Регистрация на търговска марка в Пловдив и София.

Кантора "ЮСАУТОР” е специализиран юридически офис, който осъществява консултации и процесуално представителство във връзка с процедурата по заявяване и регистрацията на търговски марки в Патентното ведомство на Република България в гр. София, както и на европейски търговски марки в EUIPO (Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост) и международни търговски марки(във WIPO). Кантора "ЮСАУТОР" предлага професионална процесуална защита по маркови дела, осъществявана от управляващия съдружник на кантората - адвокат Атанас Костов, който е представител по индустриална собственост и топ специалист по индустриална собственост,с над 20 годишен опит в Патентно ведомство, съда, прокуратурата и Комисията за защита на конкуренцията при колизия на интереси, касаещи обекти на интелектуална собственост. 

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

Какво представлява Вашата търговска марка и какви правни възможности Ви предоставя тя?

1.Законът за марките и географските означения закрепя правилото, че търговската марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично, звуково, триизмерно или словно. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. В този контекст марките биват комбинирани (лого + текст), словни, звукови, триизмерни и т.н. Марката може също да бъде колективна и сертификатна. Колективната марка е знак, притежание на сдружение - юридическо лице, и се използува съгласно правила, приети от сдружението и представени в писмена форма при регистрация на марка. Сертификатната търговска марка удостоверява състава, начина на изработване, качеството и други характеристики на стоки или услуги, произвеждани или предлагани под контрола на притежателя на марката. За използуваeнето на такава търговска марка е необходимо притежателят й да приеме правила, за мерките за контрол и за санкциите, които той налага, които се подготвят в писмена форма и се представят в Патентното ведомство с искането за регистрация на марката.

2.Регистрация на търговска марка. Националналните търговски марки се регистрират в Патентно ведомствона Република България гр.София.

Процедурата преминава през няколко етапа: заявка на търговската марката, чрез която заявителят подава необходимите документи в Патентно ведомство на Република България; експертиза на абсолютни основания - тя обхваща материалноправните изисквания, на които трябва да отговаря заявката за търговска марка; опозициясрещу търговска марка - периодът за нейното подаване започва да тече след публикуване на заявката в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Опозиционният период е с продължителност три месеца от публикацията на заявката за търговска марка. След изтичането на този срок заявената търговска марка се регистрира. Понастоящем поради визираните процедури, процесът по регистрация на националните търговски марки като продължителност варира между 6 и 8 месеца. Придобитото право върху търговска марка е субективно изключително право, което трае 10 години, като то може да бъде подновявано за нов период със същата продължителност, чрез заплащането на съответната такса.

Практически регистрацията на търговска маркав България може да приключи за около 4 месеца, ако работите с професионалист и той се старае стриктно да спазва всички срокове, указани му от Патентно ведомство.

3.Такси за регистрация на търговски марки:

Предлаганата от кантора "ЮСАУТОР" цена за регистрация на национална  търговска марка е една от най-атрактивните на пазара. Тя включва всички такси и хонорари, които касаят заявяването, поддържането на марката във фаза формална експертиза, мониторинг за евентуални опозоции и финалната такса за регистрация на марката, която се заплаща в края на производството.

Как да регистрирате Вашата марка правилно и успешно?

 Екипът на кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага цялостна професионална консултация относно отделните етапи по изграждане и структуриране фактически на брендинг стратегията Ви, касаеща налагането на пазара и регистрацията на Вашата национална търговска марка(в Птентно ведомство), европейска търговска марка( в EUIPO) или международна търговска марка( във WIPO), съобразена с юридическите особености на българското, европейското и международното законодателство. Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага и защита на Вашите права като маркопритежател в съда, прокуратурата и пред Патентно ведомство, чрез адвокат - професионален представител по индустриална собственост към Патентно ведомство, специализиран в спорове, касаещи търговски марки в лицето на адвокат Атанас Костов. С оглед новите промените в ЗМГО, влезли в сила от 10.03.2011г., кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага консултации относно коректно осъществяване на процедура по опозиция.

Процесуална защита по спорове, касаещи търговски марки.

Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита на правата, касаещи Ваши търговски марки в административно-наказателните производства по чл.81 от ЗМГО, производствата по заличаване на марка по чл.26 от ЗМГО, по отмяна на търговска марка по чл.25 от ЗМГО, по опозиция на марка по чл.38б от ЗМГО - всички те, водени пред Патентно ведомство. Ние Ви предлагаме адвокатска защита и по исковете за защита на търговски марки по чл.76 и следващите от ЗМГО, както и производствата по чл.172б от НК и чл.35, ал.2 от ЗЗК(имитация пред КЗК).  В сайта на кантората ни можете да откриете множество статии на адвокат Атанас Костов, относно способите за защита на правата, касаещи Ваши търговски марки. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на търговска марка, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

Моля задайте Вашия въпрос, касаещ регистрация на търговска марка в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

За повече информация по темата прочетете статията "Как да регистрирам търговска марка"?

Допълнителнa информация за регистрацията на Вашата търговска марка можете да научите и от нашия канал в YouTube на следния линк тук.

 Търговска марка. Новини. Гибсън загуби битката за своя търговска марка.

Американската компанията за производство на китари “Gibson” отдавна е предприела правни действия, за да защити формата на китарата си модел “Flying V” в САЩ, но дружеството загуби правата си над регистрираната триизмерна търговската марка в ЕС, чрез решението, постановено от Втората камара на Общия съд на ЕС. Във визираното решение Съдът на ЕС изложи мотиви, че  от “Gibson” „ не са доказали придобит отличителен характер “ за формата на тялото на “Flying V” и че „към момента на подаване на заявката за регистрация на оспорваната марка, V-образната форма не се отклонява значително от нормите и обичаите на сектора“.

