Tенденции в областта на арбитража, свързан с криптоактиви.

Tенденции в областта на арбитража, свързан с криптоактиви.

1.Въведение:

През 2025 г. световният арбитражен пейзаж преживява динамично развитие, обусловено от разширяващото се използване на криптовалути, блокчейн технологии и незаменими токени (NFT). В резултат на това нараства и нуждата от специализирани арбитри и експерти, които разбират не само правната, но и технологичната същност на криптоактивите – факт, за който в момента в България дори не се води юридически или технологичен дебат. Докато в началото на десетилетието споровете, свързани с криптоактиви, се разглеждаха основно в рамките на съдебни производства, днес водещите международни криптоплатформи — като Binance, Bitcoin.com, OpenSea и OurSong — все по-често избират арбитража като предпочитан механизъм за разрешаване наюридически блокчейн конфликти. Причината е очевидна: гъвкавостта, конфиденциалността и технологичната адаптивност на арбитражните процедури по дефолт. Криптоарбитражите в този контекст поставят специфични юридически въпроси пред наличната съдебна практика, които имат и технологично изражение, а именно:

- Как да се идентифицира страната при анонимни блокчейн адреси?;

- Как се определя приложимото право, ако договорът е автоматично изпълнен чрез смарт код?;

- Може ли арбитражен съд да разпореди технологична промяна в блокчейна?;

- Как да се осигури изпълнение на решение при трансгранично прехвърляне на криптоактиви?

Тези предизвикателства ще бъдат обект на разискване в настоящата статия, като естествено още от сега ми се иска да подчертая нуждата от нов тип арбитри – с технологична и финансова експертиза, които могат да анализират кода на смарт договори, логиката на DeFi протоколи и дигиталните следи на транзакции в блокчейн средата. Експертността на арбитрите на технологично ниво ще е ключов фактор в 21 век, тъй като те следва да познават детайлно блокчейн логиката и спецификата на процесите на ниско ниво(в кода) при сделките с криптоактиви, за да постановят едно адекватно арбитражно решение или навременни обезпечителни мерки.

2. Международноправни аспекти на арбитрирането на крипто спорове.

Криптоспоровете често включват международни участници, сложни дигитални договори и нестабилни (електронни) активи. Арбитражът, със своята транснационална приложимост и възможност за електронно производство, предоставя ефективно средство за защита при подобни ситуации, стига арбитърът да има съответната юридическа и технологична подготовка и адекватност.

Ето защо, платформи като Bitcoin.com започнаха да използват все по-често арбитраж по Electronic Transaction Arbitration Rules на Международния арбитражен център в Хонконг (HKIAC) за спорове извън САЩ, докато Binance прилага правилата на Международната търговска камара (ICC). За американските блокчейн потребители се използва арбитражът на JAMS (Judicial Arbitration and Mediation Services).

Типичните казуси за арбитриране на блокчейн казуси обхващат:

• неизпълнение на договори между платформи и потребители;
• измами с дигитални активи;
• спорове за интелектуална собственост върху NFT;
• технически грешки при блокчейн транзакции;
• неразрешени трансфери или загуба на криптопортфейли.

Арбитражът, свързан с криптоактиви, се развива бързо на международната сцена, като водещите юрисдикции вече демонстрират както гъвкавост, така и институционализирани механизми за ефективно разрешаване на спорове. Анализът на практиката от Сингапур, Швейцария и САЩ, както и на европейското право, показва, че България изостава както нормативно, но определено иинституционално, като предоставя важни насоки за развитие на националната арбитражна среда.

2.1.Практика в Сингапур (SIAC).

