Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр. Хасково 18.06. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет и девети май .………………………….………...................................
през две хиляди и дванадесета ………………………………….........................година в състав :
Председател : Милена Петева
Членове : Боряна Бончева
Минка Китова
при секретаря …Р.К.……………................................... в присъствието на
прокурора ............Георги Гешев …........……………….......като разгледа докладваното от
.........................педседателя.........…………………...........ВНОХ дело № 263…......... по описа
за 2012 год., ...........................................…….……… за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 130/03.04.2012 г., постановена по НОХД № 80/2012 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Ю.В.К. *** за виновен в това, че на 16.09.2011 г. в гр.Димитровград без съгласието на притежателя на изключителното право на търговската марка „G-STAR” - ”FACTON” ltd The Nederlands използвал в търговската си дейност без правно основание, като предлагал за продажба 41 броя суитчъра, 55 броя мъжки ризи, 15 броя мъжки панталони и 5 броя мъжки якета, носещи марката „G-STAR” - обект на това изключително право, поради което и на основание чл.172б ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца” и „глоба в размер на 500 лева”. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години”, а на основание чл.172б ал.3 от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – стоките, носещи посочената търговска марка и е постановил тяхното унищожаване. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 200 лева.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който атакува същата в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. Навеждат се доводи за недоказаност на престъплението, предмет на обвинението и несъставомерност на извършеното. Твърди се, че за да бъде осъществен престъпния състав на чл.172б ал.1 от НК било наложително да бъде установено, че търговската марка е регистрирана и следователно защитена на територията на страната ни по надлежния ред. В случая това не било установено, защото регистрацията на марката пред Патентното ведомство била извършена по инициатива на пълномощник на носителя на правото, а за представителните права на заявителя не били събрани доказателства по делото. Навеждат се доводи и за нарушено право на защита в хода на досъдебното производство. Твърди се, че в тази фаза на процеса подсъдимият бил лишен от възможността да реализира в пълен обем правото си на защита, като не му била предоставено достатъчно време да се запознае в всички материали по делото, както и да прецени дали се нуждае от квалифицирана правна помощ. В тази насока било показателно, че повдигането на обвинението и предявяването на материалите по делото станало в един и същи ден, което попречило на подсъдимия да поиска ангажирането на доказателства по делото, както и да участва в предприетите от разследващия орган действия по разследването. С оглед на изложените съображения защитникът моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от съда или прокурора.
Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник и се присъединява към направените в нея искания.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна, а изложените в нея доводи за несъответстващи на доказателствата по делото. Твърди, че били събрани всички относими към предмета на делото доказателства, а всички факти били установени чрез надлежни процесуални способи. Било установено по несъмнен начин регистрирането на марката в Патентното ведомство, както и обстоятелството, че подсъдимият няма разрешение за нейното използване в търговската си дейност. Поради това прокурорът счита за доказани елементите на престъпния състав по чл.172б ал.1 от НК и в този смисъл намира постановената присъда за правилна.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното :
Против подсъдимия Ю.В.К. *** е предявено обвинение за това, че на 16.09.2011 г. в гр.Димитровград без съгласието на притежателя на изключителното право на търговска марка „G-STAR” - ”FACTON” ltd The Nederlands използвал в търговската си дейност без правно основание, като предлагал за продажба стоки, носещи тази марка – обект на това изключително право – престъпление по чл.172б ал.1 от НК. По делото е установено, че подсъдимият К. е по занятие търговец, осъществяващ дейността си като едноличен търговец с фирма „Юки-Ю.К.”***. той стопанисвал павилион на Неделен пазар-Димитровград, в който продавал предимно облекло от различни артикули – ризи, суитчъри, якета, панталони, блузи и др. На 16.09.2011 г. извършена полицейска проверка и последвал я оглед на местопроизшествие установили, че в стопанисвания от подсъдимия павилион се съхраняват и предлагат за продажба стоки, които носят означението „G-STAR”. Огледът на стоките и доброволното им предаване на органите по разследването констатирали следните артикули с такъв знак: 41 бр. суитчъра, 55 бр. мъжки ризи, 15 броя мъжки панталона и 5 мъжки зимни якета. В този момент търговската дейност се извършвала от самия подсъдим. Приложеното по делото Удостоверение от Патентното ведомство и библиографски справки /л.53 от ДП/ сочат, че знакът „G-STAR” е търговска марка, регистрирана по реда на Регламент 207/2009/ЕС на Съвета на търговските марки на Общността за стоки от клас 25 /облекла, обувки, шапки/ по Международния класификатор на стоките с шест регистрови номера. Регистрация по ЗМГО не била извършвана. Съгласно регистрация по посочения регламент притежател на марката, съдържаща словния елемент „G-STAR” била фирма ”FACTON” ltd The Nederlands. В писмото се посочва, че в Държавния регистър за марките, поддържан от Патентното ведомство липсват данни за отстъпено право на ползване на тази марка в полза на ЕТ”Юки-Ю.К.”***. Назначената по делото експертиза е установила, че предадените от подсъдимия стоки носят знака „G-STAR”, регистриран като търговска марка с регистрови номера, подробно описани от експерта, като регистрацията на марката е за стоки от клас 25 от МКСУ – облекла. Именно върху такива стоки е бил поставен посочения знак в разглеждания случай. Експертизата е констатирала две категории визуални изображения на марката според рисунъка на знака и използваните графични и словни елементи върху представените й за изследване стоки – сходство на знаците на словната марка „G-STAR” с рег.№ СТМ 001660018, комбинираната марка с рег.№ СТМ 002295392 и комбинираната марка с рег.№ 003331857 със знаците, поставени върху суитчърите и мъжките ризи и етикетите на тези облекла, както и върху емблемите на мъжките панталони и идентичност на знаците на комбинираната марка с рег.№ 003331857 и рег.№ 003445401 и словната марка с рег.№ 003444262 със знаците, поставени върху етикетите на мъжките панталони и етикетите и емблемите на мъжките якета. Установената стойност на стоките, изчислена по цени на дребно за правомерно произведени стоки е 14 051 лева.