Казусът датира от 16 юни 2010 г., когато “Gibson” подаде заявка за триизмерна търговска марка за “Flying V” в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), която първоначално беше регистрирана. През октомври 2014г. обаче Ханс Петер Уилфер (от немски Hans-Peter Wilfer), собственикът на китарните фирми “Warwick” и “Framus”, оспорва регистрацията на марката с мотива “липса на отличителност” по отношение на музикалните инструменти.

Книгата „Опозиция на търговската марка” с автор адвокат Атанас Костов раглежда новата процедура за отказ на регистрация на относителни основания, влязла в сила с последните изменения на ЗМГО(Закон за марките и географските означения) от 10.03.2011г. Написването на книгата цели тя да бъде практически полезна на широк кръг от юристи, експерти в Патентно ведомство, представители по индустриална собственост, търговски субекти, студенти и граждани, за да се даде по-добра яснота относно възможностите за превенция, които дава опозицията. Голямата част от материалите в книгата представляват синтез от теория и практика, предимно на OHIM(Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар) и на Съда на европейските общности, главно поради липса на национална практика за момента, като този подход е избран за да се хвърли светлина върху спецификите на процедурата не само в национален, но и в европейски мащаб. Считам, че така изложените решения на Съда на Европейските общности, които са подробно мотивирани с изградени ясно юридически критерии, касаещи опозицията, биха били пряко приложими в практиката и правоприлагането в България, не само поради приоритетното им значение за българското законодателство, но най-вече във връзка с компетентните юридически становища, които всъщност предлагат.

Поради изтъкнатите съображения, въвеждането на процедурата по опозиция, по мое мнение, е плод на положителна законодателна инициатива на българското Патентно ведомство. Въпреки това опозицията поставя множество теоретични и практически въпроси, които тепърва ще търсят своето правилно решение. Динамично развиващите се пазарни реалности и свързаните с този факт законодателни процеси в национален и европейски мащаб, извикаха нуждата от съвременни механизми за идентифициране на реално действащите търговци в дадена област на бизнеса, включително и в интелектуалната собвственост – в частност търговските марки. Казвам това поради няколко причини. Първо, защото зад някои от регистрираните търговски марки в България не стоят реални търговски интереси, те са регисрирани самоцелно(в голяма част от случаите с комерсиална цел) и следва да отпаднат като неизползваеми поради споменатите причини. Второ – наблюдават се множество недобросъвестни практики, които трябва да бъдат парирани още във фазата на заявяване на търговска марка – заявяване от представители на маркопритежателя или пък недобросъвестно заявяване на вече наложени в търговията, но нерегистрирани знаци. Трето – конкурентните отношения изискват усилия за непрекъснат контрол, чрез прилагане на удачни юридически мерки спрямо евентуалните конкуренти – например ограничаване на заявяването на сходни търговски марки за идентични или сходни стоки и услуги. Не на последно място, самата процедура в Патентно ведомство  ще бъде оптимизирана, чрез избягване на субективния фактор в процеса на експертиза, тъй като до сега за сходствата, като относително основание за отказ на търговска марка, следеше конкретен експерт в Патентно ведомство, на който бе разпределена преписката по съответната търговска марка и това решение зависеше от неговото субективно мнение. Така пазарните субекти ще се окажат саморегулатори на собствените си права по отношение на регистрираните си и съответно заявени търговски марки, като така ще се даде превес на един по-практичен и в същото време демокретичен подход към маркопритежателите. Всичко това ще доведе според мен до по-ефективна работа на самото Патентно ведомство, което значително ще  оптимизира административния си потенциал.

Стремежът на българския законодател непрекъснато да поддържа ЗМГО в съответствие с европейското и международно законодателство, дава достатъчна основа за отстояванане правата на гражданите, притежатели на търговски марки. Вярвам, че ако тази книга даде нови и полезни теоретични, а и практически насоки относно процедурата по опозиция и спомогне за правоприлагането по дела, касаещи търговски марки, тя ще е постигнала търсения си ефект.

Съдъpжaние

• Пpедгoвop.
• Пpoцедуpaтa пo oпoзиция нa тъpгoвcкa мapкa в бългapcкoтo Пaтентнo ведoмcтвo. Tеopетични ocoбенocти и пpaктичеcки acпекти
• Oпoзиция – ocнoвни пoнятия и cъдъpжaние
• Пpoизвoдcтвo пo oпoзиция
• Специфики пpи пoдaденa oпoзиция cpещу пpизнaвaнетo нa дейcтвиетo нa междунapoднa pегиcтpaция нa теpитopиятa нa Pепубликa Бългapия
• Спиpaне нa пpoизвoдcтвoтo пo oпoзиция
• Пpoцедуpa пo oпoзиция във Bедoмcтвoтo зa xapмoнизaция нa вътpешния пaзap (ОНIМ)
• Пoдaвaне нa oпoзиция
• „Пеpиoд зa paзмиcъл“
• Съcтезaтелнaтa чacт нa пpoизвoдcтвoтo
• Финaл нa пpoизвoдcтвoтo
• Oпoзиция cpещу междунapoдните pегиcтpaции, пo кoитo Евpoпейcкaтa oбщнocт е пocoченa cтpaнa
• Специфики пo oтнoшение нa cxoдcтвoтo кaтo ocнoвaние зa пoдaвaне нa oпoзиция в Бългapcкoтo пaтентнo ведoмcтвo
• Tеxничеcки ocoбенocти
• Tеopетични cпецифики
• Сxoдcтвo пpи cтoките и уcлугите
• Сxoдcтвo пpи мapките
• Съдебнa пpaктикa нa бългapcките cъдилищa, кacaещa кaзуcи зa cxoдcтвo
• Специфики oтнocнo cxoдcтвoтo кaтo ocнoвaние зa пoдaвaне нa oпoзиция пpед ОНIМ
• Hеcъoтветcтвия пpи oпpеделяне нa cxoдcтвoтo
• Гpaмaтичеcки и cмиcлoви кpитеpии зa cxoдcтвo
• Съдебнa пpaктикa нa Съдa нa евpoпейcките oбщнocти, кacaещa кaзуcи зa cxoдcтвo
• Pеглaмент (ЕO) № 207/2009 нa cъветa