Сингапур се утвърждава като ключов арбитражен център за криптоспорове в Азия, особено по дела, свързани с DeFi протоколи. Пример в тази насока е делото ByBit v. OKX (2023), в което националният съд издава привременни мерки(обезпечителни мерки от англ. interim relief, включително worldwide freezing order и proprietary injunction), насочени към крипто адреси и банкови сметки, преди арбитражът да разгледа съществото на спора. Това показва адекватността и готовността на сингапурските съдилища, съгласувано да подкрепят арбитража на блокчейн казуса с обезпечителни мерки, което намалява риска от разпиляване или загуба на цифрови активи. Практически ефект за арбитража е, че националният съд може да одобрява спешно временно блокиране на активи, докато арбитражният процес се провежда.

Ето защо Сингапур се утвърждава като хъб за спорове, свързани с криптоактиви в Азия. Това е така, защото в множеството случаи страните са адекватно подпомогнати да търсят и съдебна помощ, чрез налагане на презюмираните обезпечителни мерки пред националните съдилища, за да запазят активи или да наложат временни блокирания на крипто адреси, преди арбитражът да реши делото по същество. Примерно в решение от 25 юли 2023 г. (SGHC 199) съдът в Сингапур предостави на ByBit няколко вида временни обезпечителни мерки — световен запор (от англ. „worldwide freezing order“) и запор на активи (от англ. „proprietary оrder“) по отношение на средства, държани в криптоадреси и традиционни банкови сметки. Това показва готовността на сингапурските съдилища да прилагат традиционни граждански обезпечителни мерки спрямо криптоактиви, подкрепяйки мотивирано и адекватно арбитража с обезпечителна съдебна юрисдикция, нещо, което например в България не се случва, най-вече поради липса на познания у съдиите, а  и поради нагласа за какъвто и да е стремеж за дълбочина в разбирането на интелектуалната собственост като съвкупност от технологични и юридически механизми в 21 век.

2.2. Практика в Швейцария (Swiss Chambers Arbitration Institution, SCAI).

През последните години Швейцария се позиционира като стабилен арбитражен форум за трансгранични криптоспорове. След развитието на няколко кантона(например Логано и Цуг) като реално крипто дестинации, в които плащаш дори данъците си, детската градина на детето ти или градския транспорт с крипто, арбитражните институции и националните съдилища на Швейцария развиха практика, с която потвърждават, че криптоактивите имат имуществен характер и могат да бъдат предмет на запори или друг вид адекватни обезпечителни мерки, при наличие на локален елемент, базиран в Швейцария (крипто адрес, ключ или посредник). Това осигурява не само място за арбитраж като юрисдикция, но и подкрепа при изпълнението на обезпечителни мерки като аргумент за допустимост, което увеличава привлекателността на юрисдикцията за привличане на международни криптоплатформи.

Швейцарските арбитражни институции (Swiss Arbitration Centre / SCAI) бележат ръст на международни дела и активно се позиционират като надеждна арбитражна юрисдикция за трансгранични търговски спорове, включително такива с дигитални активи. Швейцарските съдилища също работят по въпроса за възможността за прилагане на обезпечителни мерки спрямо криптоактиви — съдебната практика и анализите сочат, че при наличие на локален елемент (напр. държател на крипто публичен или частен ключ и /или блокчейн адрес в Швейцария) швейцарските съдилища могат да разпореждат обезпечителни действия върху крипто-адреси, портфейли, активи в тях и т.н. Обобщение на позицията и тенденциите по темата виждаме в обзорите и актуализациите на Швейцарския арбитражен сентър (от англ. „Swiss Arbitration Centre“). 

В този контекст Швейцария потвърждава виждането, че имущественият характер на криптоактивите допуска обезпечаване на вземания чрез гражданско процесуално средство като запор, но само при условията на действащо националното право (особено, когато ключовете или субектите са във/и/или свързани със Швейцария). В този смисъл Швейцарският арбитражен сентър и националните съдилища реално са пригодни да обслужват международни криптоарбитражи, не само като място за провеждане, т.е с оглед обосноваване на конкретна местна подсъдност, но и като юрисдикция, която да налага изпълними, в същото време законни, предвидими и адекватниобезпечителни мерки, когато криптоактивите са обвързани с местни субекти, блокчейн адреси( по IP)или посредници.

