Непрякото объркване като важен материалноправен критерий при оценката на търговските марки.
1.Увод.
Темата за непрякото объркваме при търговските марки е особено важна от гледна точка на съдебната практика и детайлното, правилно и фокусирано правоприлагане, касаещо психологическите и оценъчни, интелектуални критерии у потребителя по отношение на преценката/объркването чия е собствеността на даден знак[1] – в частност търговска марка.
В практиката както на ЕUIPO, така и на българското Патентно ведомство се споменава факта, че въпреки че както прякото, така и непрякото объркване са свързани с грешки от страна на потребителя, важно е да се помни, че тези грешки са много различни по своя характер. Прякото объркване не включва процес на разсъждение - става въпрос просто за объркване на една марка с друга. От друга страна, непрякото объркване възниква само когато потребителят действително е разбрал, че по-късната марка е различна от по-ранната, т.е тук е налице една психологическа оценка на вече позната марка или на отличаване на една марка от друга, което въпреки това води до объркван. Всичко това означава, че при непрякото объркване грешката в предмета и в собствеността е осъзната, тя е установена като негативен факт. Тези критерии като разграничение във видовете объркване могат да бъдат забелязани и като изградени императивни норми в съответните законодателства. В българската материалноправна рамка, това е нормата на чл.12, ал.2 от ЗМГО, която изгражда следните хипотези на объркването: при подадена опозиция, марката не се регистрира, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Естествено непрякото объркване е най-силно изразено при марките, които са общоизвестни или се ползват с известност, като там българският законодател е закрепил правилото на чл.12, ал.3 от ЗМГО, че не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, независимо дали са идентични, сходни или не на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз - на територията на Европейския съюз, и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или би ги увредило.
