Секторен анализ на ДАНС за рисковете от изпиране на пари и тероризъм на база незаконна търговия с крипто активи.
1.Увод.
Настоящата секторна оценка на рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм, свързани с виртуални активи и доставчици на услуги за виртуални активи (ВА/ДУВА) представлява първият цялостен преглед от компетентните органи в Република България на този сравнително нов, но бързо развиващ се сектор за страната ни.
Секторната оценка на риска идентифицира и оценява заплахите и уязвимостите по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризъм при витруални активи(наричани по-нататък за краткост „ВА“) и доставчиците на виртуални активи(наричани по-нататък за краткост „ДУВА“) чрез секторен подход и определя степента на риск от този вид дейност. Посредством уеднаквяване на разбирането на публичния и частния сектор за рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм (ИП/ФТ), с настоящата оценка на риска могат да се ограничат негативните последици от потенциални процеси на де-рискинг и да се положи основа на съвместната реакция срещу изпирането на пари/финансирането на тероризма в отговор на противозаконни действия на лица, които се опитват да влагат, разслояват или интегрират неправомерно придобити средства чрез сектора на ВА/ДУВА.
Настоящата оценка надхвърля приложимата в България рамка за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която транспонира изискванията на Петата директива на ЕС, и използва обхвата и определенията за ВА и ДУВА, посочени в изискванията на FATF (по-специално Препоръки 1 и 15 и Непосредствен резултат 1). По този начин се гарантира, че разбирането на риска е в съответствие с установените международни тенденции, въпреки че националната и европейската рамка в тази област не е все още напълно съвместима с международните изисквания.
Настоящата секторна оценка е продукт на съвместни действия между правителството, финансово-разузнавателното звено (ФРЗ), правоохранителните органи, прокуратурата, разузнавателните органи, надзорните органи и частния сектор. Използваните източници включват публични национални и международни доклади в съответната област, включително от FATF, MONEYVAL, Наднационалната оценка на риска на ЕС от изпиране на пари и финансиране на тероризма, Европол и др.
Използвани са още и доклади от реномирани компании за блокчейн анализ. Секторната оценка представлява полезен и надежден инструмент на правителството, националните компетентни органи, частния сектор за по-добро разбиране на рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм в България във връзка с виртуални активи и доставчиците на услуги за виртуални активи. Същата подпомага изготвянето на собствени оценки на риска на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП, осъществяване на надзорната/контролната дейност, разкриването на неправомерни действия и правоприлагането.
Секторната оценка се основава на подробен анализ на заплахите за изпиране на пари/финансиране на тероризъм, уязвимостите, присъщите рискови фактори и остатъчните рискове, свързани с ВА/ДУВА, въз основа на следните компоненти:
-преглед на контекстуалните фактори, влияещи върху средата на виртуалните активи;
- измерване на значимостта на сектора на ВА/ДУВА в България, както и на продукти и услуги в други регулирани сектори (като финансови институции и нефинансови бизнеси и професии), включващи използването на ВА/ДУВА;
- анализ на нормативната уредба, отнасяща се до ВА/ДУВА;
- преглед на надзорната практика на САД ФР - ДАНС;
- анализ на заплахите, произтичащи от предикатни престъпления, които служат като основен източник за генериране на престъпни приходи за средата на виртуалните активи, както и анализ на заплахите от финансиране на тероризъм;
-анализ на уязвимостите, свързани със законодателната рамка, оперативната дейност и разбирането на рисковете;
-анализ на клиенти и потребителски профили, участващи в престъпления, свързани с ВА и ДУВА;
- анализ на други (не-ДУВА) икономически сектори, включващи използването на виртуални активи;
-анализ на продукти, свързани с ВА и услуги, извършвани от ДУВА.
Установените изводи от всеки от тези компоненти са анализирани за връзки и взаимодействие и резултатите са използвани, за да се създаде рискова матрица и рискови сценарии за България, отразени в четири раздела за оценка на риска.