2.3. Практика в САЩ (Coinbase, Anderson v. Binance, JAMS).

Когато говорим за арбитриране на блокчейн спорове, американските съдилища поставят акцент върху валидността на арбитражните клаузи и уведомлението на потребителите по тях.Пример в тази насока са делата Coinbase Arbitration Clause Litigation и Anderson v. Binance, в които съдилищата разглеждат дали потребителите са били надлежно информирани за включените арбитражни клаузи и промени в условията на ползване в даден блокчейн проект. В поредица дела (включително Suski v. Coinbase / Bielski v. Coinbase) въпросът беше дали съдът трябва да спре граждански процеси и да остави спора за резглеждане от арбитраж. В решението на Върховния съд (делата стигнаха до Върховния съд на САЩ, относно процедурни въпроси на арбитража) беше затвърдена силата на арбитражните клаузи в потребителски договори, касаещи блокчейн бизнес проекти при определени процесуални условия, като се засили възможността фирми като Coinbase да търсят арбитраж като инструмент за решаване на индивидуални искове, както и за ограничаване на колективни искове (от англ. „class actions“) във връзка с общи условия на блокчейн сделки. Практическият ефект от всичко това е, че американските съдилища се отнасят внимателно към въпроса кога и как арбитражната клауза е валидна срещу дадени блокчейн потребители, като изводите по темата са:

• Арбитражът на криптоактиви в САЩ не може да бъде процесуално допустим, ако потребителят не е получил адекватно и ясно уведомление за наличие на арбитражна клауза в конкретни общи условия на даден блокчейн проект;
• Платформите трябва да доказват съгласието на потребителя с конкретна арбитражна клауза (от англ. „informed consent“), особено при промени на общи условия, които я засягат (от англ. „change-of-terms“).

В поредица решения на американски съдилища, включително окръжни съдилища и апелативни инстанции, са разглеждали опитите на Binance да изнесе подсъдността на блокчейн споровете в арбитраж, съобразно промени в потребителските условия, избирайки Сингапур като място на арбитраж. Общият извод, наложен от коментираните съдебните производства е, че съдът проверява дали потребителите са получили достатъчно и ефективно уведомление за новите условия, касаещи арбитражни клаузи (особено при „change-of-terms“), и ако такова уведомление е липсвало — арбитражът не може да бъде процесуално допустим и изместен в друга юрисдикция, защото това е удобно на даден правен субект, с цел разрешаване на конкретен потребителски казус. Съвременните решения в САЩ по темната (вкл. от последните две години 2024–2025) показват, че американските съдилища могат да откажат да изпращат дела към арбитраж(включително такъв в друга юрисдикция), когато дадена блокчейн платформата не е действала прозрачно по отношение на изменение на общи условия, касаещи арбитражни клаузи. Това например се оказа особено важно за крипто борсите( и не само), които често „актуализират“ техните условия за ползване (от англ.“terms of service“), включително по отношение на условията за арбитриране на спорове, тяхна местна подсъдност и т.н.

Тези примери показват, че арбитражът за криптоактиви в САЩ изисква не само ясни клаузи, но и прозрачни процедури за уведомяване и съгласие, което е особено релевантно за защита на потребителите, като сочи задълбочен фокус в американското правоприлагане спрямо тези процеси.В този контекст е повече от очевидно, че американската съдебна практика адекватно, информирано и професионално поставя изисквания върху акта на информираното съгласие при потребителите, касаещо обстоятелствата, при които арбитражната клауза в даден блокчейн проект е действително влязла в сила. Това ограничава възможността на големи платформи да „пренасят“ масови потребителски претенции автоматично от граждански в арбитражен съд, включително по отношение на неговата местна подсъдност(напримерно изнасяне на арбитрирането от САЩ в Сингапур), ако не са осигурили адекватно известяване на потребителя за конкретна арбитражна клауза и нейния детайлен смисъл[1].

