Правни аспекти наблокчейн домейните вWeb3.

1.Увод.

Искаше ми се да напиша тази статия, защото въпреки, че коментирах темата за пръв път може би някъде около 2010 и към настоящия момент не виждам в българското право да се е появил закон за решаване на спорове между търговски марки и домейни. Незаконният арбитраж в „Регистър.бг“ ЕООД продължава да съществува, а по тази тема се е произнесъл многократно ВКС, като съдебната практика, създадена по темата именно от Върховния касационен съд е на мнение, че този арбитраж не е такъв и решенията му нямат правна сила.

Въпреки споменатите правни абсурди, нищо в България така и не се промени, но светът мина на нова скорост в т.нар „Web3”[1] и множество проекти в публичната сфера, финансите, правото, услугите и забавленията се развиват чрез блокчейн технологиите.

Предвид липсата на каквато и да вътрешна нормативна рамка и становището на ВКС по едно меко казано странно дело, че „домейните не са обекти на търговска дейност, съответно не представляват нарушение на търговска марка“[2](интересно какво са Yahoo, Gmail, Facebook, Instagram), ще се наложи за пореден път да разисквам какво се случва „там“ и да давам препоръки за развитието на българското право, които се надявам някога, някой първо да прочете и след това да осмисли, предвид факта, че търговските марки много често касаят нещо случващо се в онлайн пространството в 21 век. „Нещо“, което е обект на правото в цял свят, но не и в България – домейните.