Онлайн библиотеките и авторските права.

Съвременните дигитални библиотеки поставят горещи предизвикателства пред авторското право, които тепърва ще бъдат обект на публично обсъждане поради значимия им обществен интерес, касаещ науката и образованието. От друга страна те извикват на обществен дебат и въпросите относно това къде е границата между интернет пиратството и свободното ползване на дигитализирани произведения на изкуството. Както в България, така и в световен мащаб все повече сериозни научни институти, обществени библиотеки, университети, неправителствени организации и онлайн базирани бизнеси, създават опцията на потребителите за платен или безвъзмезден дигитален достъп да значителни масиви от научна и художествена литература, произведения на изящното изкуство, фотографии, музика и видео материали. В този процес естествено се намесват и недобросъвестни според мен субекти, които с комерсиална цел възпроизвеждат в интернет пространството чужди авторски литературни произведения, застъпвайки абсолютно незаконосъобразно тезата, че всеки има право на информация и че авторското право не следва да “узорпира” дадено знание. Това може би е вярно, ако представлява функция на волеизявлението на съответния автор, който да позволява изричното свободното разпостранение на негови авторски произведения онлайн. Много често това явление се използва напоследък от писателите като ловък маркетингов трик, с цел акумулиране на потребителски интерес към дадено книжно издание или просто от волята на автора да направи своето произведение свободно в обществен интерес. От правилото за изискуемото съгласие на автора естествено има и изключения, особено когато се използват някои съвременни електронни лицензии, които дават на електронната библиотека пълни права за публикуване на авторски произведения – например тези под “Криейтив комънс” лиценз. Другият фактически способ, използван от онлайн библиотеките е да възпроизвеждат литературни произведения с изтекли авторски права, което като подход може би е най-чистият от юридическа гледна точка вариант, тъй като в този случай липсват основания за възникване на каквато и да е авторскоправна проблематика. В този смисъл настоящият материал има за цел да хвърли светлина върху някои детайли и да даде отговори и насоки относно препоръчителното структуриране на дигиталните библиотеки от авторскоправна гледна точка, като посочи добрите практики и съответно проблемите по темата.

1. Предистория. Практиката в САЩ. Най-старата електронна библиотека в света е т.нар “Проект Гутенберг”(от англ. Project Gutenberg). Тя е създадена като научен проект в университета в Илиноис, САЩ, през 1971г. от изобретателя на електронната книга Майкъл Харт. Реално библиотеката стартира с дигитализирането на “Американската декларация за независимост”. През 2000г. с цел администриране на проекта е създадена фондацията “Проект Гутенберг”, като даренията, които постъпват към нея са освободени от данъци от американското правителство. Чрез изобретената от дългогодишния служител на фондацията Чарлс Франкс система под името “Разпръснати редактори”(от англ. “Distributed Proofreaders” или “DP”), тази виртуална библиотека винаги е съществувала на базата на труда на различни доброволци, работещи безплатно за проекта чрез интернет по сканиране, архивиране и разпространение на литературни произведения от цял свят. По-голямата част от съдържанието на библиотеката са пълни текстове на книги с изтекли авторски права. Проектът има за цел да направи тези произведения максимално достъпми чрез разпостраняването им в най-популярните компютърни формати като HTML, PDF, EPUB и MOBI, така че да могат да се ползват на всеки компютър или мобилно устройство. Към март 2014г. виртуалната библиотека “Проект Гутенберг” разполага с над 45 000 заглавия, като всяка седмица се добавят приблизително петдесет нови електронни книги.

