Административните, съдебни и деловодителни разноските, свързани с постановени и влезли в сила решения на Служба за интелектуалната собственост на ЕС(EUIPO), Аликанте, Испания, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение на територията на България при определен фактически състав. Първото условие е двете страни по производството да са били български физически или юридически лица. Това виждане се подкрепя от нормата на чл.26 от Кодекса за международното частно право (КМЧП), който закрепя нормата, че българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършване на действия по принудително изпълнение, когато задължението - предмет на тези действия, трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в Република България или обектът на тези действия се намира в Република България. Процедурата като цяло може да бъде разделена на две фази: - Международна фаза по снабдяване на съотетните документи(решения и заверени преписи от тях) от EUIPO, представляващи годно изпълнително основание. - Национална фаза по принудително изпълнение на базата на тези документи пред компетентната юрисдикция в България. Първата фаза на процедурата е свързана с искане от страната, на която са присъдени съответните разноски по влязло в сила решение на EUIPO, на основание чл.54-58 от Регламент 44/2001г. от Брюксел, да бъде издаден официален сертификат, който да придружава решението. OHIM издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат за постановеното решение, съгласно стандартния формуляр на ведомството. Ако сертификатът, указан в член 54 от Регламент 44/2001г., не бъде представен, компетентният български съд може да укаже срок за представянето му или да приеме равнозначен документ или, ако счита, че разполага с достатъчна информация преди това, може да не изиска представянето му(чл.55, ал.1 от Регламента). Ако съдът или компетентният орган го изискват, трябва да се представи превод на документите. Преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в съответната държава-членка. В България това са съответните заклети преводачи или преводачески агенции, които могат да извършат т.нар “легализиран превод”. Следователно, след като сертификатът бъде издаден, следва да се извърши превод, който да удостоверява по предвидения в закона ред, съдържанието му и съответно това на решението на EUIPO, с цел същите да бъдат депозирани пред надлежния компетентен съд по националната фаза, касаеща извършването на фактическото принудително изпълнение в България.
Национална фаза по принудително изпълнение на решението на EUIPO, в частта му относно разноските. Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред(чл.124 КМЧП). Такъв орган, международно компетентен да решава спорове, възникнали на базата на европейски търговски марки и дизайни е Служба за интелектуалната собственост на ЕС(EUIPO), находящо с в Аликанте, Испания. Ето защо неговите решения като международен орган се ползват с изпълнителна сила на територията на България. Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. Съгласно чл.119 от КМЧП, компетентен да се произнася относно допускането на изпълнението спрямо чуждестранно решение на маждународен орган в частност е Софийски градски съд, пред който се депозира и съответното искане. Към молбата се прилага препис от решението, заверен от международния орган - EUIPO, който го е постановил, и удостоверение от същия, че решението е влязло в сила – в случаят това е коментираният вече официален сертификат, издаден от OHIM. Тези документи и техните преводи, трябва да бъдат заверени и легализирани от заклет преводач или преводаческа агенция, които да удостоверят тяхното съдържание. Според мен тук не е нужно заверяването на въпросните документи с апостил и легализирането им в Министерството на външните работи на Република България, тъй като става въпрос за решение на международен орган, което е официален, а не частен документ. Софийският градски съд проверява служебно(в закрито заседание) процесуалните условия за признаване и допускане на изпълнението на решението на EUIPO по чл.117 от КМЧП. Ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП, които е могъл да изтъкне пред EUIPO. След като пред СГС са депозирани сертификатът и превод на решението заедно с оригинала на решението на EUIPO, съдът постановява разпореждане за изпълнение на чуждестранното решение. Ако изпълнението на решението бъде допуснато се издава изпълнителен лист в полза на молителя. На основание чл.623 от ГПК във връзка с чл.47 от Регламент 44/2001г., когато едно съдебно решение трябва да бъде признато в съответствие със споменатия регламент, нищо не възпрепятства молителя да се възползва от временни, включително охранителни, мерки в съответствие със законодателството на сезираната държава-членка, без да се изисква декларацията за изпълняемост по член 41 от Регламент 44/2001г. Декларацията за изпълняемост съдържа в себе си оправомощаване да се предприемат охранителни мерки. По време на срока за обжалване по член 43, ал. 5 от Регламента, касаещо декларацията за изпълняемост и до произнасянето по жалбата, не могат да се предприемат никакви мерки за изпълнение, освен охранителни, спрямо имуществото на страната, срещу която се иска изпълнение. В този контекст, може да бъде направено искане до СГС за налагане на обезпечителни мерки в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение. Това обезпечение например може да бъде свързано с искане на налагено на запор върху банкова сметка на ответника, с цел да се обезпечи изпълнителната нужда на молителя. В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки(чл.623, ал.4 от ГПК). Разпореждането по допускането на изпълнението на чуждестранно решение има значението на решение, постановено в исков процес. Това разпореждане подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Самото принудително изпълнение, касаещо възстановяването на присъдените разноски се осъществява на основание чл.426 и сл. от ГПК, чрез държавен или частен съдебен изпълнител, на базата на образувано изпълнително производство по депозирания изпълнителен лист, издаден от СГС.
Aвтор: адв.Атанас Костов