- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.
Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.
Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.
Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.
Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регистрация на географските означения.
Международноправни актове:
- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – чл.1(2), 9, 10 и 10 bis.
- Мадридска спогодба за преследване на фалшивите и заблуждаващи указания за произход на стоките – 1891г.
- Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация – 31.10.158г.
РБ се е присъединила към Лисабонската спогодба от август 1975г. Страните членки на спогодбата се задължават да закрилят на своята територия наименованията за произход на стоките на други страни, признати и закриляни в страната на произхода и закриляни пред Международното бюро за закрила на интелектуална собственост.
- Регламент на Съвета на Европа(2081/92г. ЕИО от 14.07.1992г., за защита на наименованията за произход и географските указания на селскостопанските и хранителните продукти.
- TRIPS – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост.
- ЗМГО
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регистрация на международна търговска марка - процедура. Адвокат търговска марка.
Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.
Всяка държава - член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на двата договора. Междуправителствена организация може също да стане член на Протокола (но не и на Спогодбата), при условие, че отговаря на следните изисквания: най-малко една от страните членки на организацията да членува в Парижката конвенция и организацията да разполага с регионално Ведомство за целите на регистрацията на марки, която регистрация да има правно действие върху територията на организацията.
Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат общо “Договарящи страни”. Като цяло те образуват Мадридския Съюз, който представлява отделен съюз по смисъла на член 19 от Парижката конвенция.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регистрация на европейска търговска марка в EUIPO.
Съвременните икономически реалности изискват нов подход към пазарната среда и обективна защита на предлаганите и търгувани продукти. Неслучайно интелектуалната собственост е един от най-мощните правни способи за превенция спрямо нелоялната конкуренция и други подобни недобросъвестни практики на пазара.
Заявяването и регистрацията на тевропейска търговска марка в 28-те държави членки на Европейската общност чрез т.нар. марка на Общността (EUТМ марка), е адекватна и наложителна реакция на гъвкавите и пазарнооринтераните съвременни менажери. Желаещи да защитят продукта си, не само в България, но и на европейския пазар следва да приложат именно този начин за защита и позициониране на една търговска марка. Казаното естествено важи и за т.нар международни марки, които се регистрират по Мадридската спогодба и протокола към нея. Кантора "ЮСАУТОР" има дългогодишна практика в консултирането на клиенти, които заявяват международни марки. Какви са особеностите при регистрацияна на европейска търговска марка?
Регистрация на Европейска търговска марка(EUТМ). Важен елемент, касаещ международната търговия е опцията, предлагана в момента от европейското законодателство, чрез която с една заявка предприемачите в България, Европа и други държави извън Европейския съюз(ЕС) могат да регистрират търговска марка, действаща на територията на ЕС. Това се постига чрез подаване на т.нар заявката за търговска марка на Общността - EUTM (European Tradeмark). Търговската марка на общността е свързана със система, чрез която заявител на търговската марка може да подаде едно заявление за търговска марка до Службата на европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), на един от официалните езици и след като марката бъде регистрирана, маркопритежателят да придобие права във всички страни от Европейския съюз. По силата на на Регламент (ЕО) № 207/2009 с едно заявление, подадено до централния офис на EUIPO, находящ се в Аликанте, се осъществява регистрация на европейска търговска марка, валидна във всички държави-членки на Европейския съюз.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.
За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.
В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Дали авторските права са предмет на съпружеска имуществена общност?
За да се отговори на този интересен теоритичен въпрос първо трябва да се изяснят няколко неща- как и кога възниква субективното авторско право, кои са обектите и кои субектите на авторското право. Всичко това е нужно с оглед по доброто разграничаване на правата, които евентуално биха могли да възникнат в последствие между автора и неговия супруг(а).
