Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

ВАС постанови окончателен акт по казуса advokatami.bg. Нарушение "няма"!

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11310
София, 26.09.2018


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в закрито заседание в състав:

Председател: Емилия Миткова

Членове: Йордан Константинов, Петя Желева, Мария Радева, Весела Павлова

Съдия докладчик: Петя Желева по адм. д №10707/2018г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 
Образувано е по частна жалба на А. Костов против Определение № 6871 от 28.05.2018г. по адм. дело № 5951/2018г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Комисия за защита на конкуренцията да образува производство по негов сигнал от 18.01.2018 г. против Сдружение „Департамент за правна култура” и „Лексперт” ЕООД и производството по делото е прекратено. 
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3, във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия по делото.


Ответникът КЗК, не вземат становище по частната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред тричленния състав на Върховен административен съд е било образувано по жалба на адвокат А. Костов против мълчалив отказ на Комисия за защита на конкуренцията да образува производство по негов сигнал от 18.01.2018 г. против Сдружение „Департамент за правна култура” и „Лексперт” ЕООД за допуснати от сдружението и търговското дружество нарушения по чл.33, ал.1, във връзка с чл.34 ЗЗК, във връзка с чл.42, ал.1 ЗА. 
Тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че жалбата на А. Костов е недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, като е изложил три групи съображения:
На първо место, съдът е приел, че жалбата срещу мълчаливия отказ на КЗК да образува производство по отправен до нея сигнал, е лишена от предмет, годен да бъде обект на съдебно оспорване и е процесуално недопустима. Посочил е, че по реда на чл.197 от АПК подлежи на обжалване само изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт.
На второ место, при условията на алтернативност, съдът е счел, че изпратеното на 08.03.2018 г. до жалбоподателя писмо от КЗК за резултатите от предварителната проверка по неговия сигнал, не съставлява и изричен отказ за образуване на производство по издаване на административен акт. Посочил е, че производството по установяване на нарушения и налагане на санкции по Глава седма от ЗЗК, където се намират съставите на нелоялната конкуренция, включващи заблуждаващата и сравнителната реклама, се образува на едно от двете основания – чл.38, ал.1, т.1 или т.3 ЗЗК, към които препраща чл.94, ал.1 от същия закон, като първото е по решение на комисията, а второто е по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Отчел е, че подаденият сигнал не съставлява искане по чл.38, ал.1, т.3 ЗЗК, а сигнализира комисията за вземане на решение за образуване на производство по чл.38, т.1 от закона, поради което и изричния отказ на КЗК да образува производство не съставлява административен акт, годен да бъде обект на обжалване относно законосъобразността му по смисъла на чл.64, ал.1 ЗЗК. По тези съображения, съдът е приел, че е налице процесуална пречка по чл.159, т.1 АПК за разглеждане на жалба срещу изричен отказ.
На трето място, съдът е приел, че е налице процесуална пречка и по смисъла на чл.159, т.4 АПК за разглеждане на жалбата, поради липса на законово защитен правен интерес за жалбоподателя. Изложил е съображения, че в производството по вземане на решение по чл.38, ал.1, т.1 ЗЗК от комисията да образува производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, съответно на трето лице с правен интерес или заинтересована страна. Посочил е, че участниците в производството са определени в нормата на чл.43 ЗЗК и са две категории, като първата категория са страните - лицата, подали искане по чл.38, ал.1, т.3 и лицата по чл.38, ал.1, т.6 от закона, а втората категория са заинтересованите лица, определени в чл.43, ал.2 КЗК. След като жалбоподателят няма качеството на трето лице с правен интерес от обжалване, тъй като подаването на сигнал до КЗК за образуване на служебно производство, не поражда за него право да изисква постановяване на решение по чл.38, ал.1, т.1 КЗК, то същия не е адресат на отказ - мълчалив или изричен - да се вземе такова решение.
Така постановеното определение е правилно.
По делото няма спор, че на 18.01.2018 г. адвокат А. Костов е подал сигнал до Комисията за защита на конкуренцията с оглед данни за допуснати от Сдружение „Департамент за правна култура” и „Лексперт” ЕООД нарушения по чл.33, ал.1, във връзка с чл.34 ЗЗК, във връзка с чл.42, ал.1 ЗА. 
Няма спор, че КЗК е приела подадения сигнал, като повод за извършване на предварително проучване с оглед образуване на производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗК – по нейна инициатива, но такова не е образувано.
Спорен на първо место е въпроса дали отказа на КЗК да образува производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗК – по нейна инициатива, съставлява акт, подлежащ на оспорване и на второ место въпроса - дали за подателя на сигнала е налице правен интерес от оспорването на отказа на КЗК да образува производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗК.
Правилно тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е приел, че подаденият сигнал от адвокат Костов не съставлява искане по чл.38, ал.1, т.3 ЗЗК, а сигнализира комисията за вземане на решение за образуване на производство по чл.38, ал.1, т.1 от закона – по нейна инициатива. Решението на комисията да не образува производство по нейна инициатива не формира мълчалив отказ да се издаде акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчаливия отказ представлява бездействие на административен орган да се произнесе в случаите, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Прилагането на служебното начало и в частност – необразуването на производство по инициатива на административния орган не може да произведе „отказ“ – нито изричен, нито мълчалив, именно защото КЗК няма задължение да образува производство по нейна инициатива. Ето защо, настоящата инстанция споделя извода на тричленния състав на ВАС, че жалбата на адв.Костов срещу мълчаливия отказ на КЗК да образува производство по нейна инициатива е недопустима на основание чл.159, т.1 о АПК, поради липса на акт, подлежащ на оспорване.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че в случая е приложим реда за защита по чл.197 от АПК с твърдения, че макар разпоредбата да се отнася за изричен отказ на административен орган за разглеждане на искане за издаване на административен акт, би следвало да се приложи и при мълчалив такъв. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че този ред за защита е приложим само при изричните откази за разглеждане на искане за издаване на административен акт. 
Правилно тричленния състав на ВАС е приел недопустимост на съдебното производство и на основание чл.159, т.4 от АПК – липса на правен интерес за оспорващият. Установява се по делото, че частният жалбоподател е подал сигнал пред КЗК с оглед данни за нарушения по чл.33, ал.1, във връзка с чл.34 ЗЗК. Правилно съдът е приел, че в производството по вземане на решение по чл.38, ал.1, т.1 ЗЗК от комисията да образува производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, съответно на трето лице с правен интерес или заинтересована страна. Напълно се споделя и извода на съда, че след като жалбоподателят няма качеството на трето лице с правен интерес от обжалване, тъй като подаването на сигнал до КЗК за образуване на служебно производство, не поражда за него право да изисква постановяване на решение по чл.38, ал.1, т.1 КЗК, то същия не е адресат на отказ - мълчалив или изричен - да се вземе такова решение.
Като е приел, че оспорването пред тричленния състав на Върховен административен съд е процесуално недопустимо, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6871 от 28.05.2018г. по адм. дело № 5951/2018г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

 

Българските адвокати следва да са сигурни, че продължаваме да се борим за правата на гилдията. Въпросното определение като акт на отказ от правосъдие се обжалва от адвокат Атанас Костов в Съда за правата на човека в Страсбург.