Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Промишлен дизайн. Международна регистрация на промишлен дизайн. Адвокат промишлен дизайн.

 

Какво представлява Хагска спогодба за международна закрила на промишлен дизайн?


Хагската спогодба предлага възможността за получаване на закрила на промишлен дизайн в няколко договарящи се страни чрез единна международна заявка подадена в международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева, Швейцария. По този начин една международна заявка замества цяла серия от заявки, които иначе трябва да се подават в различни национални ведомства.Хагската система за международна регистрация на промишлени дизайни се управлява от международното бюро на СОИС, което поддържа международния регистър и публикува Международния бюлетин на промишлените дизайни.България е страна –членка на Хагския съюз и е страна по двата договора, администрирани от СОИС – Акт 1960 и Акт 1999 на Хагската спогодба.

 

Основната дейност на изпълнителната власт е правоприлагаща. Но административните органи притежават и нормотворческа функция, а често и правораздават. Дейността по налагане на административни наказания, осъществявана от изпълнителните органи (ЗАНН), без съмнение е правораздавателна. В нашето законодателство мълчаливо се допуска определени със закон органи от администрацията да налагат наказания вместо съдилищата (чл. 47 ЗАНН). Принципът за разделение на властите изисква правораздаването да се извършва само от съдилища, и то от професионално подготвени за това съдии. Действащата Конституция (К) не предвижда други органи освен съдилищата, които да могат да решават правни (административноправни) спорове.

 

 

Лицензиране на музика онлайн. Авторски права върху музиката в Интернет.

 

Музикалният онлайн-бизнес се разпростира върху две дейности: даунлоуд (от англ. download) - прехвърляне на данни) - прехвърлянето на музикални произведения до крайния потребител в предварително запаметен вариант, както и т. нар. стрийминг (от англ. stream - движа се в непрекъснат поток) - предаване на музикални произведения в реално време. При стрийминг се прехвърлят данни в пакети до компютъра на крайния потребител и там се запаметяват междинно в краткотраен буфер, за да може да се гарантира постоянен поток на информация. Става дума за преходно съхранение с последствието, че крайният потребител не запазва трайно копие на музикалното произведение на своя твърд диск. Това са оференти, които подобно на една наземна радио- или телевизионна програма, трансформират по искане на потребителя звуко- и картинни записи до него в рамките на една непрестанна програма. Както традиционни радио- и телевизионни оператори, така и така наречени webcaster, които предоставят своята програма изключително и само на разположение в интернет, спадат към тези оференти. Те могат да предават вече своите репертоари едновременно - наред със своите наземни програми1, и глобално чрез дружества за колективно управление на авторски права, които вече имат създаден модел за издаване на международен лиценз.

 

Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

 

Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

 

 

Регистрация на географските означения.

 

Международноправни актове:

- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – чл.1(2), 9, 10 и 10 bis.

- Мадридска спогодба за преследване на фалшивите и заблуждаващи указания за произход на стоките – 1891г.

- Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация – 31.10.158г.

РБ се е присъединила към Лисабонската спогодба от август 1975г. Страните членки на спогодбата се задължават да закрилят на своята територия наименованията за произход на стоките на други страни, признати и закриляни в страната на произхода и закриляни пред Международното бюро за закрила на интелектуална собственост.

- Регламент на Съвета на Европа(2081/92г. ЕИО от 14.07.1992г., за защита на наименованията за произход и географските указания на селскостопанските и хранителните продукти.

- TRIPS – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост.

- ЗМГО

 

 

Регистрация на международна търговска марка - процедура. Адвокат търговска марка.

 

 

Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

Всяка държава - член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на двата договора. Междуправителствена организация може също да стане член на Протокола (но не и на Спогодбата), при условие, че отговаря на следните изисквания: най-малко една от страните членки на организацията да членува в Парижката конвенция и организацията да разполага с регионално Ведомство за целите на регистрацията на марки, която регистрация да има правно действие върху територията на организацията.

Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат общо “Договарящи страни”. Като цяло те образуват Мадридския Съюз, който представлява отделен съюз по смисъла на член 19 от Парижката конвенция.

 Регистрация на европейска търговска марка в EUIPO.

 

Съвременните икономически реалности изискват нов подход към пазарната среда и обективна защита на предлаганите и търгувани продукти. Неслучайно интелектуалната собственост е един от най-мощните правни способи за превенция спрямо нелоялната конкуренция и други подобни недобросъвестни практики на пазара. 

Заявяването и регистрацията на тевропейска търговска марка в 28-те държави членки на Европейската общност чрез т.нар. марка на Общността (EUТМ марка), е адекватна и наложителна реакция на гъвкавите и пазарнооринтераните съвременни менажери. Желаещи да защитят продукта си, не само в България, но и на европейския пазар следва да приложат именно този начин за защита и позициониране на една търговска марка. Казаното естествено важи и за т.нар международни марки, които се регистрират по Мадридската спогодба и протокола към нея. Кантора "ЮСАУТОР" има дългогодишна практика в консултирането на клиенти, които заявяват международни марки. Какви са особеностите при регистрацияна на европейска търговска марка?

Регистрация на Европейска търговска марка(EUТМ). Важен елемент, касаещ международната търговия е опцията, предлагана в момента от европейското законодателство, чрез която с една заявка предприемачите в България, Европа и други държави извън Европейския съюз(ЕС) могат да регистрират търговска марка, действаща на територията на ЕС. Това се постига чрез подаване на т.нар заявката за търговска марка на Общността - EUTM (European Tradeмark). Търговската марка на общността е свързана със система, чрез която заявител на търговската марка може да подаде едно заявление за търговска марка до Службата на европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), на един от официалните езици и след като марката бъде регистрирана, маркопритежателят да придобие права във всички страни от Европейския съюз. По силата на на Регламент (ЕО) № 207/2009 с едно заявление, подадено до централния офис на EUIPO, находящ се в Аликанте, се осъществява регистрация на европейска търговска марка, валидна във всички държави-членки на Европейския съюз.

 

Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.

 

За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.

В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.

 

Дали авторските права са предмет на съпружеска имуществена общност?

 

 

За да се отговори на този интересен теоритичен въпрос първо трябва да се изяснят няколко неща- как и кога възниква субективното авторско право, кои са обектите и кои субектите на авторското право. Всичко това е нужно с оглед по доброто разграничаване на правата, които евентуално биха могли да възникнат в последствие между автора и неговия супруг(а).

Под субективно авторско право се разбира признатата и гарантирана от правните норми възможност за носителя му да използва в определени предели, създадено от него произведение на литературата изкуството или науката. Това право възниква от момента на създаването и външното обективиране на произведението, но начин, по които то да бъде възприето от неограничен кръг лица сетивно. Именно поради това съдаването на произведението е юридическият факт, който поражда авторското правоотношение и съответно субективното авторско право. То принадлежи към категорията на абсолютните субективни права от смесен вид, т.е в него се съдържат както лични, така и имуществени права. Носител, титуляр на авторското право върху едно произведение в повечето случай е физическо лице, което е и автор на съответното произведение. Все по често обаче носители на авторски права са и юридически лица, но те по принцип не могат да бъдат автори, тъй като както е известно творческата дейност е съвкупен сложен процес от интелектуална и физическа дейност, която е присъща само и единствено на физическите лица.

Търговските марки в "Интернет". Защита на домейн имената.

 

Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет пространството. Фактът, че бизнесът очевидно диначино измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби. Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка. Технически особености и специфики. В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн. В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting - "самонастанявам се в кибер-пространството"), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистранта да има право върху него или без да е упълномощен от този, който има законно право(например маркопритежателя).

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1