в съзнанието ми) - 140км/ч.

След около месец получих електронен фиш, с който КАТ гр.Стара Загора ми налага глоба от 650лв. за превишаване с 58км/ч. на “допустимата скорост от 90км/ч. по автомагистрала “Тракия”!? Проучвайки казуса установих, че ограничението, което съм видял на Чирпан важи в продължение на 50км. до самата Стара Загора, като точни указания в този смисъл липсват. Постфактум пак минах по въпросната отсечка, пътувайки за същото това мое дело и установих, че след Чирпан тук, там има табела(тип временна) за ограничение 90км/ч.

На 12.04.2019г. обжалвах в съда електронния фиш (доказателство №1), но то беше потвърдено както от Районен съд гр.Стара Загора(доказателство №2), така и от Административен съд гр. Стара Загора(доказателство №3). През месец декември бях спрян на улицата от патрул на КАТ, гр.Пловдив и свидетелството ми за правоуправление бе отнето. Обяснението на полицаите бе, че не съм заплатил влязла в сила глоба на КАТ, гр.Стара Загора от 650лв. Още същия ден заплатих глобата(доказателство №4),  и получих обратно шофьорската си книжка.

Прочитайки материалите по делото(визирам Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. на АПИ) в няколко медии(доказателство №5), установих, че ограничението на скоростта от 90км/ч. е въведено в участъка Чирпан-Стара Загора през декември 2018г. Коментирайки темата, Иван Досев – член на УС на АПИ съобщава в интервю пред БТВ, че “не може да има разлики в ограниченията в двете ленти, тъй като това може да доведе до тежки инциденти” (доказателство №6). В цитираната статия се споменава за глобени 4546 водача в периода декември 2018 – юли 2019г. и за “ремонт другата година”(може би става въпрос за 2020г.), но на интернет сайта на Агенция “Пътна инфраструктура” няма информация за предвиден или конкретно планиран ремонт и неговата времева рамка, касаещ участъка Чирпан-Стара Загора[4]!

Визираният участък от магистралата “е нов”, все още гаранционен и е част от републиканската мрежа, която Агенция “Пътна инфраструктура” има задължението да ремонтира и поддържа в безупречно състояние в хипотезата чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата. Гаранционно- обезпечителната отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура” в случая е безвиновна[5] и от нея винаги следва заплащане на обезщетение за причинените вреди. Заплащането на винетен стикер ме прави изправен ползвател на пътищата от републиканската мрежа в Република България. Неизправността на магистралата в участъка Чирпан - Стара Загора е част от виновното поведение на Агенция “Пътна инфраструктура” да не поддържа магистралата в изправност – задължение, вменено й по общо два закона!

Няма как това виновно поведение на Агенция “Пътна инфраструктура”, в абсолютен разрез с чл.3, ал.1 от ЗДвП, да ми бъде вменено във вина “за неспазване на ограниченията”, при факта, че споменатите ограниченията на скоростта са наложени от неизправността на пътната настилка, за тях няма превантивна публична информация на сайта на агенцията, а обозначаването им със знак е станало по задание на ответника, чрез КАТ гр.Стара Загора[6]. С оглед горното твърдя, че Агенция “Пътна инфраструктура” е реализирала печалба от винетни стикери без да реализира и дори да планира ремонт на конкретен пътен участък на магистрала “Тракия”, като незаконосъобразно е възложила на органите на КАТ гр.Стара Загора[7] да наложат в 40-ет километров участък ограничение на скоростта от 90км/ч.

Това незаконосъобразно поведение на Агенция “Пътна инфраструктура” води и до незаконосъобразно налагане на глобина водачи[8]които се имат право да се движат “бързо и сигурно”[9]  по споменатия магистрален участък с предвидената по закон скорост(визирам чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, който определя скоростта от 140км/ч. като максимално допустимата скорост за движение по магистрала), а не със скоростта, определена от Агенция “Пътна инфраструктура” – в случая без причина, без законов повод, без проектиране на ремонт или реорганизационна промяна на пътното движение, за която водачите да са надлежно информирани, за да спазват въведените ограничения на скоростта и най-вече от съображения за безопасност, касаещи техния живот и здраве!? Доктрината приема[10], че организацията на движението в отделните елементи на пътната мрежа може да бъде постоянна и временна. Временната организация на движението (ВОД) се “въвежда” при извършване на строителни и ремонтни работи при строителството на нови и/или ремонт на съществуващите пътища, както и при възникване на аварии на наличната техническа инфраструктура. Ремонт в участъка Чирпан-Стара Загора в периода декември 2018 -2019 не е осъществяван или планиран - липсва каквато и да е предпроектна, проектна документация или план за организация на движението(ПОД) по тази отсечка[11]. В разрез с казаното незаконно е въведена реорганизация на движението от Агенция “Пътна инфраструктура”, като тя не изпълнява императивно вмененото й задължение от чл.3, ал.1 на Закона за движение по пътищата да ги поддържа изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, както и да организира движението по тях така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.

