Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

 

Кои са видовете крипто измами и как да ги избегнем?

 

Като адвокат, който е специалист по блокчейн технологии, много често попадам на различни запитвания от клиенти, които касаят крипто измами. Това са онлайн престъпления, в които повечето правни субекти попадат поради незнание, наивност или на базата на мотив за бързо и лесно забогатяване и/или неправилно разбиране за инвестиция в блокчейн инструменти. Познавайки психологията на жертвите си, престъпниците с измамни цели винаги намират нови начини да откраднат парите ви, като ви подтикват към „сделки с криптовалути“. За да се предпазите от този тип измами, трябва да сте добре информирани за основните механизми, по които се извършват крипто измамите и да проучите внимателно отсрещната страна по „сделката“ – ето как:

Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?

 

1.Увод.

Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.

В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на  Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.

 

Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.

 

 

1.Увод.

Интересът ми към темата „изменения на нормативната рамка в областта на аудио-визуалните произведения в ЗАПСП от декември 2023г.“ бе провокиран не само от чисто професионални съображения, но и от факта, че преките ми наблюденията върху индустрията през последната година ме водят към няколко извода, както в качеството ми на гражданин на тази страна, търсещ и отстояващ истината[1], така и като юрист.

Оказва се, че за разлика от всички останали обекти на авторското право, които в по-голямата си част се управляват колективно от съществуващи в България организации за колективно управление на авторски права(ОКУП-и) в лицето на „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Театъраутор“, странно защо при аудио-визуалните произведения такава организация липсва. Тази „липса“ и причините за нея ще бъдат подробен обект на настоящата статия, като тук възниква един резонен въпрос – как една мултимилионна индустрия в България (на годишна база) е „пропусната“ като колективно управление на права? Вторият интересен въпрос по повода е защо в българското Народно събрание се наблюдава едно силно лобистко влияние, насочено към лицензирането на аудио-визуалните произведения, особено тези, създадени като авторско съдържание от частните български телевизии, да се договаря единствено и само с тях – пряко[2], без какъвто и да е посредник и без създаване на ясен критерий колко всъщност струват тези права като пазарен принцип, защото например критерий за това колко струва колективното управление на авторски права в областта на музиката, може да бъде открит и изведен от тарифата на „Музикаутор“.

Увод:

 

Обществени поръчки. Незаконосъобразни похвати. Обжалване.

 

С настоящата статия целя да хвърля светлина върху случай от практиката, касаещ проведен архитектурен открит конкурс за проект по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в насока границите на интерпрeтация на законовите рамки от страна на Възложителя, които без каквато и да било ирония в случая, се оказва такива няма.

Чрез конкретния казус ще бъдат онагледени типични примери, грубо нарушаващи императивите на ЗОП и неговите принципи - равнопоставеност и свободна конкуренция, класирането на фаворизирани участници забележете чрез незадължителен елемент за изпълнение и въпреки това дал предимство при оценяването и класирал конкурсните проекти  на първите три места.

Правни аспекти на блокчейн домейните в Web3.

 

1.Увод.

Искаше ми се да напиша тази статия, защото въпреки, че коментирах темата за пръв път може би някъде около 2010 и към настоящия момент не виждам в българското право да се е появил закон за решаване на спорове между търговски марки и домейни. Незаконният арбитраж в „Регистър.бг“ ЕООД продължава да съществува, а по тази тема се е произнесъл многократно ВКС, като съдебната практика, създадена по темата именно от Върховния касационен съд е на мнение, че този арбитраж не е такъв и решенията му нямат правна сила.

Въпреки споменатите правни абсурди, нищо в България така и не се промени, но светът мина на нова скорост в т.нар „Web3”[1] и множество проекти в публичната сфера, финансите, правото, услугите и забавленията се развиват чрез блокчейн технологиите.

Предвид липсата на каквато и да вътрешна нормативна рамка и становището на ВКС по едно меко казано странно дело, че „домейните не са обекти на търговска дейност, съответно не представляват нарушение на търговска марка“[2](интересно какво са Yahoo, Gmail, Facebook, Instagram), ще се наложи за пореден път да разисквам какво се случва „там“ и да давам препоръки за развитието на българското право, които се надявам някога, някой първо да прочете и след това да осмисли, предвид факта, че търговските марки много често касаят нещо случващо се в онлайн пространството в 21 век. „Нещо“, което е обект на правото в цял свят, но не и в България – домейните.

 

Технологични проблеми при ICO.