2.4. Европейско право (ЕС) при арбитриране на крипто спорове.

Арбитражът с криптоелементи в България и ЕС следва да се разглежда през призмата на европейските юридически стандарти, които стават все по съвременни, детайлни и задълбочени. Основополагащите международни законодателни актове в тази насока са няколко.

На първо място това е Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA), който създава изисквания за прозрачност, защита на потребителите и отчетност за доставчици на услуги с криптоактиви. Арбитражът трябва да се съобразява с тези стандарти при обработка на спорове с криптопотребители. MiCA създава обвързваща европейска регулаторна рамка за много видове криптоактиви и изисква от доставчиците на крипто услуги (CASPs) да спазват правила за прозрачност, защита на потребителите и отчетност. Това означава, че когато арбитражни клаузи и процедури се прилагат в ЕС, те ще трябва да се съобразяват с изискванията за информация и защита на потребителите, които MiCA предвижда (регистрация, white-papers, прозрачност на рисковете и т.н.)[2]. 

Вторият важен юридически законодателен акт е Регламент (ЕС) 2022/858 (DLT Pilot Regime), който регулира пазарни инфраструктури, базирани на DLT[3], като дава правна рамка за settlement(от англ. „решаване на спорове чрез споразумение“) и токенизация, която арбитражът може да използва като нормативна база за доказателства и процедурни действия. Пилотното правило за DLT-инфраструктури създава рамка за тестове и за регулиране на пазари базирани на DLT (tokenisation, settlement), като въвежда специфични изисквания за пазарните инфраструктури. За арбитража това означава, че когато спорът включва DLT-платформа, част от доказателствата, достъпът до средствата и въпросите за финализиране/settlement ще бъдат разглеждани в контекста на тези регулатори и изисквания.

Третият важен нормативен акт е Директива 2013/11/ЕС (ADR), което изисква достъпни, прозрачни и ефективни механизми за алтернативно разрешаване на потребителски спорове, включително ограничаване на възможността за изключване на права на потребители чрез арбитражни клаузи. Директивата за ADR налага, че ЕС държи на достъпни механизми за разрешаване на потребителски спорове и на прозрачност. Когато криптоплатформи предоставят услуги на потребители в ЕС, арбитражните решениe и клаузи трябва да отчитат, че потребителят има права за защита и ограничения относно изключване на колективни искове, право на достъп до съд и т.н. Арбитражните правила и практики трябва да се съосноват с тези принципи - напримернедопустимост на тотално лишаване на права без ясно информирано съгласие по примера, който беше даден със съдебната практика в САЩ.

3. Арбитражна и съдебна практика по крипто спорове в Англия.

Въпреки че международните арбитражни институции все още не са приели специални правила за криптоактиви, някои юрисдикции вече адаптират детайлно своето право, за да отговорят на специфичните предизвикателства, свързани с дигиталните активи в 21 век. През 2021г. Обединеното кралство прие Digital Dispute Resolution Rules (DDRR), които предоставят на арбитражните съдилища правомощия да взаимодействат директно с блокчейн мрежата. Това включва възможността за разпореждане на прехвърляне, анулиране или изземване на токени, което представлява иновативна интеграция между правото и технологията, позволяваща на арбитража да се справи с уникалните, техологични особености на дигиталните активи.

Съдебната практика в Англия вече демонстрира приемане и тълкуване на криптовалутитекато финансова форма на собственост. В делото „AA v Persons Unknown [2019] EWHC 3556 (Comm)“, съдът издаде обезпечителна заповед - запор (от англ. „freezing injunction“) за биткойни, като призна криптовалутата за имущество по смисъла на английското право. Решението подчертава възможността за прилагане на временни обезпечителни мерки за защита на цифрови активи преди или по време на арбитражното производство. Съдът аргументира това си виждане с факта, че криптовалутата има „имуществена стойност, която може да бъде идентифицирана и запорирана“, което създава правна база за обезпечителни мерки и подкрепа на арбитража в неговите процесуални действия.