 

 

ПЕТИТУМ:

 

 

Ето защо ще искам от Вас на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата да осъдите ответника Агенция “Пътна инфраструктура” да ми заплати обезщетение за  нанесените ми имуществени вреди в размер на 650лв., изразяващи се в наложената ми от МВР гр.Стара Загора и заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. – скоростта, разрешена по Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан – Стара Загора, в следствие на приети ограничения на скоростта(90км/ч.) от самия ответник, поради неосъществено поддържане от последния на споменатия участък на магистрала “Тракия”.

 

 

I.Моля да приемете за съвместно разглеждане в настоящия процес на следните писмени доказателства:

 

  1. Eлектронен фиш №2619330 на МВР гр.Стара Загора;
  2. Решение от 22.05.2019г. по анд №1055 по описа на Районен съд гр.Стара загора;
  3. Решение №318/04.11.2019г. по адм.д №271 по описа на Административен съд гр.Стара загора;
  4. Документ за заплатени глоби към МВР гр.Пловдив;
  5. Статия от електронната медияTrafficnews.bg;
  6. Статия и интервю отсайта на БТВ;

 

 

II.Доказателствени искания:

 

 

  1. Моля на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена Агенция “Пътна инфраструктура” да предостави цялата административна преписка поЗаповед РД-11-1330/19.12.2018г. на АПИ, с която е наложено ограничението от 90км. в участъка Чирпан – Стара Загора;

2.Моля на основание чл.192 от ГПК да бъде задължена трета страна по спора, а именно КАТ, гр.Стара Загора да предостави информация колко са били глобените физически лица в участъка Чирпан – Стара Загора на базата на Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. на АПИ в периода декември 2018 – декември 2019, както и какви са реализираните проходи от тези глоби;

  1. Моля на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена Агенция “Пътна инфраструктура” да представи данникак е информирала общественосттаза наложеното ограничение на скоростта в участъка Чирпан-Стара Загора на автомагистрала “Тракия”;
  2. Моля на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена Агенция “Пътна инфраструктура” да представипроектна документацияили план за организация на движението(ПОД), от които да е видно какви са предвидените ремонтни дейности и такива по организация на движението в участъка Чирпан-Стара Загора на автомагистрала “Тракия”, от кога датират и защо не е започнало тяхното реализиране, ако има такива;
  3. Моля на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена Агенция “Пътна инфраструктура” да представи документация, от която е видно дали за участъка Чирпан-Стара Загора на автомагистрала “Тракия” е въведенавременната реорганизация на движението, касаеща извършване/планиране на строителни и ремонтни работи при строителството на нови и/или ремонт на съществуващите пътища, и/или касаещи възникване на аварии на наличната техническа инфраструктура.

 

 

Настоящата искова молба представям в препис за съда и ответната страна по спора, с оглед нейната информираност и стриктно спазване на процесуалните й права в административния процес.

 

 

 

Дата:                                                     С УВАЖЕНИЕ:…………………………….

06.01.2020г.                                                                  (адв.Атанас Костов)

 

[1] Аргумент от чл.3, ал.2 от Закона за пътищата;

[2] Така чл.21, ал.3, т.5 от Закона за пътищата;

[3] Визирам чл.10, ал.10 от Закона за пътищата;

[4] Аргумент от чл.19, ал.2, т.7 от Закона за пътищата;

[5] Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД е безвиновна. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

[6] Аргумент от чл.3, ал.2, от Закона за движение по пътищата;

[7] Според Наредбата за организиране на движението по пътищата, техните стопани не само имат правото да възлагат проектите за организация на движението, но и отговарят за нейното изпълнение и поддържане в съответствие с проекта [ чл. 4, ал. 1]. Тази разпоредба е във връзка със законовото задължение на стопаните на пътя да поддържат в изправност пътищата, сигнализацията и маркировката по тях, както и да организират по оптимален начин движението [ ЗДвП, чл. 3, ал. 1].

[8] Аргумент от чл.9, ал.1 от Закона за пътищата според който, пътищата са отворени за обществено ползване “…при спазване на реда и правилата, установени със Закона за движението по пътищата”.

[9] Аргумент от чл.3, ал.1, предложение второ от ЗДвП;

[10] Така Ангелова, М. “Организиране на движението, специално ползване на пътищата и дейност на пътна полиция”, изд.НИКК, 2009, стр.13

[11] Проектът за организация на движението извън населените места (ПОД) се изработва за детайлизиране на подробния устройствен план (ПУП) на съответната територия. Той представлява “...неразделна част от основния проект при строителството на нов или при реконструкция на съществуващ път извън границите на населено място” [ чл. 7, ал. 2 Наредба за организиране движението по пътищата]. С плана за организация на движението може да се обхваща различна дължина от пътя в зависимост от вида на строителството. При строителство на нов път, ПОД се изготвя за целия път, т.е. цялостно, а при реконструкцията – за участък от него, т.е. частично [ чл. 9, ал. 4 Наредба за организиране движението по пътищата]. Частичен ПОД в настоящия казус липсва.