Интервю на адв. Атанас Костов за реалностите в българската интелектуална собственост.

1.Адвокат Костов, бихте ли представили за читателите ни кантора “ЮСАУТОР” - това все пак е един от водещите юридически офиси в България в областта на защитата на интелектуална собственост?

С удоволствие. Кантората е създадена през 2004 година, като и до днес, близо 20 години по-късно се занимава единствено и само с интелектуална собственост. Винаги казвам, че кантората ни е малка, един вид бутикова. Тя например е създала и обучила няколко доктора по право, като през годините имахме много интересни дела -  спечелихме дело по опозиция срещу „Фейсбук“, които опонираха марка на български заявител, която съществува и днес. Наскоро решихме казуса за авторските права на Чудомир, като присъденото обезщетение бе рекордно за авторскоправните искове в България – 34 000лв., като миналия месец постигнахме нов рекорд в това отношение – обезщетение за нарушени авторски права за 68 000лв., като искът касаеше непозволено използване на аудио-визуално съдържание, заснето в България от австрийски продуценти. Това, с което най-много се гордея е, че сайтът на „ЮСАУТОР“ се превърна в една отворена, напълно безплатна онлайн библиотека за съдържание(статии, новини), което касае изцяло интелектуална собственост. Някой от материалите са прочетени над 50 000 пъти. Може би на това се дължи и факта, че през 2022г. бяхме номинирани и получихме награда за адвокатска кантора на годината в България. Към настоящия момент в кантората работят 5 души, от които 4 юристи и един технически сътрудник. Един от колегите ми, които се занимава изцяло с Интернет право и блокчейн технологии е френският колега, юрист - Мартен Гроан, който е завършил право в Сорбоната. Приятели сме от много години и накрая успях да го убедя да започне работа при нас, като той от 14 години живее и работи в България.

Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.

1.Увод.

Интересът ми към темата „изменения на нормативната рамка в областта на аудио-визуалните произведения в ЗАПСП от декември 2023г.“ бе провокиран не само от чисто професионални съображения, но и от факта, че преките ми наблюденията върху индустрията през последната година ме водят към няколко извода, както в качеството ми на гражданин на тази страна, търсещ и отстояващ истината[1], така и като юрист.

Оказва се, че за разлика от всички останали обекти на авторското право, които в по-голямата си част се управляват колективно от съществуващи в България организации за колективно управление на авторски права(ОКУП-и) в лицето на „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Театъраутор“, странно защо при аудио-визуалните произведения такава организация липсва. Тази „липса“ и причините за нея ще бъдат подробен обект на настоящата статия, като тук възниква един резонен въпрос – как една мултимилионна индустрия в България (на годишна база) е „пропусната“ като колективно управление на права? Вторият интересен въпрос по повода е защо в българското Народно събрание се наблюдава едно силно лобистко влияние, насочено към лицензирането на аудио-визуалните произведения, особено тези, създадени като авторско съдържание от частните български телевизии, да се договаря единствено и само с тях – пряко[2], без какъвто и да е посредник и без създаване на ясен критерий колко всъщност струват тези права като пазарен принцип, защото например критерий за това колко струва колективното управление на авторски права в областта на музиката, може да бъде открит и изведен от тарифата на „Музикаутор“.