Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

 

Българската криптоборса „Nexo“ заведе иск за 3 млрд. долара обезщетение против България заради прекратено наказателно разследване, което според компанията е провалило плановете ѝ за листване на американската фондова борса и за спонсорска сделка с отбор от Европейската футболна лига, показват юридически документи, предоставени от Ройтерс.

„Nexo“ AG, швейцарско подразделение на базираната на Каймановите острови „Nexo Capital“, твърди, че разследването е накърнило репутацията ѝ и е унищожило стойността й за акционерите, според документ, подаден в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка.  Базираният във Вашингтон ICSID е международна арбитражна институция(институционален арбитражен съд), която разглежда спорове между международни инвеститори и държави, е регистрирал делото на 18 януари 2024, показва неговият уебсайт. Говорител на ICSID не можа да потвърди размера на исканото обезщетение или други подробности.

Министерството на финансите на България заяви, че е получило искане за арбитраж от ICSID, което ще бъде разгледано от специализирана междуведомствена комисия, която след това ще предложи следващите стъпки. "Това или други съобщения... не трябва да се считат по никакъв начин за признаване на същността на исковете или за приемане на арбитражна юрисдикция", се казва още в съобщението на Министерството на финансите.

КЗК образува производство за коцентрация срещу "Виваком".

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че започва проучване по евентуална концентрация в хипотезата на чл.38, ал.1, т.6 ЗЗК относно прякото придобиване на „Булсатком“ от  "ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Намерението на фирмата  "ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ" ЕООД да придобие напълно сателитния оператор е квалифизирано от КЗК като заплаха за конкуренцията в две направления. Първото касае пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи водещото си място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял, като опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“, които са пряко заинтересовани от развитието на казуса.

Макар купувачът да не е пряко „Виваком“, а реално неговата компания-майка -  "ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ" ЕООД, "Виваком" сумарно след сделката ще придобие около 61% от пазара на платена телевизия по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г., като вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а останалите 13% ще се разпределят между малките кабелни оператори. КЗК изследва концентрацията и на пасивна и опорна инфраструктура, която „Виваком“ започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗК, предприятията са задължени да уведомят предварително Комисията за намерението си да осъществяват концентрация, когато сумата от общите обороти на всички предприятия-участници в концентрацията на територията на страната за предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв. Законът въвежда допълнително кумулативно изискване с два алтернативни критерия, а именно оборотът на всяко едно от поне две от предприятията - участници в концентрацията, или оборотът на предприятието - цел, на територията на Република България през предходната финансова година да надхвърля 3 млн. лв.

  

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е с №КЗК 1090/2023. Произнасянето по този интересен казус на регулативния орган по нелоялна конкуренция предстои.

 

 

 

Комисия за защита на конкуренцията санкционира „Шипио“ ООД за нелоялна конкуренция.

 

 

Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществени санкции на „Шипио“ ООД за извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК (забрана за използване на чуждо фирмено наименование) в размер на 1 040 лв. (1% от приходите за 2022 г.).

В хода на проучването по преписката, образувана по искане на „Еушипмънтс.ком“ АД, се установи, че в противоречие със забраната по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК в рекламното приложение Ads на Google за своя уеб сайт с адрес https://shipio.bg, „Шипио“ ООД използва през м. януари 2023 г. като ключова дума част от фирменото наименование на своя потенциален конкурент „Еушипмънтс.ком“ АД по начин, който застрашава интересите на конкурентите.

Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

 

 

Децата на Марадона запазват правата върху името на баща си като търговска марка.

 

Децата на футболната легенда Диего Марадона имат право над името му като търговска марка. Съдът на ЕС им разреши това, след като Марадона регистрира името си като търговска марка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост(EUIPO) през 2008 година.

Съдът на Европейския съюз произнесе решение по темата, след като потвърди, че е отхвърлил трансферирането на марката "DIEGO MARADONA" към „Сатвика“ - аржентинска компания, принадлежаща на бившия адвокат на Марадона. „Представените документи в подкрепа на заявката за регистрирането на прехвърлянето на търговската марка “Марадона” не водят до извод за реално волеизявление за отстъпване на търговската марка на тази компания“, обяви съдът.

 

Илон Мъск е съден за нарушаване на търговска марка.

 

 

Срещу търговската марка “X”, преди известна като “Twitter”, е заведен иск във федерален съд във Флорида от маркетингова компания, която твърди, че новото име на социалната мрежа нарушава нейна търговска марка, включваща буквата „X”, предава Ройтерс.