При анализа на значимостта на сектора на ВА/ДУВА е установено нарастващо приемане на криптоактивите в България и разширяване на сектора, като се наблюдава значително увеличение на броя на регистрираните ДУВА и обемите на извършените операции. Големият брой на регистрирани нови ДУВА, които все още не извършват дейности, свързани с виртуални активи, е индикация, че има вероятност секторът да се развива още по-бързо, включително чрез навлизане на чуждестранни пазари и насочване към чуждестранни клиенти.
България позволява, както на местни, така и на чуждестранни ДУВА да предоставят услуги в страната. Прегледът на тенденциите в законното използване на виртуални активи и на наблюдаваните случаи на изпиране на пари и свързаните предикатни престъпления в страната с използването на виртуални активи идентифицира ясното предпочитание на българските граждани да използват услугите на големи чуждестранни ДУВА, които също предоставят услуги в страната чрез неприсъствено/дистанционно установяване на делови отношения.
Пазарът на виртуалните активи в България в момента се състои от участници, които купуват виртуални активи с цел средна и дългосрочна инвестиция, спекулации с цените на активите и проекти, както и участници, които продават виртуални активи с цел реализиране на натрупаната печалба или излизане от инвестицията. Лицата, притежаващи виртуални активи в България, са предимно представители на ИТ сектора и търговията на финансовите пазари и целта им е да реализират доходност от търговия с този вид активи. Това обаче не означава, че инвестициите във виртуални активи са достъпни само за ИТ специалисти. Разработват се, както от чуждестранни, така и от местни ДУВА все по-удобни за ползвателя приложения, които го улесняват да извършва трансакции във виртуални активи. Бързо развиващия се ДУВА сектор в България, който предоставя достъп до пазара на виртуални активи на лица, интересуващи се от инвестиционните възможности на този вид активи, също допринася за увеличаването на приемането на виртуалните активи в България.
Финансовият сектор и нефинансовите бизнеси и професии показват нисък рисков апетит по отношение на операции с ВА/ДУВА, а търговската среда в страната, приемаща плащания във виртуални активи, е доста ограничена. Това може да подтикне, както законно действащи, така и незаконно действащи лица, да използват алтернативни средства за извършване на операции във виртуални активи, като P2P борси, децентрализирани борси, ДУВА, които не прилагат или частично прилагат мерките за превенция на изпиране на пари/финансиране на тероризъм, както и да открият платежни сметки в други държави, с цел да избегнат контрола на националните задължени субекти и правоохранителните органи.
2.Заплахи, свързани с предикатните престъпления.
Въпреки, че този нов клас активи (ВА) и развитието на пазарната конюнктура, свързана с тях стимулират иновациите във финансовите услуги, то скоростта на промяната не е лишена от рискове за незаконно финансиране. Виртуалните активи са свързани с престъпна дейност, варираща от измами, трафик на наркотици и детска порнография, до компютърни престъпления и рансъмуер (ransomware), както и до дейности за набиране на средства от терористични организации. Безграничният и псевдо-анонимен характер на тези видове активи в исторически план са направили виртуалните активи привлекателно средство за изпиране на облагите от престъпления, особено преди разработването на технологични инструменти и решения, които проследяват дейността в блокчейна.
Типични престъпления за средата на виртуалните активи, като измами (ICO измами, схеми на Понци и други инвестиционни и компютърни измами), кражба на ВА, трафик на наркотици, материали за сексуално насилие над деца, взаимодействие с даркнет пазарите[1], също се установяват като заплаха за България, която е утежнена поради значителното присъствие на организирана престъпност. Най-често срещаното предикатно престъпление, за което е установено, че генерира най-големи обеми облаги за последващо изпиране чрез ВА/ДУВА, е измамата (основно свързана с инвестиции, вкл. ICO измама и схема на Понци). Някои от случаите, свързани с измами, са в комбинация с компютърни престъпления и организирана престъпност.
