Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения.

Обн. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 2000г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Наредбата урежда начина на оформяне и реда за подаване и експертиза в Патентното ведомство на заявките за регистрация на марки и географски означения, наричани по-нататък "заявките".

Чл. 2. (1) Заявката за регистрация на марка или на географско означение се подава в Патентното ведомство директно, по пощата или по телефакс.
(2) В случай на подаване по телефакс оригиналната заявка трябва да се получи в Патентното ведомство в едномесечен срок от получаването на факсимилето є.
(3) Заявката се подава в един екземпляр по образец на Патентното ведомство.

Чл. 3. (1) Когато заявителят е физическо лице, в заявката се посочват името, презимето и фамилията, държавата, на която е гражданин, или държавата, в която има постоянно местожителство, и адресът.
(2) Когато заявителят е юридическо лице, в заявката се посочват наименованието и видът на юридическото лице в съответствие със съдебната регистрация, държавата, по чийто закон е регистрирано, и адресът.
(3) Когато заявителите са повече от един, данните по ал. 1 и 2 се посочват за всеки от тях.

Чл. 4. (1) Заявката трябва да бъде подписана от заявителя или от неговия представител по индустриална собственост, наричан по-нататък "представителя". Когато заявителят е юридическо лице, заявката се подписва от лицето, което го представлява по закон.
(2) Когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, се изисква и поставянето на печат.

Чл. 5. (1) Когато по заявката е упълномощен представител или патентен специалист съгласно § 3 от Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1994 г. и бр. 41 от 1997 г.), към нея се прилага пълномощно.
(2) Пълномощното трябва да съдържа данни за заявителя по чл. 3, данни за представителя по чл. 6, входящ номер и дата на заявката и/или данни за марката или географското означение и действията, за които представителят е упълномощен. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват и номерът, и датата на трудовия договор.
(3) Когато заявителите по заявка за регистрация на марка са няколко и единият от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България.
(4) Пълномощното се представя по образец на Патентното ведомство или в друга форма, избрана от заявителя.
(5) Когато пълномощното е на друг език, то трябва да се легализира в отдел "Консулски" на Министерството на външните работи на Република България, освен в случаите, когато легализация не се изисква при условията на взаимност.
(6) Когато с пълномощното представителят е упълномощен по няколко заявки, се изисква копие от пълномощното за всяка заявка. Верността на копията с оригиналното пълномощно се удостоверява с подписа на представителя.
(7) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното или заверено негово копие съгласно ал. 6 се прилага към пълномощното на представителя.
(8) За оттегляне на упълномощаването Патентното ведомство трябва да бъде уведомено писмено.
(9) За оттегляне на заявката е необходимо изрично упълномощаване.

Чл. 6. Когато е упълномощен представител, в заявката се вписват неговото име, презиме, фамилия и адрес.

Чл. 7. (1) В заявката може да се посочи и друг адрес в Република България, на който да се води кореспонденцията.
(2) Когато заявителите са повече от един, те могат да посочат общ адрес за кореспонденция. Когато не е посочен общ адрес, кореспонденцията се води на адреса на заявителя, вписан първи в заявката.

Чл. 8. (1) Таксата за заявяване и експертиза се заплаща при подаване на заявката или в срока по чл. 18, ал. 2 или чл. 32, ал. 2.
(2) Таксите за регистрация, за вписване като ползвател, за издаване на свидетелство и за публикация се заплащат в срока по чл. 25, ал. 1 или чл. 39, ал. 1 и 2.
(3) Заплащането на таксите може да бъде направено в Патентното ведомство или по банков път.
(4) За доказване на заплащането се представя документ за платени такси, който трябва да съдържа:
1. данни за заявителя или представителя;
2. данни за марката или географското означение, за които се иска регистрация;
3. точките от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство по чл. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), по които е извършено заплащането.

