Обичайните грешки, допускани при регистрацията на търговски марки?
I.Увод.
В практиката ми на адвокат по интелектуална собственост, през последните 20 години се опитвам да убедя множество мои клиенти(физически лица и собственици на юридически лица), че заявяването на търговска марка изисква познаване в детайл на материя, която е строго професионална и е свързана с опит, знания – та дори естетика, фактори, принадлежащи към сферата на бизнеса, правото, маркетинга и изкуството(ако щете). Тази статия няма научен характер, но тя цели да ви даде визия какво не трябва и какво е полезно да направите при регистрацията на търговската ви марка?
II. Ето и основните ключови моменти:
1. Не заявявайте търговската си марка сам. Вярно е, че както българското Патентно ведомство, така и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост(EUIPO), Аликанте, Испания, ви предлагат два много функционални сайта, през които (уж на прима виста) можете да „свършите сам работата“. Това е илюзия. Ползването на един сайт безпроблемно, не означава, че сте избрал правилния вид марка, която да заявите( марките могат да бъдат словни, комбинирани, триизмерни, звукови, колективни и т.н), не означава, че правилно сте избрал стоките и услугите, които да са част от заявката и не означава, че ако го направите това няма да породи различни видове юридически проблеми(например отказ на абсолютни основания и опозиция поради сходна или идентична марка), които ще доведат до загуба на внесената такса, както и до загуба на самата търговска марка. Защо това е вярно ще обясня подробно в изложението си.
1.1. Повечето заявители, които сами решават да заявят търговска си марка, с мотива „защото е лесно“, решават, че ще изберат регистрационен режим за словна търговска марка. На въпросът „защо направихте това“, отговорът в 99% от случаите е „защото не ми се правеше лого“! Лошата новина е, че от 2010г. насам словните търговски марки са най-слабите такива юридически, тъй като те нямат т.нар „образна отличителност“, т.е именно защото нямат лого потребителят не ги възприема зрително. В този контекст рискът да загубиш заявената си словна марка на различни основания е голям.
1.2. Образната отличителност се оказва особено важна, когато решилият „сам да се оправя“ с марката си е заявил описателна търговска марка. Какво е това? Не можеш да правиш търговска марка за производство на хляб и тя да звучи така „Най-вкусният хляб“ или „Твоят хляб“. Защо? Защото всеки хляб е вкусен и всеки хляб е нечий. Законът за марките и географските(ЗМГО) означения изрично забранява такива описателни марки и Патентно ведомство или EUIPO(aко марката е европейска) ви отказва марката на т.нар "абсолютни основания за отказ", защото марката е описателна по чл.11, ал.4 от ЗМГО. Ако марката е описателна - например „Магазинът до теб“, но логото й е довело до т.нар „придобита отличителност“ и заявителят може да го докаже, мотивът за описателност при експертизата на абсолютни основания може да бъде преодолян. Това може да направи разбира се само професионалист в областта на интелектуалната собственост, т.е очевидно „не можеш да се справиш сам“ с този тежък юридически проблем.
2. Марката винаги трябва да има лого!
Казаното до тук ни води до извода, че марката винаги трябва да има лого, т.е да е т.нар „комбинирана марка“. Комбинираните марки са тези, които представляват изображение, т.е те са съвкупност от словния елемент - например “Coca Cola” и начинът, по който този словен елемент изглежда образно. Както вече обясних образната отличителност е много важна. В миналото(преди 2010г.) черно-белите комбинирани марки покриваха всички цветове на дъгата като защита, но днес можете да заявите само конкретни цветове, които са обект на логото – те не покриват всички останали цветове и комбинации. Не. Покриват само конкретните заявени цветове. Например, ако марката “Coca Cola”(виж фиг.1) е заявена в червено и бяло, това са защитените цветове. Вие след това не можете да я използвате в оранжево и зелено, тъй като стигате до проблема „заявителят не използва марката си така, както я е регистрирал“ и това е основание за заличаване на марката, тъй като води до объркване на потребителя „коя всъщност е марката“ – образно.
фиг.1
Съществуват и т.нар „триизмерни търговски марки“ – те също са изображения, но триизмерни такива, като за пример мога да дам бутилката на “Coca Cola”. Като интересен детайл мога да спомена и че триизмерните марки и промишлените дизайни реално са едно и също нещо, като в зависимост от това дали новостта на един дизайн е опорочена или не, се прибягва да регистрацията на триизмерна търговска марка или съответно на дизайн. Това са детайли, които съм обяснил в изрична статия по темата и няма да се спирам на тях тук, но можете да я намерите на страниците на нашия сайт.