Други престъпления, които представляват голяма заплаха за дейности по изпиране на пари като цяло, например укриването на данъци, също представляват известна заплаха и в контекста на ВА/ДУВА.
Заплахите, произтичащи от корупция, също са анализирани, но все още няма доказателства, които да сочат, че това престъпление е обхванало сектора на ВА/ДУВА.
Въпреки, че международните доклади отбелязват нарастващия интерес на терористите и терористичните организации към използването на виртуални активи, заплахата от ФТ при използването на ВА/ДУВА в България е донякъде ограничена, като се има предвид общият контекст на ФТ в страната. Независимо от това, присъщите уязвимости, свързани с характеристиките на виртуалните активи (интернет базирани, трансгранични и анонимни) и с българската регулаторна среда, правят българския сектор на ДУВА възможен канал за дейности по ФТ, особено като се има предвид нарастващата значимост на сектора.
3.Уязвимости.
Сравнително наскоро на САД ФР - ДАНС са дадени правомощия да извършва контрол върху дейността на доставчиците на услуги за ВА за съответствие с превантивните мерки срещу ИП/ФТ. Българското ФРЗ е в процес на формулиране на цялостно разбиране на дейностите на ДУВА и на съответствието на сектора с изискванията на ЗМИП и ЗМФТ. Първоначалният фокус на САД ФР - ДАНС е насочен към проверка за наличието на градивните елементи за спазване на изискванията за превенция на изпиране на пари/ финансиране на тероризъм от страна на ДУВА, а именно вътрешни правила за превенция и контрол на изпиране на пари/финансиране на тероризъм, както и собствени оценки на риска от ИП/ФТ. Тази зараждаща се надзорна практика се съчетава с недостатъчни технически и човешки ресурси (включително специализирани обучения) на контролния орган и все още незряла култура на спазване на правилата за превенция срещу ИП/ФТ от страна на местните ДУВА.
С оглед обвързването на държавата със законодателната рамка на ЕС, несъответствията между обхвата на Петата директива на ЕС и международните стандарти, предписани от FATF във връзка с ВА/ДУВА, се отразяват и на България. Предложенията на ЕК за Регламент MiCA и за нов пакет от мерки за борба срещу ИП/ФТ на ниво ЕС, ако или когато бъдат приети, се очаква да подобрят наблюдението върху доставчиците на услуги за криптоактиви и да гарантират спазването на съответните мерки, изисквани в препоръките на FATF.
Изградената към момента регулаторна рамка за ВА/ДУВА в България се характеризира със следните основни недостатъци:
-базисни (минимални) изисквания за навлизане на пазара с опростена процедура за доброволна регистрация, липса на законови или регулаторни мерки за идентифициране на нерегистрирани ДУВА, както и липса на предвидени санкции за извършване на дейност без регистрация. Не е определен местен орган, който да извършва наблюдение на неразрешена дейност с виртуални активи. Не са въведени изисквания за извършване на проверки за годност и надеждност на собствениците и управителите на ДУВА. Вътрешни политики и мерки за превенция на ИП/ФТ се изискват само когато фирмата е вписана в регистъра на НАП;
- три от услугите, които попадат в обхвата на определението на FATF за ДУВА, не са обхванати от българската регулаторна рамка за превенция на ИП/ФТ (обмен между една или повече форми на виртуални активи, трансфер на виртуални активи и участие и предоставяне на финансови услуги, свързани с предлагане и/или продажба на виртуален актив;
-българската нормативна рамка не покрива изискването за предаването на информация за инициатор и бенефициент при презгранични преводи във виртуални активи, известно като „правило за пътуване“ (travel rule);
- не е въведено изискване за прилагане на мерките за създаване на протокол за комплексна проверка на клиента(от англ. “Know your customer” или “KYC”), при извършване на случайни операции или сделки от ДУВА, които са равни или надвишават 1000 евро.
