Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Решение №Т-74 на Апелативен съд, гр.София относно нарушение на търговска марка.

Р Е Ш Е Н И Е
№ Т-74
гр.София,02.02.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в закрито заседание на 2 октомври две хиляди и десета година , в състав : 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА БОЖКОВА 
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА 
ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ 
при секретаря Диана Аначкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 810 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид : 
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК / отм./ във връзка с пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК .
Образувано е по жалба на „ З. п.„ АД против постановеното на 
16.11.2007 год. решение на СГС, Търговско отделение , VІ – 10 състав по т.д.№ 989 / 2005 год. , с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Л.„ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.76 ал.1 т.3 и т.4 ЗМГО - за осъждане ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди / имуществени и неимуществени / и пропуснати ползи в размер на 13 000 лева / предявен като частичен / и унищожаване на стоките, предмет на нарушението , изразяващо се , съгласно чл.76 ал.1 вр. с чл.13 от ЗМГО , в 

поставяне върху произвеждани от същия картички и сувенирни изделия / стоки от клас 16 съгласно МКСУ / на знак , сходен с регистрирани от „ З. п. „АД комбинирани търговски марки № 46684 / 06.01.2004 год. – “ G. “ и № 46775 / 12.01.2004 год. “ G. S. “ , публикувани в бр.3 / 31.03.2004 год. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство на Република България , регистрирани и за стоки от клас 16 , както и сходен с фирменото наименование на ищеца , създаващ вероятност за объркване на потребителите относно произхода на стоките . Решението се обжалва и в обусловената от изхода на предходните искове претенция с правно основание чл.76 ал.2 т.3 от ЗМГО - за разгласяване за сметка на ответника диспозитива на решението , както и в частта по присъдените в полза на ответника разноски, вкл. прекомерност на адвокатското възнаграждение . Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като събраните доказателства обосновават извод за сходство между ползвания от ответника, по смисъла на чл. 13 ал.2 т.1 от ЗМГО знак и регистрираните от ищеца комбинирани търговски марки в един и същ клас стоки , водещо до объркване на потребителя относно произхода на стоките , както и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици от това използване за ищеца . 
Ответната страна оспорва жалбата по изложените и в първоинстанционното производство съображения за липса на сходство , предвид нерегистрабилност на словната част от регистрираните от ищеца търговски марки , като съвпадаща с топоним на населено място ,общоизвестно като курортно селище, предлагащо туристически услуги , предвид което и неразполагаща с отличителност . Кумулативно поддържа недоказаност на исковете за обезщетяване на вреди и пропуснати ползи, вкл. недопустимост на кумулирането на иск за обезщетяване на пропусната печалба от продажба на сувенирни изделия и картички с търговската марка на ищеца и иск за обезщетяване пропуснато лицензионно възнаграждение, от предоставяне правото на разпространение на същите , дори да би се приело сходство между използвания от ответника знак и регистрираните от ищеца търговски марки , предоставящо на „ З. п. „ АД правото да забрани на ответника да поставя знака върху картички и сувенирни изделия, на основание чл13 ал.1 т.2 от ЗМГО . Претендира разноски . 
Съдът констатира , че жалбата е подадена в срока по чл.197 ал.1 от ГПК / отм. / от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество .
Видно от описанието в заключението на приетата по делото тройна патентна експертиза с вещи лица П., З., Ш. , ищецът „ З. п.„ АД / дружество, регистрирано през 1993 год. по ф.д. № 522 / 93 год. на Варненски окръжен съд / , е регистрирало марки № 46684 „ G.” и № 46775 “G. S.„ - комбинирани, за класове 3,8,14,16,18,20,21,22,24,25 ,28,32,33,34,35,36,39,41,43,44 и 45 на МКСУ . Марката с рег. № 46684 съдържаща словна част „ G.” , изпълнена с видоизменен стандартен шрифт , включва и образен елемент - жълто слънце , оформено от кръгова мазка с четка и разположено над словния елемент и вълнообразни линии под словния елемент / стилизирано изображение на вълна / .Вълнообразният елемент и словната част са изпълнени в син цвят – светло и тъмно синьо . Идентичен е образният елемент и в търговска марка рег. № 46775 , с изключение на словния израз - „G. S.”,изпълнен с идентичен видоизменен стандартен шрифт . Ищецът , като доказателство за нарушението на ответника , изразяващо се в поставяне на знак, сходен на регистрираните търговски марки върху картички и сувенирни изделия, е представил оригинали на 13 пощенски картички , съдържащи изгледи от курортен комплекс „ З. п.„ . Както правилно е отбелязало вещо лице Ш. в особеното си мнение към тройната патентна експертиза, само 12 от тия картички са удостоверени като изхождащи от „ Л. „ ЕООД , предвид поставен на гърба им знак за запазено авторско право , ведно с търговски знак на изрично обозначения производител, носител и на авторско право - „ Л. „ЕООД / в повечето случаи стилизирана рибка , а в други - птици / . Като печатни произведения и фотографии същите попадат в клас 16 по МКСУ , в който са регистрирани и процесните две търговски марки на ищеца / уточнение предмета на исковете в молба от 30.09.2005 год. / . Върху лицевата част на всяка от картичките се съдържа словният израз „G.” или „G. S. „ , като върху почти всички / без две / се съдържа и допълнителното обозначаване “Bulgarien “ , респ. “ Bulgaria “ . Словните обозначения са изпълнени с различни, но по мнение на експертизата близки до стандартния шрифтове ,сходни на шрифта на марките , като върху две от картичките има и различно разположено, спрямо словния израз, рисувано жълто слънце . Словните изрази са изпълнени преимуществено в червено и жълто, а също и бяло, светло синьо и в преливащи два и три цвята . В нито една от картичките няма вградени регистрираните образни елементи от търговските марки на ищеца .В съответствие със споделяната методика на Патентното ведомство на Република България , изложена в единичната експертиза на вещо лице П. , мнозинството на тройната експертиза / П., З. / приема , че е налице сходство в смислово, фонетично и визуално отношение между ползвания върху картичките знак / точен превод на английски на словосъчетанието „ З. п. „ , съвпадащо напълно с името на българския курортен комплекс и превод на немски на словосъчетанието „З. б. „ / и от друга страна словните изрази в регистрираните от ответника търговски марки , като приема, че макар словните и образни елементи да са поставени равностойно в общата композиция , именно словната част е водещата - доминираща - част , спрямо която се изследва сходството , тъй като именно словната част е натоварена единствено и с фонетичното и смислово звучене на марката / правило при сравнение на словна с комбинирана марка / . Според вещите лица , добавените изрази „ Bulgarien “ , респ. “ Bulgaria “ не са от естество да променят ф о н е т и к а т а до степен да създадат отличителност на знака , поставян от ответника върху картичките , доколкото това е наименованието на страната . Не са изразили мнение за свойството му да доведе до промяна в другите два аспекта – смислово и визуално . Различните шрифтове са възприети като сходни разновидности на стандартния / вкл. ползвания на четири от картичките наклонен ръкописен шрифт / , респ. на шрифта на който са регистрирани търговските марки на ищеца . С оглед констатираното сходство мнозинството е формирало извод , че така поставения знак е от естество да доведе до объркване потребителя , създавайки у него представа, че о б е к т и т е н а ф о т о с и т е върху картичките са собственост на притежателя на марката „ З. п. „ АД . На поставен изрично от ответника въпрос експертизата е приела, че в съзнанието на потребителя връзка с притежателя на марката, предвид поставения сходен на регистрираните от ищеца търговски марки знак , би възникнала и по отношение на самата картичка / търговския произход на същата , като стока произхождаща от „ З. п.„ АД / , в случаите на ползван знак „G. „, тъй като същият не е превод на немски на името на курорта З. п., както и в случаите на допълнителен знак рисувано жълто слънце, с оглед образният елемент на регистрираните от ищеца марки / мотиви относно идентичност на същия и ползвания от ответника образен елемент не са излагани отделно / . Докато в случаите на ползван знак „G. S. „ според мнозинството вещи лица потребителите не биха имали еднозначно дефинирано поведение - биха могли да направят връзка с курортния комплекс, но биха могли да свържат картичката и с търговската марка на ищеца . Мнозинството , в аспект на възраженията на ответника, е посочило , че не е оборена отличителността на словния елемент на марките п о о т н о ш е н и е н а к л а с 16, стоките от който са релевантни към правния спор . Мотивира регистрабилността му с обстоятелството, че думите „G.” или „G. S. „ не указват на нито една характеристика на к а р т и ч к и т е, вкл. доколкото курортното място „З. п. „ никога не е свързвано с производство на картички / стр.4 абз .1 –ви от Методическите указания на ПВ / . Предвид това е обоснован и неналожения дисклайм на словната част , съгласно стр.4 абз.2-ри на същите указания . 