Книгата можете да си закупите директно онлайн книжарницата на "Сиела" тук:

Автор: адвокат Атанас Костов.

"Търговските марки и авторските права в интернет пространството" - книга на адвокат Атанас Костов.

Тази необичайна, на пръв поглед, и интересна книга представя проблематиката на интелектуалната собственост и нейната защита в интернет. Тя разглежда въпросите и предлага експертни решения на проблемите, свързани с авторските права, търговските марки, домейните и други бизнес идентификатори, които се използват в мрежата.

Книгата коментира правната уредба и прави анализ на натрупаната съдебна практика както у нас, така и от Съда на Европейския съюз.

Авторът на разработката - адвокат Атанас Костов, е с репутацията на един от най-добрите специалисти в тази актуална и модерна област.

Целева аудитория: Изданието е необходимо и полезно за всички, които в една или друга степен предлагат и ползват информация в интернет пространството. То ще бъде добрият консултант и помощник на практикуващи юристи, представители по интелектуална собственост, IT специалисти, бизнесмени, творци и творчески обединения, преподаватели и студенти.

Предговор от автора адвокат Атанас Костов:

Причината да напиша книгата „Търговските марки и авторските права в интернет пространството” е обстоятелството, че интелектуалната собственост се оказва най-мощният регулатор, а и защитен механизъм спрямо процесите, които в настоящето се случват в интернет. Ще попитате защо това е толкова важно? Поради фактът, че целият потенциал на творческите индустрии вече е базиран онлайн, като същото важи с още по-голяма сила за бизнеса, което означава, че в недалечно бъдеще всяка една социална, търговска, научна, артистична или обществена дейност ще се опосредява от интернет. Дори и в момента, няма стока или услуга, която да не се предлагат онлайн, като този бизнес модел бе възприет от електронните медии и от шоу бизнеса.

Всичко това води до обоснован интерес на ползвателите към този електронен феномен, който е свързан с улеснения стоков оборот, бързия достъп до конкретни произведения, стоки или услуги, но и с презюмираната воля за „прескачане на юридическите прегради” поради различни мотиви. Освен старата тема за интернет пиратството(която има и нови измерения с развитието на законодателството), вече са налице и нови недобросъвестни практики, насочени към „отвличането” на домейни или регистрирането на такива под чужди фирмени наименования или търговски марки, с цел тяхното препродаване или друг вид комерсиален ефект към регистранта – например нелоялна конкуренция и/или привличане на допълнителен потребителски трафик. От друга страна авторските права и свързаните с тях лицензионни споразумения станаха също толкова „електронни”, че това извика нуждата от нови, надеждни и адекватни законодателни решения, които да възпират недобросъвестните практики в интернет. Странното е че българският Закон за авторското право и сродните му права, както и Закона за марките и географските означения „закъсняват” да уредят легално процесите, които касаят правата на интелектуална собственост онлайн, като в нито един от двата закона дори не се споменава думичката „Интернет”, въпреки все по-динамично развиващия се електронен бизнес в България. В същото време в много чуждестранни законодателства се появиха изрични специални закони(които дори не са част от закон за авторските права или от закон за търговските марки), регламентиращи конкретно правоотношенията и нарушенията на права на интелектуална собственост в интернет.

Тази книга дава визия за някои от основните теми и проблеми в описания контекст, като се опитва да направи коментар и в същото време да предложи решения за справяне с проблемите, касаещи авторските права, търговските марки, домейните и другите бизнес идентификатори, които се използват в мрежата. Надявам се това изложение да увери читателя колко е важно в съвремието да познаваш юридическите способи, касаещи интелектуалната собственост, които служат за превенция на онлайн бизнес моделите, както и тези, касаещи авторските права, базирани в интернет пространството. Значимостта на темата е свързана с чисто прагматични и търговски мотиви относно правилно структуриране и защита на онлайн предприемачеството. Книгата дава много примери от националната и международна съдебна практиката по казуси, които касаят точно визираната тема за правата на интелектуална собственост в уеб пространството, за да може по-достъпно да се визуализират тези юридически процеси. Целта ми при коментираната тематика е тя да стане максимално достъпна не само за юристи, но и за бизнес средите, както и за представителите на творческите индустрии, без да имам претенции да предлагам готови решения, но с опцията да дам насоки за размисъл относно справяне с аналогични казуси.

Книгата можете да закупите онлайн, директно от издателство "Труд и право" тук.

Швейцарският дизайнер Филип Плейн загуби съдебна битка срещу “Ferrari” и бе осъден да плати 300 000 евро (352 000 долара) обезщетение на италианския автомобилен гигант.

