Авторски права и търговски марки върху "Арр store" приложенията.

Авторски права и търговски марки върху „App store” приложенията. Авторски права върху „App”. Концепцията за авторскоправната защита на „App приложения”(това са онлайн базирани приложения, предназначени за комерсиално разпостранение в електронния магазин на Apple – „App store”), влючва в себе си специфики, изискващи проактивни мерки за превенция. iOS ( или iPhone OS) е мобилна операционна софтуерна система, интелектуална собственост на корпорацията Apple Inc. Този софтуер е разработен, за да обслужва първоначално мобилния телефон “iPhone”, като в последствие се използва и във всички мобилните устройства на Apple - „iPod Touch”, „iPad” и „Apple TV”. Към настоящия момент в он-лайн магазина „App Store” се разпостраняват повече от 500 000 „App приложения” за iOS. Интересен момент тук естествено е фактът, че фирмата Apple не позволява хардуерът на трети страни, т.е техни устройства - да работят с iOS. Това пактически е възможно само чрез т.нар „jailbreaking”( „хакване”) или разбиване на сорс кода на iOS, с цел незаконното му използване чрез „Apple” и/или други устройства, без заплащане на авторски права. Общите условия на „App Store” изрично упоменават, че „Арр приложенията” се лицензират към крайния потребител, като на същия се забранява да отдава под наем, продава и разпространява предмета на лицензираното приложение. С оглед авторските права на разработчика на „Арр приложението”, потребителят е лишен от юридическата опция да копира (освен ако изрично не е разрешено с лизензионен договор), декомпилира, променя или да се опитва да „пробие” изходния код, да създава производни продукти на лицензираното приложение, неговите актуализации или част от него.

Всеки опит да се извърши подобно авторскоправно нарушение осъществява поведение, което е посегателство върху правата на разработчика и неговите лицензодатели, което може да бъде санкционирано с презюмираните гражданскоправни и наказателноправни съдебни способи. Чрез въпросния лиценз, с предмет „Арр приложение” се управляват и всички „ъпгрейди”(доработки или нови версии), предоставени от разработчика, които заменят и / или допълват оригиналния продукт, освен ако този „ъпгрейд” е придружен от отделно лицензионно споразумение. Операционната система е презентирана като готова на 9 януари 2007г. и пусната на пазара през юни същата година. В началото от „Apple” нарочно не се спират на конкретно име на операционната система, като съобщават бланкетно, че телефонът "iPhone работи с „OS X". На 6 март 2008 г. е стартирана първата бета-версия на софтуерния пакет за разработчици (SDK), заедно с новото име на операционната система – „iPhone OS”. През април 2010г. е пусната четвъртата версия на операционната система, която притежава многозадачност. На 7 юни 2010 г. от компанията „Apple” обявяват публично факта, че софтуерът „iPhone OS” е преименуван на iOS. Интересен факт е, че търговското наименование "IOS" се използва повече от десетилетие преди „iPhone OS” от американската софтуерна фирма „Cisco” като име на операционната система „IOS” в т.нар „маршрутизатори”. За да се избегне евентуално съдебно дело, „Apple” сключва лицензионен договор със „Cisco” за отстъпване ползването на търговската марка "IOS". Известно е, че страните – членки на Бернската конвенция предоставят на гражданите си и техните юридически лица правото, едно произведение на авторското право да бъде защитено от момента, в който то е обективирано публично. Винаги съм казвал, че тази презумпция за авторството в повечето случаи не работи автоматично за автора, особено когато се наложи той да обсновава своите авторскоправни правомощия в съда, поради което е препоръчително тази презюмирана юридическа възможност да е подкрепена със солидна документация. Това са договори с разработчиците и съответните приемо- предавателни протоколи, които по един безспорен начин сочат какво е възложено, какви изходни материали са предадени, за кой настъпват авторските права, на каква територия и срок, дали съответното софтуерно произведение е създадено в рамките на трудов договор или в хипотезата на изработка и т.н. Само така, едно въздигнато от законодателя в правна норма предположение( за авторство), може да доведе до правилните фактически, а от там и правни заключения у съда, базирани на един известен юридически факт(договор) за друг неизвестен факт(момента на възникване на авторството и неговия титуляр). В случая на „App приложенията” обектите на авторското право, които подлежат на защита са сорс кода на съответния „App”, графични или аудио произведения, текстът на инструкциите на приложението, текстът на описанието на приложението, видео съдържанието на „App-a”. Тук е коректно да се напомни, че авторското право не дава защита върху идеи, факти, системи или оперативни методи, освен ако изброените не са имплементирани в сборното авторско произведение „App приложение”, по начин, който да ги индивидуализира като произведения на науката, изкуството или техниката.