В особеното си мнение вещо лице Ш. е обосновала други отговори на поставените въпроси : Същата счита, че в случая следва да се направи сравнение между комбинирана марка и м н о ж е с т в о к о м б и н и р а н и з н а ц и , а не единствено със словния израз „ G. „ или „ G. S. „ , доколкото ответникът наред със същите, ползва и допълнителни словни изрази - „ Bulgarien “ , респ.“Bulgaria”, както и графични знаци - слънце / на две от картичките / , подчертаване на словен израз / на една от тях / . Приема, че словните знаци върху картичките на ответника , визуално , фонетично и смислово се отнасят до свободно за регистрация наименование на географско място ,съответно на немски и английски език . Счита водещ в регистрираните на ищеца марки образният елемент, като идентичен или сходен със същия знак , поставян върху картичките на ответника , няма .Вещо лице Ш. счита, че така поставяният от ответника знак създава впечатление у потребителя, че обектите на фотосите върху картичките са на хотели и заведения от к.к. З. п., н о потребителят не би направил връзка с притежателя на противопоставените търговски марки - „ З. п. „АД .Видно от изследването на вещото лице, а и от доказателствата по делото, „ З. п.„ АД стопанисва само част от хотелите , а също и ресторанти, барове, магазини в курортния комплекс , като разполага и с плажна концесия . Поставени върху стоки от същия – 16 и други класове - 18, 25 със сувенирно предназначение, знаците „ G.„ и „ G. S. „ не са от естество да заблудят потребителя , че се касае за стоки произхождащи от ищцовото дружество , а не за обозначаване на географското място от което са фотосите върху картичките . 
Според вещото лице Ш. , словният елемент в конкретния случай е топоним и нерегистрабилен самостоятелно, като марка за някои стоки и услуги / свързаните с туризма , отдиха, забавленията , развлеченията, конкурси, ралита , транспорт , с у в е н и р н и и з д е л и я и др. / , на основание чл.11 ал.1 т.4 или т.7 от ЗМГО . Като нерегистрируем самостоятелно за конкретните стоки / сувенирни изделия / , в качеството на указание за географско място, този топоним не би могъл да се приеме за доминираща част на комбинираните марки на ищеца за с ъ щ и т е с т о к и . Съдържанието му е изключено от закрилата на ЗМГО и следователно при изследването на сходство следва да бъде игнориран . Същият може да бъде възприеман с а м о в регистрираната комбинация / ведно с образните елементи / и доколкото използваният шрифт на словната част се ползва с отличителност . В процесния случай ,обаче , словните елементи на марките на ищеца са със стандартен или близък до стандартен /Ariel Black / шрифт, т.е. шрифт без отличителност . 
В особеното мнение е изследвано, че „З. п.„ е наименование на национален природен парк и име на международен морски курорт , считано от 1955 година , стопанисвано от Държавата през годините на социализма .Това наименование е известно като географска област 66 години и 53 години като наименование на морски курорт , както и като топоним , свързван със стоки и услуги в сферата на туризма . „З. п.„ се рекламира от десетилетия – почти от създаването му , при това сред немско и английско - говорящите туристи именно с наименования , идентични на процесните знаци / „G. „ и „ G. S.” – независимо че първото не е точен превод /, доказателство за което е приложеното към особеното мнение извлечение от юбилейно издание на Б. К. и П. Д. по случай 50-годишнината на комплекса / инв. № ІІ – 73935 08 от Народната библиотека /.Ищецът не оспорва обстоятелството, че в минали години е имало практика името на курорта да се изписва в превод на съответните езици .Следователно - „ З. п.„ , респ . общоупотребяваният превод на името на немски и английски е описателно географско наименование на територия , в която се развива активен туризъм и в което понастоящем множество търговци осъществяват туристическа дейност или свързани с туризма съпътствуващи дейности . Видно и от представените и от ответника извадки от уеб – сайтове на ищеца и други туроператори , комплексът „ З. п.„ навсякъде се промотира с преводните „G. „ и „ G. S.” . Според вещо лице Шентова нерегистрираните указания за географско място или топонимите , в марковото право следват п р а к т и ч е с к и възприетите . С оглед последното се оспорва мнението на едноличната експертиза на вещо лице Пендичев, че за да би било указание за географско място в структурата на марката , името на курорта би следвало да фигурира с транскрипция / Z. P. / , а не в превод на смисловото значение на словосъчетанието „З. п.„ . 