Някои от основните оперативни предизвикателства, с които се сблъскват компетентните органи при проследяването на активи и разследването на престъпления, свързани с виртуални активи са:
- липса на инструменти за мониторинг на блокчейна при някои ключови национални компетентни органи;
- трудности при придобиването на информация от чуждестранни ДУВА, предоставящи услуги на български граждани;
- недостатъчно специалисти и експерти необходими за разкриването на незаконни дейности, свързани с ВА/ДУВА и за нуждите на разследването;
- обща необходимост някои органи да получат практически обучения и упражнения по проследяване, финансово- разузнавателен анализ и разследване на случаи, свързани с виртуални активи.
4. Клиенти на ДУВА.
Физическите лица, и по-специално българските граждани, са основният вид клиенти на ДУВА, които се установяват в случаите на престъпления, свързани с ВА, сравнено с юридическите лица. Това наблюдение при престъпленията, свързани с ВА, до голяма степен противоречи на ситуацията с общите случаи на изпиране на пари според Националната оценка на риска (НОР), при които използването на юридически лица (възползващи се от традиционни канали за изпиране на пари като финансови институции) е по-често.
Видовете юридически лица, които най-често се свързват със случаите на изпиране на пари, включващи използване на ВА и ДУВА с връзка с България, са ЕООД и ООД. Това напълно съответства на типа юридически лица, които фигурират в случаите на изпиране на пари като цяло според НОР. Обикновено тези юридически лица са фиктивни дружества, създадени с цел разслояване на средствата, получени от жертви на измама или чрез преводи през други дружества в чужбина, или последващо прикриване на произхода на средствата чрез обмен между фиатна валута[2] и виртуални активи.
Юридическите лица често се използват извън средата на виртуалните активи за прехвърляне на средства въз основа на съмнителни договори за заем между свързани фирми, за да се добавят допълнителни слоеве за прикриване на произхода на средствата. Същата техника може да се използва и с виртуални активи. Плащането за стоки или услуги във виртуални активи като част от търговската дейност на юридически лица, също е удобен начин за навлизане във финансовата система на виртуални активи от свързвани с незаконна дейност криптоадреси във формата на фиатна валута или обратното - престъпни приходи във фиатни валути да бъдат инвестирани във виртуални активи.
Установява се, че юридическите лица използват услугите на ДУВА предимно във връзка с изпиране на средства от инвестиционни измами и данъчни престъпления, докато физическите лица се появяват във всички видове предикатни престъпления или техники за изпиране на пари, описани по-горе, вкл. операции във връзка с даркнет услуги. Някои контекстуални фактори, като бедността и ниската финансова грамотност на голяма част от населението, създават условия за лица с нисък социален и икономически статус да действат като „финансови мулета“. В тази връзка в България голям потенциал за проявление има техника за ИП, използвана от организираната престъпност с употреба на „финансови мулета“ за откриване на сметки в ДУВА и изпиране на престъпни облаги.
Търговия с виртуални активи на висока стойност и/или с висока честота са най-честите рискови фактори, свързани с клиентите на ДУВА - физически лица. Това разпределение на рисковите фактори се определя основно от преобладаващия тип дейност с виртуални активи, която се установява (особено в случаите при САД ФР - ДАНС), а именно кредитни преводи от/към големи чуждестранни ДУВА и в по-малка степен към/от местни ДУВА. Други рискови фактори включват използване на пари в брой и несъответствие между профила на клиента и обемите на операциите или декларираната дейност.
5.Други икономически сектори.
Връзките с високорискови икономически сектори, които не са свързани с ДУВА, не се появяват много често в случаите за ИП с виртуални активи (например традиционно високорискови сектори от НОР като строителство, търговия с храни, метали и петрол), което показва, че спецификата на престъпленията, свързани с виртуални активи, и използването на ВА/ДУВА не съответстват задължително на цялостната заплаха от ИП.
