Решение на Първоинстанционният съд на Европейския съюз относно отмяна на търговска марка.

Дело T-419/07

Okalux GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за отмяна — Словна марка на Общността „OKATECH“ — Частична отмяна — Срок за обжалване — Членове 57 и 77а от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем членове 58 и 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Принципи на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност — Право на изслушване“

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Заличаване или отмяна

(член 77а от Регламент № 40/94 на Съвета)

2. Производство — Срокове — Погасяване — Възможност за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Условие

1. Дори член 77а от Регламент № 40/94 относно марката на Общността да не предвижда изрично частичната отмяна, буквата на тази разпоредба не я изключва. Освен това правило 53а от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 предвижда, че преди да извърши отмяната, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) „информира засегнатата страна за планираната отмяна“. Засегнатата страна може да представи становище „относно планираната отмяна или заличаване“ и ако засегнатата страна не е съгласна с отмяната, Службата постановява решение по „отмяната“. Следователно приложимата процедура позволява, когато са налице условията за това, отмяната да се ограничи до част от решението, при положение че е спазено състезателното начало. 

Тълкуването, състоящо се в признаване на възможността за частична отмяна на решенията, се вписва в духа на регламенти № 40/94 и № 2868/95, които предвиждат възможността за коригиране на решенията на Службата, преди спорът да бъде решен от органа по обжалване, по-конкретно в член 60а от Регламент № 40/94 относно преразглеждането, в правило 53 от Регламент № 2868/95 относно поправките на грешки и в правило 53а от Регламент № 2868/95 относно отмяната. 

(вж. точки 37 и 39)

2. За да може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания и по този начин да избегне преклудирането на срока в резултат на пропускането на срока за подаване на жалба, жалбоподателят трябва да може да докаже, че има надежди, породени от предоставени конкретни уверения от администрацията на Общността или от поведение на тази администрация, което е от естество да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестната страна в производството, полагаща дължимата грижа, която се изисква от едно сравнително добре осведомено лице. 

(вж. точка 52)







РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД [понастоящем Общият съд] (първи състав)

1 юли 2009 година(*) 

„Марка на Общността — Производство за отмяна — Словна марка на Общността „OKATECH“ — Частична отмяна — Срок за обжалване — Членове 57 и 77а от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем членове 58 и 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Принципи на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност — Право на изслушване“

По дело T‑419/07

Okalux GmbH, установено в Marktheidenfeld (Германия), за което се явява адв. M. Beckensträter, avocat, 

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑н S. Schäffner, в качеството на представител, 

ответник,

другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, e

Messe Düsseldorf GmbH, установено в Дюселдорф (Германия), представлявано първоначално от адв. I. Friedhoff, впоследствие от адв. S. von Petersdorff-Campen, avocats, 

с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 3 септември 2007 г. (преписка № R 766/2007‑2) относно производство по отмяна между Messe Düsseldorf GmbH и Okalux GmbH, 

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав)

състоящ се от: г‑жа V. Tiili, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, съдии,

секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 19 ноември 2007 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 26 февруари 2008 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 януари 2008 г.,

предвид писмата на встъпилата страна и на жалбоподателя, съответно от 17 и 25 март 2008 г., с които заявяват, че те няма да участват в съдебното заседание, 

предвид решението от 11 април 2008 г., с което е отказано да се допусне представянето на писмена реплика,

предвид писмото на жалбоподателя от 16 декември 2008 г., с което заявява, че ще участва в съдебното заседание,

след съдебното заседание от 13 януари 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

1 На 25 август 1998 г. жалбоподателят, Okalux GmbH, подава заявка за регистрацията на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) по силата на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1). Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „OKATECH“. Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, са от класове 6, 19 и 42 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена. Марката е регистрирана на 15 декември 2000 г. 

2 На 16 декември 2005 г. встъпилата страна, Messe Düsseldorf GmbH, подава искане за частична отмяна на словната марка „OKATECH“ на основание член 50, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), като твърди, че марката не е била реално използвана през непрекъснат период от пет години. Това искане се отнася само до посочените услуги, а именно до тези от клас 42 по смисъла на Ницската спогодба и съответстващи на описанието „архитектура, проектиране“. 