Делото бе инициирано поради поведението на Плейн, касаещо две модни ревюта, проведени през пролетта на 2018г. и юни 2017г. По време на тези събития Плейн представя множество екзотични автомобили, включително „Ferrari“, „Lamborghini“ и „McLaren“, като от “Ferrari” се противопоставят на това действие, тъй като то е извършено без съгласието на автомобилния концерн и в нарушение на тяхната интелектуална собственост.

Българка е заявила марка, сходна на Hell's kitchen!

Интересен факт от реалността е, че на 15.02.2024 госпожа Наталия Карталова е заявила в българското Патентно ведомство националната фигуративна марка "Наша кухня" с вх.№2024172522 в три класа по Ницската класификация, единият от които е и клас 43: ресторантьорска дейност.

Образният елемент на въпросната марка е сходен от висока степен на европейската, общоизвестна търговска марка HELL'S KITCHEN, която е интелектуална собственост на английската продуцентска компания "ITV Studios Limited", реализираща известното телевизионно шоу под това наименование в цял свят, на принципа на франчайз маркетингова политика.

Климатичният активист Грета Тунберг заяви еропейската търговска марка "Fridays For Future" (Петъци за бъдеще) в EUIPO, за да спре трети лица да я използват за комерсиални цели.

През 2018 г. училищната стачка на тийнейджърката прерастна в глобално движение, което стана известно като #FridaysForFuture, пише Би Би Си. Милиони хора в страни като Австралия, Гана, Германия и Великобритания се включиха в протестите. Шведската активистка каза в Instagram, че хората са се опитвали да продават продукти и да събират пари от името на движението. "Моето име и движението Fridays for future постоянно се използват за комерсиални цели без каквото и да било съгласие", каза 17-годишната Грета.

Търговска марка. Новини. Гърция с нова търговска марка за Северна Македония.

Гърция представи нова търговска марказа продукти и стоки с произход от Северна Македония, съобщават местни медии. Инициативата на Атина е опит да се облекчат неблагоприятните търговските последствия за бизнеса в Гърция от сделката от Преспа за името, подписана между Атина и Скопие през 2018 г.

По време на презентация в контекста на срещата на върха в Солун, премиерът Кирякос Мицотакис, критик на споразумението от Преспа, заяви, че запазената марка дава обща идентичност на всички македонски продукти и изрази увереността си, че тя ще бъде приета от всички местни производители. Новото лого ще бъде регистрирано като комбинирана търговска марка в Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO) Аликанте, Испания.

Публичната справка в Патентно ведомство на Република България сочи факта, че икономистът Деян Николов, който е едно от остриетата на партия "Възраждане", е заявил през юли месец 2022г. търговската марка "Костя Копейкин". Какво е "Костя Копейкин"(депутатите на "Възраждане" многократно се обиждаха от този израз в миналия парламент, без да става ясно защо) и каква е причината тази марка да е толкова важна за партия "Възраждане" така и не става ясно?

Тук възниква резонният въпрос: какво цели регистрацията на тази търговска марка като обект на правото? Защита на интелектуалната собственост върху нарицателното "Копейкин" или развиване на мърчендайз търговски модел от партия "Възраждане", с цел популяризиране на марката и нейното монетизиране в чисто икономическия смисъл на думата? Напомняме на г-н Деян Николов, че неизползването на марка в срок от 5 години от нейната регистрация, може да доведе до нейната отмяна, т.е ще е добре да приоритезира ясно безнес целите на исканата от него защита по отношение на словната марка "Костя Копейкин".

Децата на Марадона запазват правата върху името на баща си като търговска марка.

Децата на футболната легенда Диего Марадона имат право над името му като търговска марка. Съдът на ЕС им разреши това, след като Марадона регистрира името си като търговска марка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост(EUIPO) през 2008 година.

Съдът на Европейския съюз произнесе решение по темата, след като потвърди, че е отхвърлил трансферирането на марката "DIEGO MARADONA" към „Сатвика“ - аржентинска компания, принадлежаща на бившия адвокат на Марадона. „Представените документи в подкрепа на заявката за регистрирането на прехвърлянето на търговската марка “Марадона” не водят до извод за реално волеизявление за отстъпване на търговската марка на тази компания“, обяви съдът.

 Договор за продажба на търговска марка.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за прехвърляне на търговска марка, маркопритежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежаваната от първия търговска марка, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.21, ал.2 от ЗМГО законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че при съвместно притежание, правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. ЗМГО позволява да бъде прехвърлена и заявка за регистрация на търговска марка.

Заключение на Генералния адвокат на ЕС, касаещо преюдициално запитване по спор между търговска марка и домейн.

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 10 февруари 2010 година(1) 

Дело C‑569/08

Internetportal und Marketing GmbH

срещу

Richard Schlicht

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия)

„Интернет — Домейн от най-високо ниво .eu — Регламент (ЕО) № 874/2004 — Член 21 — Регистриране на домейн от собственика на национална марка, придобита с единствената цел да бъде разрешено това регистриране по време на първата фаза на поетапното регистриране — Понятие за право — Понятие за законен интерес — Понятие за недобросъвестност — Член 11 — Правила за транскрипция на специалните знаци — Недобросъвестно регистрирана национална марка“

Заличаване на търговска марка поради недобросъвестност на заявителя - чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО.

