Сиренето “Фета” получи защитено географско означение в Япония по силата на преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония. Атина заяви в официално прессъобщение, че си взима поука от аналогичното споразумение с Канада, което позволява използването на името за всички бели сирена, изнасяни от ЕС. В разрез с казаното, инициатива на българското правителство по темата липсва, като на коментираната среща в Япония не са били презентирани нито българските кашкавали и сирена, нито традиционно търгуваното на територията на Япония българско кисело мляко.
В резултат с “фета” ще бъде означавано само гръцкото бяло саламурено сирене. Гръцкият министър на земеделието Вангелис Апостолу изрично се похвали с това си постижение пред премиера си Алексис Ципрас и то с основание. “Гърция няма да спре до тук и ще опита да защити сиренето си и в други държави” - коментира още Апостолу. "Всеки, който преговаря с план, постига целите си", коментира от своя страна гръцкият премиер и определи получената защита като "стратегически успех" за страната.
По силата на водените преговори за споразумението за свободна търговия с Япония, географски означения получават и редица други млечни продукти от Европа, като например италианската "моцарела" и британският "чедар". В документа пресните сирена като "моцарела" ще могат да получават и безмитна квота за износ на японския пазар. Български млечни продукти не присъстват в списъка на визираните преговори, като коментар от българското правителство по темата липсва.
Интересен факт е и обстоятелството, че месец по-рано ЕС проведе търговски срещи и в Китай със същия предмет. Преговорите баха водени за 200 хранителни продукта, предложени от 20 (от общо 28-те) страни-членки на ЕС. България има защитени два продукта, регистрирани като европейско географско означение – розовото масло и горнооряховският суджук. И двата продуктаотново не бяха сред предложените продукти от Европейската комисия, които ще се търгуват приемуществено на китайския пазар. Намираме за почти излишно отбелязването, че причини за липсата на кавато и да е дипломатическа инициатива от българска страна по темата, не бяха посочени.