- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Изкуственият интелект между правото и човека - интервю за БТА на адвокат Атанас Костов и Ясен Танев, експерт по кибер сигурност.
Две различни гледни точки – юридическа и технологично-обществена – очертават една и съща картина: Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но има опасност България да влезе в този процес с реални рискове от институционално или друго изоставане, а поведението на бизнеса, образованието и администрацията у нас може да бъде определено като „високорисково“.
В интервю за БТА адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора „ЮСАУТОР“, разглежда Регламента за изкуствения интелект (AI Act) като фундаментална промяна в правото – акт, който за първи път регулира самите алгоритми според риска, който носят за човека и обществото. Той предупреждава, че липсата на национална рамка, подготвени съдилища и експерти може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да удари иновациите и бизнеса. Според него Закондателният акт за изкуствения интелект (AI Act) неизбежно ще създаде нова правна специализация – „право на изкуствения интелект“, а човешкият надзор ще остане ключов елемент, независимо от навлизането на автоматизацията в правосъдието и администрацията.
Костов подчертава, че законът поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност, човешки надзор и сертификация, но предупреждава за сериозни рискове в България: липса на експерти, неясноти в дефинициите, отсъствие на национални подзаконови актове и неподготвеност на съдилищата. Като адвокат с дългогодишна практика в спорове по интелектуална собственост, конкуренция, интернет право и защита на онлайн бизнеси той вижда пряка опасност неправилното правоприлагане да доведе до репресии над компании и иновации.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Препредаване на телевизионни програми от оператори. Авторскоправни ефекти.
1.Въведение.
Настоящото изложение анализира правата и задълженията на операторите на електронни съобщителни мрежи при препредаване на телевизионни програми, съобразно българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и директивите на ЕС 2019/789 и 2019/790. Представени са основни дефиниции, практически модели на договаряне, ролята на организациите за колективно управление на права (ОКУП) и гранични казуси като „пряко въвеждане“, IPTV/OTT, хотели/HoReCa. В статията се коментират последните изменения на ЗАПСП, както и актуална съдебна практика на Съда на ЕС, за да се предложат практически насоки за операторите на електронни съобщителни мрежи.
Препредаването на телевизионни програми представлява ключов аспект на съвременното медийно право. С разпространението на цифровите мрежи и IPTV технологиите се появяват нови правни и договорни предизвикателства, които изискват внимателно разглеждане на правата на авторите и производителите на аудио-визуално съдържание, както и на задълженията на операторите, предоставящи услуги на крайните потребители. Европейският законодател цели да осигури баланс между тези интереси и да създаде единна рамка за регулиране на препредаването в различните държави членки.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Основни цели на Заключенията, приети от Съвета на ЕС на 24 май 2024 г., въз основа на доклада на European Court of Auditors, свързан с обществените поръчки.
3.Цели на заключенията, касаещи обществените поръчки.
Заключенията на Съвета имат няколко основни цели:
На първо място това е подчертаване, че обществените поръчки представляват важен икономически инструмент – в заключенията се посочва, че публичните поръчки на стоки и услуги представляват около 2 трилиона евро годишно, или около 14 % от БВП на ЕС.
Второ - подобряване на справедливата и ефективна конкуренция при обществените поръчки в ЕС – заглавието на заключенията е „Improving fair and effective competition for EU public procurement contracts awarded for works, goods and services“.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Относно проблемите при обществените поръчки, свързани с приемане на България в еврозоната.
Предизвикателствата пред обществените поръчки във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. придобиват многопластов, правно-комплексен характер, обхващащ не само техническата адаптация към новата валута, но и необходимостта от хармонизиране на националните процедури с динамично развиващата се европейска нормативна и съдебна рамка. Предстоящото присъединяване на България към еврозоната представлява процес, който засяга всички елементи на системата на обществените поръчки – от планирането и обявяването, през оценяването и контрола, до изпълнението на договорите. Подготовката за този процес се извършва на фона на значими европейски инициативи, стратегически документи, заключения на Съвета, доклади на Европейската сметна палата и развиваща се практика на Съда на Европейския съюз, чиято интерпретация е задължителна и пряко приложима в националните режими. Съществено значение има и Директива 2014/24/ЕС, чиито основни принципи – прозрачност, недискриминация, пропорционалност и равнопоставеност – се проявяват по особен начин в периоди на парична конвергенция.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Киберсигурността - новият глобален проблем. Правна рамка в ЕС и САЩ.
1.Увод.