Една от опциите за заличаване на регистрирана търговска марка, предвидени в Закона за марките и георграфските означения е тази, която касае отстояване на правата на добросъвестния притежател на даден търговски знак, който се използва в търговията като нерегистрирана търговска марка или маркопритежател на регистрирана търговска марка, по отношение на недобросъвестните действия на заявител на регистрирана търговска марка, която бива противопоставяна на правата на първите двама. Често в практиката трети недобросъвестни лица се възползват от пасивното поведение на определени стопански субекти, които не регистрират навреме търговските си марки си или пък са неглижирали тази част от бизнеса си като “не чак толкова важна” юридически, като първите регистрират дадена търговска марка, която вече се използва в търговията, с цел недобросъвестно да я противопоставят на реалния притежател, за да извлекат някаква финасова или друг тип нелоялна изгода – влошаване на бизнес климата, отнемане на пазарен дял, желание за продажба на марката или учредяване на лицензия по отношения на нея и т.н. Нормата на чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО предоставя юридически инструмент в ръцете на реалния собственик на марката да възстанови правата си върху нея, като поиска по съдебен път да бъде установено, че третото лице заявител на неговата търговска марка е действало при заявяването й недобросъвестно, като е знаело, че заявяваната марка е обект на чужда интелектуална собственост и е целяло в противоречие с добросъвестната търговска практика да узорпира правата върху въпросният обект на марковото право. От процесуалноправна гледна точка в настоящия казус става въпрос за предявяването на т.нар положителен установителен иск. Това са исковете, чрез предявяването на които ищецът мотивира правният си интерес да докаже спрямо ответника, че той(ищецът) е собственик на търговската марка, която е била заявена недобросъвестно от ответната страна. При положителните установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право(недобросъвестно заявената марка) и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор(марката, която вече е била използвана от ищецът в търговията – регистрирана или нерегистрирана такава). В тези случаи регистрираната недобросъвестно марка от отвеника има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречивите правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право(търговската марка) е съществувала в неговия патримониум, предмет на спора и на исковия процес е претендираното от него право.

Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна? 

1.Увод:

Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.

Имитация по чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК).

Като имитация би могло да се квалифицира всяко едно умишлено недобросъвестно поведение на даден правен субект, насочено към наподобяване на наименования, текст, визия, функционалност, както и други специфични качества, водещи до отличителност и оригиналност, с които се ползва дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт. Нормата на чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК) е императивното право, което санкционира имено това неправомерно поведение под формата на нелоялна конкуренция, насочено срещу правата на интелектуална собственост като общо понятие. По мое мнение това е един съвременен юридически текст, който макар и бидейки ситуиран извън законодателството, уреждащо в частност интелектуалната собственост е пряко свързан с нея. Практиката на Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) през последните години сочи, че текстът на чл.35 от ЗЗК е ефективен юридически инструмент за отстояване правата на пазарните субекти, засегнати чрез нелоялни практики и насочени към увреждане права на интелектуална собственост в по-широк аспект. Казвам това, защото в повечето случаи установителните, осъдителни или конститутивни искове, които могат да бъдат обект на гражданскоправни мерки, предприети към евентуален нарушител на авторски права, търговски марки, промишлени дизайни, изобретения или домейни са свързани с обмисляне, съобразяване и доказване на сложен фактически състав, чието успешно претендиране в съда(или арбитража при домейните) е обусловено от наличието на съответните доказателства за настъпилите обстоятелства, имуществени или неимуществени вреди, заплащането на съответните такси и т.н. Доказването на тази сложна съвкупност от факти е улеснена в административноправното производството по чл.35 ЗЗК, развиващо се пред особената администрация КЗК, тъй като комисията има съответната компетентност служебно да събира доказателства за твърдените от молителя обстоятелства, като мотивира страните за изчерпателност на представения доказателствен материал, предвид угрозата от санкцията по чл.100, ал.2 от ЗЗК(1% от общия оборот за предходната финансова година). Тук следва да се отбележи коректно, че двете особени администрации - съответно КЗК и Патентно ведомство, действат успешно съвместно при оперативна обвързаност, с оглед обмен на служебна информация относно нарушенията, касаещи чл.35 от ЗЗК с предмет нелоялна конкуренция, адресирана към обекти на интелектуална собственост.

Как да регистрирам търговска марка? Aдвокат по търговска марки в Пловдив и София.

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България - доверете ни се в защитата на Вашата търговска марка. Управляващ съдружник на кантората е адвокат Атанас Костов - един от топ специалистите в България по защита и регистрация на търговски марки.

Процедура пред Патентно ведомство гр.София по регистрация на национална търговска марка.

Заявители на търговски марки могат да бъдат както български физически и юридически лица, така и чуждестранни такива, като чуждите физически и юридически лица извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира търговската марка.
За получаване на регистрация на търговска марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни. При подаване чрез факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факса. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факса.
Следва проверка дали са изпълнени изискванията от ЗМГО за установяване датата на подаване на търговска марка. За дата на подаване се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени следните документи: 

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (имитация) от страна на „Агро Фуудс България“ ЕООД и „Балкам Груп“ ЕООД. Комисията наложи имуществени санкции на „Агро Фуудс България“ ЕООД в размер на 40 000 лв. и на „Балкам Груп“ ЕООД в размер на 2 574  060 лв. (6 % от общия оборот на дружеството за финансовата 2017 г.)

Производството е образувано по искане на „Якобс Дау Егбертс БГ“ ЕООД, гр. София и „Якобс Дау Егбертс ОПС БГ“ ЕООД.