За установяване основанието и размера на претендираните обезщетения, ищецът е представил протоколи за предадени на трети лица – представители на туристически обекти , сувенирни изделия , дрехи и др. стоки, между които и картички , както с панорамни гледки от к.к.З. п., така и на отделни хотели, собственост на „ З. п.„ АД / С. , „ З. к. „ , „ Р. „ , „ И. „ ” М. о. „ /, а също и фактури за продажба на такива артикули / в различно количество и на различна стойност - на трети лица - търговци . Позовава се и на представената актуална оценка на марките на „ З. п.„ АД към 06.09.2005 год. , изготвена от оценители на права на интелектуална и индустриална собственост и други фактически отношения . Назначената в първа инстанция експертиза, с вещо лице Я. К. , е дала заключение относно стойността на поръчани от „З. п.„ АД и фактурирани му през 2004 год. картички , спрямо нереализирания брой на същите от ищеца , респективно съотношението в печалбата - реализирана и пропусната, както и бруто прихода от продажба на картички за ищеца за 2002 и 2003 година . Експертизата е посочила размер на пропусната полза от лицензионно възнаграждение, ако ищецът би сключил лицензионен договор за ползване на марките с трето лице, н а о с н о в а н и е оценката на марките, представена по делото и актуална към 06.09.2005 година , т.е . с л е д завеждане на делото . Към предходните 2002, 2003 , 2004 год. и до предявяване на иска 2005 год. , включващи се в периода на имуществените претенции, доказателства за оценката на търговските марки не са представени. 
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи : 
Безспорно се установява процесуалната легитимация на ищеца , като притежател на търговски марки , чието имитиране чрез поставян от ответника знак върху идентични стоки , същият твърди / с оглед което е налице и процесуалната легитимация на конституирания ответник / , на основание чл. 73 ал.1 от ЗМГО . 
Съгласно чл.9 ал.1 предло. първо от ЗМГО марката е знак , способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други ,който може да бъде представен графично . Според чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО притежателят на търговска марка има право да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица , без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак , който поради неговата идентичност или сходство с марката или сходството на стоките или услугите на марката и знака създава вероятност за объркване на потребителите , която включва възможност за свързване на знака с марката . Чл.14 пр.2 от ЗМГО ,обаче, не допуска притежателят на право върху марка да може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност , при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика , у к а з а н и я отнасящи се до вида, качеството,количеството , предназначението, стойността, географският произход , времето на производство на стоките или предоставянето на услугите или д р у г и х а р а к т е р и с т и к и на стоките или услугите . Настоящият състав споделя доводите на ответника, че в процесния случай словесните знаци „G. „ и „ G. S. „ имат указателна характеристика относно принадлежността на обектите , разположени върху картичките , производство на „ Л. „ЕООД , а именно - като намиращи се в к.