Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Правни аспекти на блокчейн домейните в Web3.

Правни аспекти на блокчейн домейните в Web3.

 

1.Увод.

Искаше ми се да напиша тази статия, защото въпреки, че коментирах темата за пръв път може би някъде около 2010 и към настоящия момент не виждам в българското право да се е появил закон за решаване на спорове между търговски марки и домейни. Незаконният арбитраж в „Регистър.бг“ ЕООД продължава да съществува, а по тази тема се е произнесъл многократно ВКС, като съдебната практика, създадена по темата именно от Върховния касационен съд е на мнение, че този арбитраж не е такъв и решенията му нямат правна сила.

Въпреки споменатите правни абсурди, нищо в България така и не се промени, но светът мина на нова скорост в т.нар „Web3”[1] и множество проекти в публичната сфера, финансите, правото, услугите и забавленията се развиват чрез блокчейн технологиите.

Предвид липсата на каквато и да вътрешна нормативна рамка и становището на ВКС по едно меко казано странно дело, че „домейните не са обекти на търговска дейност, съответно не представляват нарушение на търговска марка“[2](интересно какво са Yahoo, Gmail, Facebook, Instagram), ще се наложи за пореден път да разисквам какво се случва „там“ и да давам препоръки за развитието на българското право, които се надявам някога, някой първо да прочете и след това да осмисли, предвид факта, че търговските марки много често касаят нещо случващо се в онлайн пространството в 21 век. „Нещо“, което е обект на правото в цял свят, но не и в България – домейните.

 

2.Какво се случва в Web3, кой администрира и как се решават споровете с блокчейн домейни.

Както вече обясних, тази статия няма да се занимава със споровете между търговски марки и стандартните домейни, защото това беше тема, която разгледах преди около 13 години и очевидно в България темата не е претърпяла особено развитие. Като контрапункт на казаното, това изложение има за цел да даде яснота какво се случва с домейните в блокчейн настоящето на „Интернет“ пространството.

Логично е да кажем, че както винаги темата започва своето развитие от САЩ. Двете най-големи щатски онлайн услуги за продажба на блокчейн домейни са „Ethereum Name Service“ (ENS), която предлага домейни с домейн от първо ниво ".eth", и услугата „Unstoppable Domains“, която предлага домейни от първо ниво като ".crypto", ".nft" и ".bitcoin". В този ред на мисли, иска ми се да анализираме правните последици и потенциалните предизвикателства, които може да предизвика новият тип  блокчейн домейни.

 

2.1. Има ли ICANN някакви правомощия по отношение на блокчейн домейните?

ICANN е организация с нестопанска цел и правомощията ѝ да упражнява своите функции произтичат от договор с Националната администрация по телекомуникации и информация към Министерството на търговията (от англ. National Telecommunications and Information Administration  - NTIA) на САЩ. Последният анекс на този договор беше преподписан с ICANN през юли 2012 г. за срок от 7 години и официално изтече през 2019г.

Съгласно коментираният договор с NTIA, ICANN като организация е поставена начело на традиционната глобална система за администриране и продажба на домейни от първо ниво и отговаря за разпределението и координацията на системата за домейн имена (DNS) и IP адресите им.

Във връзка с разискваната тема следва коректно да отбележа, че блокчейн домейните не се признават от ICANN, тъй като не са част от йерархията на системата DNS. Блокчейн домейните не попадат в правомощията на ICANN и съгласно последния договор с NTIA. Нещо повече, на уебсайтовете на ENS и Unstoppable Domains, в документацията, касаеща управлението на блокчейн домейни също се посочва, че съответните системи за блокчейн домейни не са част от текущия DNS[3]. Освен това ICANN няма техническата възможност да влияе върху блокчейн домейните. Ето защо е важно да се отбележи, че нито един от регулаторните органи, свързани с Интернет, няма правомощия по отношение на блокчейн домейните.

 

3.Признават ли се блокчейн домейните като имена на домейни съгласно съществуващото законодателство?

Определението на термина "име на домейн" е дадено в американския Закон за защита на потребителите от сайбърскуотинг“ (от англ. Anticybersquatting Consumer Protection Act - ACPA): името на домейн е "буквено-цифрово обозначение, което е регистрирано или присвоено, от който и да е регистратор на домейн имена, регистър на имена на домейни или друг орган за регистрация на имена на домейни като част от електронен адрес в интернет".