В този ключов прецедент по делото „AA v Persons Unknown [2021] EWHC 2209 (Comm)“, съдът разрешава блокиране на криптоактиви, които се съхраняват в децентрализирани портфейли, като посочва, че „правото на собственост върху криптоактиви е валидно, дори когато активите са виртуални и нематериални“. Това решение засилва позицията, че арбитражните съдилища могат да издават ефективни обезпечителни мерки, дори ако активите не са традиционни физически вещи.

В допълнение, в делото „AA v Persons Unknown [2022] EWHC 1309 (Comm)“, съдът утвърждава принципа, че криптоактивите подлежат на защита срещу неправомерно прехвърляне и могат да бъдат обект на обезпечение чрез запор на собственост( от англ. „proprietary injunction“), което е пряко приложимо при арбитражи, в които се оспорват права върху токенизирани активи или смарт договори.

Тези решения създават стабилна правна основа за арбитражното разглеждане на криптоспорове в Обединеното кралство, като показват, че английските съдилища признават имуществения характер на цифровите активи и са готови да подкрепят арбитражните процедури чрез временни обезпечителни мерки и запори. Комбинираното приложение на DDRR и съдебната практика предоставя модел, който може да се използва за развитието на национални арбитражни правила и процедури, включително в България(препоръчително е тя да ги използва като разработена адекватна арбитражна база), като се осигури ефективност и правна сигурност при спорове с криптоактиви.

Съдебната практика в Англия показва как арбитражните и съдебните органи могат заедно да защитават интересите на страните в криптоспорове, чрез временни, адекватни и съгласувани обезпечителни мерки (от англ. „interim measures“), които имат пряко практическо приложение чрез няколко стъпки.

Идентифициране на актива и страна. В спора AA v Persons Unknown (2019) съдът разрешава на ищците да идентифицират дигитални портфейли и адреси в блокчейн мрежата, свързани с предполагаемия нарушител. Това е ключов етап, тъй като при децентрализирани активи страните често са анонимни или се идентифицират само чрез публичен адрес.

Искане за налагане на запор(от англ. „freezing injunction“). След идентификацията, съдът издава временна обезпечителна заповед за блокиране на конкретните криптоактиви, което предотвратява тяхното прехвърляне или ликвидиране по време на арбитражното производство. В практиката на арбитражите по DDRR или правила на HKIAC тази обезпечителна мярка се прилага,чрез уведомяване на блокчейн платформата, на която се съхраняват активите и блокиране на смарт контракти или акаунти.

Приложение на арбитражния инструмент. Арбитражният съд в Англия може да се произнесе, чрез налагане на запор( от англ. „proprietary injunction“), като издаде решение, което указва на притежателя на актива (например борса или портфейл оператор) да замрази или прехвърли активите в съответствие с арбитражното решение. В делото „AA v Persons Unknown“, съдът потвърди, че дори когато активите са виртуални и децентрализирани, е възможно да се издаде запорно съобщение(английското право нарича това „запорна заповед“), която ефективно защитава имущественото право на ищците.

Изпълнение и мониторинг. В практиката на международни арбитражи, включително по правила на ICC или HKIAC, съдът може да възложи на технически експерт да проследи транзакции в блокчейн, за да гарантира детайлно спазването на арбитражното решение. Така се осигурява контрол върху прехвърлянията, анулирането или замразяването на токени до окончателното произнасяне на съда.

Превенция на злоупотреби и повторни нарушения. Допълнителна функция на обезпечителните мерки е да предотвратят разпиляване на активите преди окончателното арбитражно решение. В делата „Coinbase Arbitration Clause Litigation“ и „Anderson v. Binance“ (САЩ) подобни мерки се използват за запор на криптовалути и токени, докато арбитражния съд разглежда доказателствата и определя правата на страните.