к. З. п. . Не може да се сподели доводът , че така поставеният знак върху картичките се ползва от „ Л. „ЕООД в търговската му дейност на издател,с намерението да обозначи п р о и з х о д а н а п р о и з в е ж д а н и т е с т о к и от клас 16 на МКСУ / картички, доколкото за други сувенирни изделия липсват събрани доказателства /, респ. че ползвайки известност и утвърденост на пазара на марката на ищеца - н о като марка за обозначаване стоките от клас 16 , произведени и разпространявани от същия , е възнамерявал възползване от объркването на потребителя, в противоречие с добросъвестната търговска практика . Доказателство в този смисъл е и наличието на изричното обозначение на издателя на картичките – ответното дружество , макар на гърба на същите , с полагането на собствения му търговски знак . Независимо от изискуемата идентичност или сходство на регистрираната марка и знака, твърдян като осъществяващ нарушение по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО , единствено наличието му не е достатъчно за да би се приело нарушение . Разпоредбата изрично предвижда ползването на знака да създава вероятност за объркване на потребителите относно п р о и з х о д а н а с т о к а т а , свързвайки я с притежателя на марката която знакът имитира , като процесната стока са именно к а р т и ч к и т е / респ. други сувенирни изделия , според твърдението на ищеца / . Мнозинството на тройната експертиза е непоследователно и противоречиво в становището си - объркване по отношение произхода на картичките или относно принадлежността на обектите може да възникне у потребителя , в резултат от поставяния от ответника словесен израз - известен и с дългогодишна употреба немски / неточен / и английски превод на наименованието на к.к. З. п. . Първоначално твърдейки вероятност от объркване - относно обстоятелството чие притежание са хотелите от фотосите върху картичките , на изричния въпрос на ответника формулират неубедителен отговор за различен подход на потребителя в случаите на знак „ G. S.” / възможност за свързване както с марката на ищеца , така и с к.к. З. п. / и вероятност от свързване на знака „G. „ със „З. п.„ АД , н о к а т о п р и т е ж а т е л н а о б е к т и т е в ъ р х у к а р т и ч к и т е , а не като техен производител / издател , въпреки че допускат и последното . Подобна диверсификация в потребителският подход настоящият състав намира необоснована в становището на експертизата , за разлика от становището на вещо лице Ш. , че така поставени знаците „G.„ и „ G. S.” създават у потребителя представа за принадлежност на заснетите обекти към к.к. З. п. , за което е от съществено значение дългогодишната известност на курорта сред чуждоезичните немско - и английско - говорящи туристи именно с топонимите , каквито по същество са словните изрази „G.„ и „ G. S.”. Така поставяните от ответника знаци не са от естество да заблудят релевантния потребител , че стоките – картички ,а по твърдение на ищеца и други сувенирни изделия на ответника , са с произход „ З. п. „ АД , още повече , че дружеството е само един от многото стопанисващи обекти в курорта търговци и няма доказателства да се ползва сред туристите с известност на регистрираните си търговски марки . Наред с последното е от значение и присъствието на други съпътствуващи знаци върху картичките и преди всичко -на втори словесен израз - Bulgarien / Bulgaria , което по мнение на настоящият състав подчертава указателният характер на спорните знаци - по отношение местонахождението на обектите , изобразени на картичките . Нещо повече - с а м и я т ищец , мотивирайки претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди, основава същата на объркването у потребителя н е о т н о с н о п р о и з х о д а н а к а р т и ч к а т а като стока , а по отношение собствеността върху обектите върху картичката . 