Дигитализацията на икономиката увеличава уязвимостта както на икономиките в ЕС, така и на тaзи в САЩ, включително поради нейното трансгранично измерение. Киберполитиката се е развивала с течение на времето и от двете страни на Атлантика. ЕС първи постави акцент върху регулацията на киберпрестъпността като нормативна рамка, но в настоящето фокусът е насочен основно към киберсигурността – тенденция, която динамично се разрастна в САЩ поради бизнес и социални мотиви и днес е глобален проблем. Доктринално, това се подкрепя от анализа на английската анализаторка Илейн Фаей (виж. Fahey 2022a, 2022b[1]), която посочва, че цифровата трансформация увеличава правната комплексност и изисква нови рамки за координация между държавите-членки. Съдебната практика на Съда на ЕС по темата също подчертава тази динамика, като в решенията Schrems I (виж дело C-362/14) и Schrems II (Виж дело C-311/18) се отбелязва значението на защитата на личните данни и киберсигурността като съвременен елемент на правото на ЕС, което обвързва вътрешния пазар с цифровите стандарти и международното право.
Тук трябва да се отбележи очевидният факт, водещ до разлики в двете коментирани правни системи, а именно че в рамките на ЕС, като пазар, киберсигурността се превърна в аргумент за регулация, докато в САЩ доминира пазарно ориентираният подход, който за момента избягва конкретно създаване на единен федерален нормативен акт. Американските съдилища, например в делото „FTC v. Wyndham“(799 F.3d 236, 3d Cir. 2015)[2], демонстрират как федералните органи могат да прилагат мерки за киберсигурност чрез административни процедури, като се използват съществуващи законови рамки, но без изрично федерално или щатско законодателство за киберсигурност.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Tенденции в областта на арбитража, свързан с криптоактиви.
1.Въведение:
През 2025 г. световният арбитражен пейзаж преживява динамично развитие, обусловено от разширяващото се използване на криптовалути, блокчейн технологии и незаменими токени (NFT). В резултат на това нараства и нуждата от специализирани арбитри и експерти, които разбират не само правната, но и технологичната същност на криптоактивите – факт, за който в момента в България дори не се води юридически или технологичен дебат. Докато в началото на десетилетието споровете, свързани с криптоактиви, се разглеждаха основно в рамките на съдебни производства, днес водещите международни криптоплатформи — като Binance, Bitcoin.com, OpenSea и OurSong — все по-често избират арбитража като предпочитан механизъм за разрешаване наюридически блокчейн конфликти. Причината е очевидна: гъвкавостта, конфиденциалността и технологичната адаптивност на арбитражните процедури по дефолт. Криптоарбитражите в този контекст поставят специфични юридически въпроси пред наличната съдебна практика, които имат и технологично изражение, а именно:
- Как да се идентифицира страната при анонимни блокчейн адреси?;
- Как се определя приложимото право, ако договорът е автоматично изпълнен чрез смарт код?;
- Може ли арбитражен съд да разпореди технологична промяна в блокчейна?;
- Как да се осигури изпълнение на решение при трансгранично прехвърляне на криптоактиви?
Тези предизвикателства ще бъдат обект на разискване в настоящата статия, като естествено още от сега ми се иска да подчертая нуждата от нов тип арбитри – с технологична и финансова експертиза, които могат да анализират кода на смарт договори, логиката на DeFi протоколи и дигиталните следи на транзакции в блокчейн средата. Експертността на арбитрите на технологично ниво ще е ключов фактор в 21 век, тъй като те следва да познават детайлно блокчейн логиката и спецификата на процесите на ниско ниво(в кода) при сделките с криптоактиви, за да постановят едно адекватно арбитражно решение или навременни обезпечителни мерки.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Какво е токенизация на акции и как този технологичен процес ще се отрази на инвеститорите в цял свят?
1.Въведение.
Докато криптовалутите стават все по-тясно свързани с традиционната финансова система чрез появата на т.нар „стейбъл коини“, водещи играчи в индустрията се надпреварват да постигнат дълго търсената цел – превръщането на реални активи в дигитални токени. „Токенизацията ще отвори вратата към масивна търговска революция,“ каза Влад Тенев, главен изпълнителен директор на търговската платформа Robinhood, по време на скорошно представяне на блокчейн събитието„Джеймс Бонд“, касаещо токенизацията в Южна Франция. Привържениците на темата твърдят, че токенизацията е следващият голям скок за криптовалутите и може да помогне за премахване на бариери, които досега са облагодетелствали по-богатите инвеститори, като направи търговията по-евтина, по-прозрачна и по-достъпна за обикновените играчи на пазара. Но критиците предупреждават, че токенизацията заплашва да подкопае вековни закони за ценните книжа и защита на инвеститорите, които са превърнали американската финансова система в доминираща вцял свят. А опитът на Robinhood да токенизира акции на частни компании бързо срещна съпротива от една от най-популярните стартъп компании в света.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да защитите домейна си от кражба чрез "РЕГИСТЪР.БГ" ЕООД?
