Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Нормата на чл.172а от НК. Теория и съдебна практика. Коментар.

 

На базата на уеднаквяването на законодателството на Република България с международни актове в областта на авторското право, пред 1995г. чрез една от поредните промени на НК, бяха въведени няколко текста, чиито обект на наказателно преследване престъпленията, касаят деянието "контрафакция". От тогава и до настоящия момент в раздел VII на НК, визиращ престъпленията против интелектуална собственост, съществува чл.172а от НК, които инкриминира деянията, насочени към нарушаване на авторски права. Прави впечатление, че систематиката на гражданското право относно интелектуалната собственост е пренесена и в НК, като са създадени текстове, касаещи авторското право (чл.172а НК) и отделно текстове, касаещи индустриалната собственост (чл.172б НК). Текстът на чл.172а НК е особено интересен, тъй като той въвежда един сравнително нов обект на наказателноправна превенция в българското право. Може би това е една от причините тази норма да е свързана с особено противоречива практика на съдилищата, продиктувана според мен от липсата на еднакви обективни критерии, които да бъдат прилагани при разкриването и наказването на престъпленията, касаещи авторскоправното законодателство. Друга причина е факта, че на деянията против интелектуалната собственост се гледа като на такива, които са с ниска степен на обществена опастност. С настоящето изложение ще се опитам да внеса малка яснота в проблема. Предвид промените в сега действащият НК, които касаят чл.172а от НК, законодателят не е намерил за целесъобразно да даде законово определение в чл.93 от НК на термините „записване”, „възпроизвеждане”, „разпространяване”, „излъчване”, „предаване”, „използване по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право”.

 

Авторско право върху колаж. Адвокат по авторско право.

 

Обектите на авторското право, имплементирани в колажа като произведение са тези, визирани в чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от ЗАПСП, а именно произведенията на изобразителното изкуство, литературните и музикалните произведения, филмите и другите аудиовизуални произведения, както и тези, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. Строго погледнато като обекти на авторското право в контекста на ЗАПСП колажите могат да бъдат класифицирани като особен вид сборни и по-точно съставни такива, тъй като те представляват артистичен авторски подбор (от страна на автора) по отношение на произведения, вече създадени от други лица, като със съгласието им, но без тяхно участие, въпросните творби стават неразделна част от новото и оригинално в своите изразни средства и послание произведение, под формата на колаж. Все пак тук би трябвало да направя уточнението, че имайки предвид факта на запазване на авторското право върху всяко самостоятелно произведение, включено в колажа и опцията съответният автор да го използва извън него, съществуват някои особености. Те са свързани например с възможността за целите на колажа да бъдат използвани “обекти”, които въобще не могат да бъдат класифицирани като защитени от авторското право. Това води до извода, че основният критерий, относим към качеството им на произведения в смисъла на ЗАПСП е фактът на вложения авторски труд при събирането, подбора и уникалността в оценката и подреждането на отделните елементи.

Искова защита на авторски права. Адвокат по авторско право.

 

Въпросът относно правната проблематика, свързана с авторските права е особено актуален в настоящия момент, с оглед динамичното развитие на имуществените отношения в областта на изкуството, литературата и науката в България. Обективно този факт доведе и до търсената от авторите, а и предлагана от "Закона за авторското право и сродните му права"/ЗАПСП/, адекватна на правата им защита на тяхното творчество.Радостното в случая е появата на правна култура, а и самочувствие на българските творци да търсят и отстояват правата си по съдебен ред. Доскоро именно тази възможна държавна защита в областта на авторското право будеше може би основателно съмнение, предвид химерността на нейната вероятност.От друга страна тези обстоятелства доведоха до сериозен юридически дебат в българското общество, тъй като културата изведнъж се превърна в доходоносен, чисто комерсиален начин за генериране на финансови средства, който търси и изисква добри законодателни, а от там и практически решения. Ноторен факт е, че ЗАПСП е един добър и модерен закон, изцяло съобразен с международно-частноправната уредба на авторските права в световен мащаб, но за съжаление той все още е малко "замръзнал" и "статичен" поради липсата на достатъчно съдебна практика, факторите за което обстоятелство са много и най-малкото е некоректно да бъдат обсъждани в настоящето изложение. В качеството ми на адвокат към настоящия момент, неколкократно съм се сблъсквал с интересни авторскоправни казуси, като с цел максимално добре да защитя интересите на клиента ми съм срещал известни теоретични, а и процесуални трудности, които в крайна сметка доведоха до синтезиране на полезен практически опит. Именно на него бих искал да се позова в следващите редове, като ще дам пример с два реални казуса, единият от които третира правата на артистичните групи и в частност тяхното наименование и неговата защита, а вторият засяга нарушение на правата на артистите-изпълнители и правните последици от това.

Данъчно облагане на организациите за колективно управление на аввторски права.