3 С решение от 21 декември 2006 г., нотифицирано на същия ден, отделът по заличаването уважава искането на встъпилата страна за частична отмяна и осъжда всяка от страните да понесе собствените си процедурни разноски. 

4 След искане от встъпилата страна, с писмо от 6 февруари 2007 г. отделът по заличаване информира страните за намерението си да отмени решението си по силата на член 77а от Регламент № 40/94 (понастоящем член 80 от Регламент № 207/2009) по следния начин: 

„С настоящото писмо Ви информираме, че отделът по заличаване възнамерява да отмени решението си от [21] декември 2006 г. по посочената по-горе преписка […] 

Причината за тази отмяна е, че решението съдържа очевидна процедурна грешка по вина на [СХВП]. В решението си тя погрешно е постановила, че всяка страна понася собствените си разноски, докато искането на [встъпилата страна] е уважено изцяло, т.е. постановена е частичната отмяна на обжалваната марка на Общността за споменатите по-горе услуги. 

При това положение отделът по заличаване ще отмени решението си съгласно член 77а от Регламент [№ 40/94] и евентуално ще го коригира, като определи, че притежателят на марката на Общността трябва да заплати направените от [встъпилата страна] разходи и разноски в рамките на процедурата. 

Вие имате право да представите в отговор Вашето становище в срок от един месец, считано от получаването на настоящата нотификация, който срок не може да бъде продължаван. 

Веднага щом [СХВП] получи евентуално вашето становище, тя ще отмени решението си в частта относно определянето на разноските и ще постанови ново решение.“ 

5 На 7 февруари 2007 г. жалбоподателят се свързва по телефона със СХВП, за да се запознае с последващото протичане на процедурата и със сроковете за обжалване. 

6 След писмото на отдела по заличаване от 6 февруари 2007 г., на 5 март 2007 г. жалбоподателят представя становище. 

7 С решение от 21 март 2007 г. отделът по заличаване отменя решението си от 21 декември 2006 г. само в частта, която се отнася до определянето на процедурните разноски съгласно член 77а от Регламент № 40/94 и на правило 53а от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189). Той поставя в тежест на жалбоподателя разноските, направени от встъпилата страна в рамките на процедурата, довела до решението от 21 декември 2006 г. В действителност отделът по заличаване установява, че решението му от 21 декември 2006 г. е опорочено от очевидна процедурна грешка по негова вина, тъй като погрешно е решил, че всяка от страните понася собствените си процедурни разноски, при положение че встъпилата страна е спечелила делото. В решението си от 21 март 2007 г. той припомня също, че страните са били информирани за тази отмяна с писмо от 6 февруари 2007 г. и са поканени да представят становищата си, че становището на жалбоподателя от 5 март 2007 г. не се отнася до въпроса за процедурните разноски и че встъпилата страна не е представила становище. 

8 На 16 май 2007 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението от 21 март 2007 г., в която той твърди, че е доказал реалното използване на марката си „OKATECH“ за оспорваните услуги и поради това иска отмяната на решението на отдела по заличаване от 21 декември 2006 г. 

9 С писмо от 30 май 2007 г. СХВП удостоверява получаването на жалбата и с писмо от същия ден информира встъпилата страна за съществуването на тази жалба. Последната представя становището си на 26 юни 2007 г. 

10 С второ писмо от 30 май 2007 г., изпратено по факс на 31 май 2007 г., СХВП информира жалбоподателя за вписването на частичната отмяна на неговата марка „OKATECH“. На 11 юни 2007 г. представителят на жалбоподателя изпраща до СХВП писмо, в което резюмира телефонния разговор от 7 февруари 2007 г. относно сроковете за обжалване (вж. точка 5 по-горе) и подчертава съществуването на жалбата му от 16 май 2007 г., с която иска отмяна на вписването за частичната отмяна до влизането в сила на решение по искането за частична отмяна от 16 декември 2005 г. 

