Кой има право върху снимките от една фотосесия с популярен модел?
През последните дни в кантората ни се появи интересен правен казус около участник в последния сезон на “Ергенът”, който показва колко често в практиката се сблъскват маркетингът, инфлуенсърите и авторското право.
Поводът е ситуация, при която агенция, представляваща един от участниците в новия сезон на “Ергенът”, отправя претенции към бранд да спре използването на неговия образ във фотосесия, реализирана преди повече от година – т.е. много преди участието му в телевизионното предаване и преди евентуалното му договорно обвързване с агенцията, управляваща лика на модела към днешна дата.
Подобни казуси се уреждат основно от Закона за авторското право и сродните му права, който определя както авторските права върху фотографиите, така и правото на личен образ.
На първо място трябва да се подчертае, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП фотографиите са обекти на авторското право. Общият принцип на закона е формулиран в чл. 2 ЗАПСП, който постановява, че автор е физическото лице, което е създало произведението. В случая това е фотографът, който е направил кадъра.
Следователно авторските права върху фотографията принадлежат на фотографа, независимо че снимките са направени по поръчка за клиент. Законът допуска изключение единствено, ако е налице писмено споразумение между страните. Това изключение е предвидено в чл. 42, ал. 1, предложение второ от ЗАПСП, който гласи:
„Когато произведението е създадено по поръчка авторските права възникват за автора, освен ако в договора е уговорено друго.“ Това друго е, че по изрична уговорка с фотографа, авторските права могат да възникнат директно за възложителя.
При липса на подобен писмен договор обаче, имуществените авторски права остават при фотографа. Тук е мястото да кажа, че това всъщност не означава, че възложителят няма право да използва снимките. Законът изрично урежда тази хипотеза в чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, който предвижда:
„Възложителят има право да използва произведението съобразно целта на поръчката, освен ако в договора е уговорено друго.“
На практика всичко това сочи, че когато фотосесия е поръчана с конкретна маркетингова цел – например представяне на продуктите на даден бранд, възложителят има право да използва тези снимки именно за тази цел и в бъдеще. Типичните форми на използване са публикуване в уебсайта на бранда, органично съдържание в социалните мрежи, каталози или други маркетингови материали.
От друга страна е важно да се отбележи, че моделът няма авторски права върху снимките, тъй като той не е техен автор. Той обаче има право върху собствения си образ. Това право е защитено най-вече от Конституцията.
Използването на изображението на дадено лице по принцип изисква неговото съгласие. Този принцип е закрепен и в чл. 32, ал. 2 от Конституция на Република България, който гласи:
„Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие.“
Когато моделът доброволно участва в дадена фотосесия, дори и без договор или декларация от негова страна и получи възнаграждение за това, в практиката се приема, че той е дал съгласие образът му да бъде използван за целите на конкретния проект. Именно това съгласие стои в основата на използването на снимките от възложителя на фотосесията.
Интересният момент в конкретния казус е, че претенциите се отправят от агенция, с която моделът е сключил договор впоследствие, след реализирането на фотосесията. В практиката на моделските агенции подобни договори обикновено уреждат представителството на модела и управлението на бъдещи ангажименти.
Това обаче не означава, че агенцията автоматично придобива права върху всички негови предходни изображения. Агенцията не е автор на фотографиите и няма как да придобие авторските права върху тях без изрично споразумение с фотографа. Също така тя не може със задна дата да ограничи използването на снимки, създадени преди сключването на договора с модела.
Следователно в подобни ситуации брандът, поръчал дадена фотосесия, обикновено може да продължи да използва снимките, ако това се прави в рамките на първоначалната цел на фотосесията, съобразно чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. При по-широка комерсиална употреба – например масирани платени рекламни кампании, е препоръчително използването да бъде уредено чрез писмен лиценз от фотографа.
Практиката показва, че подобни конфликти възникват най-често, когато няма ясни писмени договори. Най-добрият начин да бъдат избегнати е всяка фотосесия да бъде придружена от два основни документа: лицензионен договор с фотографа относно авторските права и отстъпването им спряно възложителя, както и декларация от модела за използване на неговия образ в дадена фотосесия.
Когато моделът впоследствие придобие по-голяма популярност – например чрез участие в телевизионен формат като “Ергенът”, често се правят опити за ретроактивно ограничаване на вече съществуващи изображения от лица и правни субекти, които в момента използват/експлоатират лика на даден модел. Правната рамка обаче остава ясна: авторските права върху фотографиите принадлежат на фотографа, а възложителят на отминали, вече реализирани фотосесии има право да използва снимките от тях в рамките на целта, за която са били създадени.
Автор: Адв. Атанас Костов