Практически най-голямата електронна библиотека в света и в същото време може би един от най-големите нарушители на авторски права е т.нар “Гугъл букс”(от англ. “Google books”) или още известна като “Гугъл бук сърч”(“Google book search”) или “Гугъл принт”(“Google print”). Този електронен проект е стартиран през 2004г., като в сърцето му стои техническата опция на “Гугъл” да открива пълния текст на сканирани книги или списания, които биват обратно конвертирани в реален текст чрез технологията “оптично разпознаване на символи”(от англ. “Optical character recognition” (OCR), като посфактум същите биват запаметени в дигитална база данни. Като партньори в този проект участват няколко от най-реномираните университети в света като Мичиганския университет, Харвард, Оксфорд и Станфорд, както и няколко обществени библиотеки като библиотеката на Ню Йорк, тази на университета в Корнел(САЩ), Мадрид и Барселона и т.н. През 2008г. към инициативата се присъединява и “Майкрософт”, като настоящият момент електронната библиотека на “Гугъл” съдържа 30 милиона заглавия, които не са само в сферата на литературата, но също така музика, филми и т.н. Специфичното от авторскоправна гледна точка е, че повечето от дигиталните книги, публикувани в “Гугъл букс” вече не се издават и не са предмет на комерсиално разпостранение. Въпреки това обаче, авторскоправните искове, заведени против “Гугъл” относно тяхната виртуална библиотека са много. През 2005 г. “Гилдията на авторите писатели” и “Асоциацията на американските издатели” поотделно започват да водят авторскоправни дела срещу “Гугъл букс”, позовавайки се на твърдението за "масивно нарушаване на авторското право." От централата на “Гугъл” контрират с процесуалния мотив, че техният проект представлява една добросъвестна употреба на авторски права и в ерата на дигиталните технологии е еквивалент на електронна картотека под ключова дума в дадена публикацията, която се индексира точно на този принцип. Сочените две съдебните дела са били консолидирани и в крайна сметка е било предложено уреждане на спора чрез споразумение. Това споразумение обаче получава значителна критика поради различни причини – нарушаване на антитръстовото законодателство в САЩ, заплаха за неприкосновеността на личния живот и неадекватност на предложените обезщетения по отношение на авторите и издателите. Споразумението в крайна сметка не е подписано и “Асоциацията на американските издатели” се оттеглят от казуса(като подписват извънсъдебно споразумение с “Гугъл”). Гилдията на авторите обаче продължава делото и го печели през 2011 г. В крайна сметка “Гугъл” обжалва и печели спора на втора инстанция, като съдът приема за вярна процесуалната теза на ответника, а именно, че е използвал произведенията в хипотезата на т.нар “честна употреба”.

В Европа също са водени няколко дела срещу “Гугъл букс”. През 2006 г. в Германия е заведено дело за нарушаване на авторски права срещу проекта, но поради факта, че искът не е формулиран и конструиран правилно, той бива предварително отхвърлен от съда. През юни 2006 г. във Франция издателят Хърв Де Ла Мартини(от фр. Hervé de la Martinière) и издателството “Едишънс Дю Сил”(от фр. Éditions du Seuil), обявиха намерението си да съди “Гугъл”, Франция. През 2009г. Парижкият градски съд присъжда на ищците 300 000 евро обезщетение като осъжда “Гугъл” да плаща по 10000 евро на ден, докато премахне книгите на издателите от своята база данни. Съдът е мотивирал решението си с виждането, че "Гугъл” е нарушил авторскоправното законодателство чрез пълно възпроизвеждане и осигуряване на неразрешен достъп до книги, интелектуална собственост на “Едишънс Дю Сил” и че “Гугъл” е "извършил действия по увреждане на авторскоправни правомощия на издателите". Синдикатът на френските издатели, който се е включил като страна в процеса, е дал данни за обстоятелството, че за целите на “Гугъл букс”(Франция) са сканирани около 100 000 френски литературни произведения, което само по себе си е едно грубо нарушение на авторските права.