3. Дали марката трябва да е абстрактна или трябва да значи нещо?
Повечето марки в 21 век са абстрактни – Mozila, Amazon, Google, Yahoo, Coca Cola, YamamaY и т.н, те не означават нищо и се състоят от 5 до 6 букви(символа). Защо? Както вече разбрахте така се избягва проблемът с описателността, като се създава и нужният интерес - образно и смислово към марката. Ще дам пример с една от най-известните марки за дамско бельо, за да бъда разбран правилно.
фиг.2 
Много обичам да давам пример с марката “YamamaY” (виж фиг.2) за критерия „абстрактност“. Ако се вгледате в изображението ще видите, че внимателният анализ на подредбата на сричките води до извода, че отвътре навън и отвън навътре те са огледални. Марката има център и той е буквата „а“. Освен това марката съдържа думата „мама“, защото всяка готина мацка по бельо, след много „уау“ или „ай, ай(аy, ay oт лат.)“… в един момент става „мама“ – хитро нали? Разбирате ли колко пласта има в тази марка – огледалност, секс, майчинство, женственост? Все още ли си мислите, че можете да направите „тази лесна работа сам“? Освен това марката е червена. В първи курс право, някога професор Даниел Вълчев ни учеше, че червеното като цвят е знак, че „там са проститутките“(символ от римско време), като поради това, червеното е цветът за внимание при светофарите, бърза помощ, очевидно в днешно време – при марките. Този цвят естествено се асоциира и с розите и женствеността. Поради това някои от топ марките в модата и индустрията го съдържат.
От друга страна мога да кажа, че дори и в абстрактните марки може да се вплете някакво значение. Навремето майка ми имаше фирма, която се казваше „ЕРКОЕР“, което съвкупност от първите срички на нейната и моята фамилия: Еренджикова, Костов, Еренджикова, като хитрият подход към тези първоначални срички води до споменатото „ЕРКОЕР“. Това също е правилен подход, макар и много опростен семантично.
4.Правилото „марка плюс фирма, плюс домейн“.
Винаги спазвайте това правило в 21 век. Ще обясня подробно защо отново с пример. Фирмата „Дир.бг“ АД, притежава търговската марка „Dir.bg“ и очевидно домейна Dir.bg(виж фиг.3). Търговският закон в своя чл.7, ал. 5 казва, че фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена търговска марка, освен ако търговецът има права върху нея. Това означава, че по-ранната марка, може да атакува по-късното идентично или сходно фирмено наименование, като се иска неговото заличаване от търговски регистър в полза на реалният притежател на марката. Законът за марките и географските означения казва същото, че по-ранното фирмено наименование, може да е основание за заличаване на по-късно заявената марка в полза на реалния притежател на по-ранното фирмено наименование – аргумент от чл.36, ал.3, т.2, буква „б“ от ЗМГО, като по-ранното фирмено наименование е и по-ранна нерегистрирана, словна марка в контекста на чл.12, ал.4 от ЗМГО.
фиг.3 
Не на последно място Общите условия на „Регистър.бг“ ЕООД – фирмата, която администрира продажбата на национални домейни от първо ниво, закрепят правилото, че по-ранната търговска марка, съответно по-ранното фирмено наименование, могат да станат основание за отнемане на вече регистриран домейн – аргумент от чл.11.4.1 от Общите условия на „Регистър.бг“ ЕООД.
Тази подробна аргументация е причината за правилото "марка плюс фирма, плюс домейн", защото винаги едното може да заличи другото, ако е по-ранно. Обяснявам всичко това толкова подробно, за да ви убедя, че ако правилно структурирате бизнеса си и интелектуалната си собственост изначално, ще се предпазите от странни, много неочаквани и понякога доста неприятни юридически, добросъвестни или не ефекти, насочени към това "нещо ваше" - фирмено наименование, марка или домейн, да ви бъде отнето. Прилагането на споменатото правило веднага и навреме ще отреже фактически всяка такава възможност.
Детайлите по регистрация на търговска марка могат да бъдат множество и да са свързани с различни маркетингови, бизнес, юридически и технически усложнения, които в крайна сметка да доведат до загуба на заявената марка. Все пак, ако се придържате към тези няколко прости правила в заявяването на една марка, този процес може да се окаже успешен, естествено, ако ползвате услугата на правилния професионалист.
Автор: адвокат Атанас Костов.
Повече детайли по темата „регистрация и правилно маркетингово, бизнес и техническо изграждане на търговска марка“ можете да получите тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.