Чл. 9. (1) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа входящия номер на заявката, за която се отнася, и подписа на заявителя или на представителя.
(2) Кореспонденцията, изпратена по телефакс, се счита за получена, ако в едномесечен срок от датата на получаване на факсимилето в Патентното ведомство се получи оригиналът.
(3) Когато с кореспонденцията на заявителя се определя срок за действие, тя се изпраща с обратна разписка, която удостоверява датата на получаването є.

Глава втора.
МАРКИ
Раздел I.
Заявка за регистрация
Чл. 10. (1) Заявката за регистрация на марка съдържа:
1. искане за регистрация;
2. данни за заявителя;
3. данни за представителя, когато е упълномощен;
4. адрес за кореспонденция, когато има такъв;
5. претенция за приоритет, когато е претендиран;
6. указание, че марката е триизмерна или звукова;
7. претенция за цвят, когато има такъв;
8. изображение на марката;
9. списък на стоките и/или услугите и класовете им по Международната класификация;
10. подпис.
(2) Към заявката се прилагат:
1. пълномощно;
2. приоритетен документ;
3. документ за платени такси;
4. допълнителни копия от изображението на марката;
5. правила за използване на колективната или сертификатната марка, когато се иска регистрация на такава марка.

Чл. 11. (1) Когато има претенция за конвенционен приоритет, в заявката се посочват датата и номерът на първата заявка и страната, в която е подадена.
(2) Когато има претенция за изложбен приоритет, в заявката се посочват датата на излагането и страната, в която е организирана изложбата.

Чл. 12. (1) Когато има претенция за цвят или за цветове, в заявката се описва цветът или цветовете, както и частите на марката, за които се отнася всеки цвят.
(2) Описаните цветове трябва да съответстват на цветовете в изображението на марката.

Чл. 13. (1) Изображението на марката трябва да бъде черно-бяло, ясно и годно за възпроизвеждане и се представя в размер 7/7 см.
(2) Когато има претенция за цвят, изображението на марката трябва да бъде цветно.
(3) Когато марката е триизмерна, изображението трябва да показва нейната триизмерност. Изображението трябва да включва и допълнителни изгледи, ако един изглед не дава представа за цялостната форма.

Чл. 14. (1) В списъка на стоките и/или услугите се посочват наименованията на стоките и/или услугите, за които се иска регистрация, групирани съгласно класовете на Международната класификация.
(2) Всяка група от стоки и/или услуги се предхожда от номера на класа в Международната класификация. Списъкът на стоките и/или услугите се представя във възходящ ред на класовете.
(3) Стоките и/или услугите се описват с термини по възможност съгласно терминологията, използвана в Международната класификация.

Чл. 15. (1) Приоритетният документ по чл. 34, ал. 2, т. 5 ЗМГО представлява копие на първата заявка, заверено от компетентния орган на съответната държава.
(2) Документът по чл. 34, ал. 4, т. 4 ЗМГО представлява удостоверение за участие в изложбата, издаден от администрацията на изложбата. В документа се посочва и марката, под която стоките са били изложени.

Чл. 16. (1) Към заявката се прилагат допълнително две черно-бели копия от изображението на марката.
(2) Когато се претендира за цвят, се прилагат допълнително две цветни копия от изображението на марката.

Раздел II.
Експертиза
Чл. 17. (1) Всяка заявка постъпва в отдел "Формална експертиза", където се проверява дали са изпълнени изискванията по чл. 33 ЗМГО за установяване дата на подаване.
(2) Когато изискванията по ал. 1 са изпълнени, заявката се вписва във входящия регистър на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея.
(3) Когато заявката е подадена по телефакс и отговаря на изискванията по ал. 1, а оригиналът се получи след срока по чл. 2, ал. 2, за дата на подаване се счита датата на получаване на оригинала в Патентното ведомство.
(4) Когато документите по заявката са на друг език и в тримесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗМГО не са представени на български език, за дата на подаване се счита датата на получаването на превода в Патентното ведомство, ако са изпълнени изискванията по ал. 1.