Иска ми се да разгледаме детайлно значението на тези термини от определението, за да разберем дали oпределението "име на домейн" е приложим за домейните  в Web3. Та какво са домейните по дефиниция:

- първо - те са буквено-цифрово обозначение;

- второ - те се създават/генерират от регистратор на домейн имена, в регистър на домейни или друг орган за регистрация на домейн имена като част от електронен адрес в интернет; и

- трето – те са част от Интернет.

Както DNS домейните( това са домейните в системата на ICANN), така и ENS домейнимената(това са домейните в „Ethereum Name Service“)  са буквено-цифрови обозначения. Освен това те се подразделят в още две технологични групи -  TLD( oт англ. „Тop level domain”) и 2LD(от англ. „second-level domain“ - SLD или 2LD). 

Що се отнася до йерархията на имената в DNS, ICANN определя в раздела "Речник" на своя уебсайт, TLD като имената на върха на йерархията. Те се появяват в имената на домейни като поредица от букви след последния ".", например "net" в "www.example.net". Домейнът от второ ниво на DNS е низът от букви преди последния ".", като например "example" в "www.example.net".

От друга страна, по отношение на йерархията на наименованията на „Ethereum Name Service“(ENS), на уебсайта на ENS се посочва, че въпросната организация управлява "специфични за ENS TLD", които са ограничени само до ".eth" и ".test", плюс всички TLD със специално предназначение.

По този начин името на домейна ENS или друго име на блокчейн домейн изглежда отговаря на определението за име на домейн, а определенията за TLD и 2LD също са приложими с уговорката, че тези термини се прилагат в две различни инфраструктури: интернет и блокчейн.

В ACPA( от англ. Anticybersquatting Consumer Protection Act) тези термини не са описани. Коментираните понятия обаче могат да бъдат открити в регламентите за DNS. Така ICANN в разделаси "Речник" на своя уебсайт дава следните определения:

-Регистратор на имена на домейни - компания, която регистрира домейни и е включена в директорията на акредитираните регистратори, например GoDaddy;

-Регистър на имена на домейни - директория на домейни имена, напр. регистър на „коренови зони“(от англ. „Root zone“) или регистър на домейни от второ ниво .com; и

-Друг орган за регистрация на имена на домейни - очевидно това може да бъде всяка друга организация, участваща в работата на „Интернет“, като например организация, поддържаща услугата за имейл адреси, или друг спомагателен ресурс/ сървър.

На практика ENS регистраторът на имена на домейни представлява вид интелигентен договор(от англ. „smart contract”), отговорен за разпределянето на поддомейни, а регистърът е основният договор на ENS, който поддържа съпоставка от име на домейн към собственик, резолвер[4] и срок на съществуване на домейна.

Отново, както ENS, така и DNS услугите за имена на домейни имат регистратор на имена на домейни, регистър или друг регистрационен орган. Разликата е, че домейните в двете екосистеми на ICANN и на ENS  се управляват и генерират по различен начин – в първия случай от компания(фирма) във втория случай от интелигентен договор.

 

4.Материалноправни проблеми в противопоставянето "Интернет" срещу блокчейн.

При обсъждането на горните термини лесно можем да направим аналогия от ENS към DNS, нопречупването им през понятието "Интернет" създава допълнителни затруднения. ACPA, като нормативен акт, коментира името на домейна като буквено-цифрово обозначение в Интернет, докато ENS домейнът очевидно е електронен адрес в блокчейн екосистемата.

Нормативният акт ACPA описва понятието "Интернет" като "международната компютърна мрежа от федерални и нефедерални оперативно съвместими мрежи за предаване на данни с комутация на пакети". Очевидно е, че блокчейн екоситемата наистина не попада в тази категория.

Съществуват обаче две тълкувания на домейна, в контекста на ENS:

- ENS домейнът е идентификатор, който се използва само в блокчейн; или

- ENS домейнът е не само идентификатор на портфейл(има се предвид крипто базиран такъв онлайн) в блокчейн, но и интернет адрес, защото достъпът до блокчейн не е възможен без Интернет.