Тези примери показват, че обезпечителните мерки в арбитражното производство не са голословна, теоретична възможност, а реален инструмент за защита на имуществените интереси при крипто арбитражи, като те осигуряват:

- идентификация и запор на активи;

- възможност за изпълнение на арбитражни решения;

- правна сигурност и предотвратяване на злоупотреби;

- ефективна защита на страните преди окончателното разглеждане на спора.

За България това означава, че при развитие на арбитражни правила за крипто спорове в бъдеще, следва да се предвидят процедури за идентификация на дигитални активи, обезпечаване на налагане на запори, както и мониторинг чрез технически експерти. Така арбитражът може да предложи ефективна защита на участниците в криптоикономиката, като се осигури правна сигурност и доверие в арбитражните решения. Дори и днес нищо от това не се случва, въпреки наличната детайлна уредба на специфични обезпечителни мерки в законите, касаещи интелектуална собственост, тъй като българският съд нито иска да ги прочете, нито иска да ги приложи адекватно.

4. Възможности за развитие на арбитражната практика по крипто спорове в България.

България все още не е изградила специализирана рамка за арбитраж по криптоспорове(това не е направила например и по отношение на спорове между търговски марки и домейни), въпреки, ченормативната база дава предпоставки за това.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 7 ЗМТА, всички имуществени спорове, включително свързани с дигитални активи, могат да бъдат предмет на арбитраж.

Поради липсата на специфични правила, Арбитражният съд при БТПП би могъл да приеме допълнителни правила за спорове с дигитални активи, по аналогия с DDRR. Това би повишило международната конкурентоспособност на българската арбитражна среда и би и дал нужната адекватност и задълбоченост в 21 век. В този реда на мисли се наблюдават няколко възможни направления за развитие:

• Създаване на постоянен списък от арбитри с технологична експертиза, включително специалисти по блокчейн, финтех и цифрови договори към БТПП;
• Въвеждане на „технологичен арбитражен модул“– процедура, позволяваща електронно разглеждане, доказателства в блокчейн формат и дистанционни заседания в БТПП;
• Приемане на специализирани правилакъм ЗМТА за разрешаване на дигитални спорове, вдъхновени и инспирирани например от британските DDRR;
• Въвеждане на пилотни програмимежду арбитражни институции и университети за обучение на експерти по криптоспорове.

По темата следва да се отбележи, че в България все още липсват специализирани правила за криптоспорове, но Законът за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и практиката на Арбитражния съд при БТПП дават широка възможност за прилагане на арбитраж и по спорове с дигитални активи. По темата следва да се отбележи, че в подкрепа на това виждане са няколко решения от последните години, в които БТПП приема, че:

• електронните договори и цифровите подписи имат доказателствена стойност, еквивалентна на писмената форма (в съответствие с чл. 3 и чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги);
• арбитражът може да обхваща нематериални активи, стига те да имат имуществено изражение — принцип, потвърден и от Решение № 137/2020 г. на ВКС по гр.д. № 1981/2019 г., в което съдът посочва, че „арбитрируемостта зависи от имуществената същност на правото, а не от неговата материална форма“.

Следователно, арбитражните клаузи, включени в смарт договори, биха били допустими, ако изразяват валидно съгласие на страните по смисъла на чл. 19 ГПК и чл. 7 ЗМТА. Мисля си, че е коректно да се отбележи, че въпреки благоприятната основа, криптоарбитражите в България биха представлявали предизвикателство пред българската правна система, такава, каквато е тя в момента, защото:

• налице са процесуални трудности при идентификация на страните (особено при децентрализирани структури като DAO);
• биха съществували неясноти относно приложимото право и юрисдикция, въпреки, че правилата за деликтната отговорност настъпила на територията на България са ясни, дори когато субектите са международни;
• налице са процесуални проблеми при принудителното изпълнение на арбитражни решения, когато активите са в чужди блокчейн мрежи;
• ограничен, бих казал несъществуващ брой арбитри с технологична компетентност.