Настоящата тема има особено важно практическо значение, тъй като през последните години зад националните домейни от първо ниво с разширението „.bg” застанаха значителни интереси от различно естество – социално, културно финансово, юридическо и т.н, включително мултимилионни бизнеси на български и международни компании. На този фон, изследвайки съдебната практика задълбочено от годни и участвайки в множество „арбитражни производства“(кавичките носят правилния преносен смисъл) пред „Регистър.бг“ ЕООД, като адвокат, който в детайл познава темата за арбитрирането на спорове между търговски марки и домейни (както на национално, така и на международно ниво), станах пряк свидетел на процеса, в който стотици (да не кажа хиляди) български правни субекти, загубиха незаконосъобразно домейните си на база „арбитрирането им“ в т.нар „Арбитражна комисия“ към фирмата „Регистър.бг“ ЕООД.
Проблемът с незаконните арбитражни „съдилища“ допълнително разгаря дискусията относно това кой и как валидно може да решава спорове за собствеността на даден домейн от първо ниво в България. Българските съдилища имат много слабо познаване на тази тема от 21 век, като в някои от съдебните решения дори чета, че „домейните не били обект на търговска марка“(регистрирана или нерегистрирана такава), като българските съдии трудно формулират какъв точно обект на правото са те, например като знак. Мисля си, че чл.13 от ЗМГО дава ясен отговор на този въпрос, като внимателното му тълкуване от всеки юрист би следвало да доведе до извода, че домейните са знак, служещ за отличаване на даден сайт, онлайн. Този знак, независимо дали е регистриран или не като търговска марка е интелектуална собственост на притежателя си, тъй като от 2011г.(визирам едно от последните изменения на ЗМГО) дори и нерегистрираните марки(в случая домейните) са обект на правото съгласно чл.12, ал.4 от ЗМГО. Във визирания контекст отнемането на домейна като техническа даденост онлайн и като знак(търговска марка) от патримониума на даден правен субект, не може да стане самоволно и без правно основание. Мисля си в този логически ред от правни аргументи, че незаконосъобразното „придобиване“ на обект на правото – домейн, чрез отнемането му(Наказателният кодекс нарича подобни деяния „обсебване“[1]) от собственика и „прехвърлянето“ му към трето лице, особено ако това се случва без правно основание и чрез „орган“, който няма право да го извърши, осъществява хипотезата на деликт както по чл.45 от ЗЗД, така и по чл.118 и сл. от ЗМГО.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Спекула и антиконкурентни практики: сравнителен анализ на практиката на КЗК и Европейската комисия.
1.Въведение.
Терминът „спекула“ в българското законодателство и правото на ЕС не е ясно дефиниран като самостоятелен легален термин от доктрината, но той често се свързва с нелоялни търговски практики, антиконкурентно поведение или необосновано повишаване на цените. Тук трябва да отбележим, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Европейската комисия разглеждат подобни практики в рамките на своите правомощия за защита на конкуренцията и потребителите от години. От друга страна нашият Наказателен кодекс отдавна е регулирал спекулата, като в чл.116 от НК (визирам редакцията от 1951 година) е предвидено, че който продаде стока по цена над определената или получи за услуга възнаграждение по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до 5 години. В сегашния НК и неговия чл.225 е застъпено правилото, че който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред, или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Реално нормата на чл.225 от НК се оказва неработеща, тъй като няма нормативно определени минимуми на „кошница от стоки“, касаещи нуждите на гражданите от първа необходимост, с цел наистина по отношение на тях спекулативната злоупотреба с цените да бъде санкционирана на база обективни критерии.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да създадете услуга за самостоятелен крипто портфейл ( от англ. "self-custodial wallet")?
Сред множеството бизнес модели в сектора на криптовалутите се откроява един, който на пръв поглед изглежда привлекателно лесен, но крие редица правни и технологични особености. Става въпрос за предоставяне на услуга за самостоятелен крипто портфейл (от англ. "self-custodial wallet"), достъпен онлайн чрез мобилно приложение или настолно устройство.
При този модел потребителят разполага със собствен частен ключ, което му осигурява изключителен достъп и пълен контрол върху съдържанието на портфейла. Чрез портфейла потребителят може да получава, съхранява и изпраща криптовалути, без участието на централизирани посредници.
Обаче, тази услуга често върви заедно с допълнителна и полезна опция. Чрез трети страни потребителят може също така да купува или продава криптовалути чрез банкови карти или банков превод. За тази цел потребителят осъществява достъп до Услугата за обмяна от Портфейла чрез уеб инструмент (Widget).
За да използва тази допълнителна услуга, потребителят заплаща такси за използване на Услугата за обмяна. Съгласно условията, предлагани от тези трети страни, дружеството предлагайки услугата на самостоятелен уолет много често получава част от заплатените от Потребителя такси.
В първата част на настоящата статия ще бъдат разгледани юрисдикциите, които се считат за най-подходящи за учредяване на дружество, предоставящо услуга от типа самостоятелен крипто портфейл (self-custodial wallet).
Във втората част ще бъде анализирана възможността за възникване на допълнителни правни усложнения, които следва да се вземат предвид, в случай че към основната услуга се добавят допълнителни функционалности, като например обмен на криптовалути, конвертиране, посредничество или други сходни дейности.