- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Полезен модел. Регистрация на полезен модел.
Регистрация на полезен модел в България. Процедура. Полезните модели са т.нар в практиката “малки изобретения”. Защо? За разлика от патентите, полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка, а само се преценява тяхната промишлена приложимост. Те се подлагат на проверка единствено на формалните изисквания на закона за тяхната регистрация и ако те са изпълнени, процедурата се финализира. От тази гледна точка полезните модели са вид дизайни с техническа функция. Поради тази причина те не могат да бъдат регистрирани като промишлени дизайни, тъй като Законът за промишления дизайн забранява регистрацията на дизайни с подчертана техническа функция, но в същото време не могат да бъдат и патенти, защото не са нови и нямат изобретателска стъпка. Букварският пример за полезен модел е тирбушонът, понеже винтът като техническо постижение не е нещо ново(той е измислен от Архимед още в древността), но сам по себе си в конкретния случай, на базата на определен дизайн и неговата функционалност, този винт има техническо предназначение – отваря бутилки. Заключението е, че са възможни множетсво различни полезни модели за тербушон, но той не може да бъде обект на патент. В този контекст полезните модели стоят по средата между промишлените дизайни и изобретенията, като не са нито едното, нито другото.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да защитя авторско право? Адвокат по авторско право в Пловдив и София.
Автор е всяко физическо лице, което в резултат на своята творческа дейност създаде произведение в областта на литературата, науката и техниката. За автор се презумира лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението. В някои хипотези автори са юридически лица – например при компютърните програми, създадени в хипотезата на трудово правоотношение(аргумент от чл.14 от ЗАПСП).
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Речта на омразата в Интернет. Обида и клевета онлайн. Адвокат по интернет право.
Въведение. Като юрист и личност през последната година няколко пъти се сблъсквах с омразата в Интернет от първо лице поради мои професионални, социални и политически активности. Оказва се, че множество български правни субекти – физически и юридически лица, са склонни да вярват, че поведението им онлайн е ненаказуемо, че могат да нападат, обиждат, клеветят, да използват и разпространяват онлайн чужди лични данни безнаказано, с цел задоволяване на свои незаконни лични, бизнес и политически цели. Това поведение често се извършва чрез постове в социалните мрежи, чрез статии в електронните медии, блог и чат кореспонденция, имейли и т.н. В повечето случаи извършителят е със субективното, крайно погрешно убеждение, че има право на описаното поведение, ерго - не може да бъде санкциониран, т.е “никой не следва да му забранява подобна онлайн изява или да иска спиране или премахване на публикуваното съдържание”, изхождайки от криворазбраното му разбиране за понятието “свобода на словото” като основно конституционно право. Ето защо ми се иска да започна изложението си с ясно разграничение на свободата на словото като основен конституционен принцип и спазването му, включително и при поведението ни онлайн, от проявите на интернет клевета и обида, спекулирането с неверни данни или с лични данни, без съгласието на техния титуляр и в негова вреда, което в съвкупност (на онлайн жаргон) се определя под термина “тролско поведение”.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Адвокат Атанас Костов.
1.Въведение. Технологичният бум на цифровите технологии промени концептуално способите, по който се създават, продуцират, разпространяват и използват авторските произведенията в Интернет, както и други защитени обекти на интелектуална собственост(например домейните). През последните две десетилетия възникнаха иновативни онлайн технически способи за възпроизвеждане на съдържание(визирам т.нар “стрийминг”), както и нови субекти в авторскоправната среда(онлайн медиите) и свързаните с тях съвременни бизнес модели. В цифровото пространство се увеличи значително трансграничното използване на авторски произведения от всички видове, като на практика се предложиха нови възможности за достъп на потребителите до защитени с авторско право обекти от разстояние, буквално в цял свят. Въпреки че целите и принципите на нормативната рамка на ЕС в областта на авторското право стъпват на един стабилен законодателен базис, възникна необходимост именно тази традиционност да се приспособи към технологичните реалности и предизвикателства на 21 век. Ето защо се наложи сериозен анализ на съществуващата нормативна реалност и съгласуваност на равнище Европейска комисия и Европейски парламент, с цел да се избегне липсата на институционален консенсус по темата във вътрешния пазар. Резултативността на визираните процеси в крайна сметка доведе до иницииране работата по една съвременна правна рамка, унифицираща различията и създаваща общ режим в областта на авторските права онлайн за всички държави-членки на ЕС. На този фон приетата през май 2015г. “Стратегия за цифров единен пазар”[1] очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“. В споменатия документ се подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, улесняването на свободното му използване в областта на научните изследвания и образованието и изясняването на ролята на онлайн услугите в легалното разпространение на произведения и други обекти.