По мое мнение и в споменатия контекст е необходима модернизация на българската арбитражна практика, за да се гарантира ефективност и правна сигурност в криптоикономиката, стига тя да представлява фокус за българската съдебна система, тъй като към момента, въпреки, че множество стабилни крипто дружества се намират именно в България, този сигмент на бизнеса е крайно игнориран в българското законодателство и по един много посредствен, ще го нарека аматьорски почин, дори е разглеждан и от съда, а и от банковия сектор като „рисков“ и средство за „финансови спекулации“, като в същото време, цялата световна практика показва, че регулациите в сектора препускат с неимоверни темпове и утре, блокчейн ще е най-модерното „нещо“ в правото и финансите. Не мога да разбера и ако тезата за „спекулативността на блокчейн индустрията“ е евентуална вярна, защо българската съдебна и арбитражна „практика“, все още куцайки мисловно по темата, не предприема адекватни, обмислени и наложителни крачки към въвеждането на съответното процесуално и материалноправно законодателство, което да сложи базата на разрешаването на дигитални спорове в България в 21 век?

5.1. Предложения за развитие на арбитражната практика в България, касаеща криптоактиви.

С оглед на европейските тенденции и международната практика, включително мнението на бележити български учени от доктрината[4], България може и трябва в близко бъдеще да предприеме някои от следните законодателни стъпки. На първо място, може би удачно би било приемането на специализирани арбитражни правила за дигитални активи, базирани и развитинапример на принципите в британските DDRR(защо да измисляме нещо, което вече съществува), които да позволят директно взаимодействие с блокчейн.

Второ – по мое мнение следва да се помисли за учредяване на постоянна комисия по дигитални спорове към Арбитражния съд при БТПП, съставена от юристи, ИТ специалисти и финансисти, като се въвежде на института на „технически експерт-арбитър“, подобно на практиката в HKIAC и SIAC, при която арбитърът може да възложи технически анализ на външен блокчейн специалист.

Трето – предвид реалностите от 21 век, намирам за удачно въвеждането на дигитализация на арбитражния процес – използване на смарт договори[5] за процесуални действия, електронно връчване и видеозаседания, като следва да се работи и върху развитие на арбитражното обучение, чрез съвместни програми между юридическите факултети и Камарата на арбитрите в България за сертифициране на експерти по криптоспорове.

5.2. Арбитрируемост на крипто спорове и съдебна практика, която я поддържа.

Съдебната практика на ВКС подкрепя автономността на арбитража, включително по сложни търговски отношения като сделки, сключени чрез смарт контракти в блокчейн среда.

Например в Решение № 66 от 23.03.2021 г. по гр.д. № 1601/2020 г. на ВКС, се посочва, че „съдът не следва да се намесва в същината на арбитражния спор, освен при проверка на редовността на арбитражното решение“. В Определение № 60069/25.06.2021 г. по ч.т.д. № 306/2021 г. на ВКС, се приема, че електронната форма на договор не изключва валидността на арбитражната клауза, стига да е налице съгласие, идентифицируемо чрез електронен подпис или друг сигурен механизъм за удостоверяване. Тези принципи могат да се приложат и към криптоарбитражите, където волеизявленията се осъществяват чрез смарт договори и цифрови подписи, но изразяват реално съгласие по смисъла на гражданското и арбитражното право.

5.3. Необходимост от специализирана експертиза.

Сложността на криптоарбитражите изисква нов тип експерти — не само юристи, но и ИТ специалисти, финансисти и инженери, които да разбират криптографски протоколи, механизми на токенизация и технологиите зад DeFi.
В много случаи експертизата на арбитъра се оказва решаваща при оценка на технически доказателства и определяне на стойността на дигиталните активи.

В този контекст е целесъобразно Камарата на арбитрите в България да помисли и анализира процесите в дигиталната среда в 21 век и да разработи сертификационна програма по дигитален и криптоарбитраж, с цел изграждане на доверие и професионализъм в тази нова сферана правото, която представлява топ технологичен и правен интерес в съвремието в цял свят.

