Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Картел

  • Правен режим на картелните споразумения.

    Правен режим на картелните споразумения.

     

    Терминът „картел” произхожда от германската правна система, като първоначално е използван през 1880г., за да се обозначават консорциуми или обединения от предприятия. По късно през 1930г. този термин навлиза и в англо-саксонското право. Интересен исторически факт, е че малко преди началото на Втората световна война (около 1940г.) наименованието „картел” се ползва в контекста на анти-германските настроения, като с него се обозначава „икономическата система на врага”. В самото начало на съществуването си, картелите представляват стабилна и бързо развиваща се икономическата структура, но постфактум в рамките на американската антитръстова кампания се поема юридическата битка за забраната им в световен мащаб. Картел или картелно споразумение е вид монополно, формално или неформално юридическо и/или икономическо съглашение за съгласуване на пазарни стратегии или поведение, касаещи практически независими стопански субекти, с оглед определяне на сходни или идентични финансови параметри на предлагани стоки или услуги. За разлика от другите, по-устойчиви форми на монополистични структури (синдикати, тръстове, концерни), при картелните споразумения почти винаги всеки търговец, участващ в картела, съхранявайки финансовата си и производствена самостоятелност като търговски субект. Картелните структури могат да имат за предмет различни съглашенията: такива, свързани с ценообразуване, налагане на сфера на влияние, условия на продажба, използване на патенти, търговски марки и друг вид интелектуална собственост, регулиране на обема на производството, съгласуване на условията на продажбата на продукцията, наемане на работна ръка и т.н. По принцип картелите се развиват и съществуват в рамките на един отрасъл. Специфична особеност при картелните споразумения е фактът, че въпреки своята финансова, търговска и производствена самостоятелност, участниците в картела загубват юридическата си възможност да вземат самостоятелни пазарни решения в рамките на съглашението. Олигополът (от гръцки ὀλίγος — малочислен и гръцки πωλέω— продавам, търгувам) е вид картел по формата на пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми, с идентичен предмет на дейност трудно проникват постфъктум на този пазар. При такава ситуация решенията на една от фирмите силно влияят на решенията и на другите. Всяка от фирмите би искала да стане монополист, но конкуренцията на другите не и позволява.

  • Решение на ВАС по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение - картел.

    Решение на ВАС по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение - картел.

     

     

     

    РЕШЕНИЕ

    № 8546

    София, 11.09.2023 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

     

     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:

    ДИАНА ГЪРБАТОВА

    ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

     

     

     

    при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Мариника Чернева

      по административно дело № 2937 / 2023 г.

     

     

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по 10 броя касационни жалби срещу Решение 1075/27.10.2022 г. по адм. дело 1016/2021 на Административен съд – София област, осми състав.

    Първият касационен жалбоподател - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Манолов оспорва решението като твърди недопустимост, необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1