През декември 2009г., скандалната китайска писателка Миан Миан е подала в съда в Бейджинг, Китай, граждански иск за нарушени авторски права и претендирано обезщетение от 8900 долара срещу “Гугъл букс”, защото въпросната американска фирма е сканирала и възпроизвела онлайн романа й “Киселинни любовници”(“Acid lovers”). Това е първото подобно авторскоправно дело за нарушение на авторски права в Интернет срещу “Гугъл” в Китай. Госпожица Миан е една от най-издаваните китайски съвременни авторки в цял свят, тъй като нейните книги представят пороците на днешното китайско общество, свързани с мафията, наркотиците и проституцията. В обръщението си към “Гугъл” писателката Миан заявява, че като първоначална стъпка би искала да получи извинение от компанията за поведението й, насочено умишлено към нарушаване на нейните авторски права, като едва тогава би била склонна да обсъди юридическите детайли относно евентуално споразумение. До такова така и не се стига и по-късно Миан Миан печели делото си срещу “Гугъл” безприкословно. През същата тази 2009г. , Китайска авторскоправна асоциацията за литературни творби(от англ. China Written Works Copyright Society или “CWWCS”) започва да съди “Гугъл” за сканиране и възпроизвеждане без разрешение на 18 000 книги от 570 китайски писатели. “Гугъл” се съгласява на 20 ноември 2009г. да предостави списък на всички сканирани от него китайските книги, но в същото време американската компанията отказва да признае, че е нарушила законите за авторското право в Китай. От създаването на проектът “Гугъл букс” и до настоящият момент от компанията “Гугъл” са заплатили 125 милиона долара обезщетения за нарушения на авторски прави, които касаят неправомерни действия, извършени именно от тази дигитална библиотека. Това поведение според мен показва единствено аругантността на една голяма онлайн компания, която въпреки негативните си практики по потъпкването на авторскоправни правомощия, очевидно продължава целенасочено да не ги коригира и да нарушава права на автори по цял свят.

2. Европейски електронни библиотеки. Най-богатата като фонд европейска дигитална биллиотека е “Еуропеана”(от англ. “Europeana”) или позната още като “Мрежа на европейските дигитални библиотеки”(от англ. “European Digital Library Network” или накратко (EDLnet). “Еуропеана” е водещ проект на Европейската комисия(ЕК), която още през 2000г. започва приоритетно да работи по преобразуването в цифрова форма на всякакъв вид литературни, художествени и аудио-визуални произведения, с цел онлайн достъп до тях. Между 2000 г. и 2005 г. ЕК насочва усилията си към съфинансирането на множество научноизследователски проекти в тази насока и насърчава динамичното сътрудничество между държавите-членки на ЕС, които желаят да осигурят глобален онлайн достъп до своето национално културно наследство. През юни 2005г. комисар Рединг прави европейската дигитална библиотека водещ проект в стратегията под името “i2010 за европейско информационно общество за растеж и работни места” на Европейския съюз(ЕС), с която се цели ефект както в социалната сфера, така и в образованието на европейските граждани. Като електронна база данни и функционалност, “Еуропеана” позволява едновременно търсене под ключова дума във всички съставени по този начин или дигитализирани постфактум колекции на европейски библиотеки, архиви и музеи, както и тяхното четене или преглеждане в реално време онлайн. Тази опция дава възможност на европейските потребители да извършват свои конкретни проучвания по определена тема, без да им се налага да посещават сайтове на различни библиотеки и да търсят определена информация в тях. Функционирането на “Еуропеана” се осъществява на базата на тясно техническо и логистично сътрудничество на националните библиотеки и множество други културни институции на държавите-членки на ЕС, както и с водещата подкрепа на Европейския парламент.