Освен това името на домейна ENS може да бъде свързано не само с портфейл, но и със социални мрежи или уебсайт. Ето защо при първия подход ACPA очевидно не може да бъде приложена към домейните ENS и други уеб3 домейни. Когато обаче разглеждаме тези домейни по втория подход, изглежда, че ACPA е приложима към тях. Нека разгледаме тези понятия по-подробно. 

 

4.1.Първи подход към понятието блокчейн домейн.

Както е посочено по-горе, съгласно ACPA - „Интернет“ е международна компютърна мрежа от федерални и нефедерални оперативно съвместими мрежи за предаване на пакети от свързани данни.

Следователно не всяка компютърна мрежа е „Интернет“, а само оперативно съвместима мрежа за предаване на данни. Това уточнение е от решаващо значение, например блокчейн мрежата „Ethereum“ е мрежа от типа peer-to-peer. Следователно технически мрежата на Ethereum не е мрежа за пакети от данни (въпреки че това е спорно). Това означава, че:

- мрежата на „Ethereum“ не може да бъде приравнена към мрежа, която е част от „Интернет“;

- мрежата на „Ethereum“ не може да бъде приравнена към "интернет", тъй като, както е дефиниран терминът от ACPA, "Интернет" е мрежа от много мрежи, а мрежата на „Ethereum“ е една единствена мрежа - мрежа от блокове, която се управлява от интелигентни договори; и

- съответно домейнът под ENS е адрес в блокчейн, а не в интернет.

 

4.2.Втори подход към понятието блокчейн домейн.

Независимо от казаното по-горе, достъпът до блокчейн мрежата и до самия блокчейн е възможен само с използването на „Интернет“. Имайки достъп до „Интернет“, всеки може да получи информация от даден блокчейн, тъй като той е 100% публичен и видим – това е самата идея на блокчейн като софтуер, т.е той предоставя тотална прозрачност на всяка операция, на всяко волеизявление.

Самата блокчейн мрежа може да бъде сравнена с приложение, което работи по децентрализиран начин, като копия на всички данни са налични във всеки самостоятелен блок от мрежата, а не на един единствен сървър(както е в системата на ICCAN). Ето защо като обозначавамеблокчейн портфейла с името на домейна му, ние всъщност се позоваваме на едно децентрализирано приложение, базирано в „Интернет“.

Следователно „Интернет“ и блокчейн екосистемата се съотнасят като общо къмспециално(конкретно на технологично ниво). Ето защо именно при това второ, разширено тълкуванена понятието „блокчейн домейн“, се оказва, че използваме домейна ENS, за да получим достъп до адрес в „Интернет“, който се намира в едно от приложенията(блокчейн такова), които функционират, използвайки „Интернет“. Изхождайки от тази логика, второто тълкуване на термина "блокчейн домейн", като адрес на приложение, достъпно чрез „Интернет“, съответства на термина "име на домейн" по ACPA. При този подход също можем да кажем, че всеки идентификатор, никнейм или вход в някое онлайн приложение, портфейл или игра, е име на домейн, защото съпоставя номера на потребителя в базата данни с неговия вход.

Тези идентификатори обаче имат различно естество, цел и значение в „Интернет“. Може би сега това не е толкова очевидно, но блокчейн със своите финансови и други инструменти е по-важен и оперативно съвместим от „лога“(включването) в онлайн игра. Освен това, използвайки домейн Web3, можем да получим достъп до децентрализиран уебсайт на IPFS[5] и тогава границата между традиционния домейн и блокчейн домейна е напълно размита. Например “Opera” вече поддържа някои web3 домейни, свързани с IPFS.

Първоначално никой правен субект не можеше да си представи, че имената на домейни ще станат толкова ценни в “Интернет“ и ще се превърнат в бизнес идентификатори, съответно в обекти на търговски марки, зад които стоят мултимилионни(в много от случаите мултимилиардни) бизнеси, но самият „Интернет“ през 90-те определено не се приемаше сериозно, което светкавично се промени през новия век. Вероятно ролята на Web3 домейните ще бъде същата като тази на DNS домейните и аз лично очаквам скорошна нова регулация както в САЩ, така и в Европа( Регламентът MICA вече е факт), които да допълнят нормативната рамка.