Както вече отбелязах самото „App приложение” не подлежи на регистрация като авторско произведение. То възниква в момента, в който програмистът публично качи онлайн даден написан сорс код, когато един художник нарисува картинка или дизайнер направи 3D анимация и я „ъплоудне”(„качи”, публикува) в Интернет, когато разработчикът помести текст, описание и т.н. За разлика от европейската авторскоправна доктрина, англосаксонското право и в частност американското авторско право дава опцията на разработчика да подаде заявление за регистрация на съответното „App приложение” в американския „Copyright office”. Това е официално ведомство, което се занимава с регистрацията на всякакъв вид авторски права, включително и върху софтуер. Така с една заявка, таксата за която е минимална, един автор на „App” може да получи документ за неговата регистрация. Поради факта, че „App приложенията” като такива се търгуват чрез електронния магазин на една американска компания – в случая “Apple”, намирам за удачен този регистрационен подход към съответния софтуерен продукт, тъй като това ще гарантира както авторскоправните правомощия на автора при един евентуален съдебен спор, така и чисто пазарно ще са осигури сигурност, чрез отстъпване на лицензионни права към ползвателя - „Apple”. Тръговска марка върху „App”. Регистрацията на търговска марка върху „App приложение” е наложително поради няколко мотива. Тук причините са юридически и пазарни. Ако предположим, че правите „Арр” за банкова карта например, за вас е необходимо да индивидуализирате първи на пазара даден уникален продукт и неговите технически и качествени характеристики, като по този начин привлечете вниманието на медиите с цел реклама и естествено на самия „Арр store”. Така реално продуктът ви ще стигне до потребителя по един бърз, гъвкав, ефикасен и интерактивен начин, който ще му даде възможност в реално време да оперира с него чрез телефона си. Голяма част от корпорациите в световен мащаб избират „Арр приложенията” не само за да комулират нови клиенти и бизнес партньори, но и за да получат ясна представа именно чрез приложението, относно статистически данни за потребителското търсене. Тази юридическа опция изрично е упамената в лицензионното споразумение, което подписва всеки потребител с „Арр store”, като компанията е уговорила в своя полза, че всеки ползвател на „Арр приложение” се съгласява, че „APPLE” може да събира и използва технически данни и свързана информация, включително, но не само техническа информация за устройството, системен и/или приложен софтуер за периферни устройства, която се събира периодично, за да се улесни предоставянето на софтуерни актуализации, поддръжка на продукти и други услуги (ако има такива), свързани с лицензираното приложение. „APPLE” може да използва тази информация, доколкото тя е във форма, която не идентифицира потребителя лично, за да подобрява своите продукти или с цел предоставяне на по-добри услуги или технологии. Проблемът тук е, че в момента, в който вашия „Арр” стане интересен за потребителя, голяма част от конкурентните фирми на пазара ще решат, че искат подобен или същия продукт, с цел да налагат свои стоки и услуги на пазара по описания начин. Ако в този момент вие нямате търговска марка върху „Арр-а” си това може да предизвика сериозен юридически проблем, като марката бъде заявена недобросъвестно от трети лица с цел изнудване или с цел реализиране на този продукт на пазара по аналогични начини.