11 С писмо от 19 юни 2007 г. СХВП по-конкретно информира жалбоподателя, че жалбата му от 16 май 2007 г. е била разпределена на втори апелативен състав, който ще се произнесе по нейната допустимост. С писма от 3 и 10 юли 2007 г. жалбоподателят представя становището си пред СХВП. В писмото си от 3 юли 2007 г. той се позовава по-конкретно на нарушение на член 60а от Регламент № 40/94 (понастоящем член 62 от Регламент № 207/2009), на факта, че писмото от 30 май 2007 г. не е било изпратено на неговия представител, а директно на него, на факта, че частична отмяна е била в противоречие с член 77а от Регламент № 40/94 и на факта, че писмото от 6 февруари 2007 г., с което се съобщава отмяната, посочвало, че щяло да бъде прието ново решение. В писмото си от 10 юли 2007 г. жалбоподателят набляга на израза „и ще постанови ново решение“, използван в писмото от 6 февруари 2007 г., и твърди, че решението за процедурните разноски не би могло да бъде предмет на отделна жалба. 

12 С решение от 3 септември 2007 г., нотифицирано до жалбоподателя на 18 септември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата като недопустима. В самото начало той изтъква, че тази жалба, с която се цели отмяната на решението от 21 декември 2006 г. за частична отмяна, била подадена след двумесечния срок, предвиден в член 59 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 60 от Регламент № 207/2009), и че писменото становище, излагащо мотивите, било подадено след изтичането на четиримесечния срок, предвиден в правило 49, параграф 1 от Регламент № 2868/95. След това апелативният състав установява, че с решението на отдела по заличаване от 21 март 2007 г. е отменена само част от решението от 21 декември 2006 г., отнасяща се до процедурните разходи, и че частта по съществото на спора след 21 февруари 2007 г. вече не може да бъде предмет на жалба. 

Искания на страните

13 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд: 

– да отмени обжалваното решение,

– да отхвърли искането за частична отмяна на марката на Общността „OKATECH“,

– при условията на евентуалност да върне преписката на отдела по заличаване на СХВП, за да се произнесе по жалбата от 16 май 2007 г., 

– да осъди СХВП или встъпилата страна да заплатят разноските, включително и тези, свързани с главното производство.

14 СХВП и встъпилата страна молят Първоинстанционния съд: 

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта на някои искания

Доводи на страните

15 СХВП твърди, че второто искане на жалбоподателя, с което се цели да се отхвърли искането за частична отмяна на марката на Общността, е недопустимо. 

16 СХВП твърди освен това, че исканията на жалбоподателя, направени при условията на евентуалност, нарушават член 130, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 135, параграф 1 от Регламент № 207/2009), според който апелативните състави са компетентни да се произнасят по жалбите. 

17 Накрая, СХВП прави възражение за недопустимост на искането на жалбоподателя относно направените за първоинстанционното производство пред СХВП процедурни разноски. 

18 В това отношение жалбоподателят не е представил становище. 

Съображения на Първоинстанционния съд

19 Второто искане на жалбоподателя, с което се цели Първоинстанционният съд да отхвърли искането за частична отмяна на неговата марка на Общността, и предявеното от него искане при условия на евентуалност, с което се иска делото да бъде върнато на отдела по заличаването, за да се произнесе по жалбата му, могат да се тълкуват като целящи по същество да бъде задължена СХВП да отхвърли искането за отмяна. Съгласно член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009) обаче СХВП е длъжна да вземе мерките, които са необходими за изпълнение на решението на общностния съдия. Ето защо Първоинстанционният съд не следва да отправя разпореждане до СХВП (Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2001 г. по дело Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/СХВП (Giroform), T‑331/99, Recueil, стр. II‑433, точка 33, Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Recueil, стр. II‑683, точка 12 и Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut für Lernsysteme/СХВП — Educational Services (ELS), T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301, точка 19). 

20 Освен това ако тези искания трябва да се тълкуват като целящи Първоинстанционният съд да измени обжалваното решение, следва да се посочи, че въпреки че член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009) оправомощава Първоинстанционния съд да изменя решенията на апелативните състави, тази възможност по принцип е ограничена до случаите, когато по делото може да се постанови решение по същество. В случая обаче апелативният състав не е разгледал нито разглежданите факти и доказателства относно частичната отмяна на марката „OKATECH“, нито свързаните с тях доводи, изложени от жалбоподателя. Да се измени обжалваното решение би означавало Първоинстанционният съд за пръв път да разгледа по същество исканията, по които апелативният състав е пропуснал да се произнесе. Такова разглеждане обаче е извън обхвата на правомощията на Първоинстанционния съд, определени в член 63, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) (Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2008 г. по дело Gabel Industria Tessile/СХВП — Creaciones Garel (GABEL), T‑85/07, Сборник, стр. II‑823, точка 28). 

