Изкуственият интелект между правото и човека - интервю за БТА на адвокат Атанас Костов и Ясен Танев, експерт по кибер сигурност.

Две различни гледни точки – юридическа и технологично-обществена – очертават една и съща картина: Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но има опасност България да влезе в този процес с реални рискове от институционално или друго изоставане, а поведението на бизнеса, образованието и администрацията у нас може да бъде определено като „високорисково“. 

В интервю за БТА адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора „ЮСАУТОР“, разглежда Регламента за изкуствения интелект (AI Act) като фундаментална промяна в правото – акт, който за първи път регулира самите алгоритми според риска, който носят за човека и обществото. Той предупреждава, че липсата на национална рамка, подготвени съдилища и експерти може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да удари иновациите и бизнеса. Според него Закондателният акт за изкуствения интелект (AI Act) неизбежно ще създаде нова правна специализация – „право на изкуствения интелект“, а човешкият надзор ще остане ключов елемент, независимо от навлизането на автоматизацията в правосъдието и администрацията. 

Костов подчертава, че законът поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност, човешки надзор и сертификация, но предупреждава за сериозни рискове в България: липса на експерти, неясноти в дефинициите, отсъствие на национални подзаконови актове и неподготвеност на съдилищата. Като адвокат с дългогодишна практика в спорове по интелектуална собственост, конкуренция, интернет право и защита на онлайн бизнеси той вижда пряка опасност неправилното правоприлагане да доведе до репресии над компании и иновации.