Фактическото администриране на “Еуропеана” става от създадената специално за тази цел “Европейската фондация за дигитална библиотека”, чиито членове са неправителствени организации от Европа - библиотеки, архиви, музеи, аудиовизуални архиви и културни институции. Хардуерната и софтуерна поддръжка, както и самото хостването на сайта се извършва от Националната библиотека на Холандия(от холандски “Koninklijke Bibliotheek”), находяща се в гр.Амстердам. Прототипът на софтуерът на “Еуропеана” е стартиран на 20 ноември 2008г., като той няколко пъти е доработван поради технически проблеми, които произхождат най-вече от ограмният трафик от над 10 милиона клика на час. През февруари 2009 година след серия от множество тестове на системата, тя е стартирана в нейната окончателна версия “EDLnet – Europeana version 1.0”, която към настоящият момент предоставя достъп до над 10 милиона заглавия, между които картината “Мона Лиза” на Леонардо, музикалните произведения на Моцарт, милиони литературни класики и т.н. В разнообразния по своя характер фонд на “Еуропеана” свои материали са предоставили над 1000 културни организации от цяла Европа, като сред тях са почти всички европейски музеи, включително Лувъра в Париж и Райксмузеум в Амстердам, които са депозирали изображения в дигитален формат на картини и други експонати от своите колекции. Множество държавни архиви са осигурили достъп до важни национални документи, а френският “Национален аудиовизуален институт” е предоставил 80 000 записа на радиопредавания от ХХ век, като се започне с такива от Първата световна война.

Интересен момент от авторскоправна гледна точка е фактът, че за да може дадено произведение да бъде публикувано в “Еуропеана”, авторът или собственикът на авторските права(ако е различен от автора – например наследник на авторски права или юридическо лице, придобило собствеността или ползването върху авторските права на определено правно основание) следва да подпише т.нар. лицензионно споразумение на “Криейтив комънс”(от англ. “Creative Commons” или “СС”) под отворен код “Си Си нула 1.0”( От англ.“CC0 1.0 Universal (CC0 1.0) Public Domain Dediction”). Този електронен лиценз е вид електронен договор, който закрепя правилото, че лицето, което е притежател на авторските права или на сродни на авторското право върху него, при желание да “ъплоудне”(депозира електронно) свое произведение в “Еуропеана”, следва да се съгласи, че същото произведение ще бъде използвано публично онлайн в цял свят, като се откаже от претендирането на каквито и да е свои авторски права или сродни на авторското право върху произведението, доколкото това е позволено от закона. На базата на този електронен, двустранен, според мен реален(даване на нещо в обществен интерес) и консенсуален договор, всеки ползвател на европейската електронна библиотека “Еуропеана” може да копира, модифицира, разпостранява и възпроизвежа произведение, включено в нея, дори и за търговски цели, без изричното разрешение на автора. Друго изключение е фактът, че когато произведението под “CC0 1.0” лиценз се използва или има позоваване по отношение на него, субектът на този вид използване няма задължението да посочи одобрение на автора или да се позовава на името на автора като титуляр на презюмираните авторскоправни правомощия. Всичко това изключва възможността от ангажиране на каквато и да е съдебна, гражданска или наказателна отговорност по отношение на даден субект, който е използвал произведение, част от базата данни на “Еуропеана”. В този ред на мисли считам, че авторскоправната проблематика по отношение на “Еуропеана” сочи един абсолютно модерен и гъвкав юридически подход към решаване на ключов момент в нейното структуриране - авторските права. Така възприетата практика дава възможност на субектите, притежатели на авторскоправни правомощия сами да решат дали биха били склонни да направят дадено произведение обществено достояние без да претендират каквато и да е юридическа обремененост върху ползването на дадено достижение на науката, литературата или изящните изкуства. Тук възниква и друг съвременен въпрос – дали ползването на авотрските права в обществен интерес следва да бъде свободно? Мисля че отговорът е даден точно чрез авторскоправния юридически модел на най-голямата електронна библиотека в Европа. Повечето европейски електронни библиотеки все още работят върху остарялата според мен концепция в базата им данни да участват единствено и само произведения с изтекли авторски права. Широк фронт обаче има тенденцията към либерализиране на това схващане, чрез диалога, започнал в неправителствената сфера относно все по-често коментираното схващане, че съществува неотложна нужда от генерално ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права в 21 век, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация в обществен интерес.