В хода на проучването по преписката е установено, че в периода от месец декември 2017 г. до настоящия момент „Балкам Груп“ ЕООД произвежда и разпространява на пазара по поръчка на „Агро Фуудс България“ ЕООД продукт кафе „Brazil Selection Gold“, вакуум, мляно, 200 гр. с външен вид имитиращ външния вид на кафе „Nova Brasilia“, произвеждано и предлагано от искателите.

Юридически противоречия между търговска марка и фирмено наименование. Адвокат по търговска марка. Адвокат по търговско право.

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е, че и в миналото Търговският закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящото изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

Лицензионен договор за отстъпване ползването на търговска марка.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за използване на търговска марка, маркопритежателят отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежаваната от него марка, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.22, ал.1 ЗМГО законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че марката може да бъде използвана с разрешението(съгласието) на маркопритежателя.

Регистрация на международна търговска марка - процедура. Адвокат търговска марка.

Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

Всяка държава - член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на двата договора. Междуправителствена организация може също да стане член на Протокола (но не и на Спогодбата), при условие, че отговаря на следните изисквания: най-малко една от страните членки на организацията да членува в Парижката конвенция и организацията да разполага с регионално Ведомство за целите на регистрацията на марки, която регистрация да има правно действие върху територията на организацията.

Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат общо “Договарящи страни”. Като цяло те образуват Мадридския Съюз, който представлява отделен съюз по смисъла на член 19 от Парижката конвенция.

На 18.04.2011 г. председателят на Патентното ведомство утвърди нови Методически указания за прилагане на чл.11 и чл. 12 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Методически указания анализират и обобщават не само административната практика при експертизата на марки и производството пред отдел „Спорове” на Патентното ведомство на Република България, но и практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и съдебната практика, установена от Административен съд София – град, Върховния административен съд на Република България, Първоинстанционния съд и на Съда на Европейския Съюз.
Целта на Методическите указания е да унифицират прилагането на чл.11 и чл. 12 от ЗМГО в производствата по експертиза, опозиция и в тези пред отдел „Спорове” на Патентното ведомство, както и да регламентират основни принципи във връзка с относителните и абсолютни основания за отказ на регистрация на марки.

 Методическите указания по чл.12 можете да видите тук.

Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни.

Бих искал да започна настоящето изложение с отбелязване на фрапантния факт, че на настоящия етап българското материално и процесуално законодателство не уреждат домейн имената като самостоятелен обект на правото. Очевидно това означава и че те не са обект на детайлна юридическа защита сами по себе си, тъй като например Наказателният кодекс не предвижда деянието “кражба на домейн”, въпреки че то се извършва много често и изключително лесно. В България няма и специален закон, който да урежда компетентен орган и процедура пред него, на базата на които чрез спазване на конкретни правила един домейн да бъде придобит, отчужден или ползван на правно основание, както и законодателна уредба за искова гражданскоправна защита при нарушаване права върху домейн, съответно предвиждане на специфични обезпечителни мерки в гражданския и изпълнителния процес, опция за учредяване на особен залог и т.н. Липсва и нормативна уредба за начините, компетентният орган, правилата за подсъдност и процедурата за решаване на спорове, съответно подходящи обезпечителни мерки по тях, касаещи осигуряване на справедлив и предвидим процес при противоречие между домейни и други обекти на правото – например търговски марки. Всички описани празноти в българското законодателство по отношение на домейните водят до недобросъвестното, в повечето случаи престъпно поведение на множество правни субекти, които умело ги използват, за да увредят правни интереси на физически и юридически лица, собственици на домейни. Тази статия цели да покаже, че е крайно неудачно и без реален практически ефект използването на вече изградени, остарели и технически непригодни институти на правото за санкция и защита по отношение на един модерен и специфичен обект на правото от 21 век, който осъществява сам по себе си собственическите правомощия в интернет пространството на лицето, администриращо дадено домейн наименование, тъй като последното не е движима вещ, не е недвижима вещ и не е вземане. От тук и основните три проблема, които ще бъдат подложени на детайлно разискване в резюме:

Опозиция на търговска марка -  автор Атанас Костов. 

Адвокат Атанас Костов е топ експерта в България по темата "Опозиция на търгоска марка", като той е и авторът на тази книга, популярна в българската правна литература. Представяме на Вашето внимание негова статия по темата:

1.Процедура по опозиция на търговска марка в България. С едно от последните изменениея на Закона за марките и географските означения от 26.02.2010 г. - ДВ, бр. 19 от 2010 г. 26.02.2010 г., Народното събрание на Република България прие една интересна и практически нова промяна в процедурата по регистрацията на търговски марки, като въведе т.нар процедура по опозиция.
При така приетата нова система за регистрация на марките, експертизата по същество на заявки за регистрация ще се извършва служебно само на абсолютни основания. Ако подадената заявката отговаря на изискванията на чл.11 ЗМГО, тя ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Новите относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.), предвидени в чл.12 ЗМГО, визират факта, че когато е подадена опозиция не се регистрира марка: която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Тук като основание са дадени няколко критерия, които съществуваха и в старата норма на чл.12 ЗМГО – по ранна марка, сходство на стоки и/или услуги, както и фонетично, визуално или смислово сходство между двете марки, водещо до объркване на потребителите. Тези критерии обикновено следва да бъдат дадени комулативно, като степента на сходство зависи от степента на припокриване на споменатите критерии. В новия чл.12, ал.1 ЗМГО е изградено и законово определение за това, какво е „по-ранна марка”:

Парламентът прие окончателно напълно нов Закон за марките и географските означения.

