Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Адвокат интернет право

  •  

    Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

     

    Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

    1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторски права по отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

  • Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Университетската младежка академия за управление на знания имат удоволствието да Ви поканят на Четвърти национален семинар с участие на адв.Атанас Костов и други изтъкнати национални и международни лектори от докрината на тема: "Интернет либерализацията - предизвикателства и добри практики пред интелектуалната собственост".

    Място и дата на провеждане:

    Семинарът ще се проведе на 26 - 27 април 2016 г. в УниБИТ 1, бул. Цариградско шосе № 119, Зала «Тържествена».

  •    

    Блокчейн патентите. Съвременни технически и юридически решения във финансовия сектор. Блокчейн адвокат.                                        

     

    Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.

  •    

     

     Юридически проблеми с български домейни. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    Бих искал още в началото да фокусирам вниманието ви върху обективния факт, че разпоредителните сделки и правният статус на домейните с разширението, което индивидуализира дадена държава (в случая “.bg” или “.бг”), би следвало да е регламентирана законово дейност, която в цял свят се упражнява от суверена. Започвам изложението си с това обяснение, тъй като то стои в основата на проблема, който ще е обект на детайлно обследване тук и който странно защо е невидим на прима виста за повечето институции и правни субекти в България. Те се сблъскват с него, когато съответният субект е загубил правата си върху даден домейн или пък когато от своя страна държавните институции (визирам най-вече съдилищата) се оказват законово парирани да решат казус, касаещ проблемна интелектуална собственост върху домейн. В едно от последните ми дела пред Върховния касационен съд (ВКС) по повода, обърнах съвсем добронамерено внимание на състава, че тези казуси не следва да бъдат игнорирани с лека ръка, тъй като зад тях стои съществен публичен, бизнес и социален интерес, който следва обективно да бъде защитен чрез налагане на една ясна и законодателно базирана съдебна практика в интерес на гражданите и търговските субекти на Република България. Мисля, че не бях разбран (или чут) от ВКС, но според мен в конкретния случай конфликтът не е породен пряко от правоприлагането, а от липсата на законодателно изграден механизъм у нас, който точно и ясно да регламентира правния статус на домейн имената, разпореждането и недобросъвестните практики с тях, тъй като именно празнотата в законодателна рамка поставя на дневен ред абсолютния национален юридически ноу сенс в България по темата, който ще е обект на тази статия и надявам се на една бъдеща, крайно належаща законодателна инициатива.

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11