Финансовият сектор (по-специално банки, дружества за електронни пари, платежни институции и небанков финансов сектор) не извършва каквито и да било директни транзакции с виртуални активи и не участва в инвестирането в такъв тип активи, с някои отделни изключения касаещи обменни бюра. Независимо от това банките, дружествата за електронни пари и платежните институции са изложени на рискове от ИП/ФТ, свързани с използването на ВА/ДУВА, тъй като те са начин за контакт на потребителите на централизирани крипто борси с традиционния финансов сектор, през който преминават входящи и изходящи потоци на средства от дейности, свързани с обмен между виртуални активи и фиатни валути.
По отношение на сектора на недвижимите имоти се установява, че се заражда известен интерес към виртуалните активи. В България вече има случай на придобиване на недвижими имоти срещу виртуални активи чрез замяна. Друго доказателство за възникващото взаимодействие между сектора на недвижимите имоти и сектора на ВА/ДУВА в България е нов тип услуга, предлагана от един местен доставчик, а именно покупка на недвижими имоти с виртуални активи. Както е посочено в НОР, секторът на недвижимите имоти е един от секторите с висок риск в България в контекста на изпирането на пари, но към момента, в наблюдаваните случаи на престъпления с виртуални активи, няма данни, свързани с бизнеса с недвижимите имоти. Ограничените доказателства за използването на виртуални активи за придобиване на недвижими имоти като цяло също не подкрепят завишен риск от ИП чрез използване на виртуални активи в сектора на недвижимите имоти спрямо вече определения с НОР високорисков профил на този сектор.
В световен мащаб секторът на онлайн хазарта е от първите приели виртуалните активи, също и неговите характеристики са съвместими с дигиталната природа на виртуалните активи. Множество сайтове за хазарт в световен мащаб се фокусират върху дигитални активи и все по-голям брой онлайн казина са започнали да приемат този тип активи от клиенти. Множество сайтове за онлайн хазарт в чужбина не изискват информация за целите на комплексна проверка на клиента, което може да ги превърне в канал за изпиране на пари. Секторът на хазарта в България е пряко изложен на операции с виртуални активи, което е ограничено до един оператор на онлайн хазарт, лицензиран да извършва хазартна дейност в България, който приема залози във виртуални активи. Основните рискове произтичат от присъствието на чуждестранни крипто казина, които не са лицензирани в България, но предлагат услуги на български граждани чрез техните уебсайтове. Последното може да се използва за изпиране на незаконно получени виртуални активи чрез свързани с хазартни игри операции.
6.Продукти, свързани с ВА и услуги, извършвани от ДУВА.
Основните типове виртуални активи, предлагани от местните ДУВА са виртуалните активи с най-висока пазарна капитализация – „Биткойн“, „Етериум“ и стейбълкойни (USDC и USDT). “Биткойнът”, “Eтериумът” и стейбълкойните са базовите виртуални активи, които се търсят за първоначално навлизане с фиатна валута на пазара на виртуалните активи. Фактори като използваемост и до известна степен анонимност носят на тези виртуални активи много високи присъщи рискове.
Стойността на стейбълкойните е обвързана с цената на конкретен актив (главно USD), което ги прави по-малко волатилни и с по- малка вероятност да загубят стойност, освен ако базовият актив не започне да губи стойност. Тази характеристика на стейбълкойните ги прави предпочитан избор за хора, които се стремят да съхранят стойността на инвестицията, за разлика от тези, които търсят по-висока възвръщаемост с по-висок риск от загуба на стойност. Тази характеристика може да бъде привлекателна за лица, извършващи дейности по изпиране на пари, които не биха искали да рискуват да загубят стойността на незаконно получените облаги, а просто да използват възможността да конвертират фиатната валута във виртуални активи.
Популярността на „Биткойна“, независимо от възможността да бъде проследен, може да го направи привлекателен за незаконно действащи лица, тъй като е по-малко вероятно ДУВА да поставят под въпрос използването му, освен ако сумите не са изключителни. „Биткойнът“, който е добре известен като виртуален актив, също може да привлече престъпници в укриване на определена сума сред милионите трансакции, които се извършват всяка година в световен мащаб.