2.Първоначални проучвания и предложения. “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар 2019/790/ЕО” е предхождана, съответно обединява принципите на няколко основополагащи нормативни акта на ЕС в областта на авторското право. Първоначалното предложение за директивата е на тогавашния еврокомисар по цифрова икономика Гюнтер Йотингер от септември 2016г. и се основава на правилата, залегнали в Директива №96/9/ЕО[2], Директива №2001/29/ЕО[3], Директива №2006/115/ЕО[4], Директива №2009/24/ЕО[5], Директива 2012/28/ЕС[6], Директива 2014/26/ЕС[7] и т.нар IPRED Директива[8] като ги допълва и прецизира. Посочените нормативни актове, както и разглежданото предложение за “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”, допринасят за по-адекватното функциониране на вътрешния пазар в дигиталната среда, осигуряват висока степен на правна закрила на носителите на права и улесняват лицензирането и уреждането(монетизирането) на правата онлайн.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Патентите в областта на изкуствения интелект.
Темата за изкуствения интелект все още не присъства в българското право като нещо нормативно и практически важно, което е на дневен ред законодателно в 21 век не само от технологични, а и от юридически съображения и което безспорно обуславя бъдещето на иновативния сектор и чрез него на обществения, бизнес и личен живот на всеки съвременен човек. Последните изследвания по темата в много от развитите технологично държави по света показват, че не е далеч времето, в което освен следобедната играта на шах с някое електронно устройство, на базата на изкуствен интелект ще се издават моментни визи, ще се одобряват по-бързи и сигурни (от гледна точка на лични данни - пръстово, лицево разпознаване) банкови кредити, ще се провеждат национални и трансгранични (например европейски) избори, ще се извършват здравни услуги. Други проучвания сочат, че изкуственият интелект ще замени много професии - адвокатската, тази на нотариусите, съдебните изпълнители, съдиите, ще революционизира прецизността и мониторинга в медицината, ще роботизира промишлеността, услугите и бита ни, като по този начин ще постави нови интелектуални, философски и психологически предизвикателства пред ежедневието и може би пред взаимоотношенията между самите нас – човешките същества. Осъзнавайки неизбежността на всичко това, доста компании, опериращи в различни сфери на социалния и бизнес живот, започнаха да разработват динамично и фокусирано изобретения, базирани изцяло на изкуствен интелект. Взимайки повод от казаното, искам да обърна детайлно внимание в това изложение на споменатите патенти, воден от убеждението ми, че днешните изобретения в областта на АI технологиите (от англ. “Artificial intelligence”) са базата на нашето по-интересно утре.