От деня на влизането му в сила се прекратяват регистрациите на географските означения за спиртни напитки по отменения вече закон за марките за спиртни напитки, съгласно европейски регламенти, както и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които също са включени в регламентите на ЕС, съобщи БТА.

Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) номер 110/2008 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) номер 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.

 Правото върху търговска марка като обект на обезпечение.

1. Общи правила. Правото върху търговска марка може да бъде обект на искано обезпечение по предявен или бъдещ гражданскоправен иск.(чл.22а, ал.1). Това производство се провежда по правилата на чл.389 от ГПК, като крие известни специфики, свързани с неговия предмет и подсъдност. По новия ГПК, ищецът, във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, има възможността да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл.77 от ЗМГО исковете по този закон са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд, която специална норма в материални закон ЗМГО, дерогира процесуалното норма на чл.390 ГПК, касаеща подсъдността при налагане на обезпечения. От казаното до тук могат да се направят някалко извода. Първо – исканото обезпечение относно търговска марка, може да бъде депозирано във връзка с предявяването на един бъдещ иск. В тези случаи съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя допуснатото обезпечението(чл.390, ал.3 ГПК). Второ – обезпечение на иска може да се иска за всички установителни, осъдителни и конститутивни искове, касаещи нарушение на търговска марка и посочени в чл.76 от ЗМГО( аргумент от чл.389, ал.2 ГПК). Трето – искането за обезпечение на търговска марка може да бъде направено както в производството пред компетентния родово подсъден първоинстанционен Софийски градски съд(относно исковете, касаещи търговски марки – чл.77 ЗМГО), така и пред въззивният Софийски апелативен съд, като процесуалната преклузия за това искане настъпва с приключването на съдебното дирене във въззивното производство(чл.389, ал.1 ГПК).

Представяне на новата книга на специалиста по интелектуална собственост Атанас Костов в УНИБИТ.

Скъпи приятели, клиенти на "ЮСАУТОР" и любители на иновациите. Заповядайте следващата сряда на официалното представяне на новата книга на адв.Атанас Костов "Търговските марки и авторските права в интернет пространството". Представянето ще се състои от 17 часа на 10 юни в сградата на "Университета по библиотекознание и информационни технологии"(УНИБИТ), зала "Тържествена", като събитието е организирано съвместно с издателя на книгата ИК "Труд и право".

Адресът на  УНИБИТ е гр.София, бул."Цариградско шосе" №119(зад "Пиреус банк"). Входът е свободен за всеки заинтересован, като на събитието се очаква да присъстват едни от водещите специалисти в областта на интелектуалната собственост в България, представители на бизнеса и IT сектора. Надяваме се да съберем на събитието много приятели и познати, с които да изпием по чаша вино и да си поговорим всички заедно за новостите в онлайн средата.

 Регистрация на европейска търговска марка в EUIPO.

Съвременните икономически реалности изискват нов подход към пазарната среда и обективна защита на предлаганите и търгувани продукти. Неслучайно интелектуалната собственост е един от най-мощните правни способи за превенция спрямо нелоялната конкуренция и други подобни недобросъвестни практики на пазара. 

Заявяването и регистрацията на тевропейска търговска марка в 28-те държави членки на Европейската общност чрез т.нар. марка на Общността (EUТМ марка),е адекватна и наложителна реакция на гъвкавите и пазарнооринтераните съвременни менажери. Желаещи да защитят продукта си, не само в България, но и на европейския пазар следва да приложат именно този начин за защита и позициониране на една търговска марка. Казаното естествено важи и за т.нар международни марки, които се регистрират по Мадридската спогодба и протокола към нея. Кантора "ЮСАУТОР" има дългогодишна практика в консултирането на клиенти, които заявяват международни марки. Какви са особеностите при регистрацияна на европейска търговска марка?

Регистрация на Европейска търговска марка(EUТМ).Важен елемент, касаещ международната търговия е опцията, предлагана в момента от европейското законодателство, чрез която с една заявка предприемачите в България, Европа и други държави извън Европейския съюз(ЕС) могат да регистрират търговска марка, действаща на територията на ЕС. Това се постига чрез подаване на т.нар заявката за търговска марка на Общността - EUTM (European Tradeмark). Търговската марка на общността е свързана със система, чрез която заявител на търговската марка може да подаде едно заявление за търговска марка до Службата на европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), на един от официалните езици и след като марката бъде регистрирана, маркопритежателят да придобие права във всички страни от Европейския съюз. По силата на на Регламент (ЕО) № 207/2009 с едно заявление, подадено до централния офис на EUIPO, находящ се в Аликанте, се осъществява регистрация на европейска търговска марка, валидна във всички държави-членки на Европейския съюз.

Регистрацията на търговската марка „PURPLE RAIN“ бе отказана в САЩ.

Регистрацията на търговската марка „PURPLE RAIN“ бе отказана в САЩ. В прецедентно решение[1]Бордът за разглеждане на търговски марки в САЩ (т.нар. TTAB) установи, че наименованието „PURPLE RAIN“ е толкова тясно свързано с изпълнителя Prince, че постанови решение по същество и отхвърли заявката на несвързана с него страна, относно регистрация на търговската марка „PURPLE RAIN“ за хранителни добавки и енергийни напитки, тъй като тя внушава връзка с известния музикант. 

Фирмата „JHO Intellectual Property Holdings“ подава заявка за регистрация на търговската марка "PURPLE RAIN" във Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ(USPTO), в класовете за хранителни добавки, енергийни барове и енергийни напитки. Срещу заявката подават опозиция две юридически лица, които претендират за по-ранни права чрез Prince или негово имущество: (1) „Paisley Park Enterprises“ LLC (притежател на името и образа на Принс) и (2) „NPG Records“ LLC (притежател на няколко регистрации на търговски марки „PURPLE RAIN“ за различни стоки и услуги).