Делото, заведено от “X Social Media”, твърди, че “X Corp”, чийто собственик Илон Мъск през юли започна ребрандирането ѝ от “Twitter” към “X”, може да предизвика объркване сред потребителите.Случаят изглежда е първият от потенциално многобройни спорове за търговски марки заради буквата “X”, която е често използвана в технологични брандове. „X” присъства в стотици, защитени на федерално ниво, търговски марки, които са собственост на компании като “Microsoft” и “Meta Platforms”. “X Corp” е подала заявление за защита на собствена търговска марка в САЩ едва миналия месец. Социалната медия “X” не е отговорила веднага на запитването за коментар във връзка със случващото се. “X Social Media” е отказала да коментира.

Интервю на адв. Атанас Костов за реалностите в българската интелектуална собственост.

 

 

1.Адвокат Костов, бихте ли представили за читателите ни кантора “ЮСАУТОР” - това все пак е един от водещите юридически офиси в България в областта на защитата на интелектуална собственост?

С удоволствие. Кантората е създадена през 2004 година, като и до днес, близо 20 години по-късно се занимава единствено и само с интелектуална собственост. Винаги казвам, че кантората ни е малка, един вид бутикова. Тя например е създала и обучила няколко доктора по право, като през годините имахме много интересни дела -  спечелихме дело по опозиция срещу „Фейсбук“, които опонираха марка на български заявител, която съществува и днес. Наскоро решихме казуса за авторските права на Чудомир, като присъденото обезщетение бе рекордно за авторскоправните искове в България – 34 000лв., като миналия месец постигнахме нов рекорд в това отношение – обезщетение за нарушени авторски права за 68 000лв., като искът касаеше непозволено използване на аудио-визуално съдържание, заснето в България от австрийски продуценти. Това, с което най-много се гордея е, че сайтът на „ЮСАУТОР“ се превърна в една отворена, напълно безплатна онлайн библиотека за съдържание(статии, новини), което касае изцяло интелектуална собственост. Някой от материалите са прочетени над 50 000 пъти. Може би на това се дължи и факта, че през 2022г. бяхме номинирани и получихме награда за адвокатска кантора на годината в България. Към настоящия момент в кантората работят 5 души, от които 4 юристи и един технически сътрудник. Един от колегите ми, които се занимава изцяло с Интернет право и блокчейн технологии е френският колега, юрист - Мартен Гроан, който е завършил право в Сорбоната. Приятели сме от много години и накрая успях да го убедя да започне работа при нас, като той от 14 години живее и работи в България.

 

Адвокат Атанас Костов постигна нов рекорд в присъдените авторскопрани обезщетения от български съд.
 
Коментираното търговско дело №803/2022 бе заведено пред Софийски градски съд, като то касае иск за нарушени авторски права на "Ексепшънъл медия груп" ООД(зад която стоят австрийски продуценти), която възлага на българското дружество "Анимейджър геймс" ООД заснемането на рекламна 3D разходка на Виена в българско студио.

 

Стартира нова магистърска програма "Интелектуална собственост и технологични стартъпи" в УНСС, катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“.

 

 

Цели на обучението:

- да се представят характеристиките и спецификите на новата бизнес среда, в която възникват и се проявяват специфични феномени като усъвършенствани дигитални технологии, киберсигурност, нови форми на организация на дейността и икономическа реализация и дигитална конкурентоспособност.

УНСС стартира нова магистърска програма "Интелектуална собственост и творчески индустрии" в катедра Интелектуална собственост и технологичен трансфер“. 

 

 

Целите на обучението, които се преследват с тази моагистърска програма са:

Необходимостта от подготовка на специалисти, които добре познават спецификите в процесите на създаване на иновационни продукти и технологии в материалното производство и на културни индустрии, продукти и тяхната пазарна реализация на основата на професионално познаване и използване на системата от икономически и управленски знания за интелектуалната собственост, дигитализация и технологичност, базирани на последните постижения на интелектуалната собственост.

 

 

 

Финансиране на Европейската комисия за блокчейн проекти.

 

 

Към днешна дата са планирани и използвани 347 млн. евро от ЕС за подкрепа на свързаните с блокчейн изследвания и иновации.

 

1.Европейска комисия.

През последните години Европейската комисия е активна в проучването на нуждите от научни изследвания и финансиране, свързани с блокчейн и технологиите на „технологии за дистрибутирани портфейли“ (от англ. „distributed ledger technologies“ или DLT).

Това е опит да се направи преглед на текущите и готовите за стартиране европейски проекти и пилотни проекти, свързани с блокчейн и DLT в цяла Европа.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1