21 От посоченото следва, че второто искане и направеното при условията на евентуалност искане на жалбоподателя са недопустими. 

22 Накрая, жалбоподателят иска СХВП да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително и тези, направени в хода на главното производство. СХВП прави възражение за недопустимост на искането относно направените разноски в хода на първоинстанционното производство пред нея. 

23 Съгласно член 136, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд „необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред отделението по жалбите […] подлежат на възстановяване“. От посоченото следва, че не може да се приеме, че разходите, направени в хода на производството пред отдела по заличаване, подлежат на възстановяване (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2005 г. по дело Ampafrance/СХВП — Johnson & Johnson (monBeBé), T‑164/03, Recueil, стр. II‑1401, точка 27). 

24 Следователно това искане трябва да се отхвърли като недопустимо в частта, отнасяща се до направените разходи в хода на производството пред отдела по заличаване. 

По съществото на спора

25 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва по същество пет правни основания, изведени, първо, от нарушението на членове 57 и 77а от Регламент № 40/94, второ, от нарушението на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, трето, от нарушението на правото на изслушване, четвърто, от наличието на процедурни нарушения и пето, от неоснователността на частичната отмяна. 

По първото правно основание, изведено от нарушението на членове 57 и 77а от Регламент № 40/94

– Доводи на страните

26 Жалбоподателят твърди, че производството по отмяна е приключило едва с решението от 21 март 2007 г., тъй като решението от 21 декември 2006 г. не могло да се обжалва отделно по силата на член 57, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 58, параграф 2 от регламент № 207/2009). Освен това член 77а от Регламент № 40/94 не предвиждал възможността за частична отмяна на едно-единствено решение. 

27 СХВП и встъпилата страна оспорват довода на жалбоподателя. 

– Съображения на Първоинстанционния съд

28 Член 57, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 58, параграф 1 от Регламент № 207/2009) предвижда, че решенията на отделите по заличаване подлежат на обжалване, като обжалването спира изпълнението. 

29 Член 59 от Регламент 40/94 предвижда, че жалбата срещу решение на СХВП трябва да се подаде в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на решението. 

30 В конкретния случай с решение от 21 декември 2006 г. отделът по заличаването уважава искането за частична отмяна на встъпилата страна срещу марката на жалбоподателя и осъжда всяка от страните да понесе собствените си процедурни разноски. Така това решение слага край на процедурата пред отдела по заличаване. Следователно става въпрос за решение, което подлежи на обжалване при условията в посочените по-горе членове, както това изрично се посочва в решението. 

31 Писмото от 6 февруари 2007 г., с което отделът по заличаване информира страните за своето намерение да отмени това решение, в частта относно разпределението на процедурните разноски, по никакъв начин не променя началния момент на срока за обжалване, изрично припомнен в решението от 21 декември 2006 г. 

32 Всъщност това писмо посочва (вж. точка 4 по-горе): 

„[Т]ой погрешно постановява, че всяка страна понася собствените си разноски, при положение че [встъпилата страна] е спечелила делото изцяло, т.е. уважено е искането ѝ за частична отмяна на обжалваната марка на Общността за споменатите по-горе услуги. При това положение отделът по заличаване ще отмени решението си съгласно член 77а от Регламент [№ 40/94] и евентуално ще го коригира, като определи, че притежателят на марката на Общността трябва да заплати направените от [встъпилата страна] разходи и разноски в рамките на процедурата […]. Веднага щом СХВП получи евентуално Вашето становище, тя ще отмени решението си в частта относно разпределянето на разноските и ще постанови ново решение.“ 

33 От съдържанието на това писмо е видно, че отмяната се отнася само до разпределянето на процедурните разноски и че решението относно частичната отмяна на марката не се оспорва въпреки използвания израз „ново решение“ в края на писмото. Освен това преразглеждане на въпроса по съществото на спора за частичната отмяна на марката, дори изменение на взетото по този въпрос решение могат да се осъществят само от апелативния състав, а не в рамките на член 77а от Регламент № 40/94. 