1.Историческо развитие. Изкуственият интелект (AI) се появява през 50-те години на миналия век, като първото споменаване на термина идва от един летен изследователски проект от 1956г. на “Дартмут колидж”(от англ. Dartmouth College), Ню Хампшир, САЩ. Година по-рано, през 1955 г. Джон Маккарти, млад асистент по математика в колежа “Дартмут”, решава да организира група за проучване и разработване на цифрови мислещи машини. Маккарти избира името „Изкуствен интелект“ като “ново поле” на научно търсене. То презюмира най-вече смислова неутралност, с цел избягване на акцента върху тясната теория за автоматиката и тази на кибернетиката, като вече познати постижения на аналоговата техника. В началото на 1955 г. г-н Маккарти се обръща към Робърт Морисън - директор на биологичните и медицински изследвания към фондация “Рокфелер”, за да поиска финансиране за споменатия летен семинар в “Дартмут” за около 10 участници - учени математици. На 2 септември 1955г. проектът е официално представен на членовете на борда фондацията под понятието „изкуствен интелект“.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Искове за неоснователно обогатяване, произтичащи от неизплатени авторски и лицензионни възнаграждения.
Общите диспозитивни норми на исковете за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД намират своето тясно приложение в споровете, касаещи интелектуална собственост, като в някои хипотези те са изрично уредени като правни норми в съответните специални закони, а в други се прилагат субсидиарно правилата на ЗЗД. В Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП) например, исковете за неоснователно обогатяване, произтичащи от неправомерно изплатени авторски възнаграждения, са предвидени като самостоятелни, специални искове[1]. В този контекст ЗАПСП се явява lex specialis спрямо общата материалноправна норма на чл.59 и сл. от ЗЗД, като това е случай на т.нар “слаба или конкретна субсидиарност”, която създава опцията за друг, специален иск за неоснователно обогатяване, предвиден в съответния закон. От логиката на казаното според мен произтича изводът, че специалните норми на чл.38, ал.2 от ЗАПСП и и чл.15, ал.6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели легално узаконяват actio de in rem verso и паралелно потвърждават неоснователното обогатяване като базисен законодателен принцип в гражданското право. Спрямо аналогични норми, съществуващи в чл.22 от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и чл. 26 от Закона за промишления дизайн(ЗПрД), правилото на чл.59 от ЗЗД се правоприлага в хипотезата на т.нар “абстрактна или силна субсидиарност”, като в сочените правни норми се изключват всички останали хипотези на връщане на едно неоснователно обогатяване, настъпило при нарушаване на интелектуална собственост. Важно е да се отбележи, че тук институтът на неоснователното обогатяване играе косвена роля, запълвайки нормативни празноти(в случая липса на конкретно основание), неумело допуснати в българското законодателството, касаещо интелектуалната собственост, които очевидно не са развити изчерпателно от визираните специални текстове. Много често при деликтните искове по ЗМГО и ЗпрД[2] в случаите, касаещи особените хипотези на определяне на обезщетение в интелектуална собственост, има съотнасяне между непозволеното увреждане и института на непозволеното увреждане, по начин, по които доказването на размера на деликтния иск се обуславя от обогатяването, което би се е получило вследствие на приходите от нарушението над даден обект на интелектуална собственост. Описаната симбиоза между деликта и неоснователното обогатяване е нещо изключително характерно за конструкцията на визираните специални осъдителни искове, който факт е неглижиран от съдилищата и рядко е отразяван в детайл при постановяване на решенията – обстоятелство водещо до изключително противоречивата съдебна практика по дела, касаещи индустриална собственост. Тези специфики на института на неоснователното обогатяване, разгледан общо, но и в детайл в контекста на интелектуалната собственост(като обобщаващо понятие), ще са обект на фокусирано изследване в настоящето изложение.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо практиката на ВАС, че интелектуалната собственост “не касае делата за нелоялна конкуренция” е незаконосъобразна?
