Общи условия за сайт - как да ги напишем правилно?

В 21 век, в който почти всеки един бизнес е и електронен такъв, дистанционното уговаряне и сключване на съглашения между различните правни субекти e ключов момент в онлайн търговията със стоки и услуги. От тази гледна точка съставянето на ясни и точни общи условия предоставя на всеки сайт наложителната опция потребителят да е сигурен с кой сключва един договор онлайн, при какви условия, какви са неговите права и задължения в това съглашение и какъв ще е резултатът от него. От тук следват и основните елементи на общите условия, които ще разгледаме в настоящето изложение в детайл, с цел да Ви насочим към правилното Ви поведение, водещо към тяхното формиране и структуриране.

1.Общите условия са договор. Чрез формулирането им страните по една сделка, сключвана онлайн, лимитират нуждата да уговорят множество различни хипотези, като ги свеждат под една, която важи за всички абстрактни казуси подведени под нея. Това води до унифициране на съдържанието на сходни договори с цел по-голяма прозрачност при формулиране на правата и задълженията на договарящите страни при идентични ситуации, най вече с оглед преследване на принципите на справедливост и сигурност при сделките, осъществявани онлайн.Текстът на чл.16 от ЗЗД застъпва правилото, че когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

 

2. Общите условия трябва да съдържат клауза за защита на потребителя. Тук трябва да бъде съобразена стриктно наличната уредба на Глава 6 от Закона за защита на потребителите(ЗЗК) и съответните, като общите условия бъдат подведени под визираните хипотези на чл.143 – чл.148 от ЗЗК. Друга част от тези норми са уредени в чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията. Тази хипотеза предлага разрешителен режим за уеднаквяване на общите условия, предлагани от различни предприятия.

Що се отнася до потребителските права в общите условия трябва да са създадени изрично и норми, касаещи начините за извършване на онлайн покупка на стока и услуга, валидност на предлажението, търговски отстъпки или такси(скритите разходи не са приемливи), формиране на цена, както и рекламацационните срокове, които касаят връщане на стоки(чл.122 – чл.129 от ЗЗП).

3. Общите условия трябва да съдържат клаузи за защита на личните данни. Българското законодателство позволява всеки един собственик на сайт да бъде вписан като администратор на лични данни. Тази крачка е наложителна отново с цел опазване личните данни на всеки един потребител, като връзката тук е двустранна, тъй като при евентуални нарушения от негова страна, съответния потребител може да бъде пряко индивидуализиран от собственика на сайта или от компетентните държавни органи и да му бъде ангажирана съответната юридическа отговорност. Регистрацията като администратор на лични данни е абсолютно безплатно иможе да бъде извършена онлайн чрез сайта на Комисията за защита на личните данни.

4. Общите условия трябва да съдържат клаузи за защита на интелектуалната собственост. Това е една от ключовите крачки при формирането на общите условия, като в нея се описват какви права на интелектуална собственост притежава съответния сайт – търговска марка върху домейна, авторско право върху съдържанието( текстова част, изображения, дизайн, бизнес модели и т.н). Обикновено в тази клауза са формулирани рестрикци относно ползването на върпросната интелектуална собственост, освен ако не става въпрос за зонлайн бизнес с цел предлагане на франчайз модели. Така потребителят е наясно каква би била неговата отговорност, ако имитира, използва или възпроизвежда част от авторското съдържание на сайта, негови бизнес модели или търговски марки.

5. Ощите условия трябва да съдържат клаузи за ограничаване отговорността на оферента. Тази опция е предвидена обикновено в полза на собственика на сайта, който предлага на даден контрагент сключването на онлайн съглашение, най-вече с цел да се ограничат недобросъвестните действия на втория и/или свързани с него лица и да се ангажира на правно основание тяхната деликтна отговорност, произтичаща от евентуални увреждащи действия, насочени срещу оферента.

6. Общите условиа трябва да съдържат клаузи за защита от фишинг. Това е особено ключов момент, касаещ конфиденциални банкови данни на потребителя. Чисто технически сайтът трябва да предлага подобен тип защита, особено ако оперира с електронни инструменти за разплащане, като отчасти този тип превенция е логически свързана частично и със защитата на лични дании.

7. Общите условия трябва да съдържат клаузи, касаещи и рекламентиращи правата на потребителите в рамките на Европейската общност. Правото на Европейския съюз визира правни норми, които касаят потребителските договори при общи условия, включително и тези, сключвани онлайн. В Директива 93/13/ЕС от 05.04.1993 г. са точно посочени критериите, на базата на които се установява дали съдържанието на общите условия не обхваща порочни клаузи, нарушаващи принципа на равнопоставеността. С оглед на тези критерии клаузите са порочни, ако договорното условие противоречи на общото и презюмирано задължение за добросъвестност или пък причинява съществена неравнопоставеност по отношение на една от страните с поетите договорно права и задължения и последният, трети критерий е - неравноправните условия да са в ущърб на потребителя.

 

Автор: адв.Атанас Костов