34 Решението от 21 декември 2006 г. представлява следователно увреждащ акт за жалбоподателя. След като той е искал да оспори това решение относно частичната отмяна на неговата марка, той е трябвало да подаде жалба в двумесечния срок, предвиден в член 59 от Регламент № 40/94 и изрично припомнен в посоченото решение. Различно тълкуване би довело до заобикаляне на императивните срокове, предвидени в Регламент № 40/94. 

35 Следователно подадената на 16 май 2007 г. жалба пред апелативният състав, с която се оспорва решението за частична отмяна от 21 декември 2006 г., трябва да се счита за просрочена. 

36 Доводът на жалбоподателя относно невъзможността за частична отмяна на решението от 21 декември 2006 г. не може да постави под въпрос този извод. 

37 Всъщност следва да се изтъкне в самото начало, че дори член 77а от Регламент № 40/94 да не предвижда изрично частичната отмяна, буквата на тази разпоредба не я изключва. Освен това правило 53а от Регламент № 2868/95 предвижда, че преди да извърши отмяната, СХВП „информира засегнатата страна за планираната отмяна“. Засегнатата страна може да представи становище „относно планираната отмяна или заличаване“ и ако засегнатата страна не е съгласна с отмяната, СХВП постановява решение по „отмяната“. Следователно приложимата процедура позволява, когато са налице условията за това, отмяната да се ограничи до част от решението, при положение че е спазено състезателното начало. Такъв е конкретният случай, тъй като жалбоподателят, информиран с писмо от 6 февруари 2007 г. за планираната отмяна, за нейните мотиви и предмет, е могъл да представи становището си, което той прави на 5 март 2007 г. (вж. точка 6 по-горе). В това отношение няма значение фактът, че становището не се отнася до въпроса за процедурните разноски (вж. точка 7 по-горе). 

38 В конкретния случай разпределението на процедурните разноски, което ги разделя между страните, се явява в решението на отдела по заличаване от 21 декември 2006 г. като очевидна грешка, което не се оспорва от жалбоподателя. Всъщност тъй като встъпилата страна е спечелила изцяло делото по искането ѝ за частична отмяна на марката, процедурните разноски трябвало да бъдат в тежест на жалбоподателя съгласно член 81, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 85, параграф 1 от Регламент № 207/2009), без отделът по заличаване да разполага в това отношение със свобода на преценка. 

39 Накрая, тълкуването, състоящо се в признаване на възможността за частична отмяна на решенията, се вписва в духа на регламенти № 40/94 и № 2868/95, които предвиждат възможността за коригиране на решенията на СХВП, преди спорът да бъде решен от органа по обжалване, по-конкретно в член 60а от Регламент № 40/94 относно преразглеждането, в правило 53 от Регламент № 2868/95 относно поправките на грешки и в правило 53а от Регламент № 2868/95 относно отмяната. 

40 С оглед на гореизложеното следва да се признае, че отмяната на решението от 21 декември 2006 г. могла да бъде само частична, при условие че са били спазени процедурните правила и общите принципи на правото. Следователно отмяната на решението в частта за разпределението на процедурните разноски не е могла да възобнови срока за обжалване срещу решението от 21 декември 2006 г., който изтекъл на 21 февруари 2007 г. 

41 Следователно без да нарушава членове 57 и 77а от Регламент № 40/94, апелативният състав отхвърля жалбата като просрочена. 

42 Освен това дори да предположим, че частичната отмяна не е възможна, както твърди жалбоподателят, и че второто решение от 21 март 2007 г. е незаконосъобразно, законосъобразността на първото решение от 21 декември 2006 г. все пак не е оспорена в срока за обжалване. 

43 Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли. 

По второто правно основание, изведено от нарушението на принципите за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност 

– Доводи на страните

44 Жалбоподателят твърди, че анализът му, свързан със сроковете за обжалване, се потвърждава от служител в СХВП, който му съобщил на 7 февруари 2007 г., че срокът за обжалване започва да тече отново, считано от приемането на ново решение. Поради това той се позовава на нарушаването на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, визирани в член 79 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 83 от Регламент № 207/2009). 

45 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя. 