Бих искал да започна настоящата статия с мотива, че както доктрината[1], така и съдебната практика в национален и международен аспект непротиворечиво застъпват виждането, че интелектуалната собственост като клон на правото включва в себе си обектите на защита на авторското право(музикални, художествени, литературни, архитектурни произведения, компютърни програми и бази данни, произведение на дизайна и художествения дизайн и т.н), обектите на индустриалната собственост(търговски марки, промишлени дизайни, патенти, географски означения) и закрилата от нелоялна конкуренция по смисъла на член 10bis от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, както и закрила на неразкритата конфиденциална информация за ноу-хау. На фона на споменатото е меко казано “странно”, че през последните години юрисконсултите на КЗК многократно мотивират становищата си по дела пред Върховен административен съд(ВАС), касаещи трите хипотези на имитацията по чл.35 от ЗЗК, с виждането, че “нелоялната конкуренция и интелектуалната собственост (в частност индустриалната собственост като по-тясното понятие, обхващащо само обектите на патентното право) са два различни клона на правото и не следва да се смесват, тъй като нямат нищо общо”. Тази посредствена и лишена от каквито и да е базисни правни аргументи[2] процесуална “теза” се превърна за съжаление постфактум в практика на ВАС[3], която автоматично опорочи материалноправно десетки решения по темата имитация. Маниерът подобни незадълбочени процесуални становища, повторени няколко пъти да се превръщат в “съдебна практика” сочи липса на мотивация за по-подробен аналитичен и научен подход към изследване дълбочината на интелектуалната собственост в международен и национален аспект и в частност на обективният факт, че именно тя е законодателната основа, от който исторически, доктринално и нормативно е възникнала нелоялната конкуренция като част от този клон на правото[4]. Настоящата статия има за цел да проследи развитието на нелоялната конкуренция в зародиш – от средновековието и до днешни дни, като даде яснота защо тя и интелектуалната собственост са “скачени съдове”, най-малкото поради ноторния(надявам се) факт, че те произтичат една от друга в исторически план.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Блокчейн патентите. Съвременни технически и юридически решения във финансовия сектор. Блокчейн адвокат.
Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защита на лични данни. Адокат по лични данни. Технологични и юридически грешки при прилагането на GDPR.
Коментираната тематика е инспирирана от факта, че множество стопански субекти и/или техните консултанти интерпретират Общия регламент за защита на личните данни(наричан по нататък в изложението ми "GDPR" от англ. General Data Protection Regulation или Регламента) не в точния му юридически, съответно технически смисъл, а “нагаждайки го” най-вече към техническата база и реалните(настоящи) търговски интереси на конкретно дружество. Тук връзката между един абстрактен международен нормативен акт(GDPR), насочен към охраната на личните данни в 21 век и правилното му прилагането от българските стопански субекти се скъсва. Бих искал да посоча няколко от причините за този процес, с цел тяхната корекция и точно правоприлагане – обратното поведение, според мен, в бъдеще би било в основата на множество юридически проблеми, свързани с налагането на имуществени санкции на “неразбралите” нормативната база юридически лица от управомощения държавен орган - Комисията за защита на личните данни.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Общ регламент за защита на личните данни(GDPR). Практически насоки за прилагане на GDPR. Адвокат GDPR. Адвокат по лични данни.
На 6 април 2016 г. ЕС постигна съгласие за осъществяването на голяма реформа в областта на защитата на данните, като прие пакета за реформа на защитата на данните, включващ Общия регламент относно защитата на данните (английското му наименование е “GDPR”, с което е широко известен), който замени двадесет годишната Директива 95/46/ЕО („Директива за защита на данните“) и Директивата за полицейското сътрудничество. На 25 май 2018 г. новият общоевропейски инструмент за защита на данните — Общият регламент относно защитата на данните (наричан по-надолу „регламентът“), ще започне да се прилага пряко, две години след неговото приемане и влизането му в сила.
Новият регламент(GDPR) ще засили защитата на правото на физическите лица на защита на личните данни, като по този начин отразява същността на защитата на данните като основно право на Европейския съюз.
Като осигурява единен набор от правила, пряко приложими в правния ред на държавите членки, GDPR ще гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки на ЕС и ще укрепи доверието и сигурността на потребителите, два абсолютно необходими елемента за създаването на истински цифров единен пазар. По този начин регламентът ще открие нови възможности за бизнеса и предприятията, особено за по-малките от тях, като също направи правилата за международно предаване на данни по-ясни.