3.Национални авторскоправни аспекти на онлайн библиотеките. В момента в България действат няколко онлайн проекта в библиотечното дело. Някой от тях обслужват целите на физически библиотеки – пример за това са Столичната библиотека (http://ilib.libsofia.bg) и сайта на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (http://www.nationallibrary.bg). Столичната библиотека предлага чрез софтуера си “EBSCO e-books” възможност за онлайн търсене, ползване и даунлоуд на електронни книги. Услугата е активна чрез въвеждане на изрична парола само за регистрирани за читатели на Столична библиотека, притежаващи читателска карта, която дава право на заемане на библиотечни документи за дома. Срокът за ползване на заета електронна книга е 7 дни и след изтичане на този срок правата за ползване се прекъсват. Авторите на съвременни произведения, които биха били дигатилизирани и давани под наем от съответната електронна библиотеката(ако тя е общинска или държавна), не следва да получават възнаграждение за такъв вид ползване под наем на техните произведения, съгласно нормата на чл.22а, ал.4 от ЗАПСП. От своя страна Националната библиотека предлага дигитализираните си копия на свободен достъп чрез софтуера си “DocuWare”. Дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. сканираните изображения стават достъпни чрез нейния сайт. До началото на 2014 г. са сканирани и включени в сайта на Националната библиотека общо около 330 000 дигитализирани копия на ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив и от Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. – изображения и техните метаданни. Както може би стана ясно, така дигитализираните произведения, които могат електронно да бъдат ползвани и в двете сочени библиотеки са с изтекли авторски права(чл.27, ал.1 от ЗАПСП).

Друг съвременен аналог на световната практика, представляващ типична дигитална библиотека в същински вид е виртуалната библиотека “Иван Шишманов”(http://bglit.org). Тя представлява научен и образователен проект на фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката(МОН) и е авторски разработена система, под формата на виртуална библиотека, която е създадена и компилирана като база данни в съответствие с чл.3, ал.2, т.3 от ЗАПСП и авторскоправното законодателството на Република България. Тази виртуална библиотечна система е предназначена да предоставя конкретна образователна информация при условията на разрешен или забранен достъп до определено дигитално съдържание от литературни произведения в превод(на английски и немски) и оригинал(на български език). Самият сайт представлява типична електронна библиотека, като публикуваните в него произведения могат да бъдат използвани единствено и само в хипотезата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗАПСП - възпроизвеждане на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели. Интересното при проектът “Иван Шишманов” като електронна библиотека е, че той предлага опцията за “контрол на достъпа до съдържание”. По този начин се ограничава ползването от случайни посетители на книги от съвременни автори, съвременни преводи на класическа литература и/или части от тези произведения и отделни техни страници, най-вече с цел опазване на авторскоправни правомощия, предоставени на сайта само с образователна цел. Поради така изтъкнатите критерии може да се различава два вида съдържание в електронната бибилотека “Иван Шишманов” – “открито”, т.е това, което може да се вижда в Интернет (обикновено това са литературни произведения в оригинал и преводи с изтекли авторски права) и „закрито” – това съдържание, което не може да се вижда директно в Интернет (обект на което са произведенията, които са с валидни авторски права).