6. Заключение.

Криптоикономиката поставя пред правото нови изпитания, но и нови възможности. Арбитражът, със своята гъвкавост и международна признатост, е най-подходящият механизъм за разрешаване на тези спорове. Криптовалутите променят не само финансовите пазари, но и арбитражния процес. Докато международните центрове като Хонконг, Лондон и Сингапур вече заемат водещи позиции, България, в частност София, има реална възможност да се позиционира като регионален център за разрешаване на спорове, свързани с дигитални активи — особено в контекста на нарастващия интерес към финтех сектора в Югоизточна Европа.

За България това е технологичен и юридически шанс да развие и предложи реален арбитраж на дигитални активи, привличайки международни спорове чрез модерна национална уредба и създаване на арбитражни клаузи на един модерен арбитраж, отличаващи се с технологичнаелектронна издържаност[6], компетентност и прозрачност, като в този същия арбитраж може да се разглеждат и споровете между търговски марки и домейни, които в момента все още са приоритет на правното нищо – Арбитражна комисия към „Регистър.бг“ ЕООД, незаконна структура във въпросната фирма, която е обявена от ВКС в множество негови определения за нелегитимна юридически. Осмислянето на тези проблеми може да даде тласък на България, която да превърне арбитрирането на блокчейн спорове в стратегически инструмент на цифровата си икономика, като създаде модел на технологично-съвместим арбитраж, базиран на блокчейн за доказателства, електронна идентичност и проследимост на решенията. Международната практика и европейските стандарти показват няколко ключови направления за развитие на българската арбитражна система при криптоспорове:

- Обезпечителни мерки и взаимодействие със съдилищата — въвеждане на процедури за спешни мерки, аналогични на сингапурския модел;

-Прозрачни арбитражни клаузи — ясно уведомление и доказателство за съгласие на страните, съобразено с американската практика;

- Регулационно съответствие с ЕС — интегриране на MiCA и DLT принципи в арбитражните правила за защита на потребители и управление на доказателства.

- Техническа експертиза — създаване на регистър на експерти по блокчейн, DeFi и смарт договори, които да подпомагат арбитражните трибунали;

- Модернизация на процеса — електронно производство, използване на смарт договори за процесуални действия и дистанционни заседания.

Тези стъпки ще позволят на България да се позиционира като конкурентен арбитражен център за криптоспорове, като осигурят същевременно защита на потребителите, прозрачност и международна съпоставимост.

За да се постигне това, е необходима визия за проблема, синергия между арбитражните институции, съдебната практика и технологичните и правни експерти в областта на блокчейн. Арбитражът трябва да се превърне в мост между правото и новите технологии в България, а не в препятствие пред тях, базирана на липса на познания и компетентност.

Автор: адв. Атанас Костов

[1] Така делото Suski v. Coinbase / Bielski v. Coinbase,  решението по което може да бъде прочетено тук: https://www.supremecourt.gov/opinions/23pdf/23-3_879d.pdf?utm_source=chatgpt.com

[2] Повече по темата Костов А. – „Какво предвижда Регламентът на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви(MiCA) – новата правна рамка на блокчейн индустрията, сп. Собственост и право“, 2023, кн.11;

[3] Виж  в тази връзка Костов А. – „Регламентът за пилотния режим DLT, касаещ блокчейн екосистемата на публичните финансови инструменти, сп. Собственост и право“, 2024, кн.5;

[4] Така проф. Огнян Герджиков – „Арбитражът в България“ (2022);

[5] Такива виждания вече съществуват в българската правна доктрина – виж доц. Красимир Кънчев – „Електронни договори и арбитраж“ (сп. Съвременно право, 2021);

[6] В този контекст следва да се отбележи, че в момента например предстоят законодателни промени в ГПК и АПК относно дигитализацията на множество производства – получаване на книжа, изпълнителен процес, участие в заседания с дигитална и видео връзка и т.н.