Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Определение на Апелативен съд София, касаещо колизия между търговска марка и домейн.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
гр. София 26.03.2 010 година.
Софийският апелативен съд, гражданска колегия в закрито заседание на 26.03.2 010 (двадесет и шести март две хиляди и десета) година в състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове: Димитър Димитров
Филип Владимиров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 299 по описа за 2 010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
К. Д. Г. е подал частна жалба вх. № 9 974/11.02.2 010 срещу определение от 26.01.2 010 година постановено по гр. д. № 2 392/2 009 година по описа на СГС, търговско отделение, V—15 състав, с което е оставено без уважение искането му на основание чл. 76ж, ал. 1, т. 1 от ЗМГО да се допуснат и наложат привременни мерки изразяващи се в забрана за използването на наименование „arthuradams”, включително и като част от наименование на сайт в интернет и в публикации в печата от „И-Т.” ООД гр. С. и от Я. Л. Я. от гр. С.. За да постанови обжалваното определение съставът на СГС е приел, че молбата не е подкрепена с изискуемите се от закона писмени доказателства, както и че не са ангажирани такива за това, че ответниците осъществяват търговска дейност, която рекламират чрез използване на процесното наименование „arthuradams” или регистрираната комбинирана търговска марка „Arthur Adams”. 
Освен това е прието, че не са представени доказателства, че именно ответниците са поставили наименованието в сайта в интернет, както и че не са ангажирани такива, че именно те са ползватели и поддържат сайта. В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на състава на СГС, като е поискано обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането по чл. 76ж, ал. 1, т. 1 от ЗМГО да бъде уважено.
Подадената от жалбоподателя частна жалба е с вх. № 9 974/11.02.2 010 година, поради което като се вземе предвид, че жалбоподателят е бил уведомен за определението на 04.02.2 010 година е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 275, ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С предявения по гр. д. № 2 392/2 009 година по описа на СГС ищецът К. Д. Г. е поискал да бъде признато за установено че ответниците „И-Т.” ООД гр. С. и Я. Л. Я. от гр. С. използват в търговската си дейност наименованието „arthuradams” без неговото съгласие като притежател на марка „Arthur Adams” с регистров № 60476, както и да бъдат осъдени да преустановят използването на наименованието, включително и като част от наименование на сайт в интернет и публикации в печата.
От представеното свидетелство за марка е видно, че на 11.07.2 007 година К. Д. Г. е регистрирал комбинирана търговска марка„Arthur Adams” с регистров № 60476 за услуги от класове от „Международната класификация на стоките и услугите”, а именно клас 35, клас 41 и клас 42. Марката е регистрирана със срок на защита до 07.10.2 015 година. Ищецът твърди, че ответникът „И-Т.” ООД гр. С. използва регистриран в интернет сайт с наименование „www.arthuradams.com”. Сайтът се използвал за организиране на фирмени и отворен курсове по мениджмънт, продажби, маркетинг и личностни компетенции, които дейности са били защитени от притежаваната от ищеца марка. Към този сайт сочат многократни препратки по интернет, както и от сайта са изпращани покани за организирани курсове, които съдържат препращания към сайта. С оглед на това К. Д. Г. твърди, че са нарушени правата му по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМГО. Именно поради това са предявени и исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО. Обезпечаването на тези искове по реда на чл. 76ж от ЗМГО е допустимо, като се извършва по реда на чл. 389-чл. 403 от ГПК. Предвид на това същото може да се извърши, ако предявените искове са допустими и вероятно основателни.
Искове с правно основание чл. 76 от ЗМГО могат да бъдат предявени при нарушение на правото на регистрирана търговска марка, така както същото е определено в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО. В този смисъл нарушение на правото на регистрирана търговска марка ще бъде всяко нейно използване в търговска дейност по чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя й. Видно и от двете алинеи на чл. 13 от ЗМГО защитата се отнася до използването на марката в търговската дейност. Коя дейност се смята за търговска е посочено в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО като от разпоредбата е видно, че се касае до дейности за предоставяне на стоки и услуги на пазара.
По своето същество интернет адресът (домейн) е набор от данни съдържащ определена информация даден сайт в интернет и позволяващо на потребителите да осъществят достъп до него. Регистрацията на домейни се осъществява не от държавни органи, а от дружества или организации на интернет доставчици, при определени от самите тях правила. Домейнът обаче представлява само адреса на съответния сайт в интернет мрежата, а не служи за идентификация на съдържанието му или за такава на евентуално предоставяните от сайта услуги. Именно поради това само по себе си регистрацията на домейн с наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не представлява търговска дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, а оттам не може да доведе и до нарушение по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗМГО чрез неправомерното използване на марката. С оглед на това самото регистриране на домейна не може да доведе до основание за уважаване на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, като чрез тях бъде признато, че с регистрирането на домейна и чрез използването на вече регистрирания интернет адрес е извършено нарушаване на правото на търговска марка и да се иска да бъде преустановено използването на този адрес от ответниците по делото.
Освен това както се посочи по-горе ако на даден сайт се предоставят услуги не е задължително самият интернет адрес да индивидуализира от чие име се предоставят същите. К. Д. Г. твърди, че на сайта „www.arthuradams.com” се предоставят същите услуги, които са обхванати от притежаваната от него търговска марка „Arthur Adams”. От представените разпечатки от сайта „www.arthuradams.com” е видно че в него като лице предоставящо услугите е посочено „Adams”, а не „Arthur Adams”. Наистина и двете наименования съдържат думата „Adams”, но ако се касае до две търговски марки, то К. Д. Г. не е посочил твърдения за това, че с първата от тях е нарушено правото му на регистрираната от него търговска марка, а ако думата „Adams” е използвана като фирмено наименование то жалбоподателят разполага с друг способ за защита. Предвид на изложеното наименованието на сайта „www.arthuradams.com” не идентифицира лицата предоставящи услуги чрез него. Поради това използването на това наименование не може да се счете за нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 или на чл. 73, ал. 2, т. 1 от ЗМГО, тъй като служи за идентификация единствено на интернет адреса на сайта. В този случай използването на наименование идентично или сходно с това на вече регистрирана търговска марка обаче може да въведе потребителите в заблуждение за действителния притежател на наименованието или доставчик на услугата. Защитата срещу това обаче, в зависимост от това дали притежателят на търговската марка разполага със собствен домейн или не, е уредена в разпоредбите на чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК и се реализира по друг правен ред.
С оглед на изложеното на сегашния етап не може да бъде направен извод за вероятна основателност на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което не е налице първата от предвидените в разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Предвид на това поисканите от К. Д. Г. привременни мерки по чл. 76ж, ал. 1, т. 1 от ЗМГО не следва да бъдат допускани, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Привременните мерки не следва да бъдат допускани и при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като тази разпоредба намира приложение само в случаите, когато с оглед на изложеното в исковата молба може да бъде направен извод за вероятната основателност на иска. В случаите, когато в самата искова молба се съдържат данни за това, че евентуално е налице друг ред за решаване на спора липсата на вероятна основателност не може да бъде заместена с предоставянето на обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.По изложените съображения апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2 010 година постановено по гр. д. № 2 392/2 009 година по описа на СГС, търговско отделение, V—15 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1