Във връзка с направеното изложение относно структурирането на българските дигитални библиотеки, бих искал да направя коментар на правната норма на чл.18а от ЗАПСП, която според мен е остарял юридически текст и същият трябва да бъде ревизиран, както с оглед правата на библиотеките и опцията за дигитализиране на произведения, така и предвид основното право на потребителите на информация. Хипотезата на чл.18а от ЗАПСП казва, че първата продажба или друга сделка на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него(например книга), извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Тук този текст директно изпада в колизия с чл.22а, ал.4 от ЗАПСП. В ал.2 на чл.18а от ЗАПСП е казано, че разпоредбата на ал.1 не засяга правото по чл.22, ал.2 ЗАПСП, а именно правилото, че за даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем, т.е в кокретния случай - от библиотеките. Колизията е налице, защото самият текст на чл.22а, ал.4 от ЗАПСП дерогира правилото на чл.22, ал.2 от ЗАПСП, като казва, че ал.2 на чл.22а от ЗАПСП не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки. От тук и изводът, че нормата на чл.18а, ал.1 предложение второ от ЗАПСП следва да се коригира поради противоречието й с чл.22а, ал.4 от ЗАПСП, която определя отдаването под наем на литературни произведения под хипотезата на т.нар “изчерпване на авторското право”, в следствие на първата продажба върху оригинала на произведение на изкуството в рамките на ЕС. Логически обяснено, след като собствеността върху една книга е преминала в патримониума на една обществена библиотека, то тя би следвало по силата на чл.22а, ал.4 от ЗАПСП да има правото да отдава същата под наем, без да дължи каквото и да е възнаграждение на автора. Ако изходим от горното заключение следва да кажа, че законодателна корекция трябва да претърпи и нормата на чл.18а, ал.3 от ЗАПСП, тъй като тя също не следва описаната юридическа логика на чл.22а, ал.4 от ЗАПСП. Нормата на чл.18а, ал.3 от ЗАПСП въвежда правилото, че разпоредбата на ал. 1 от чл.18а на ЗАПСП не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право. Това означава, че дигитализираните копия в библиотеките могат да бъдат отдавани под наем, но само със съгласието на автора. Както вече обясних, тази норма съдържа вътрешно противоречие, тъй като след като първата продажба на книгата е налице и тя е станала със съгласието на автора, последният няма как на правно основание да дава допълнително съгласие за дигитализирането на книгата и съответно отдаването й под наем по този начин, тъй като това според мен би представлявало злоупотреба с права. Оказва се, че авторът трябва въпреки съгласието му да продаде произведението си на една обществена библиотека, постфактум има право да дава съгласие и за още няколко хипотези – дигитализиране и даване под наем на книгата, т.е от една и съща сделка той няколко пъти черпи правомощия, което е необосновано и е в противоречие с логиката на гражданския оборот, а и в случая най-вече с презюмирания обществен интерес(чл.22а, ал.4 от ЗАПСП) – читателите на държавни или общински библиотеки, както и на училищни, университетски и читалищни библиотеки, да ползват книгата под наем и/или в дигитално копие.

Във връзка с темата за изчерпването на авторското право след първата продажба в рамките на ЕС и то най-вече предвид коментираната предлагана онлайн библиотечна услуга за ползване на дигитализирани копия на произведения, не мога да не спомена правилата на чл.28 и 29 от Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Нормата на чл.28 от Директивата закрепя виждането, че “закрилата на авторското право съгласно настоящата директива включва изключителното право върху контрола на разпространението на произведение върху материализиран носител. Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността. Това право следва да не се изчерпва по отношение на оригинала или на копия от него, продадени от притежателя на правото или с негово съгласие извън Общността. Правото на използване и правото на отдаване под наем за автори са установени в Директива 92/100/ЕИО. Правото на разпространение, предвидено в настоящата директива, не накърнява разпоредбите, отнасящи се до правото на използване и правото на отдаване под наем, съдържащи се в глава I от посочената директива”. Много по-интересният текст по повод водената дискусия е този на чл.29, който казва, че “въпросът за изчерпване на правото не възниква в случая на услуги, и по-специално на онлайн услуги. Това също се прилага за материализирано копие на произведение или друг обект, реализиран от ползвател на такава услуга със съгласието на притежателя на право. Следователно същото се отнася до използването и отдаването под наем на оригинала и на копията на произведения или друг обект, които са услуги по своята същност. За разлика от CD-ROM или CD-I, при които интелектуалната собственост е включена в материалния носител, а именно стока, всяка онлайн услуга е в действителност акт, който следва да подлежи на разрешително, когато авторското право или сродните му права предвиждат това”.