От правна гледна точка въвеждането на блокчейн домейни във време, когато DNS функционира от десетилетия и множество DAO[6](от англ. „decentralized autonomous organization (DAO) стартират едновременно свои собствени TLD, създава потенциал за два правни проблема: „сайбърскуотинг“[7](oт англ. “cybersquatting”) и колизия на имена. Тъй като ACPA не обвързва понятието "име на домейн" само с DNS, нарушенията на блокчейн имена на домейни следва да се разглеждат съгласно съществуващите закони за „сайбърскуотинг“ и разпоредби за колизия на имена.

 

5.Защита от сайбъскуотинг при Web3(блокчейн) домейните.

Не съществува законодателство относно „сайбърскуотинга“  и други свързани с него спорове за имена на Web3 домейни. Но дори и да имаше закони, не съществува възможност за принудително връщане на „откраднати“(недобросъвестно придобити) домейни, тъй като всичко в света на Web3 е изградено на базата на интелигентни договори. От техническа гледна точка обаче интелигентният договор може да предостави възможност за принудително връщане на недобросъвестно придобит домейн при определени условия.

ICANN също така няма никакви правомощия по отношение на имената на домейни в блокчейнекосистемата и всеки стандартен спор по арбитриране на права межди търговска марка и блокчейн домейн(по мое мнение) би се провалил поради липса на юрисдикция.

Тъй като няма закони за регистрация и използване на блокчейн домейни ми се иска да се спра на регламентите и политиките, разработени от двете най-популярни услуги за регистрация на блокчейн домейни: „Unstoppable Domains“ и ENS.

 

5.1. Регламенти на Unstoppable Domains относно „сайбърскуотинга“.

В сравнение с ENS, тази услуга за продажба и закупуване на блокчейн домейни е юридически по-благосклонна към реалните притежателите на търговски марки.

Услугата е разработила „Политика за защитени марки“ (наречена „Sunrise“ от англ. „изгряване“), която определя "период на изгряване" - процедура, подобна на едноименния механизъм на ICANN. Unstoppable Domains гарантира защита на търговските марки, регистрирани в Службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO), и осигурява период ("период на изгряване"), през който домейните с търговски марки на най-известните марки не могат да бъдат регистрирани от никой друг освен от техните собственици.

Отличителна черта на услугата е, че домейнът се закупува веднъж и не е необходимо да бъдеподновяван. Затова периодът на изгряване е особено важен. Последната актуализация на политиката гласи, че периодът на изгряване по отношение на наличните в момента домейни от първо ниво е приключил на 19 април 2022г.

Услугата „Unstoppable Domains“ в този контекст борави и с термина "защитени домейни". Защитените домейни са домейни, за които услугата е установила, че са свързани с марка, организация или забележителна личност. Например, ако потърсите "apple.crypto", услугата ще покаже, че домейнът е "Защитен". В този контекст, ако сте собственик на търговска марка, която представлява известен блокчейн проект, обект на защита в хипотезата на защитен домейн, съществува опция за подаване на формуляр пред „Unstoppable Domains“ за защитен домейн, дори след края на „периода на изгряване“, тъй като общите условия на „Unstoppable Domains“ гласят, че клиентът не трябва да нарушава или нарушава правата на други лица, включително правата на интелектуална собственост или други права на собственост.

Услугата „Unstoppable Domains“  си запазва правото да откаже да продаде всеки посочен блокчейн домейн по свое усмотрение, както и да анулира закупените домейни с пълно възстановяване на сумата в случай на нарушаване на търговска марка, фишинг или други злоупотреби. Важно е да се спомене, че регистрацията на домейна може да бъде отменена само ако потребителят все още не е използвал домейна, т.е. все още не е създал НФТ с него (това се извършва чрез интерфейса на услугата след закупуването).

 

5.2. Правила за услугата на Ethereum (ENS) относно „сайбърскуотинга“.

Относно правата на притежателите на търговски марки и колизията им с блокчейн домейни в екосистемата на Ethereumсъществуват специфични правила. В този контекст уебсайта на ENSпубликува следната правна рамка:

  • на първо място се казва, че ENS никога няма да се превърне и/или слее с ICANN, тъй като това ще наруши технологичната блокчейн логика на децентрализираните онлайн приложения;
  • второ - в много от коментарите на ENS по темата се подчертава, че именно защото ENS е децентрализирана система, всеки има право да закупи всеки блокчейн домейн. Съществуват дори множество случаи, в които се твърди, че регистрирането на домейн в ENS екосистемата, който е чужда марка, не е нарушение на интелектуална собственост;
  • трето - стига се до там, че според Ethereum“, дори блокчейн името  ".eth" може да бъде освободено за закупуване от "законния собственик"(който очевидно еEthereum“), ако собственикът на домейна желае да освободи това име, например защото вярва, че ENS е основополагащият камък за Web3 бъдещето на “Интернет” и освобождаването на домейна помага за разрастването, като приемането на този факт следва да се разглежда като нещо алтруистично.