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е № 783 София, 19.07.2018 г.

Комисията за защита на конкуренцията в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Ненкова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Кюмюрджиев

ЧЛЕНОВЕ: Анна Янева Георгица Стоянова Красимир Витанов Красимир Зафиров Пламен Киров при участието на секретар-протоколиста Захари Сръндев, разгледа в редовно заседание, проведено на 19.07.2018 г., преписка № КЗК/88/2018 г., с наблюдаващ проучването – г-н Красимир Витанов, член на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).

В Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство по преписка № КЗК/88/2018 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по искане на „Гюлер Анахтар Ве Килит Санаи Тиджарет Лимитед Шикерти“, Турция, за установяване на евентуално извършено нарушение на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на „Кара-Ка“ ООД, София, постановяване на прекратяване на нарушението и възлагане на направените в производството разноски. СЪЩНОСТ НА ИСКАНЕТО В искането се посочва, че „Гюлер Анахтар Ве Килит Санаи Тиджарет Лимитед Шикерти“ е регистрирано съгласно законодателството на република Турция. Дружеството осъществява стопанска дейност, свързана с производство на катинари, ключалки, ключове и други. По отношение на ответното дружество „Кара-Ка“ ООД се посочва, че е бивш дистрибутор на подателя на искането, който предлага на българския пазар стоки – заготовки за секретни ключове с външен вид, маркировка и белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство. Също така се използва марка и продуктово-каталогова 1 идентификация, идентични с тези на подателя на искането, по начин, който води до увреждане на интересите на последното. При две контролни покупки на заготовки се констатира, че продуктите имитират външния вид на произвеждания от подателя на искането продукти, като са поставени от едната страна негова марка „GÜLER“, а от другата страна на заготовката – продуктовия индекс на производителя „WJ11B“. Такъв присъства като означение и на сайта на ответното дружество. Твърди се, че подателят на искането притежава регистрирана международна марка „GÜLER“ № 727989, с дата на регистрация 22.12.1999 г. и със срок на защита до 22.12.2019 г. Дружеството няма лицензионни договори за предоставяне на права на марки или промишлени дизайни. Твърди се, че „Кара-Ка“ ООД е извършило нарушение на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, което, по данни от клиенти на подателя на искането, продължава повече от две години. Пазарът на заготовки за секретни ключове се описва като разнообразен, предвид голямото продуктово изобилие, като съществува специфика по отношение на потребителите на продукта. Предвид факта, че се касае за продажба на заготовки за секретни ключове, които изискват допълнителна обработка от квалифицирани специалисти, то потребителите на продукта са специализирани предприятия за ключарски услуги. Продуктите са взаимозаменяеми, но само и единствено с оглед конкретното им приложение – възможност да бъдат обработени като копия на ключове, които могат да сработят с определено заключващо устройство.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер …………… Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На четиринадесети април

Година две хиляди и единадесета 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НЕЙКОВА 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

При секретаря А. Б.

Прокурор В. Томов

като разгледа докладваното от съдия Нейкова ВНОХД № 465 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

Настоящото производство е по реда на чл.250, ал.5 от НПК и e образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Варна срещу Разпореждане на ВРС, XXXVI-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 1369/2011г. по описа на Районен съд –гр. Варна.

Досъдебното производство е било образувано на 17.08.2010г. срещу Д.М.Т., за престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК за това, че на 09.08.2010г., в гр. Варна, в к.к. „Златни Пясъци” –„Етнографски Комплекс”, без съгласие на притежателя на изключителното право, използвал в търговската си дейност марка „G-Star”, без правно основание. Органите на ДП са направили преценка, че държаните вещи са на стойност, която обуславяла квалификация по чл. 172Б, ал.2, пр.2, тъй като от деянието били причинени значителни вредни последици.

Срещу Т. е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по смисъла на чл. 172Б, ал.2 от НК. Съдията – докладчик, с протестираното пред въззивния съд разпореждане, е прекратил наказателното производство с аргумента, че деянието не e съставомерно по този законов текст. На второ място съдът е посочил, че в диспозитива на обвинителния акт не е коментиран един от обективните елементи на престъплението по чл. 172Б от НК – съгласието на притежателя на търговската марка.

Установителни и осъдителни авторскоправни искове за заличаване на търговска марка.

Особен практически и теоретичен проблем представляват авторскоправните съдебни искови производства, свързани с установяване наличието на предходно авторско право, което стои в основата на недобросъвестно регистрирана по-късно от него търговска марка. Двата специални закона - Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) и Закона за марките и геогрефските означения(ЗМГО) са частично стиковани от законодателя в този смисъл. Те дават защита на правомощията на автора и същевременно санкция спрямо недобросъвестния заявител на търговска марка(изразяваща се в опцията за нейното заличаване), който е използвал авторско произведение за целите на заявяването.. В чл. 26. ал.3, т.5, б.Б от ЗМГО е закрепено императивното правило, че регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, с правен интерес, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право. За да се достигне до резултата на чл.26 ЗМГО, авторът трябва да е провел успешно един установителен или осъдителен авторскоправен иск, на базата на решението по който съдът да се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно наличието на авторско право, предхождащо като годен обект на интелектуалната собственост и като възникване, недобросъвестно заявената в последствие търговска марка.