– Съображения на Първоинстанционния съд

46 Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, което съставлява общ принцип на общностното право, се предоставя на всяко лице в положение, от което е видно, че като му предоставя конкретни уверения, администрацията на Общността е породила у него основателни надежди. Независимо от формата, под която са дадени, подобни уверения представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения от оправомощени и достоверни източници. Напротив, никой не може да се позове на нарушаване на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 147, Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Kachakil Amar/СХВП (Надлъжна линия, завършваща с триъгълник), T‑388/04, непубликувано в Recueil, точка 26 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 май 2007 г. по дело Citymo/Комисия, T‑271/04, Сборник, стр. II‑1375, точки 108 и 138). 

47 В конкретния случай жалбоподателят твърди, че служител на СХВП го е уверил по телефона, че ще бъде прието ново решение относно процедурните разноски и че ще тече нов срок за обжалване. В това отношение той представя, от една страна, ръкописна бележка с дата 7 февруари 2007 г., която е изготвена от него и резюмира телефонния разговор от същия ден, и от друга страна, своето писмо от 11 юни 2007 г., адресирано до СХВП (вж. точка 10 по-горе), което споменава този телефонен разговор от 7 февруари 2007 г. СХВП не оспорва провеждането на този телефонен разговор от 7 февруари 2007 г. и потвърждава по време на съдебното заседание, че става въпрос за реакция на писмото от 6 февруари 2007 г., която се отнасяла само до предвиденото ново решение относно разноските. 

48 Твърдението за нарушение, изведено от нарушението на принципа за защита на оправданите правни очаквания, трябва обаче да се отхвърли в конкретния случай. 

49 Първо, действително решението от 21 декември 2006 г. представлява увреждащ акт, чийто характер на подлежащ на обжалване акт не поражда съмнение и който освен това изрично посочва възможността за обжалване, както и приложимия срок с императивен характер. 

50 Второ, писмото от 6 февруари 2007 г., което съобщава отмяната на решението от 21 декември 2006 г., представлява конкретно сведение от оправомощен и достоверен източник, от което е видно, че обхватът на отмяната ще се ограничи до разпределянето на процедурните разходи (вж. точка 4 по-горе). Следователно ограниченият обхват на обявената отмяна ясно личи от самото съдържание на това писмо и с оглед на цялото писмо този извод не е поставен под въпрос от бележката в края на писмото, съгласно която отделът по заличаване „ще отмени решението си в частта относно определянето на разноските и ще постанови ново решение“. 

51 Предвид тези елементи телефонният разговор от 7 февруари 2007 г., както е описан от жалбоподателя, не се явява като конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения по смисъла на цитираната в точка 46 по-горе съдебна практика от естество да може да породи легитимни правни очаквания относно факта, че ще започне да тече нов срок за обжалване на решението за частична отмяна, считано от предстоящото решение за частична отмяна. 

52 Трето, що се отнася до възможността за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да се избегне преклудирането на срока в резултат на пропускането на срока за подаване на жалба, от съдебната практика е видно, че жалбоподателят трябва да може да докаже, че има надежди, породени от предоставени конкретни уверения от администрацията на Общността или от поведение на тази администрация, което е от естество да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестната страна в производството, полагаща дължимата грижа, която се изисква от едно сравнително добре осведомено лице (вж. в този смисъл Определение на Съда от 13 декември 2000 г. по дело Sodima/Комисия, C‑44/00 P, Recueil, стр. I‑11231, точка 50). 

53 В конкретния случай предвид императивния характер на сроковете за обжалване и с оглед на изложените в писмото от 6 февруари 2007 г. мотиви, телефонният разговор със СХВП, дори и да предположим, че е от естество да породи известно объркване в съзнанието на жалбоподателя, все пак не може да му позволи да избегне преклудирането на срока в резултат на пропускането на предвидения за оспорване на решението от 21 декември 2006 г. срок. Всъщност жалбоподателят, който не е поискал от СХВП писмено потвърждение на съдържанието на този телефонен разговор, би доказал полагането на дължимата грижа, която се изисква от едно сравнително добре осведомено лице, подавайки жалба дори и само да спази, посочения в решението от 21 декември 2006 г. срок, който има императивен характер, така че страните не могат да го определят по свое усмотрение (вж. в този смисъл Определение по дело Sodima/Комисия, точка 52 по-горе, точка 51). 

54 Оплакването, изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следователно трябва да се отхвърли. 

55 Тъй като не е повдигнат никакъв отделен довод в подкрепа на оплакването, изведено от нарушението на принципа на правната сигурност, второто правно основание трябва изцяло да се отхвърли като неоснователно. 