 

 

 

Изготвянето, проверката и заверката на годишните финансови отчети на правозащитните организации, упражняващи правата на притежателите на интелектуална собственост е съпроводена с известни специфични особености и изисквания, свързани с познаването на някои нормативни документи извън тези, които традиционно регламентират провеждането на независимия одит. Организациите за колективно управление на авторски права като юридически лица възникват на основание на приетия през 2001г. Закон за юридическите лица с нестопанска цел, като те могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на права. Правният режим на тези организации, техните правомощия и фнкции се третират от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в чл.40, като характерна особеност е че тези юридически лица не могат да реализират печалба и са длъжни да разделят всички средства, получени от ползвателите между членовете си, след като удържат необходимото за своята дейност. Всяка новосъздадена такава организация е длъжна в срок от два месеца да представи в Министерството на културата препис от решението на съда за регистрацията си, а след това и за всички евентуални промени в нея – тъй като логично е да се прдполага, че предвид предмета им на дейност тези организации непрекъснато привличат нови членове, обстоятелство което с оглед промените в членската маса и устава би трябвало да се отбелязва в търговския регистър. За всички съществуващи към настоящия момент в България подобни организации Министерството на културата води специален регистър. Тези организации като юридически лица с нестопанска цел са вид данъчен субект, съгласно чл.18, ал.1, т.1 от Данъчно процесуалния кодекс(ДПК), като те задължително трябва да бъдат регистрирани в съответната териториална данъчна дирекция по седалището си – чл.29, ал.3, т.4 ДПК. Настоящето изложение има за цел да изясни и маркира някои основни моменти, що се отнася до организациите за колективно управление на авторски права като данъчни субекти. За да се внесе яснота в този смисъл, тук ще си позволя да обърна внимание на законовите наредби съдържащи се най-вече в Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).

 

Архитектурни проекти - авторско право. Нова уредба в ЗАПСП. Адвокат авторско право. Адвокат архитектурни проекти.

 

След последните изменения на Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП) от ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011г. бяха уредени законодателно някои „нови положения”, касаещи правната регламентация на архитектурните проекти и произведения. По мое мнение тези нови текстове в ЗАПСП са изключително противоречиви с основни принципи на авторското право като цяло както в национален, така и в международен план, като на тази база въвеждат вътрешна колизия между отделни текстове от самия Закон за автроското право в частност. Този факт поставя ЗАПСП в един юридически ноу сенс, тъй като реално се размива съгласуваността на тези нови хипотези, касаещи архитектурните произведения с общия смисъл на ЗАПСП. Всичко това води до липсата на практическо приложение на коментираните норми и съответно до отсъствие на реална защита по отношение на авторите на архитектурни проекти и произведения. Точно над този проблем бих искал да фокусирам настоящата статия, с цел да се даде яснота на проблема и в бъдеще да се помисли за евентуална адекватна законодателна ревизия на тези текстове. Дискутираната тема касае настоящото смесване между обекти на авторското право в ЗАПСП, спрямо които трябва да бъде направено разграничение. Архитектурното решение на автора е неговото субективно виждане по отношение на териториалното планиране, функционалността, външен вид и вътрешна архитектура на обекта, както и инженерните изисквания за неговото осъществяване така, както е посочено в архитектурната част и по - точно техническата чат от проекта, относно всички стадии на строежа на съоръжението.

 

Архитектурни проекти. Авторскоправен режим по ЗАПСП.

 

Правната уредба на архитектурните проекти в смисъла на ЗАПСП придобива все по-голяма теоретична и практическа значимост, в контекста на правоотношенията архитект – инвеститор(предприемач) и юридическите последици от тази облигационна връзка. На първо място е важно да се отбележи хипотезата на чл.4 ЗАПСП т.2, която разпорежда, че идеите и концепциите не са обект на авторското право. Следователно идейният архитектурен проект трябва да е обективиран в чертежи, скици, модели, сгради, паркове, планове за населените места и скици и други технически строителни документи, както и в построената сграда, за да бъде годен обект на авторското право. Обект на авторското право върху архитектурните произведения е общо казано архитектурното оформление. То е резултат на творческа дейност на архитекта, чрез въплъщение на обекти от материалния свят в графика и текст, знаци и символи, както и интерпретацията им в конвенционалните триизмерни структури, които да отразяват състава и структурата на един архитектурен обект, чрез проектиране на външния и вътрешния му вид. За да се създадат обектите на архитектурата, следва да се проведат съответните архитектурни дейности. Те включват творческия процес на търсене на най-добрите технически решения по архитектурния проект и неговото въплъщение, координация между дейностите на участниците проектанти, развитие на всички компоненти на планиране на проекта - озеленяване, изграждане (ново строителство, реконструкция, реставрация и ремонт) на сгради и съоръжения, изпълнение на архитектурно-строителен контрол и надзор на строителните работи и изпълнението на изследванията и дейностите по архитектурно проектиране на интериора и екстериора. Тук следва да се направи разграничение между архитектурно решение и проект.