Чл. 18. (1) За всяка заявка с установена дата на подаване отдел "Формална експертиза" проверява дали:
1. заявителят отговаря на изискванията на чл. 2 ЗМГО;
2. заявката отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗМГО;
3. правилата за използване на колективна или сертификатна марка отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2 ЗМГО;
4. заявката отговаря на изискванията на чл. 10-16;
5. списъкът на стоките и/или услугите и класовете отговарят на изискванията на чл. 14.
(2) Когато при проверката се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.
(3) При разделяне на заявката в срока по ал. 2 се подава разделена заявка и се заплаща такса за заявяване и експертиза. Съдържанието на разделената заявка не трябва да се различава от съдържанието на първоначалната заявка.
(4) Когато се установи, че стоките и/или услугите са групирани или класирани неправилно, те се прегрупират или прекласират, а заявителят в срока по ал. 2 трябва да заплати такси за новите класове, ако има такива.
(5) Когато стоките и/или услугите са неразбираеми или са описани с неясни термини, заявителят трябва да ги обясни, уточни и коригира, без да излиза извън обхвата на заявените стоки и/или услуги.
(6) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, държавният експерт взема решение за прекратяване на производството.

Чл. 19. Експертизата по същество се извършва в отдел "Марки и географски означения" и обхваща следните етапи:
1. проучване на заявената марка по чл. 11  ЗМГО;
2. проучване на заявената марка по чл. 12 и чл. 31, ал. 3 ЗМГО;
3. анализ на резултатите от проучването;
4. уведомление за отказ, ако има основания;
5. вземане на решение по заявката.

Чл. 20. Проучването се извършва въз основа на следните материали:
1. гербове, знамена или други символи, пълни или съкратени официални наименования на държави или на международни междуправителствени организации;
2. официални български и международни знаци и клейма за контрол и гаранция;
3. официални символи на Република България;
4. списък и каталог на Министерството на културата на исторически и културни паметници на Република България;
5. общоизвестни в Република България религиозни символи;
6. списъци на Световната здравна организация на препоръчаните свободни наименования на фармацевтичните субстанции;
7. речници, енциклопедии и други справочници.

Чл. 21. Проучването се извършва във фондовете на заявените и регистрираните по национален ред марки и географски означения и на заявените и регистрираните по Мадридската спогодба марки и по Лисабонската спогодба наименования за произход.

Чл. 22. Анализът включва преценка на смисловото значение на марката, на рисунките или фигурите и сравнение на заявената марка с намерените при проучването материали.

Чл. 23. (1) Когато след анализа на резултатите от проучването се установи недопустимост на регистрацията по отношение на всички или на част от стоките и/или услугите, на заявителя се изпраща уведомление за отказ.
(2) В уведомлението се посочват всички основания и мотиви за отказа и на заявителя се предоставя тримесечен срок за възражение.

Чл. 24. (1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на противопоставената по-ранна марка.
(2) В молбата се посочват входящият номер на заявката, по която се иска спиране, както и входящият номер и датата на искането по ал. 1.
(3) Производството по заявката се спира служебно, когато отказът се основава на заявена марка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на молба за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3 ЗМГО.
(4) Производството по заявката се възобновява по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане, след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките или след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3 ЗМГО.
(5) Производството по заявката се възобновява служебно след влизането в сила на решението по противопоставената по-ранна заявка.

Чл. 25. (1) Когато в резултат на извършената експертиза по същество се установи, че марката отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство и публикация.
(2) Когато в срока по ал. 1 дължимите такси се заплатят, се взема решение за регистрация, в което се посочва и регистровият номер, под който марката се вписва в Държавния регистър на марките.
(3) Когато в срока по ал. 1 дължимите такси не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
(4) Решение за отказ се взема, когато в резултат на извършената експертиза е установена недопустимост на регистрацията и в срока по чл. 23, ал. 2 заявителят:
1. не отговори;
2. възрази неоснователно;
3. не представи доказателства за придобита отличителност съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМГО;
4. не представи съгласие от компетентен орган съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМГО;
5. не се откаже от изключителното право върху елемент съгласно чл. 37, ал. 3 ЗМГО;
6. не представи съгласие от притежателя на по-ранната марка съгласно чл. 12, ал. 4 ЗМГО;
7. не ограничи списъка на стоките и/или услугите.
(5) Решение по ал. 2 или 4 се взема от държавния експерт, който извършва експертизата по същество.
(6) Решенията по ал. 4 се вземат не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 23, ал. 2.