По третото правно основание, изведено от нарушението на правото на изслушване

– Доводи на страните

56 Жалбоподателят упреква апелативния състав, че не споменава писмата му от 11 юни, 3 и 10 юли 2007 г. относно невъзможността да се спази срокът за обжалване в конкретния случай и че не се е произнесъл по защитаваното от него правно становище. 

57 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя. 

– Съображения на Първоинстанционния съд

58 Съгласно член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009) решенията на СХВП могат да се основават единствено на мотиви, по които страните са имали възможност да представят своите становища. 

59 От съдебната практика е видно, че макар правото на изслушване, както е провъзгласено в тази разпоредба, да обхваща всички фактически или правни обстоятелства, както и доказателства, които са в основата на решението, то обаче не се прилага за крайния акт, който административният орган възнамерява да приеме (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2005 г. по дело Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (Salvita), T‑303/03, Recueil, стр. II‑1917, точка 62). 

60 В конкретния случай, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно невъзможността да се спази срокът за обжалване и невъзможността за частична отмяна, изложени по същество в писмата му, адресирани до СХВП на 11 юни 2007 г. (вж. точка 10 по-горе), 3 и 10 юли 2007 г. (вж. точка 11 по-горе), следва да се изтъкне, че обжалваното решение споменава в изложението на фактите не само писменото становище на жалбоподателя от 16 май 2007 г. по въпроса за частичната отмяна на неговата марка, но и представените впоследствие становища (точка 6 от обжалваното решение). 

61 Така апелативният състав се позовава на становищата от 11 юни, 3 и 10 юли 2007 г., които са единствените становища, изпратени от жалбоподателя до СХВП след писменото становище от 16 май 2007 г., и които следователно са взети предвид от апелативния състав. 

62 Освен това обжалваното решение уточнява, че решението на отдела по заличаване от 21 март 2007 г. се отнася единствено до „частта относно разноските“. Следователно то потвърждава имплицитно, но по необходимост възможността за частична отмяна на решението от 21 декември 2006 г., приложена от отдела по заличаване, като по този начин отговаря на довода на жалбоподателя. 

63 От посоченото следва, че жалбоподателят не е доказал нарушението на неговото право на изслушване, що се отнася по-конкретно до въпроса за сроковете за обжалване и възможността за частична отмяна. 

64 Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли. 

По четвъртото правно основание, основано на наличието на процедурни нарушения

– Доводи на страните

65 Жалбоподателят се позовава на нарушението на член 60а, параграф 4 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 62, параграф 4 от Регламент № 207/2009) и извежда на преден план по същество липсата на прозрачност във вътрешната организация на СХВП. Той твърди също, че СХВП е вписала частичното заличаване на марката „OKATECH“, без да вземе предвид висящата му жалба, в нарушение на член 77а от Регламент № 40/94, и че тя го е нотифицирала за това частично заличаване директно, а не чрез неговия представител. Освен това според жалбоподателя ако апелативният състав е смятал, че може да обяви жалбата му от 16 май 2007 г. за недопустима поради пропускане на срока, той е трябвало съгласно правила 49 и 51 от Регламент № 2868/95 да разпореди възстановяване на таксата за обжалване, заплатена при това положение също след срока. 

66 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя. 

– Съображения на Първоинстанционния съд

67 Първо, що се отнася до оплакванията на жалбоподателя, изведени от различни процедурни нарушения, които са били извършени в хода на производството пред СХВП, следва да се припомни, че по силата на член 63, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 1 от Регламент № 207/2009) пред общностния съдия могат да се подават жалби само срещу решенията на апелативни състави. Ето защо следва да се приеме, че в рамките на такова обжалване са допустими само основанията, насочени срещу решението на самия апелативен състав (Решение по дело Salvita, точка 59 по-горе, точка 59). 

68 Дори обаче да предположим, че посочените процедурни нарушения, а именно липсата на прозрачност в процеса на вземане на решение и вписването на частичното заличаване на марката, са установени, оплакванията на жалбоподателя не са насочени срещу обжалваното решение на апелативния състав. 

69 Тези оплаквания трябва следователно да бъдат отхвърлени като недопустими. 