 

Регламентацията на фирмените наименования и търговските марки - колизия на права, законодателни решения и практика.

 

Правни проблеми относно регламентацията на фирмените наименования и търговските марки – колизия на права, законодателни решения и практика. Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е че и в миналото Търговския закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящето изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

 

 

Авторско право върху фотографии съгласно последните изменения на ЗАПСП. Адвокат по авторско право. Адвокат фотографии.

 

На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание. Предмет на настоящето изложение ще бъдат промените в ЗАПСП, които касаят фотографските произведения и тези на изобразителното изкуство, които представляват портретно изображение. Практиката сочи, че напоследък доста често възникват казуси, касаещи рекламни или публицистични издания(билбордове, вестници, списания, телевизионни реклами, дипляни и т.н), в които определено лице е заснето, като това фотографско изображение постфактум се използва за комерсиални цели или се появява по други начини в публичното пространство(напр. особено актуалните в момента интернет фото форуми).

 

 

Онлайн библиотеките  - авторско право. Правен режим на онлайн библиотеките. Интернет право. Адвокат по интернет право.

 

Съвременните дигитални библиотеки поставят горещи предизвикателства пред авторското право, които тепърва ще бъдат обект на публично обсъждане поради значимия им обществен интерес, касаещ науката и образованието. От друга страна те извикват на обществен дебат и въпросите относно това къде е границата между интернет пиратството и свободното ползване на дигитализирани произведения на изкуството. Както в България, така и в световен мащаб все повече сериозни научни институти, обществени библиотеки, университети, неправителствени организации и онлайн базирани бизнеси, създават опцията на потребителите за платен или безвъзмезден дигитален достъп да значителни масиви от научна и художествена литература, произведения на изящното изкуство, фотографии, музика и видео материали. В този процес естествено се намесват и недобросъвестни според мен субекти, които с комерсиална цел възпроизвеждат в интернет пространството чужди авторски литературни произведения, застъпвайки абсолютно незаконосъобразно тезата, че всеки има право на информация и че авторското право не следва да “узорпира” дадено знание. Това може би е вярно, ако представлява функция на волеизявлението на съответния автор, който да позволява изричното свободното разпостранение на негови авторски произведения онлайн. Много често това явление се използва напоследък от писателите като ловък маркетингов трик, с цел акумулиране на потребителски интерес към дадено книжно издание или просто от волята на автора да направи своето произведение свободно в обществен интерес. От правилото за изискуемото съгласие на автора естествено има и изключения, особено когато се използват някои съвременни електронни лицензии, които дават на електронната библиотека пълни права за публикуване на авторски произведения – например тези под “Криейтив комънс” лиценз. Другият фактически способ, използван от онлайн библиотеките е да възпроизвеждат литературни произведения с изтекли авторски права, което като подход може би е най-чистият от юридическа гледна точка вариант, тъй като в този случай липсват основания за възникване на каквато и да е авторскоправна проблематика. В този смисъл настоящият материал има за цел да хвърли светлина върху някои детайли и да даде отговори и насоки относно препоръчителното структуриране на дигиталните библиотеки от авторскоправна гледна точка, като посочи добрите практики и съответно проблемите по темата.

 Правото върху търговска марка като обект на обезпечение.

 

1. Общи правила. Правото върху търговска марка може да бъде обект на искано обезпечение по предявен или бъдещ гражданскоправен иск.(чл.22а, ал.1). Това производство се провежда по правилата на чл.389 от ГПК, като крие известни специфики, свързани с неговия предмет и подсъдност. По новия ГПК, ищецът, във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, има възможността да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл.77 от ЗМГО исковете по този закон са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд, която специална норма в материални закон ЗМГО, дерогира процесуалното норма на чл.390 ГПК, касаеща подсъдността при налагане на обезпечения. От казаното до тук могат да се направят някалко извода. Първо – исканото обезпечение относно търговска марка, може да бъде депозирано във връзка с предявяването на един бъдещ иск. В тези случаи съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя допуснатото обезпечението(чл.390, ал.3 ГПК). Второ – обезпечение на иска може да се иска за всички установителни, осъдителни и конститутивни искове, касаещи нарушение на търговска марка и посочени в чл.76 от ЗМГО( аргумент от чл.389, ал.2 ГПК). Трето – искането за обезпечение на търговска марка може да бъде направено както в производството пред компетентния родово подсъден първоинстанционен Софийски градски съд(относно исковете, касаещи търговски марки – чл.77 ЗМГО), така и пред въззивният Софийски апелативен съд, като процесуалната преклузия за това искане настъпва с приключването на съдебното дирене във въззивното производство(чл.389, ал.1 ГПК).

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1