 

6.Проблемът сайбърскуотинг и NFT.

Тик на първо място трябва да кажа, че ENS и “Unstoppable Domains” позволяват на всеки да запази уникално име на блокчейн домейн като NFT(от англ. “Non fungible tokens”). Тези NFT могат да бъдат продавани, като за целта често се използва популярната платформа „OpenSea“.

По искане на реалния притежател върху правата на дадена търговска марка, платформата„OpenSea“ може да изтегли токена(NFT) от продажба в случай на предполагаемо нарушение на правата върху търговска марка или други права на интелектуална собственост. Предполага се, че поради тази политика сайбърскуотърът няма да може да се възползва от блокчен домейна и ще понесе само загуби във връзка с подновяването на домейна. Напомням, че този юридически ефект се постига от факта, че в ENS домейните трябва да бъдат подновявани, а в „Unstoppable Domains“ не е необходимо да се подновяват блокчейн домейни.Оказва се, че множество блокчейн потребители не са съгласни с политиката на „OpenSea“ относно защитата от „сайбърскуотинг“, като казват, че трябва да се запази идеята за децентрализирана борса за продажба на NFT. По мое мнение това възражение е несъстоятелно, тъй като ще доведе до множество противоправни злоупотреби с търгуване на домейн имена като NFT, което ще увреди множество правни субекти и от тази гледна точка тази теза е меко казано несъстоятелна.

 

7.Проблемът спор между ICANN и ENS домейни.

Ако в двете екосистеми, които търгуват и администрират домейни даден потребител желае да си купи домейнът ".wallet" ще настъпи истински юридически ноу сенс. Защо?

Логично е да се отбележи, че ICANN е загрижена за системите, базирани на блокчейн и имената, които не са свързани с DNS. През 2022г. в ICANN е предизвикана  дискусии по тематадомейните, базирани на блокчейн. Опасенията са, че липсата на координация на пространството от имена между алтернативните системи за имена и DNS може да доведе до колизии на имена. ICANN определя колизията на имена като "ситуация, при която домейн, който е дефиниран и се използва в едно пространство от имена, се появява и в друг, идентичен домейн“. Потребителите и приложенията, които възнамеряват да използват дадено име в едно пространство от имена, могат да се опитат да го използват в друго пространство от имена и може да се получи неочаквано поведение, когато предназначението на името не е еднакво в двете пространства от имена. В този контекст ICANN стига до извода, че  „обстоятелствата, които водят до сблъсък на домейни, могат да бъдат случайни или злонамерени."

Въпреки това вече се използват алтернативни системи за имена, които не са базирани на блокчейн, като например системата „Handle“ и системата „Onion“, които съществуват от дълго време, но са останали да го кажем така – по-незабележими. Системата „Onion“ (проект на Tor) е въведена през 2004 г. През 2015 г. работната група по интернет инженерство (от англ. Internet Engineering Task Force или „IETF“) определи домейните ".onion" като "имена на домейни със специално предназначение", с което системата получи официален статут.

Internet Engineering Task Force е регулаторен орган с нестопанска цел, свързан с „Интернет“, който разработва широк спектър от интернет стандарти, свързани по-специално с технически документи, които оказват влияние върху начина, по който хората проектират, използват и управляват „Интернет“. IETF не е добавила ".eth" или ".crypto" в списъци с имена на домейни със специално предназначение, като е възможно техният статут да бъде определен по различен начин, т.е свободен за търгуване без колизии.

От друга страна, домейните от първо ниво на „Unstoppable Domains“ също могат да бъдат оспорени в следващия кръг от заявления, когато ICANN стартира нова емисия от имена на домейни от първо ниво. Както е предвидено от ICANN, всяка установена публична или частна организация, която отговаря на изискванията за допустимост навсякъде по света, може да кандидатства за създаване и управление на регистър на нов gTLD.