70 Второ, що се отнася до оплакването, изведено от нарушението на член 60а, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно преразглеждане на решения в случаи inter partes, необходимо е да се напомни, че от постоянната съдебна практика следва, че целта на жалба, подадена пред Първоинстанционния съд съгласно член 63, параграф 2 от Регламент № 40/94, е проверка на законосъобразността на решенията на апелативните състави. Тази проверка следва да се извършва съобразно фактическия и правен контекст на спора, изложен пред апелативния състав (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2007 г. по дело Portela & Companhia/СХВП — Torrens Cuadrado и Sanz (Bial), T‑10/06, непубликувано в Сборника, точка 61 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно член 135, параграф 4 от Процедурния правилник с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (Решение по дело Bial, посочено по-горе, точка 62). 

71 В конкретния случай обаче освен фактът, че не става въпрос за процедурата по преразглеждане, предвидена в член 60а от Регламент № 40/94, следва да се отбележи, че апелативният състав не е сезиран с такъв довод. 

72 Следователно оплакването, изведено от нарушението на член 60а, параграф 4 от Регламент № 40/94, е също недопустимо. 

73 Трето, що се отнася до оплакването, изведено от нарушението на правила 49 и 51 от Регламент № 2868/95 и от обстоятелството, че обжалваното решение е трябвало да разпореди възстановяване на таксата за обжалване, платена след срока, следва да се припомни, че правило 49, параграф 3 от Регламент № 2868/95 предвижда, че „[а]ко таксата за обжалване е платена след изтичане на срока за подаване на жалба съгласно член 59 от регламента [№ 40/94], се счита, че жалбата не е подадена и таксата за обжалване се връща на жалбоподателя“. 

74 В конкретния случай жалбата на жалбоподателя от 16 май 2007 г. е насочена формално срещу решението за частична отмяна от 21 март 2007 г. (вж. точка 8 по-горе) и е подадена в двумесечния срок, считано от постановяването на това решение. Ето защо таксата за обжалване не е била заплатена от жалбоподателя след изтичането на двумесечния срок, предвиден в член 59 от Регламент № 40/94. 

75 Освен това правило 51, буква б) от Регламент № 2868/95 предвижда възстановяването на таксата за обжалване, когато апелативният състав уважава жалбата, доколкото справедливостта изисква връщането поради съществено процедурно нарушение. Конкретният случай обаче не е такъв, тъй като апелативният състав, напротив, отхвърля жалбата на жалбоподателя. 

76 Следователно оплакването, изведено от нарушението на правила 49 и 51 от Регламент № 2868/95, трябва да се отхвърли като неоснователно. 

77 Ето защо четвъртото правно основание трябва да се отхвърли изцяло, отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно. 

По петото правно основание, изведено от неоснователността на частичната отмяна.

– Доводи на страните

78 Жалбоподателят твърди, че е представил доказателство за използването на марката „OKATECH“ за спорните услуги, и счита, че апелативният състав е трябвало да уважи жалбата му, като отменя решенията на отдела по заличаване от 21 декември 2006 г. и 21 март 2007 г. 

79 СХВП прави възражение за недопустимост на това правно основание, тъй като са допустими единствено правните основания, насочени срещу решението на апелативния състав. 

– Съображения на Първоинстанционния съд

80 Следва да се припомни, че в обжалваното решение апелативният състав обявява жалбата на жалбоподателя за недопустима и следователно не се произнася по въпроса за частичната отмяна на неговата марка. 

81 Първоинстанционният съд обаче не може да замести СХВП в това отношение и поради това не може да се произнесе по изложените по този въпрос доводи от жалбоподателя (Решение на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2007 г. по дело Advance Magazine Publishers/СХВП — Capela & Irmãos (VOGUE), T‑481/04, непубликувано в Сборника, точка 22). 

82 От посоченото следва, че петото правно основание, доколкото то е в подкрепа на недопустимо искане (вж. точки 19—21 по-горе), трябва да се отхвърли като недопустимо. 

83 От всички гореизложени съображения следва, че жалбата следва да се отхвърли. 

По съдебните разноски

84 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна. 

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Осъжда Okalux GmbH да заплати съдебните разноски.
Tiili
Dehousse
Wiszniewska-Białecka


Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 юли 2009 година.

Подписи

* Език на производството: немски.