Що се касае до наличието на сходство между регистрираните марки на ищеца и процесните знаци, поставяни от ответника, настоящият състав, изхождайки от класа стоки, за поставяне знак върху които се води спора , и като не споделя довода за липса на отличителност на знаците „ G. „ и „ G. S.” по отношение на т о з и к л а с стоки / 16 / , с оглед сравнението между комбинирана марка и словесен знак намира , че действително доминиращ в търговската марка на ищеца е словесния израз и той следва да се изследва за сходство със знака поставян от ответника . В този смисъл е налице смислово, визуално и фонетично сходство между марките на ищеца и ползвания от ответника знак за процесния клас стоки . Действително , както изрично цитира и вещо лице Ш. в особеното си мнение, в практиката на Международното ведомство за хармонизация на вътрешния пазар / с оглед идентичност на релевантната разпоредба на чл.14 пр .второ от ЗМГО с чл.7 т.1 б.”с” от Регламент № 40 / 94 год. / се утвърждава забрана за регистрация на географски имена като търговски марки , когато обозначават място , което в съзнанието на релевантния потребител обичайно се асоциира с въпросните стоки или услуги / така решение С 108 – 97 и С -109 -97 относно Windsurfing Chiemsee ; R 1571 / 2006 – 4 Wiener Werkstatten , R 0056 / 2005 - 1 AALBORG и др. / .Не съществува пречка, обаче , същите те да участвуват в състава на комбинирана марка и дори да носят нейната отличителност , в случай че са изпълнени по особен, оригинален , запомнящ се начин. Това установено от практиката правило ,обаче, в настоящия случай съдът намира за приложимо спрямо осъществяването на услугите и предоставянето на стоки в сферата на морския туризъм , но не и по отношение производството и разпространението на картички , като предмет на търговската дейност . За последното топонимите на географското местоназначение „ З. п.” на съответните два езика не се ползват с отличителност . Последното, обаче , респ. установеното смислово, фонетично и визуално сходство не е достатъчно за да обоснове основателност на исковете , предвид липсата на съпътствуващата предпоставка - вероятност от объркване на потребителя именно относно произхода на стоката, обозначавана със знака - картичката / а с оглед твърдението на ищеца - и друго сувенирно изделие от клас 16 на МКСУ / , в съответствие с функцията придавана му от самият ответник - указателна , която и по смисъла на чл.14 пр. второ от ЗМГО ищецът не може да му забрани . С оглед това и доводите на ищеца, свързани с регистрацията на търговска марка „ Д. Б.„ , в подкрепа на тезата му , са неотносими . 
Алтернативно , дори да би било доказано нарушение по смисъла на чл.73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО , ищецът не е доказал твърдените неимуществени и имуществени вреди . Неимуществените вреди , макар и по отношение на правен субект лишен от психически живот , следва да се обосноват с негативни последици за имиджа и конкурентноспособността на дружеството на пазара , в п р и ч и н н а в р ъ з к а с поведението на ответника . Такива неимуществени вреди, вкл. от твърдяното размиване отличителността на марката , създаване заблуда у потребителя относно „ качеството и обема на предоставяните от дружеството стоки и услуги „ , ползването от ответника на известността и реномето на марката на ищеца, останаха напълно недоказани . Неустановена е и причинната връзка между твърдените от ищеца пропуснати ползи – непродадени картички с изгледи от обектите му в З. п. , предвид продажбата на картичките на комплекса , издадени от ответното дружество . Още повече, че като нарушение на ответника се претендира единствено поставянето на знак в противоречие с чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО , не и разпространението на стоки с този знак, което и с оглед събрани по делото доказателства се осъществява от други търговци . Същото касае и претенцията за пропуснати ползи , съизмерими с лицензионното възнаграждение, което ищецът би получил за предоставено ползване на знака . Както се посочи по-горе, заключението на експертизата относно размера му се базира на оценка на търговските марки, несъбрана като доказателствено средство в хода на производствотно , неотносима към релевантния за претенцията период , без обоснованост относно определяне размера на лицензионното възнаграждение единствено като конкретен процент от оценката на търговските марки . Основателно е и възражението на ответника за недопустимо кумулиране на претенциите за пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на картички / сувенирни изделия и пропуснато лицензионно възнаграждение за предоставяне правото на ползване на знака от другиго , предвид обезщетяването за едни и същи пропуснати ползи на две различни основания .
С оглед изхода на делото , ищецът следва да възмезди ответника за понесени в хода на въззивното производство разноски в размер на 1600 лева / 1000 лв. адвокатско възнаграждение – удостоверено като платено и 600 лв. депозит за експертиза / . Не следва да се отмени първоинстанционното решение в частта по присъдени в полза на ответника разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за първа инстанция , чийто размер настоящият съд не намира некореспондиращ , респ. прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото , съгласно чл.64 ал.4 от ГПК / отм. / . 
Водим от горното , съдът 


Р Е Ш И : 

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от СГС, ТО ,VІ - състав решение от 16.11.2007 год. по т.д. № 989 / 2005 година . 
ОСЪЖДА „ З. П. „ АД да заплатят на „ Л. „ЕООД ,на основание чл.64 ал.2 от ГПК / отм./ понесените във въззивна инстанция разноски в размер на 1600 / хиляда и шестстотин / лева . 
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от уведомяване на страните, пред ВКС . 


ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

ЧЛЕНОВЕ : 

 

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1