При “Eтериума”, вид виртуален актив, който също е псевдоанонимен, следва да се отчете факторът, че се използва широко в платформата за интелигентни договори (smart contracts) “Етериум” - основен блокчейн, който улеснява децентрализираните пазари. По този начин етериум дава широк достъп до DeFi (Decentralised Finance) и пазара за NFTs (Non-fungible tokens), които също привличат незаконно действащи лица, търсещи повече анонимност, като се имат предвид международните тенденции.
Анонимните криптовалути (privacy coins), особено „Монеро“, имат висок присъщ риск най-вече поради фактора анонимност. Те осигуряват механизъм за разслояване в процеса на изпиране на пари – помагайки да се скрие връзката между незаконния източник и крайната дестинация на средствата. Анонимните криптовалути затрудняват разпознаването или проследяването на истинския източник на използваните средства.
Незаменяемите токени (NFTs) са нов тип дигитални активи, чиято популярност нараства бързо. Липсва регулаторна яснота около NFTs и тепърва се зараждат регулаторни подходи спрямо тях, което ги прави уязвими за изпиране на пари. Има доказателства (въз основа на проверки в открити източници) за някои дейности по разработване на NFT в България. Не са открити конкретни данни за интереса в България към инвестиране в NFT, тъй като нито един от регулираните сектори (вкл. ДУВА) не предлага услуги, свързани с NFT. Това е област, на която следва да се обърне допълнително внимание в бъдеще, за да се разбере по-добре действителният рисков профил на тези дигитални активи в България.
Оценката отбелязва широкото използване на механизми за анонимизиране (особено портфейли за поверителност и миксери) като заплаха за ИП поради техните характеристики, които помагат на потребителите да извършват операции с по-голяма поверителност и да прикриват източника на средства. Тази способност, и в допълнение фактът, че повечето миксери нямат изисквания за комплексна проверка на клиента, ги прави често използван механизъм за изпиране на пари в международен план.
Използването на чуждестранни ДУВА, особено големи криптоборси, е ясно разпознаваем модел в наблюдаваните случаи на ИП и престъпления, генериращи облаги с използване на виртуални активи. Въпреки това, подобряването на съответствието на такива борси с изискванията за превенция на ИП и ФТ, засилването на тяхното сътрудничество с правоохранителни органи, вкл. български и някои наблюдавани процеси на де-рискинг на свързани с виртуални активи операции, биха могли да насочат престъпниците към използване на услугите на по-малко известни централизирани борси или ДУВА, които не прилагат или прилагат частично мерките за превенция на ИП и ФТ, P2P борси и децентрализирани борси.
Регулаторните недостатъци, свързани с процедурите за навлизане на пазара, създават благоприятна среда за нелицензирани/нерегистрирани ДУВА, които представляват заплаха за цялостност на сектора, а също и носят значителен риск за изпиране на пари и до известна степен за финансиране на тероризъм.
Въпреки, че заплахата от ИП/ФТ по отношение на местните ДУВА към момента не изглежда значителна, нарастващата значимост на сектора, вкл. увеличаващата се ориентация към чуждестранни клиенти, уязвимостите, свързани с регулаторния, правоохранителния и надзорния режим по отношение на ВА/ДУВА, както и трудностите по спазването на изискванията на превантивното законодателство срещу ИП/ФТ и разбирането на рисковете от самия сектор, създават риск от злоупотреба със същия за целите на ИП/ФТ. P2P борсите, децентрализираните борси (DEX) и портфейлите без попечителство са достъпни за всеки потребител и носят допълнително ниво на анонимност по отношение на виртуалните активи. Нито един от местните ДУВА не действа като P2P борса или DEX. Въпреки това, тези продукти/услуги, предлагани от различни чуждестранни доставчици, биха могли да изложат сектора на ДУВА и финансовия сектор (който обслужва клиенти, извършващи операции, свързани с виртуални активи[3]) на риск от ИП/ФТ.