 

8. В заключение:

Иска ми се да отбележа финално, че като цяло нито един от свързаните с „Интернет“регулаторни органи няма правомощия по отношение на блокчейн домейните. В съвремието изглежда, че се търсят различни опции услугите за продажба и генериране на домейни – дали такива, базирани на блокчейн или DNS домейни да намерят своя общ път. Това е така, защото услугите за домейн имена, базирани на блокчейн, се управляват от Децентрализирана автономна организация(DAO) - система, притежавана от членове, без централизирано ръководство, като не е ясно кои са договарящите се страни. Все пак, нарастващият брой сблъсъци на домейни в двете екосистеми по-скоро ще ускори разработването на нови законодателни виждания и налагането на дадено логично и отстояващо обществения интерес(а и това на бизнеса) правоприлагане в САЩ и ЕС, което може би някой ден ще стигне(надявам се) и като технологична и законодателна рамка до България, на базата на по-скоро някой Регламент на ЕС по темата, тъй като личното ми мнение на юрист от тази сфера е, че фокус и разбиране на коментираните в тази статия проблеми в България, скоро няма да има. Това лично становище се подкрепя(за мое огромно съжаление) от последните 13 години „законодателна“ и „съдебна практика“ по темата „спорове между домейни и търговски марки“ в България.

До новата реалност Web3 и блокчейн домейн, тук скоро едва ли ще достигнем като правоприлагане и нормативна рамка. Надявам се това да се случи преди да са изминали поредните 13 години.

 

 

Автор: адвокат Атанас Костов

 

[1] Терминът "Web3" според някои автори от Харвардския университет, представлява понятие, което обяснява начинът, по който работи Интернет, като се използва блокчейн, за да се променят познатите способи, по който се съхранява, споделя и притежава информацията. Защитниците на това понятие твърдят, че Web3 ще създаде нови икономики, нови класове продукти и нови услуги онлайн; че ще върне демокрацията в мрежата и че ще определи следващата ера в Интернет.

[2] Според Решение №53/06.04.2009 по дело №605/2008 на ВКС, ТК, II т.о. „домейна по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите. Следователно регистрацията от регистратора на домейн с определено наименование,идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка, това правно действие не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО във вр. с чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО. Това решение на ВКС ми дава да разбера, че ако си регистрирам домейн Yahoo.bg, Instagram.bg, Facebook.bg и понеже „няма да осъщетявам търговска дейност“, то това правно действие няма да е нарушение на идентичните търговски марки с разширението „.com” и аз ще регистрирам споменатите търговски марки(ако ги заявя като такива) – „законно“! Интересно нали?

[3] Domain Name System(oт англ. DNS) представлява разпределена база от данни за компютри, услуги или други ресурси, свързани към интернет или частни мрежи, с чиято помощ се осъществява преобразуването на домейн имената на хостовете в IP адреси. Това улеснява работата на потребителите на интернет услуги. Вместо да въвежда IP адрес (комбинация от цифри), за да достигне до даден ресурс в мрежата, потребителят може просто да въведе неговото име (домейн).

[4] „Резолвер“ представляват компютрите, които се използват от доставчиците на интернет услуги, за да отговорят на потребителска заявка за „разрешаване на име на домейн“. Процесът на "Разрешаване на име на домейн" се отнася до преобразуването на име на домейн в IP адрес.

[5] InterPlanetary File System (IPFS) е протокол, хипермедия и мрежа за обмен на файлове между равнопоставени потребители за съхранение и обмен на данни в разпределена файлова система. IPFS използва адресиране на съдържанието за уникално идентифициране на всеки файл в глобално пространство от имена, свързващо хостовете на IPFS. IPFS може, наред с другото, да замени базираните на местоположението хипермедийни сървърни протоколи http и https за разпространение на World Wide Web;

[6] Терминът DAO идва от блокчейн екосистемата и означава „децентрализирана автономна организация, която е система, разработена за разпределяне на вземането на решения, управлението и собствеността на субектите.

[7] Терминът “cybersquatting” се отнася до неразрешеното регистриране и използване на имена на интернет домейни, които са идентични или подобни на търговски марки, марки за услуги, имена на компании или лични имена.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1