Тази фактическа обстановка е установена от протоколите, обективиращи резултатите от извършените следствени действия, обясненията на подсъдимия, заключенията на експерта. Тя правилно е била възприета и от първоинстанционния съд, който е направил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и е достигнал до точни и доказателствено обосновани фактически изводи. Законосъобразна е и правната оценка на фактите по делото. Последните обосновават извода, че подсъдимият е осъществил признаците на престъпния състав, визирани в разпоредбата на чл.172б ал.1 от НК – използвал е в търговската си дейност марка – обект на изключително право на притежание без съгласието на притежателя на това право. Използването е осъществено чрез една от формите, изброени в разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗМГО, а именно предлагане на стоки за продажба, носещи знака на марката. Правилно съдът е отхвърлил като несъстоятелна защитната позиция на подсъдимия за липсата на представи относно защитата на марката заради нейната непопулярност на пазара в сравнение с други известни му марки. Поставянето на определен знак върху стока предполага задължението на търговеца да го счита за защитен, а себе си да счита задължен да получи разрешение за използването му без оглед на пазарния си и социален опит или конюнктура. Правилно са били отхвърлени и доводите на защитата относно защитата на марката. Тези доводи се поддържат и във въззивната жалба и се аргументират с ненадлежно проведена процедура по регистрацията на марката в Патентното ведомство на РБ, поради иницииране на производството пред този орган от пълномощник на носителя на изключителното право върху марката със седалище в Република Румъния, който пък от своя страна бил представител на дружество, регистрирано в Унгария. Тези доводи също са подложени на подробен коментар от първоинстанционния съд, който е дал обоснован отговор на поставения от защитата въпрос чрез подробен анализ на приложимото законодателство, уреждащо хипотезите на действие на защитата на марката на територията на страната ни. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че разглежданият случай не касае марки, регистрирани в Патентното ведомство на РБ, а марки, регистрирани във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар при условия и ред на Регламент 207/2009/ЕС. Това налага следните изводи: Първо – съгласно разпоредбата на чл.72а ал.1 от ЗМГО марката на Общността, т.е. тази, регистрирана по реда на посочения регламент, има действие на територията на Република България без да е необходимо регистрирането й по националния ни закон или вписването й в Патентното ведомство /дял І чл.1 т.2 от Регламента/. Притежателят на марката на Общността се ползва от правата по ЗМГО, в това число от правото да забрани извършване на действията, упоменати в чл.13 ал.2 т.1 от същия закон. Второ – за регистрацията на марката на Общността е предвидена формална процедура, която се провежда пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /дял ІІІ и дял ІV от регламента/ и която съдържа достатъчно гаранции за валидността на регистрацията, като предвидените проучвателни срокове, доклади, публикации и възможност за възражения от трети за заявителя лица са предпоставки за това регистрацията на марката да бъде свързана с действителния й заявител. В този смисъл съдът намира, че доводът за ненадлежна регистрация на разглежданите марки и липсата да действие на територията на страната ни е несъстоятелен.
Защитната позиция относно липсата на идентичност между използваните от подсъдимия знаци и знаците, регистрирани като търговски марки /словни и комбинирани/ не се поддържа във въззивната жалба. Той подробно е бил обсъден от първоинстанционния съд, който е след цялостен анализ на приложимото право е стигнал до законосъобразния извод, че използване на марката по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО включва поставянето както на идентични знаци върху идентични стоки /т.е. стоки, за които марката е регистрирана/, така и поставянето на сходни знаци върху такива стоки, като сходството следва да бъде такова че да създава вероятност от объркване на потребителя до степен той да счита стоката за истинска, доколкото под неистински /фалшифицирани/ стоки се разбират тези, принадлежащи към регистрирания клас и носещи идентичен или сходен на търговската марка знак. В случая експертизата е установила, че е налице както идентичност, така и сходство от посоченото естество, поради което безспорно е налице нарушение на изключителното право на притежателя на марката, изразяващо се в осъществяване на двете форми на забрана, визирани чл.13 ал.1 т.1 и 2 от ЗМГО и в посочения по-горе регламент.
Изложеното налага извода за доказаност на съставомерните признаци на престъпния състав и тяхното авторство, както правилно е приел и решаващият съд. Правилни са изводите на съда и относно вида и размера на наложените наказания. Наказанието „лишаване от свобода” е наложено в минималния допустим от закона размер, като законосъобразно то е определено по правилата на чл.54 от НК, предвид липсата на обстоятелства, които могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия. Наложеното наказание „глоба” е също в минимален размер, който е дори снизходителен спрямо обществената опасност на деянието, произтичаща от немалкия брой на инкриминираните стоки и спрямо имотното състояние на осъдения. В крайна сметка обаче наказанията са справедливи, защото те са в състояние да постигнат преследваните от закона превантивни резултатите, като въздействат превъзпитателно по отношение на осъдения и предупредително по отношение на всички останали.
Имайки предвид изложеното, съдът счита, че атакуваната присъда е правилна и не се налага нейното изменение, поради което
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 130 от 03.04.2012 г., постановена по НОХД № 80/2012г. по описа на Районен съд-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.