Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Домейн

  •    

     

     Юридически проблеми с български домейни. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    Бих искал още в началото да фокусирам вниманието ви върху обективния факт, че разпоредителните сделки и правният статус на домейните с разширението, което индивидуализира дадена държава (в случая “.bg” или “.бг”), би следвало да е регламентирана законово дейност, която в цял свят се упражнява от суверена. Започвам изложението си с това обяснение, тъй като то стои в основата на проблема, който ще е обект на детайлно обследване тук и който странно защо е невидим на прима виста за повечето институции и правни субекти в България. Те се сблъскват с него, когато съответният субект е загубил правата си върху даден домейн или пък когато от своя страна държавните институции (визирам най-вече съдилищата) се оказват законово парирани да решат казус, касаещ проблемна интелектуална собственост върху домейн. В едно от последните ми дела пред Върховния касационен съд (ВКС) по повода, обърнах съвсем добронамерено внимание на състава, че тези казуси не следва да бъдат игнорирани с лека ръка, тъй като зад тях стои съществен публичен, бизнес и социален интерес, който следва обективно да бъде защитен чрез налагане на една ясна и законодателно базирана съдебна практика в интерес на гражданите и търговските субекти на Република България. Мисля, че не бях разбран (или чут) от ВКС, но според мен в конкретния случай конфликтът не е породен пряко от правоприлагането, а от липсата на законодателно изграден механизъм у нас, който точно и ясно да регламентира правния статус на домейн имената, разпореждането и недобросъвестните практики с тях, тъй като именно празнотата в законодателна рамка поставя на дневен ред абсолютния национален юридически ноу сенс в България по темата, който ще е обект на тази статия и надявам се на една бъдеща, крайно належаща законодателна инициатива.

  •  

    Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни.

     

     

    Бих искал да започна настоящето изложение с отбелязване на фрапантния факт, че на настоящия етап българското материално и процесуално законодателство не уреждат домейн имената като самостоятелен обект на правото. Очевидно това означава и че те не са обект на детайлна юридическа защита сами по себе си, тъй като например Наказателният кодекс не предвижда деянието “кражба на домейн”, въпреки че то се извършва много често и изключително лесно. В България няма и специален закон, който да урежда компетентен орган и процедура пред него, на базата на които чрез спазване на конкретни правила един домейн да бъде придобит, отчужден или ползван на правно основание, както и законодателна уредба за искова гражданскоправна защита при нарушаване права върху домейн, съответно предвиждане на специфични обезпечителни мерки в гражданския и изпълнителния процес, опция за учредяване на особен залог и т.н. Липсва и нормативна уредба за начините, компетентният орган, правилата за подсъдност и процедурата за решаване на спорове, съответно подходящи обезпечителни мерки по тях, касаещи осигуряване на справедлив и предвидим процес при противоречие между домейни и други обекти на правото – например търговски марки. Всички описани празноти в българското законодателство по отношение на домейните водят до недобросъвестното, в повечето случаи престъпно поведение на множество правни субекти, които умело ги използват, за да увредят правни интереси на физически и юридически лица, собственици на домейни. Тази статия цели да покаже, че е крайно неудачно и без реален практически ефект използването на вече изградени, остарели и технически непригодни институти на правото за санкция и защита по отношение на един модерен и специфичен обект на правото от 21 век, който осъществява сам по себе си собственическите правомощия в интернет пространството на лицето, администриращо дадено домейн наименование, тъй като последното не е движима вещ, не е недвижима вещ и не е вземане. От тук и основните три проблема, които ще бъдат подложени на детайлно разискване в резюме:

  • ОПРЕДЕЛЕНИЕ
    № 541
    гр. София 26.03.2 010 година.
    Софийският апелативен съд, гражданска колегия в закрито заседание на 26.03.2 010 (двадесет и шести март две хиляди и десета) година в състав:
    Председател: Даниела Дончева
    Членове: Димитър Димитров
    Филип Владимиров
    като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 299 по описа за 2 010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
    Производството по делото е по реда на чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
    К. Д. Г. е подал частна жалба вх. № 9 974/11.02.2 010 срещу определение от 26.01.2 010 година постановено по гр. д. № 2 392/2 009 година по описа на СГС, търговско отделение, V—15 състав, с което е оставено без уважение искането му на основание чл. 76ж, ал. 1, т. 1 от ЗМГО да се допуснат и наложат привременни мерки изразяващи се в забрана за използването на наименование „arthuradams”, включително и като част от наименование на сайт в интернет и в публикации в печата от „И-Т.” ООД гр. С. и от Я. Л. Я. от гр. С.. За да постанови обжалваното определение съставът на СГС е приел, че молбата не е подкрепена с изискуемите се от закона писмени доказателства, както и че не са ангажирани такива за това, че ответниците осъществяват търговска дейност, която рекламират чрез използване на процесното наименование „arthuradams” или регистрираната комбинирана търговска марка „Arthur Adams”. 
  •  

    Търговските марки в интернет. Юридически проблеми, касаещи домейни. Адвокат по интернет право.

     

    Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет пространството. Фактът, че бизнесът очевидно диначино измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби. Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка. Технически особености и специфики. В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн. В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting - "самонастанявам се в кибер-пространството"), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистранта да има право върху него или без да е упълномощен от този, който има законно право(например маркопритежателя).