Под субективно авторско право се разбира признатата и гарантирана от правните норми възможност за носителя му да използва в определени предели, създадено от него произведение на литературата изкуството или науката. Това право възниква от момента на създаването и външното обективиране на произведението, но начин, по които то да бъде възприето от неограничен кръг лица сетивно. Именно поради това съдаването на произведението е юридическият факт, който поражда авторското правоотношение и съответно субективното авторско право. То принадлежи към категорията на абсолютните субективни права от смесен вид, т.е в него се съдържат както лични, така и имуществени права. Носител, титуляр на авторското право върху едно произведение в повечето случай е физическо лице, което е и автор на съответното произведение. Все по често обаче носители на авторски права са и юридически лица, но те по принцип не могат да бъдат автори, тъй като както е известно творческата дейност е съвкупен сложен процес от интелектуална и физическа дейност, която е присъща само и единствено на физическите лица.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Търговските марки в "Интернет". Защита на домейн имената.
Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет пространството. Фактът, че бизнесът очевидно диначино измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби. Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка. Технически особености и специфики. В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн. В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting - "самонастанявам се в кибер-пространството"), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистранта да има право върху него или без да е упълномощен от този, който има законно право(например маркопритежателя).
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Софтуерният патент. Международна и национална уредба.
Темата за софтуерните патентни се оказва дискусионна и много интересна в съвремието, поради преплитането на сериозни бизнес интереси с правата на потребителите и авторите на софтуерни произведения, които се нуждаят от защита. От друга страна проблемът визира съществуващите чисто юридически колизии, възникнали при изграденото противоречие между европейската доктрина и застъпения в нея режим, касаещ авторскоправната регламентация на софтуера като литературно произведение(съгласно чл.10 от Бернската конвенция – виж. редакция от 1971г.) в противовес на англосаксонското принципно виждане, че софтуерите могат да бъдат годен обект на индустриална собственост, т.е на патентоване. В текста на чл.10 от “Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения” изрично е закрепено правилото, че “компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”. Няколко години по-късно в типовите условия на Световната организация за интелектуална собственост, публикувани през 1978 г., е отразена дефиницията на израза „компютърна програма" като „поредица от инструкции, които са въплътени в четяща се от машина среда, така че да накарат машината, която има възможността за обработка на информация, да посочи, изпълни и постигне определена функция, задача или резултат". Може да се счита, че това е определението и на понятието „софтуер".
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.
Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.
1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторско право по отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Интернет пиратството. Авторскоправни пресъпления в интернет. Интернет право. Адвокат по авторско право. Адвокат интернет право.
Практически напуснатото „бизнес” интернет поле от Напстър(Napster) преди няколко години бе заето от така наречената „пиър то пиър”(от англ. „peer-to-peer”) технология, под различни наименования „Еймстър”(Aimster), „Грокстър”(Grokster) и „Каза”(Kazaa). Доколкото някой от тези интернет предложения, под формата на особено придобилите популярност напоследък „торент тракери”, могат да бъдат диференцирани спрямо „Напстър”, те реално като международни технически операции все още продължават да следват същия първоначален „пиър ту пиър”(P2P) модел, но с очевидно негативната разлика, че поразителния брой на техните клиенти продължават да го използват за същите цели, с които преди се използваше „Напстър” – незаконно копиране и дистрибуция на защитени авторски произведения. За сега добре дефинирано е само едно, че тези потребители на интернет услуги нарушават авторското право. Въпреки това, все още има и някои, които твърдят, че този вид използване на интернет пространството не представлява нарушение. Заинтересовани „специалисти” в областта на интернет комуникациите се опитват да рационализират или оправдаят нелегалното поведение на тракерите с твърдението, че те имат изкуствено преувеличена полза от незаконните сделки със възпроизвеждане на записи на артисти от звукозаписната индустрия например. Това становище е опит за защита на нелагалните интернет практики, които са сърцевината на концепцията „пиър ту пиър”. В същия контекст е и аргументът, че авторскоправното увреждане, в следствие на използването на „пиър то пиър” технологията, всъщност не уврежда авторите, а напротив - спомага за генериране на нов интерес по отношение на техните произведения.