Новата уредба за авторското право при филмите.

  1. Развитие на законодателството

Първият български закон за авторското право датира от 1921г. В него изрично и изчерпателно са посочени обектите, върху които може да се признае авторско право, като филмите и въобще аудиовизуалните произведения не фигурират в това изброяване. Те получават правна закрила чак през 1939г. с второто допълнение към същия закон. Там се въвежда право на "издателите на филми" с времетраене 25 години от началото на годината, през която е станало издаването на филма. Законът не пояснява кой следва да се нарече издател на един филм, но може да се приеме, че такъв, по днешната терминология, е неговият продуцент. Новите разпоредби се прилагат и спрямо филмите, създадени преди 1939 г., ако не е изтекъл 25-годишният срок от издаването на филма. Следователно, авторскоправна закрила в България са имали само филмите, които са били произведени след 1915 г.

По-късно, през 1946г. влиза в сила Закон за кинокултурата. Според него "авторското право върху кинокартините и кинотворбите от всякакъв вид, създадени в страната, безразлично от кого, се запазват в продължение на 25 години в полза на обявения автор или производител или на наследниците му." Същият закон е отменен изцяло през 1948г. от новия Закон за кинематографията, просъществувал формално доскоро. В него обаче не се говори нищо за авторски права.

Наименования на артистичните групи. Защита и правен режим.

Регламентацията на наименованията на артистичните групи и псевдонимите на отделните артисти като физически лица буди няколко интересни проблема от практическа гледна точка. Фактът, че тези наименования служат за индивидуализиране на артистите( имам предвид думата като общо понятие, включващо музиканти, актьори, художници, танцьори и т.н) в публичното пространство, прави въпросът за способите за тяхното времево, фактическо и правно придобиване особено важен. Менажирането на творческите индустрии, наложи особенно професионален подход към избора и налагането на едно артистично наименование като продукт, който в дългосрочен аспект да работи не само за самия творец, но и за неговите продуценти.

Портрeтна фотография - авторски права.

На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание.

Опозиция на търговска марка.

 

1.Процедура по опозиция на търговска марка в България. С едно от последните изменениея на Закона за марките и географските означения от 26.02.2010 г. - ДВ, бр. 19 от 2010 г. 26.02.2010 г., Народното събрание на Република България прие една интересна и практически нова промяна в процедурата по регистрацията на търговски марки, като въведе т.нар процедура по опозиция.
При така приетата нова система за регистрация на марките, експертизата по същество на заявки за регистрация ще се извършва служебно само на абсолютни основания. Ако подадената заявката отговаря на изискванията на чл.11 ЗМГО, тя ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Новите относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.), предвидени в чл.12 ЗМГО, визират факта, че когато е подадена опозиция не се регистрира марка: която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Тук като основание са дадени няколко критерия, които съществуваха и в старата норма на чл.12 ЗМГО – по ранна марка, сходство на стоки и/или услуги, както и фонетично, визуално или смислово сходство между двете марки, водещо до объркване на потребителите. Тези критерии обикновено следва да бъдат дадени комулативно, като степента на сходство зависи от степента на припокриване на споменатите критерии. В новия чл.12, ал.1 ЗМГО е изградено и законово определение за това, какво е „по-ранна марка”:

Сходството като основание за отказ на регистрация на търговска марка.

Наличието на сходство между заявена и регистрирана марка е едно от най-честите основания за постановяване на отказ за регистрация на търговска марка от Патентно ведомство, касаещо хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗМГО. Практиката сочи, че спрямо лице, което използва в търговската си дейност по смисъла на чл. 13 от ЗМГО стоки или услуги, означени със знак, сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се ангажира и административнонаказателна отговорност при условията на чл.81 от ЗМГО. Ето защо сходството, като критерий за регистраруемост и отличимост на една марка или знак е особенно важен, както в производството пред Патентно ведомство, така и по отношение на търговската дейност на различните пазарни субекти. След последните изменения на ЗМГО с ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., проблемът със сходството придоби нови технически и теоретични специфики, на които бих искал да обърна внимание в настоящето изложение.