Глава трета.
ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Раздел I.
Заявка за регистрация
Чл. 26. (1) Заявката за регистрация на географско означение и/или вписване на ползвател съдържа:
1. искане за регистрация и/или вписване на ползвател;
2. данни за заявителя и/или ползвателя;
3. данни за представителя, когато е упълномощен;
4. адрес за кореспонденция, когато има;
5. наименованието за произход или географското указание;
6. посочване на стоката;
7. описание на границите на географското място;
8. описание на стоката;
9. данни за регистрацията на географското означение в страната на произхода;
10. подпис.
(2) Към заявката се прилагат:
1. документи съгласно чл. 60, ал. 4 и/или чл. 63, ал. 3 ЗМГО;
2. копие на документа, въз основа на който географското означение се ползва от закрила в страната на произхода;
3. пълномощно;
4. документ за платени такси.

Чл. 27. В заявката се посочва наименованието за произход или географското указание, за което се иска регистрация. Това е наименованието на страната, района или определената местност, като към него може да бъде добавено родовото или видовото наименование на стоката.

Чл. 28. В заявката се посочва конкретната стока, за която се отнася географското означение.

Чл. 29. (1) Под географско място се разбира страната, районът или определената местност.
(2) В заявката се описват границите на географското място и към нея се прилага карта или скица, върху която те са очертани.

Чл. 30. (1) Описанието на стоката включва:
1. данни за основните физични, химични, микробиологични и/или органолептични характеристики на стоката и ако е необходимо, на суровините;
2. описание на традиционния местен метод за производство на стоката;
3. характеристиките на стоката, указващи връзката им с географската среда или с географския произход.
(2) Когато заявката е за регистрация на наименование за произход, се описва влиянието на природните и човешките фактори върху свойствата или особеностите на стоката.

Чл. 31. Когато заявителят е чуждестранно лице, в заявката се посочват данни за регистрацията на географското означение в страната на произхода.

Раздел II.
Експертиза
Чл. 32. (1) Всяка заявка постъпва в отдел "Формална експертиза" и се вписва във входящия регистър на географските означения с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея.
(2) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60 или 63 ЗМГО и чл. 26-31 от наредбата. Когато се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.
(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, държавният експерт взема решение за прекратяване на производството.

Чл. 33. Експертизата по същество се извършва в отдел "Марки и географски означения" и обхваща следните етапи:
1. проучване на заявеното географско означение по чл. 51 ЗМГО;
2. проучване на заявеното географско означение по чл. 52 ЗМГО;
3. анализ на резултатите от проучването;
4. уведомление за отказ, ако има основания;
5. вземане на решение по заявката.

Чл. 34. Проучването дали заявеното географско означение е наименование за произход или географско указание се извършва въз основа документите по чл. 60, ал. 4 и чл. 63, ал. 3 ЗМГО и чл. 26, ал. 2, т. 2 от наредбата.

Чл. 35. Проучването по чл. 52 ЗМГО се извършва във фондовете на заявените и регистрирани по национален ред географски означения, марки, сортове растения и породи животни и на регистрираните по Лисабонската спогодба наименования за произход и по Мадридската спогодба марки.

Чл. 36. Анализът на резултатите от проучването се извършва въз основа на сравнение на заявеното географско означение с намерените при проучването материали.

Чл. 37. (1) Когато след анализа на резултатите от проучването се установи недопустимост на регистрацията на заявеното географско означение, на заявителя се изпраща уведомление за отказ на регистрацията.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват всички основания и мотиви за отказа и на заявителя се предоставя тримесечен срок за възражение.

