Книгата "Хипотези в авторското право” е плод на синтезирания ми десетгодишен опит като адвокат по интелектуална собственост. Написването на всеки един материал в нея е инспириран от работата ми по конкретен казус, като е направен коментар на нормативната база и съответната съдебна практика. Важно е да отбележа, че целта за написването на книгата е тя да бъде по-скоро практически полезна, а не да претендира за теоретическа изчерпателност. Затова съм подбрал и фокусирал вниманието си върху тази част от текстовете в Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), които са робатещи, интересни и засягат пряко творческите индустрии в България. По-голямата част от материалите в книгата представляват синтез от теория и практика под формата на съдебни решения, която систематично е разположена за удобство в края на всяко изложение. До колко съществуващата в момента съдебна практика е адекватна, вътрешно непротиворечива и отговаряща на нормативната база, съм оставил да прецени самият читател, тъй като изводите са очевидни.
Мисля си, че поради посочената причина, написаното тук ще е полезно не само за практикуващите юристи, но най-вече за самите автори - артистите в широкия смисъл на думата, както и за архитекти, фотографи, художници, дизайнери, компютърни специалисти и други професии, свързани с културата и науката. Дългият контакт с авторскоправните проблеми на творческите личности ми даде да разбера, че те все още нямат необходимата смелост, решителност и правна култура да отстояват правата си на творци адекватно. Причините за това са от различно естество. Първо, може би българското образование не предлага на тези специалисти нужните им познания и полезен опит в областта на авторското право и артистичния мениджмънт, което е особено важно в условията на едно пазарно общество. Оттук и липсата на знания у авторите, относно способите за защита на техния интелектуален труд, както и на мотивация за консултиране и търсене на специализирана правна помощ в тази област. Естествено за проблема допринасят и не до там развитата съдебна практика на съдилищата и прокуратурата, както и по мое мнение малко размитият критерий, относно процедурата и практическите способи за ангажиране и задействане от страна на гражданите на административна отговорност по авторскоправни нарушения, област приоритет на Министерството на културата. Всичко това води до липса на доверие в нашето общество относно това, дали защитата на авторските права в България е нещо реално и работещо. Все по-често в публичното пространство се появяват данни за успешно реализирани мерки в областта на авторското право, но те касаят предимно авторски и сродни права на чужди автори и компании. Големият въпрос е има ли реална защита за правата на българските автори и каква част от съдебната практика сочи една позитивна тенденция в тази посока?
Не бих искал да бъда възприеман като личност, която прекалено критикува изградената национална системата за регулиране на авторските права. Напротив, искрено се надявам, написаното тук по-скоро да даде насоки за добри практики, базирани на съществуващата нормативна база в ЗАПСП(Закон за авторското право и сродните му права), НК(Наказателен кодекс), ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) и ГПК(Граждански процесуален кодекс). Все пак осъзнавам, че създаването на определено конкретно и правилно мислене в тази насока у самите автори, както и на непротиворечива съдебна практика е крачката, която трябва да се извърви и това ще отнеме време. Но отстояването на авторскоправното законодателство е важен приоритет с широк обществен интерес, пряко отразяващ резултата от авторския труд на българските творци, ангажирани в сферата на изкуството и науката. Макар и чисто формално ЗАПСП да създава впечатлението, че е написан така, та да отстоява авторските права на авторите, то чисто практически според мен е усложнено доказването на авторските правомощия именно в тежест на творците. Пример за това е обстоятелството, че за един нарушител на авторски права е много по-лесно да е ответник по авторскоправно дело, отколкото за един автор ищец, тъй като последният трябва да доказва, че има качеството автор и на базата на това да претендира настъпили вреди, които евентуално да бъдат обезщетени. Занижен е формализъмът относно това, какъв точно е фактическият състав, който да обоснове на правно основание извършването на престъпление против интелектуалната собственост в хипотезата на чл.172а от НК, което често води до нарушаване на субективни права. По тези противоречия трябва да има обществен дебат, като на базата на цялостна експертна оценка да се направят съответните практически изчистени и ефективни законодателни решения, даващи приоритет, яснота и сигурност относно превенцията на авторите. Позитивен факт е че към Министерството на културата има създаден специализиран експертен орган, в лицето на „Консултативния съвет по въпроси, свързани с авторското право и интелектуалната собственост”, който е обществен коректив и взема адекватни становища по коментираната тема.
Обстоятелството, че към настоящия момент ЗАПСП е съобразен с европейското и международно авторскоправно законодателство, дава достатъчна основа за отстоявенане авторските права на българските творци, дори и при наличната нормативна база. Вярвам , че ако тази книга даде нови и полезни знания на авторите, работещи в различните свери на изкуството и науката в България, както и спомогне дори частично за подобряване и оптимизиране на правоприлагането по авторскоправни дела, тя ще е постигнала търсения си ефект.
Книгата можете да си закупите директно от тук.
От автора адвокат Атанас Костов.
Заглавие: "Хипотези в авторското право"
Автор: Атанас Костов
Обем: 227 стр.
Формат в мм.: 155х225
Издател: ИК "Фенея"
Мека подвързия
Дата на включване: 2010-11-10
ISBN: 9789549499520
Категория: Право