Основните рискови събития за изпиране на пари, които са идентифицирани с настоящата оценка включват:
1. Изпиране на облаги, генерирани от измами, свързани с инвестиции или използване на присъщите характеристики на виртуалните активи за подвеждане на потърпевши лица да инвестират във фиатни валути или във виртуални активи с обещания за бързо забогатяване.
2. Изпиране на облаги от престъпна дейност от дружества, които се представят за ДУВА, но са без лиценз/регистрация за извършване на такъв вид дейност.
3. Лица, занимаващи се с незаконни дейности извършват регистрация онлайн в чуждестранни ДУВА, опериращи като централизирани борси, и използват услуги като обмен между фиатна валута и ВА, между една или повече форми на ВА и трансфер на ВА, за да вложат или преобразуват фиатна валута или ВА, придобити по престъпен начин.
4. Изпиране на средства чрез обмяна на фиатна валута във видове виртуални активи, като биткойн, етериум и стейбълкойнс, които имат висока ликвидност и използваемост (по отношение на възможностите за обмен) без значителен риск от загуба на стойност на облагите от престъпна дейност.
5. Използване от организираната престъпност на лица с нисък социален и икономически статус, за да действат като „финансови мулета“ за изпиране на незаконно придобити средства чрез обмен между виртуални активи и фиатни валути и между един или повече видове виртуални активи в полза на престъпната мрежа.
6. Изпиране на пари посредством наредени/получени средства по платежни сметки на местни физически лица (вкл. в полза на трети лица), чрез преводи от/към ДУВА, свързани с търговия с виртуални активи на висока стойност или с висока честота.
Генерирано е и рисково събитие във връзка с ФТ, със среден риск, в резултат на анализ на международни доклади и свързаните с виртуалните активи уязвимости. Вероятните рискови сценарии за ФТ включват:
1. Терорист или лице, финансиращо терористи депозира пари в брой на криптомат, намиращ се в България, докато преминава към/от конфликтни зони, за да финансира адреси на виртуални активи, свързани с терористична мрежа;
2. Терорист или лице, финансиращо терористи, който не се намира физически в България, открива по дигитален път сметка в български ДУВА и я използва за набиране, дарение и/или прехвърляне на средства под формата на виртуални активи на отделни терористи или терористична организация.
Някои рискове, които са специфични за средата на ВА/ДУВА, с по-малко взаимодействие с финансовия сектор, като например използването на механизми за анонимизиране (особено миксери и портфейли за поверителност), NFT, P2P операции (включително използването на P2P борси и портфейли без попечителство) и DeFi, не са се материализирали съществено в страната, но те представляват рискови фактори, чийто потенциал за улесняване на дейностите по изпиране на пари и финансиране на тероризъм трябва да бъде сериозно взет под внимание.
Източник: ДАНС
[1] Даркнет пазарите обикновено се свързват с продажба на наркотици, оръжия, откраднати или фалшиви данни за лични карти и банкови карти, детска порнография.
[2] Наложено със закон платежно средство в рамките на определена територия, което се емитира от централна банка, без да е обезпечено от физически активи
[3] Платежни операции, които финансовите институции предоставят на своите клиенти, съгласно ЗПУПС, чиято цел е по някакъв начин покупката/продажбата на виртуални активи, както и предоставяне на всички банкови продукти и услуги на клиенти - доставчици на услуги за виртуални активи;
За изготвяне на правила, касаещи блокчейн проекти по отношение на протокол за мерки против изпиране на пари(AML) и създаване на протокол "познай клиента си"(KYC), които да отговарят на критериите и изискванията на ДАНС и българското законодателство, моля обърнете се към кантора "ЮСАУТОР" на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и телефон 0888915215.