Защо общите правила на извъндоговорната отговорност са неприложими към деликтните искове в интелектуалната собственост?

1.Увод.

Причината да напиша тази статия е желанието ми да внеса яснота относно все по-налагащата се тенденция в българското правораздаване да се смесва общата уредба на извъндоговорната отговорност със специалните, деликтни искове, предвидени в Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП), Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и Закона за промишления дизайн(ЗПрД). Тази тенденция доведе през годините до серия от незаконосъобразни решения, които не само не отговарят на нормативната и доктриналната рамка за това как следва да се доказват, съответно да се правораздава правилно по деликтни искове с предмет интелектуална собственост, но и някак с лекота създаде тежки противоречия в съдебната практика в областта на културата, високите технологии и бизнеса, което накърнява непоправимо правата на множество правни субекти, чиито абсолютни субективни права българският съд тотално нарушава с дълбоко незоконосъобразния „мотив“: „не е доказан фактическият състав на деликтната отговорност“, имайки предвид този по чл.45 от ЗЗД?