Много често в практиката, фирми с идентичен предмет на дейност създават икони, наименования, графики или интерфейс, които да наподобяват вече съществуващ „Арр”, за да атакуват пазара и да заблудят потребителите чрез едно мобилно приложение, като ги пренасочат реално към използването на сходни или идентични техни стоки и услуги. Ето защо регистрацията на търговска марка за съответния „Арр” е изключително важна и стратегическа превантивна крачка. Какъв тип може да е заявената марка? Тя може да бъде или национална(българска) или европейска – т.нар „СТМ” или да е заявена по международния ред на Мадридската конвенция и протокола към нея. Тъй като европейската марка съдържа и националната, намирам този подход за най-удачен, като след това „СТМ-а” може бъде разширен по международен ред – например за САЩ. Едни от най-популярните търговски марки за „Арр приложения” са тези на „Facebook”, “Skype”, “You tube” и т.н. Самата компания „APPLE” води юридически битки за свои търговски марки, които представляват „Арр приложения”. Наскоро от „APPLE” загубиха заявката върху приложението „MUSIC”, тъй като Американското патентно ведомство отказа да регистрира марката, поради факта, че фирмата „My Space” е регистрирала търговска марка с идентично изображение още през 2009г. Идентичен спор фирмата „APPLE” водеше и за търговската марка на иконата „iBook”. Делото бе предизвикано от малък издател на фантастични ужаси под наименованието „Black Tower”, който има сходно лого с това на „iBook”. Окръжният съд на Ню Йорк мотивира решението си с факта, че търговската марка „iBook” е регистрирана от „APPLE” още през 1999г., като част от концепцията за електронно разпостранение на книги - „iBooks”(марка, която също е регистрирана през 2010г), а наименованието „Black Tower” и неговото лого, макар и използвани в търговията, никога не са били предмет на търговска марка и са възникнали по-късно. Върху какво трябва да се разпростре защитата на марката? Първо марката трябва да обхване самият „Арр” като наименование. Второ – марката трябва да обхваща самата икона на „Арр-а”,, защото ако съдържа само словния му елемент, произволно трето лице може да заяви образния елемент на „Арр приложението” като търговска марка и така да се окаже, че имате нещо, което не можете да използвате, а в същото време някой друг печели от визията на самото приложение, защото в крайна сметка в конкретния случай, поради начина на възприемането и от потребителя, тя е значително по-важна. Опитвам се да обясня, че от тази гледна точка най-правилно е да бъдат заявени две отделни марки. Едната да е само словна търговска марка, която обхваща търговското наименованието на „Арр” приложението, с цел индивидуализирането му по този начин на пазара като словен елемент и знак – т.нар „продуктова търговска марка”. Тя няма да касае наименованието на една фирма например, а името на конкретен продукт, освен ако двете неща не съвпадат. Втората марка, както вече отбелязах трябва изрично да покрива „Арр приложението” като изображение на неговата икона, с цел то да спомогне съответното приложение да бъде възприемано и индивидуализирано правилно от потребителя - най-вече образно. Друг важен момент е внимателно да бъде подбрано наименованието на „Арр приложението”, както и неговия образен елемент. За тази цел трябва да бъде извършено подробно проучване както в национален, така и в международен мащаб относно това, дали не съществуват сходни или идентични наименования или изображения на вече съществуващи и регистрирани като търговски марки „Арр приложения”. Търсенето трябва да обхване класовете, които касаят софтуера, рекламата и телекомуникациите. Едва, когато всички тези действия за извършени, марката е заявена и са уредени авторските права на съответното „Арр приложение”, съответния разработчик може да започне работата върху изграждането в детайли на съответното приложение, като директно го „ъплоудне”(качи) в специално създадената за това страница „iTunes Connect”.

 

Автор: адв.Атанас Костов

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул."Ралевица" № 83, вх.А, ап.1

8 Lovelace Square, 512 Banbury Road
Oxford, UK