РЕШЕНИЕ
№…179/16.12.2010 г. Гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Варна Гражданско отделение
На 17 ноември 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: М.Б.
Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 527 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Община Добрич, представлявана от кмета Д.Н. срещу решението на Добричкия окръжен съд № 261 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 555/2009 г., с което по отношение на нея е признато за установено авторско право на арх. Д.Д.Б. *** върху идеен и технически /работен/ проект на жилищен блок „Добруджа” и на секции „Д” и „Е” с ново наименование жилищен блок „Добрич” и в полза на ищеца са присъдени направените по делото разноски общо в размер на 1 080 лева. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на предявения иск като преждевременно заведен и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закони с молба обжалваното решение да бъде обезсилено или в отношение на евентуалност – отменено и предявеният иск – отхвърлен с произтичащите от това законни последици.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемия, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП.
Д.Д.Б. *** излага в исковата си молба, уточнявана няколкократно /л. 29 и сл. от гр. д. № 253/2009 г. и л. 95 и 96 от гр. д. № 555/2009 г. на ДОС/, че е автор на архитектурен проект /идеен и технически проект по част архитектура на ЖБ „Добруджа”, състоящ се от шест секции, първите четири от които са изградени. Твърди също, че ответната Община Добрич е дала ново име на последните две секци /Д и Е/, а именно ЖБ „Добрич”, за проектирането на която е обявила и обществена поръчка. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което по отношение на ответната община да бъде признато авторството му върху идеен и технически /работен/ проект на ЖБ „Добруджа”, от който на последните две секции „Д” и „Е”, които са неразделна част от ЖБ „Добруджа” е дадено новото наименование ЖБ „ Добрич”.
Ответната страна прави възражение за допустимост на предявения иск, тъй като към момента на завеждане на исковата молба липсват изработени проекти за отделните обекти – секции „Д” и „Е”, които да са предмет на авторско право. Алтернативно ответната страна оспорва основателността на предявения иск.
По делото не се спори, а се установява и в заключенията на назначените от окръжния съд единична и тройна СТЕ /л. 19 – 21 и 61 - 63/, че ищецът е работил като проектант в ТПО – гр. Толбухин в периода 1982 – 1985 г., на която съобразно действащата тогава нормативна уредба /ЗТСУ, Наредба № 5/ е било възложено изработването на идеен проект за ЕК „9-ти септември”. В изпълнение на трудовите си задължения ищецът е участвал в изготвянето на проектната документация на ЕК „9-ти Семтември”, впоследствие преименуван на ЖБ „Добруджа”. Проекти за ТИД-ППП за ЕК „9-ти Септември” вещите лица НЕ СА ОТКРИЛИ нито в архива на Община Добрич, нито при проектантите, а архивът на ТПО-Толбухин /Добрич/ не е запазен. Предвид липсата на категорични данни и доказателства вещите лица не са могли да отговорят на въпроса кой е авторът на процесните идеен и технически /работен/ проекти.
По делото има приложените писмени доказателства на л. 107 и 112, видно от които: 1/ С Протокол № 5/11.VІ.1985 г. на ЕТЕС /експертен технико-икономически съвет/ към Община- гр. Толбухин, на чието заседание по т. 3 е разгледан ТИД-ППП за ЕК „9-ти Септември”, проектиран в два варианта от различни проектанти. 2/ На л. 107 от делото е представено копие от архива на „Добричпроект” ООД за предадени на възложителя на ЖК „9-ти септември” два варианта: „І – ви вариант с проектант Д. Стоянова и ІІ – ри вариант с проектанти арх. Б. и арх. Коева”. Съгласно цитрания по-горе Протокол № 5 /л. 112/ след доклада на арх. Д. Стоянова и арх. Коева, със забележки е приет ІІ – ри вариант. Очевидно е, че пред ЕТЕС е докладвал всеки един от архитектите на отделните варанти /Д. Стоянова и Коева/, поради което и въпреки, че в протокола не е посочен изрично авторът на проекта по приетия ІІ - ри вариант, като се има предвид документа на л. 107, очевидно е, че приетият вариант – ІІ – ри е този, изготвен от арх. Б. и арх. Коева.
В този смисъл са и показанията на разпитаната по делото св. Г. Велчева /л. 57/, която установява, че в разработването на процесните идеен и работен проекти на ЕК „9-ти септември” са участвали арх. Б. и арх. Коева. При разпита на същата свидетелка ищецат е заявил: „Нямам претенци за изцяло авторство” и е задал въпрос на св. Велчева „Аз участвах ли в участването /вероятно е имал предвид изработването/ на идейния проект”.
Или, според представената документация и събраните по делото гласни доказателства и заявление на самия ищец може да се направи извод за наличието на съавторство на приетия вариант ІІ-ри на идейния и работен проекти на ЕК „9-ти септември”, включващ 6 секции.
Всички други представени по делото писмени доказателства не следва да се обсъждат, тъй като касаят други отношения между страните и водена между тях кореспонденция, но не и въпроса за едноличното авторство на ищеца на процесните архитектурни проекти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказва изключително еднолично авторско право върху идейния и технически /работен/ проект на ЖБ „Добруджа”, включващ и секциите „Д” и „Е” с даденото им ново наименование ЖБ „Добрич”, поради което като неоснователен и недоказан, предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане с изводите на настоящата инстанция, обжалваният първоинстанционен акт следва да бъде отменен. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът – сега въззиваем следва да заплати на ответната община направените по делото разноски общо в размер на 1 390 лева за двете инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Добричкя окръжен съд № 261 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 555/2009 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП от арх. Д.Д.Б. *** иск за признаване за установено авторското му право върху следното архитектурно произведение: идеен и технически /работен/ проект на ЖБ „Добруджа”, както и на секциите „Д” и „Е”, които са неразделна част от ЖБ „Добруджа” но с ново наименование ЖБ „ Добрич”.
ОСЪЖДА Д.Д.Б. *** да заплати на Община гр. Добрич направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 1 390 /хиляда триста и деветдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.