Под ударите на тази хипотеза на пръв поглед веднага попадат дигитализираните копия на книги или други произведения, които се предлагат под наем(като онлайн услуга) от обществените библиотеки. Опцията, дадена от Директива 2001/29/ЕО е тази, сочена в чл.40 от нея: държавите-членки могат да предвидят изключение или ограничение в полза на някои учреждения с нестопанска цел като обществено достъпни библиотеки и други аналогични институции, както и архивите. От друга страна това следва да се ограничи до някои специални случаи, обхванати от правото на възпроизвеждане. Такова изключение или ограничение не следва да обхваща ползване, извършващо се в контекста на онлайн доставка на закриляни произведения или други закриляни обекти. Директивата следва да не накърнява правото на държавите-членки да дерогират изключителното право на публично заемане в съответствие с член 5 от Директива 92/100/ЕИО. Поради това следва да се насърчават конкретни договори или лицензи, които — без да нарушават равновесието — са благоприятни за такива учреждения и осъществяването на тяхната задача за разпространение. По повод с коментираната тема, Съдът на европейските общности излезе с решение от 2014г. по дело C‑117/13. Предмет на делото е преюдициалното запитване, отнасящо се до тълкуването на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Спорът по главното производство е между Техническият университет в Дармщат, Германия и немското издателство “Ойген Юлмер” по повод предоставянето на научна книга за публично ползване от университета в Дармщат чрез терминали, разположени в помещенията на библиотека. Правата върху книгата се притежават , от издателството “Ойген Юлмер”. Техническият университет в Дармщат цифровизира тази книга с цел да я предостави на разположение чрез електронни читателски места, като ползвателите могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да го съхранят върху USB устройство и да го изнесат от библиотеката. Преюдициалните въпроси на Федералния съд на Германия са свързани с тази общодостъпна университетска библиотека и се отнасят до тълкуването на понятието „произведение, което „подлежи на условия за покупка или лицензия“, до цифровизирането на произведения, притежавани от библиотеките, и до въпроса дали ползвателите могат не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства. Във връзка с така поставените преюдициални въпроси, генералният адвокат Яаскинен(JÄÄSKINEN) предлага на Съда на европейските общности да отговори на страните по спора по следния начин: - Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилагат условия за покупка или лицензия, когато притежателят на правата предлага на посочените в тази разпоредба учреждения да сключат лицензионни договори за използване на произведенията при подходящи условия. - Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, тълкуван във връзка с член 5, параграф 2, буква в) от тази директива, допуска държавите членки да предоставят на учрежденията, посочени в тази разпоредба, правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на публично разположение чрез специализирани терминали. - Правата, които държавите членки предвиждат в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, не позволяват на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Мисля си, че предвид така изложената фактология и обстоятелството, че директивите нямат пряко приложение в националното законодателство, българският ЗАПСП може да бъде съобразен с позитивната международна практика в областта на авторското право и приведен към духа на 21 век с няколко адекватни промени, които бяха посочени в настоящия материал. Конкретните договорни лецинзии от типа “Криейтив комънс”, които биха довели до разрешаването на казусите със съгласието на авторите и съответно проблематиката, касаеща изчерпването на авторски права по отношение на даване под наем или друг вид използване на дигитализирани копия на произведения в обществен интерес, също бяха посочени. Считам, че в този контекст следва да се развият посочените правни норми в българския Закон за авторското право и сродните права, за да отговаря на най-новите изисквания и реалности на дигиталното хилядолетие.

 

Автор: адв.Атанас Костов

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул."Ралевица" № 83, вх.А, ап.1

8 Lovelace Square, 512 Banbury Road
Oxford, UK