Чл. 38. (1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за прекратяване или заличаване на регистрацията на географско означение, искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на противопоставената по-ранна марка или искане за обявяване на недействителност на сертификат за сорт растения или порода животни.
(2) В молбата по ал. 1 се посочват входящият номер на заявката, по която се иска спиране, и входящият номер и датата на искането по ал. 1.
(3) Производството по заявката се възобновява по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в съответния държавен регистър.

Чл. 39. (1) Когато се установи, че заявеното географско означение отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за регистрация, вписване като ползвател, издаване на свидетелство и публикация.
(2) Когато се установи, че заявката за вписване като ползвател отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за вписване като ползвател, издаване на свидетелство и публикация.
(3) Когато в срока по ал. 1 и 2 дължимите такси се заплатят, се взема решение за регистрация и/или вписване на ползвател, в което се посочва и регистровият номер, под който географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения.
(4) Когато в едномесечния срок дължимите такси не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
(5) Когато в резултат на извършената експертиза е установена недопустимост на регистрацията и в срока по чл. 37, ал. 2 заявителят не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ на регистрацията и на вписването на ползвател.
(6) Решение по ал. 3 или 5 се взема от държавния експерт, който извършва експертизата по същество.
(7) Решение по ал. 5 се взема не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.

Глава четвърта.
МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ
Чл. 40. (1) За всички международни регистрации на марки, в които Република България е посочена страна, се извършва експертиза по същество съгласно чл. 19-22.
(2) За спиране на производството по международната регистрация се прилага чл. 24.

Чл. 41. (1) Заместването на националната регистрация на марка с международната се извършва по молба на притежателя на международната регистрация, подадена в Патентното ведомство.
(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа:
1. номера на международната регистрация и данни за марката;
2. номера на националната регистрация и данни за марката;
3. данни за притежателя на националната и международната регистрация;
4. списък на стоките или услугите, за които се иска заместването.
(3) Към молбата се прилага документ за платена такса.
(4) Заместването се допуска, когато се установи идентичност на марките, списъка на стоките или услугите и притежателя.
(5) Патентното ведомство изпраща уведомление за извършеното заместване в Международното бюро и на представителя.

Чл. 42. (1) Заявката за международна регистрация на национална марка се подава в Патентното ведомство на френски език по образец на Международното бюро.
(2) Заявката по ал. 1 трябва да съдържа данни, идентични с националната регистрация, да се отнася за една и съща марка и за идентични стоки и/или услуги. В заявката се допуска ограничаване на списъка на стоките и/или услугите.
(3) Патентното ведомство извършва проверка на изискванията по ал. 2.
(4) За проверката и изпращането на заявката за международна регистрация в Международното бюро заявителят заплаща такса.

Чл. 43. (1) За наименованията за произход, регистрирани по Лисабонската спогодба, отдел "Марки и географски означения" извършва експертиза по същество съгласно чл. 35.
(2) За спиране на производството се прилага чл. 38.

Чл. 44. (1) Заявката за международна регистрация на регистрирано българско наименование за произход се подава в Патентното ведомство на френски език по образец на Международното бюро.
(2) Заявката трябва да съдържа данни, идентични с националната регистрация, да се отнася за едно и също наименование за произход и за същата стока.
(3) Разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и 4 се прилагат и за наименованията за произход.

Допълнителни разпоредби

§ 1. В зависимост от знака марките са:
1. Словни - когато се състоят от думи, включително имена на лица, съчетание от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри.
2. Фигуративни - когато се състоят от рисунки или фигури.
3. Триизмерни - когато се състоят от формата на стоката или нейната опаковка.
4. Комбинации от цветове - когато се състоят от два или повече цвята.
5. Звукови - когато представляват мелодия, представена графично чрез ноти.
6. Комбинирани - когато са съчетание от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Комбинирана е и словна марка със специално графично изписване.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание § 15 от Закона за марките и географските означения.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Патентното ведомство.