 

Практиката ми на адвокат, който повече от 10 гидни е ангажиран като консултант в различни блокчейн проекти на национални и международни компании сичи, че към темата "конфигуриране и избор на блокчейн проект следва да се подхожда внимателно и след подробен и детайлен анализ на всички основания "за" и "против", технологични дадености на проекта, цели, екип, маркетингова стратегия, избрана регулативна марка, таргет група и т.н. Ето и основните стъпки, които скледва да спазвате, ако сте се насочили към блокчейн проект, който ще е конфигуриран под модела Initial coin offering(ICO):

 

1.За да стартирате ICO-то ви е необходимо да изберете и конфигурирате няколко основни неща на технологично ниво:

- Блокчейн, под който ще функционира проекта ви;

- Интелигентен договор (oт англ. „smart contract”), с който ще работи;

- Портфейл(oт англ. „wallet”), в който ще постъпват средствата; 

- времева рамка, включваща изграждане на сайт, закупуване на WEB3 демейн, формулиране на адекватен и технически. чридически и финансове верен white paper;

- адекватна маркетингова политика към избраната таргет група.

Блокчейнът е „счетоводната книга“(от англ. „ledger”), в която се съхраняват всички данни за транзакциите ви. Той е коренът на дървото, върху което ще расте вашето ICO. Изберете някоя от съществуващите блокчейн вериги - Ethereum, Binance(искрено ги препоръчвам – по-надолу ще разберете защо), Tron и др.

"Smart Contract" (интелигентен договор) е софтуерният стандартът, по който ще работи токена ви. За всички блокчейн вериги има предварително зададени софтуерни стандарти - ERC за Ethereum, BEP за Binance и TRC за Tron.

Защо общите правила на извъндоговорната отговорност са неприложими към деликтните искове в интелектуалната собственост?

 

 

1.Увод.

Причината да напиша тази статия е желанието ми да внеса яснота относно все по-налагащата се тенденция в българското правораздаване да се смесва общата уредба на извъндоговорната отговорност със специалните, деликтни искове, предвидени в Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП), Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и Закона за промишления дизайн(ЗПрД). Тази тенденция доведе през годините до серия от незаконосъобразни решения, които не само не отговарят на нормативната и доктриналната рамка за това как следва да се доказват, съответно да се правораздава правилно по деликтни искове с предмет интелектуална собственост, но и някак с лекота създаде тежки противоречия в съдебната практика в областта на културата, високите технологии и бизнеса, което накърнява непоправимо правата на множество правни субекти, чиито абсолютни субективни права българският съд тотално нарушава с дълбоко незоконосъобразния „мотив“: „не е доказан фактическият състав на деликтната отговорност“, имайки предвид този по чл.45 от ЗЗД?

Знак за авторско право. Означаване на авторско произведение със знака ©.

 

Символът за авторско право или знакът за авторски права - © ( главна латинска буква С в кръгче), е символ използван в известия за авторски права за произведения, различни от звукозаписи - фотографии, картини, литературни произведения, софтуер и т.н. Използването на символа е въведено в правна доктрина и практиката от Универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева на 6 септември 1952 г. Символът е широко признат като правен способ за отбелязване на авторството, заедно с годината на създаване на произведението и името на автора(например © Атанас Костов 2023).

 

MiCA – новата правна рамка на блокчейн индустрията.

  

1.Увод.

Регламентът на Европейския съюз (ЕС) относно пазарите на криптоактиви (MiCA) цели да въведе регулативна рамка в целия Европейски съюз, касаеща финансовите, юридически и технологични процеси в блокчейн екосистемата, осигуряваща правна яснота и сигурност за европейския пазар на криптоактиви. Правната рамка на MiCA беше поставена на дневен ред като законодателен проект още през юни 2022, като според представители на криптоиндустрията (например Том Дъф Гордън, вицепрезидент на „Coinbase“), приемането на Регламента „ще е ключов момент за блокчейн пазара“.

В свое изказване - Щефан Бергер (ЕНП, Германия), водещ докладчик и евродепутат по регламента MiCA, заяви: "В момента се работи по този регламент: "Това поставя ЕС в челните редици на икономиката на токените с 10 000 различни криптоактиви. Потребителите ще бъдат защитени от измами и мошеничества, а секторът, който пострада от срива на крипто борсата „FTX“, ще може да си възвърне доверието. Потребителите ще разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, и всички основни рискове около криптоактивите ще трябва да бъдат наблюдавани. Гарантираме, че оповестяването на въздействието върху околната среда ще бъде взето предвид от инвеститорите в криптоактиви. Този регламент носи конкурентно предимство за ЕС. Европейската индустрия на криптоактивите разполага с регулаторна яснота, която не съществува в страни като САЩ."

Изкуственият интелект - новият автор.

 

 

1.Увод.

„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1