Оценка на интелектуална собственост.

Оценката на обекти на интелектуална собственост представлява експертен процес на  остойностяване на имплементирания в тях авторски труд, известност и заемане на пазарен дял, чрез придаване на финансова равностойност на дълготрайните нематериални активи. Обектите на интелектуална собственост се делят на три основни групи – обекти на индустриална собственост, обекти на авторското право и обекти на селекционерски постижения.*

Освен тях съществува и един по- специфичен обект на интелектуална собственост - ноу-хау. Този обект не може да бъде причислен към нито една от посочените групи, но едновремено с това е съществена част от всяка една от тях. 

Всичките очертани групи и обектите, които те обединяват подлежат на оценка, която също е част от фирменото ноу-хау.

Оценката върху обекти на интелектуална собственост се изготвя от лицензиран оценител. Лицензирането се извършва от Агенцията по приватизация, въз основа на завършен специализиран курс за оценители и успешно положен изпит. Добре е заинтересованите от тази дейност да изискват от представилият им се оценител оригиналния документ, а не негово копие. 

Как да регистрам патент?

Изобретения. Национална заявка за патент.

Правото на заявяване по национална заявка за патент принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. 
Всеки заявител, който има постоянен адрес или седалище в Република България, може да подаде заявка за патент в Патентното ведомство лично или чрез местен представител по индустриална собственост. Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, е длъжен да подаде заявка за патент в Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.
За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на заявление за патент, съдържащо наименованието на изобретението, име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя както и описание на изобретението, разкриващо неговата същност, претенции, чертежи (ако е необходимо за поясняване), и реферат. Необходимо е към заявката да се представи и декларация за действителните изобретатели, когато заявителят е различен от изобретателя. Ако заявката е подадена чрез представител по индустриална собственост, в заявлението се посочва неговото име и адрес, и към заявката се прилага пълномощно. Когато се претендира за приоритет, в заявлението се вписват номерът, датата и страната на приоритетния документ. Необходимо е към заявката да се представи и приоритетно свидетелство.
Ако заявителят е готов да предостави лицензия, се прилага и декларация за лицензионна готовност.

Процедура по регистрация на търговска марка.

Заявители на търговски марки могат да бъдат както български физически и юридически лица, така и чуждестранни такива, като чуждите физически и юридически лица извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира марката.
За получаване на регистрация на търговска марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни. При подаване чрез факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факса. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факса.
Следва проверка дали са изпълнени изискванията от ЗМГО за установяване датата на подаване. За дата на подаване се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени следните документи: 

Наблюдение на търговска марка.

При неподаване на опозиция в срок(тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство), по-късно заявената марка се регистрира и реално на пазара се появяват две сходни или идентични марки.

Целта на предлаганата от кантора „ЮСАУТОР” процедура по наблюдение на търговска марка е да се избегнат нежеланите регистрации на недобросъвестно заявени по-късни марки. Това се постига чрез извършване на периодичен мониторинг по отношение на Вашата регистрираната вече марка, като се следи за недебросъвестни заявки, чрез специализиран софтуер, с който кантора „ЮСАУТОР” разполага. В същото време Вие спестявате време, усилия и се предпазвате от погрешни действия при опита Ви сами да осъществявате този мониторинг, тъй като той представлява специфична юридическа дейност, чието неправилно извършване може да доведе до тежки юридически проблеми постфактум.

Правна регламентация на авторските възнаграждения.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Редакцията на текста изключва приложението му по отношение авторските възнаграждения. Последните се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението, респ. изпълнението, като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). 

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, което не оставя място за съмнение, че не се касае за изпълнение на трудови задължения. Цитираният текст съдържа примерно изброяване на обектите на авторско право. Като такива са посочени: