- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да създадеш и промотираш ICO? Адвокат ICO.
Настоящето изложение сочи основните пунктове, които следва да бъдат спазени стрикно при налагането на пазара на нова, стартираща компания в областта на блокчейн технологиите и публичното предлагане на токени(ICO). Дългогодишният ми опит като юридически консултант в блокчейн индустрията ме доведе до коментираните по-долу основни изводи за правилно структуриране на ICO проекти. Обмислете внимателно всеки детайл, консултирайте всеки етап, подберете топ екип от професионалисти по техническата, финансовата, юридическата и маркетинговата част, за да преминете успешно през тези особено важни стъпки по правилното формиране и промотиране на Вашето ICO:
1.Формулирайте вашия продукт.
Огромен проблем с ICO индустрията днес е, че повечето проекти всъщност не изграждат реална бизнес стратегия, базирана на блокчейн технологията. В практиката си съм срещал множетсво маркетингови трикове, целеви страници, спекулативни "фунии за продажби", както и т.нар "UI / UX" макети, без изградена бекенд технология. Можете да се измъкнете с пускането на MVP или бета версия на даден блокчейн проект и след това да извършите продажбата на токени, но мисля, че е разумно да се каже, че повечето стартиращи фирми ще трябва да наберат инвестиции в собствен капитал, за да стартират блокчейн бизнеса си. За да се спечелят пари в WEB3 средата са необходими финансови средства и вашето ICO не е изключение. Вие имате нужда от продукт и вашият продукт трябва да използва вашия токен като финансов инструмент. Блокчейн технологията има потенциала да промени света, но за целта се изискват сериозни професионалисти, изграждащи реални технологии.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
SaaS - лицензиране и правна рамка. Адвокат Атанас Костов.
1.Въведение.
Историята на концепцията „Софтуер като услуга“ датира от края на 2010г., когато в САЩ, един от изпълнителните директори на компанията Oracle – Лари Елисън, прокарва идеята за т.нар „софтуер при поискване“ на базата на вижданията си за подобна инвестиция в компаниите „Salesforce“ и в „Netsuite“, обяснявайки перспективността на този бизнес. От технологична гледна точка, понятието „Софтуер като услуга“[1] (от англ. Software as a Service или „SaaS“) се определя от някои автори в доктрината като „софтуер при поискване“ ( от англ. „on-demand software“). Това е онлайн бизнес модел за доставка на софтуер, при който софтуерът и базата данни към него за разположени на облачна технология, като потребителския достъп се осъществява чрез клиентска програма или приложение, базирани на конкретен уеб браузър в Интернет.
Описаният софтуерът като услуга се налага динамично, като обичаен модел за отдалечена доставка на онлайн услуги в областта на софтуерната обезпеченост на фирми, касаеща правото, счетоводството, бизнес приложенията, включително такива за съвместна работа, системи за управление на работа с клиенти (CRM), системи за планиране на ресурси на фирми (ERP), фактуриране, мениджмънт в човешките ресурси (HRM), управление на съдържание (CM) т.нар„servicedesk“ услуги („софтуерни услуги на бюро“) и т.н. Поради своята иновативност като концепция, осигуряваща отдалечен достъп до настолни компютри, но и до мобилни устройства, софтуерът като услуга се лицензира от всички водещи компании, предлагащи на пазара комерсиален софтуер.
Настоящото изложение има за цел да очертае правната рамка на SaaS, както и да обясни какви са приликите и разликите между него и познатите лицензионни споразумения, касаещи ползването на софтуер и софтуерни приложения.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Ненужното упълномощаване пред Патентно ведомство. Грешката КЕП.
Като представител по индустриална собственост както пред българското Патентно ведомство, така и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз(EUIPO), а и най-вече в качеството ми на юрист, от години у мен възникват няколко теоретични въпроса, касаещи серия от противоречиви практики по отношение на волеизявленията, с които гражданите легално комуникират с националното ни ведомство. Те са породени практически от факта, че на база спазване на принципите на сътрудничество и насърчаване на сближаването[1], EUIPO финансира пряко(буквално подари на българското Патентно ведомство) интернет платформата, на която в момента се помещава сайтът www.bpo.bg, чрез която гражданите онлайн да заявяват, заличават, отменят, подновяват и т.н всички възможни обекти на индустриална собственост в 21 век.
В този ред на мисли всички ние - представителите по индустриална собственост, а и юристите извън това професионално качество, се надявахме, че този „подарък“ ще доведе и до имплементирането в българското право, касаещо индустриалната собственост, на правните институти, водещи до коментираното сближаване като например „вършене на чужда работа без пълномощия“, а и съпътстващите ги технологичните мерки от типа използване на стандартен електронен подпис или максимум ПИК(персонален идентификационен номер), както и въвеждане на ограничения за комуникиране с ведомството на хартия поради множество административни, юридически и презюмираните екологични мотиви. Но уви – в 21 век Патентно ведомство не поде подобна законодателна инициатива, като все още продължава да комуникира с българските граждани физически и по факс, а за голяма част от електронните волеизявления се въведе изискването за квалифициран електронен подпис, разбира се без каквато и да е юридическа или техническа мотивация по темата, обществени консултации и дискусия с професионалните среди.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост. Адвокат Атанас Костов.
1.Исторически бележки.
Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?
Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Грешката квалифициран елетронен подпис. Адвокат Атанас Костов.
1.Въведение.
През последната година ми прави впечатление, че бързането да се финализира работата по и без това не достатъчно добре обмисленото юридически, а и най-вече технически българско електронно правителство, води до множество недомислици, които не само са тотално лишени от правна логика, но и ще доведат до огромна бюрократична тежест за гражданите, която ще възникне на базата на технологични съображения. Какво имам предвид?
Българското право споделя доктриналното виждане, че формата на сделките и/или волеизявленията се определя от императивни и диспозитивни правни норми. Императивните правни норми въздигат формата в условие за валидността на конкретна сделката или волеизявление, като в този контекст специален или общ нормативен акт указва как трябва да бъде обективирана формата на съответния документ, чрез който дадено едностранно волеизявление или взаимно разменени волеизявления следва да бъдат приети за валидни. В този смисъл ние говорим за квалифицирани форми на волеизявления, които ги валидират като юридически резултат, предвиден законодателно да се случи по конкретен начин. От друга страна, страните по една сделка например, могат свободно да договорят формата[1] на волеизявленията си, доколкото тя не е в разрез с императивно определената такава от даден нормативен акт, предвидена за същата тази сделка. В противен случай диспозитивно(свободно) уговорената форма ще влече след себе си нищожността на желания резултат от волеизявленията, тъй като в хипотезата на чл.26, ал. 1 ЗЗД той ще противоречи или съответно - ще заобикаля закона.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Авторско право в архитектурата и авторски надзор.
През последните години поставената на разглеждане тема придоби огромно практическо значение, най-вече с оглед проблемите, които тя засяга при охраняване правата на отделните автори архитекти и проектанти, ангажирани в инвестиционния процес както по Закона за обществените поръчки (ЗОП), така и в частния сектор. Оказва се, че често, на базата на неуредени финансови отношения, касаещи заплащане на авторския труд на даден архитект или проектант по конкретна сграда или съоръжение, възникват различни по естеството си юридически спорове, чиито режим на законодателна уредба е смесен, тъй като са налице както авторскоправни мотиви по Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), така и такива по Закона за устройство на територията(ЗУТ). Един от най-честите спорове в тази насока е кой и при какви условия следва да извърши авторския надзор върху определена сграда, която първоначално има за архитект или проектант конкретно лице автор, което постфактум е прекратило договорните си отношения с инвеститора или възложителя на проекта. Определянето на точна и ясна рамка в областта на правоприлагането, регламентираща този процес, чрез строго спазване на законодателните инструменти и доктриналните виждания, би унифицирало съдебната практика, която в момента е разнопосочна по темата, в зависимост от това дали конкретния казус касае частноправни правоотношения или е налице възлагане по ЗОП от държавата или общините.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Географско означение - защита и регистрация. Адвокат Атанас Костов.
Въведение. Правният режим на географските означения като обекти на индустриалната собственост се определя от Закона за търговските марки и географските означения(ЗМГО). В началото на 2018г. обаче, страната ни бе заплашена с юридически санкции от Европейската комисия, тъй като националното ни законодателство не бе съобразено с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (OB, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (OB, L 84/14 от 20 март 2014 г.).
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Полезен модел. Регистрация на полезен модел.
Регистрация на полезен модел в България. Процедура. Полезните модели са т.нар в практиката “малки изобретения”. Защо? За разлика от патентите, полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка, а само се преценява тяхната промишлена приложимост. Те се подлагат на проверка единствено на формалните изисквания на закона за тяхната регистрация и ако те са изпълнени, процедурата се финализира. От тази гледна точка полезните модели са вид дизайни с техническа функция. Поради тази причина те не могат да бъдат регистрирани като промишлени дизайни, тъй като Законът за промишления дизайн забранява регистрацията на дизайни с подчертана техническа функция, но в същото време не могат да бъдат и патенти, защото не са нови и нямат изобретателска стъпка. Букварският пример за полезен модел е тирбушонът, понеже винтът като техническо постижение не е нещо ново(той е измислен от Архимед още в древността), но сам по себе си в конкретния случай, на базата на определен дизайн и неговата функционалност, този винт има техническо предназначение – отваря бутилки. Заключението е, че са възможни множетсво различни полезни модели за тербушон, но той не може да бъде обект на патент. В този контекст полезните модели стоят по средата между промишлените дизайни и изобретенията, като не са нито едното, нито другото.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да защитя авторско право? Адвокат по авторско право в Пловдив и София.
Автор е всяко физическо лице, което в резултат на своята творческа дейност създаде произведение в областта на литературата, науката и техниката. За автор се презумира лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението. В някои хипотези автори са юридически лица – например при компютърните програми, създадени в хипотезата на трудово правоотношение(аргумент от чл.14 от ЗАПСП).
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Речта на омразата в Интернет. Обида и клевета онлайн. Адвокат по интернет право.
Въведение. Като юрист и личност през последната година няколко пъти се сблъсквах с омразата в Интернет от първо лице поради мои професионални, социални и политически активности. Оказва се, че множество български правни субекти – физически и юридически лица, са склонни да вярват, че поведението им онлайн е ненаказуемо, че могат да нападат, обиждат, клеветят, да използват и разпространяват онлайн чужди лични данни безнаказано, с цел задоволяване на свои незаконни лични, бизнес и политически цели. Това поведение често се извършва чрез постове в социалните мрежи, чрез статии в електронните медии, блог и чат кореспонденция, имейли и т.н. В повечето случаи извършителят е със субективното, крайно погрешно убеждение, че има право на описаното поведение, ерго - не може да бъде санкциониран, т.е “никой не следва да му забранява подобна онлайн изява или да иска спиране или премахване на публикуваното съдържание”, изхождайки от криворазбраното му разбиране за понятието “свобода на словото” като основно конституционно право. Ето защо ми се иска да започна изложението си с ясно разграничение на свободата на словото като основен конституционен принцип и спазването му, включително и при поведението ни онлайн, от проявите на интернет клевета и обида, спекулирането с неверни данни или с лични данни, без съгласието на техния титуляр и в негова вреда, което в съвкупност (на онлайн жаргон) се определя под термина “тролско поведение”.